Раздяла с дете. Подходи и варианти

Балансът между даване и получаване.
Освобождаване с любов
"Замислих се за болката, която понякога поражда  идеята за пускане на старото.
За да се разделиш с нещо, независимо дали е хубаво или болезнено, е нужно да си опознал това, което не желаеш или не можеш да освободиш от мислите, чувствата и живота си.
Това може да е човек, идея, очакване, вярване, убеждение, спомени, нагласи.
Всяко нещо, което си опознал, взел си урок от него, то те е променило, а ти си бил  в състояние да изпиташ благодатта му. А ако това се е случило, ти си интегрирал част от това в самия себе си. И когато това е факт, за теб е лесно да пуснеш това, без да страдаш или да те боли.
Това, на което ти си позволил да стане част от теб, ти не можеш да го захвърлиш в забрава, но и не си в състояние да поробиш с него душата и съзнанието си! Затова можеш да го освободиш с благост, защото не изпитваш страх, че липсата му ще те обезсили или ще станеш пуст без него! Ако не го пуснеш - можеш и да го оставиш да те завладее тотално. Така това, което отлагаш да освободиш, може да те задуши.
Душа, в която има достатъчно простор, няма нито липси, нито излишък.
Защото просторът съществува в динамична пълнота, изградена от хармонията на вземане и даване.
Ако си дал с любов, значи си бил в хармония и не ти е жал, че си дал.
За това, че е дал съжалява този, който вярва, че даването ще отнеме нещо от него и той се страхува да преживее празнотата.
Ако си взел, но съжаляваш, може би си бил жаден и празен.Този, който взема без страх, е великодушен и той получава не от бедността на душата си и вярата,че няма, а приема с любов и от любов.Той знае, че приемайки от друг, не е длъжник, може и без това, но когато е с приетото като дар, той също дава. С отворени обятия за приемане, той дава възможност на неговата пълнота да бъде докосната от нечия друга.И в това няма драма. Защото принципът  на любовта е свободата да бъдеш, да се променяш, да бъдеш цялостен сам и още по-цялостен с целостта на друг. Така ти си в непрекъснатия поток на живота и няма съжаление, защото това, което получаваш от един, ти го даваш на друг. Това, което даваш, ако е с любов, то не е загуба, то е пълнота, която не се изчерпва, но и не се и препълва, за да изтече напразно. Защото следва любовта, в която всичко е такова, каквото е. И всичко е такова каквото е, защото е рожба на Любовта."
Birsel Sabrieva, специализант в обучението по Естествена Психотерапия
https://www.facebook.com/groups/genuinepsychotherapy/?multi_perm … hlights&ref=notif