Раздяла с дете. Подходи и варианти

Авторе, тук няма да намериш отговора на въпросите си. Всеки преценява на база написаното, а то не описва цялата картина, отделно виждаме само твоята версия.
Виж да намериш читав психолог за себе си и ситуацията ви, и начин да се справиш/те  ... Колкото до жена ти - доколкото виждам от това, което сте споделял за нея - тя има сериозна травма, от детството си  ... Която не е преработена явно и й пречи да има пълноценна връзка с мъж и дете. Това не значи да имате вие коз в ръцете си, а само ще влоши още повече положението, ако тръгнете по тоя път. Към момента тя не съзнава, че има някакъв проблем, затова и не иска консултация. Вие си я направете, пак казвам, за вас ще ви е от голяма полза, защото ще знаете какво и как да направите, оттам нататък ще си покаже.
Колкото до другите ви въпроси, само добър адвокат би ви консултирал за права и задължения. Но няма да е съвсем така, както си го представяте към момента ...

О това този автор ли е? Който се чувстваше като самотен родител, когато разхождал детето си в мола, докато жена му е на работа. Горкият.

То това не е самотен родител.
Не мисля, че авторът знае какво е да си самотен родител.

Въобще няма да анализирам вашата връзка и защо сте стигнали до тук. Отговарям на първоначалния въпрос. За да не си съсипете детето, дори и разделени, бъдете добри родители, нищо, че връзката ви е приключила. Не се обиждайте взаимно пред детето, не се очерняйте един друг, взимайте решенията за бъдещето му заедно, обяснявайте му, че макар и да не сте заедно, че вие го обичате и много се уважавате, но вече сте приятели с мама.
Като чета драматизма и укора в редовете на автора обаче се съмнявам, че двамата са толкова зрели, че да преглътнат егото си и да подходят с разум в раздялата си в името на детето.

На мен ми се струва, че след раждането на детето вниманието на жената е спряло да бъде насочено към автора и сега тази липса избива в писане на драматични теми във форума и очерняне на жената, за да получи липсващото му съчувствие и внимание.
А през това време жената гледа детето и работи, докато той си помпа мъжкото самочувствие в женския форум.

Заглавието казва всичко. Той с жената вече се е “разделил”. Друга има ли, няма ли, той си знае.
Сега е ред на детето. За него се търсят съвети.

Пак казвам, че според мен автора нещо премълчава, а и спря да коментира.
Значи, той на работа през седмицата, тя - събота и неделя. Кога толкова покрай грижи за малко дете и домакинство намират време да се карат, и за какво точно, че на мен не ми стана ясно. Освен че е нервна жената и крещи, ама освен по детето, със сигурност крещи и по бащата. Ама за КАКВО? За пари, за друга жена, щото е преуморена от дете, работа и изисквания от негова страна? И айде, да не почваме пак с чичко Фройд и неотработени травми от детството. По - рано не е била такава, нали.
И в цялата картинка имаме и един пресен баща и съпруг, който след шестмечно принудително гледане на малко дете вкъщи, за месец - два взе категоричното решение да изостави жената и детето, която много лошо гледа това същото дете, което пък той много обича, иначе. Ама да не му е дом. И детето, и жената. Че така е по лесно.
Като цяло - безотговорно, инфатилно, жалко поведение. Обилно гарнирано с опити да си измисля оправдания за собственото си поведение.
И, ако може, некви непознати жени да му валидират оправданията, че и още аргументи да му дадат, ако може. 😂

То това е най-лесното. Да се обърнеш и да си заминеш. Едни нормални отношение не могат да изградят, децата си правят и при една семейна криза, ставаш и си зарязваш семейството. Ако и на нея и писне, детето какво прави в случая? С двама родители, които не "издържат" вече. Ама тя няма такъв избор. Иска не иска, ще трябва да се справя сама.
Ако имат желание и двамата, в интерес на детето е да се разберат. Друг съвет нямам какъв да им дам.

Василиса - Това, което исках всъщност да кажа е, че двамата не могат да водят диалог по една или друга причина, една от които е ясна. Автора какъв е, не можем да знаем. Затова - семейна консултация, или поне единият да отиде на психолог/ човек безпристрастен/, защото явно е отворен за някакво решение на ситуацията, докато ответната страна засега крещи или вика, все тая ... Пък скандал може да си спретне човек и докато си пие кафето, не е проблема в това...
Ето Карина е написала вече, ако искат все пак детето да е добре, нека и двамата да седнат и да се разберат.

Как ще водят диалог? Те си крещят. После на детето.
След време и то ще крещи.
Като порасне може и да почне да ги бие

Пилето, не беше насочено към вас моето мнение. Просто сега се върнах от пазар (жестоки слънчеви очила си взех, между другото), и погледнах последните мнения
Та какъв е автора, не знаем, можем само да предполагаме по написаното от него. И жена му каква е, също не знаем.
Обаче, на мен шестото чувство, и житейския опит, ми говорят, че тоя човек не е стока.
Това, да зарежеш жена си, с пеленаче на ръце, щото крещи, като бебето се укапе, докато яде, ,хич не е мъжко. Ама що тя крещи, той хич не знае, нали. Щото изведнъж е полудяла, а той, милият, иска на психиатър да я води, а тя не ще.
То, ако всеки си вдигаше чукалата, като му стане леко несгодно, поне половината форум тук нямаше да се е родил. Щото така е по лесно. Йедна душа, йедна круша. И музиката да свири.

Прегледах публикациите на автора, без да чета чуждите коментари и видях много очаквания, които се разминават с реалността. Защо се разминават е друг въпрос. Дали са му идеалистични очакванията спрямо многото но по същество дребни проблеми, или има голям проблем но не този, който тук ни се представя няма как да знаем.
Искал спокойствие вкъщи, защото нали отива на нова работа (по нейна вина ), искал и той като другите еди какво си..., искал жена му да ходи на психолог, че не харесва поведението й, да храни детето еди как си, искал да се чисти но не така както чисти натоварена майка по време на първата годинка, а еди как си, искал жена му да не мрънка докато е в командировка, .... искал да участва в гледането на детето след раздялата, ама както му е удобно и други подобни.
Ами не , не са розови неща в съвместното съжителство. Трябват компромиси. Искам без разбиране е белег за егоизъм.
Отиди ти на психолог, за тази връзка ако ти помогне ще е супер, ако не ще е бонус за следващата.

Има ли достатъчно добра причина да крещиш на бебе?

Авторът си е представял, че детето ще бъде кротко и усмихнато, няма да плаче, ще спи по цяла нощ, а жената ще бъде степфордска съпруга. Той ще се прибира след работа, жената ще му сервира, ще го разтрие по уморените рамене, а той ще си поиграе с детето 15 минути и ще се излегне на дивана да си почива. А какво се оказва? Детето реве, жената се изнервя покрай него и крещи, вярно, не всеки ден, случва се по 3-4 дни да е приятна жена, но все пак достатъчно, че да развали идилията на автора.
Някои хора имат погрешна представа за това какво е да имаш дете и семейство. Чели са много любовни романи явно. Обикновено появата на дете поставя на изпитание двойката. Някои се разделят, не успяват да се справят с това предизвикателство. Не, че е нормално да си крещят, далеч съм от тази мисъл. Предложил психолог, така написано е хубаво, положил е старание човекът. Но уловката тук е начинът по който е предложен. Ако я напада с думите, с които я напада тук, всяка нормална жена ще се изнерви. Голямо дуднене, забиване в маловажни детайли и все той онеправдан. Сам разхождал детето в мола, докато жена му работи! Що за нахалство, да го кара да се чувства самотен родител! Наложило се да изтърка фугите в банята. И това при положение, че си има жена за тази работа! Накрая пускаме тема във форум за майки, за да ни дадат съвет как е удачно да се разделя с детето? Че сега му се струва по-подходящо време, отколкото след три години. Като си решил да я зарежеш, просто си тръгни. То се е видяло, че не я понасяш вече. И за детето не ти пука, иначе нямаше при първата трудност да си тръгнеш. На 3-4 дни крещяла по детето, аз съм чувствителен и ушите ми не могат да понесат това. Нещо друго да предложиш, освен да си вдигнеш чукалата? Като се изнесеш тя ще спре да крещи по детето, така ли?

Явно за много тук е нормално да се крещи на бебе или в краен случай мъжът е виновен за което. Само че да ви светна, фактът че и е напълнил фурната не гарантира цял живот стоически да търпи всичко, което му се изсипва на главата. Много мъже биха скъсали синджира при подобно положение, много връзки и бракове се разпадат след появата на дете.
Конкретно за описаното поведение наистина сам си е виновен, няколко пъти му казвам, че е мека Мария, но явно толкова си може. Други мъже биха я поставили на място, аз лично бих и запушил устата с каквото ми падне под ръка когато почне да крещи на бебето. Пък нека да видим другия път дали пак ще крещи