изневериха ми жестоко

  • 11 432
  • 92
  •   1
Отговори
# 45
Да права си ! Но когато чуеш от човека който ти е бил много близък, че не заслужава да живее, просто сърцето ме заболява. Пък и аз коя съм да я съдя, нека господ да съди. Аз съм вярваща( не ходя редовно на църква, но мисля, че има някаква сила) и  мисля, че всяко нещо което правим и не правим ще бъде оценено. Съвеста Й не и е давала покой и на дали някога ще и даде. Проблема е аз как ще живея с тази мисъл. А ако се разделя със съпруга си как ще обясня на детето като порасне, защо сме се разделили. Как то ще се почувства. newsm78 Тези 2 дни, вместо да се радвам и да правя нещо приятно, аз ги прекарвам в мисли, сълзи и т.н. Като прочетох и за "приятелските семейства" направо не знам в какъв свят живея #Crazy Аз съм много консервативен човек и това направо ме шокира. Но вярвам, че има такива хора, щото двама си ги имам вече. УЖАС!!!! Едно , че природата се е побъркала, ама и хората също Shocked

# 46
  • Балчик
  • Мнения: 9 220
защо не набиеш сестра ти..............между другото?

 
За бой е съпругът, извинявай, не сестра и. Инициативата в повечето подобни случаи изхожда от мъжете. Дори да не е такъв случая, отговорност за семейни взаимоотношения и дете носи пак той- не неомъжената и сестра.

Но тя пък (сестрата) носи друга отговорност- пред семейството си. Как да не е за бой. Напротив- любовта е преходна, от мъжа може да очакваш да ти изневери. Но от сестра си- кой би очаквал подобно нещо. Да и забие нож в гърба. Ега ти сестрата.
Съчувствам ти миличка много,защото си представям какъв ад е да си предаден едновременно  от двама близки  хора.  Hug

# 47
  • На тавана. С Карлсон и Дребосъчетата.
  • Мнения: 434
Ситуацията е меко казано кошмарна... Sad

На първо място бих винила сестра си. Без значение как са се случили нещата, без значение какви доводи ми е представила, без значение как ми се е извинила, и именно защото ми е твърде близка - нищо и никога не може да я оправдае. Кръвта си е кръв и това е връзка между теб и сестра ти, която мъжът ти колкото и да съзнава, не може да усети със сетивата си. Бих "премахнала" сестра ми от живота си - без значение как ще постъпя със съпруга си.
Оттук нататък остава изневярата - ако можеш да простиш изневяра по принцип (абстрахирайки се от това с кого е изневерил), с времето ще му простиш и ще продължите напред; ако не можеш да я простиш, всеки си продължава по своя път...
И още нещо да добавя: винаги има начин да се оправиш и сама в големия град - трудно е, но не е невъзможно!

Много сили ти желая! Hug

# 48
  • София
  • Мнения: 903
Не знам за сестра ми, мислех,че я познавам. От малки сме постоянно заедно, носехме си дрехите, бяхме като близначки, а сега вече имам едно на ум да не и вярвам. Приятелите дори са ни едни и същи. Споделях всичко с нея , беше ми най-близкия човек. Първо на нея казах,че съм бременна. Тя ме подкрепи и дойде с мен на гинеколог, за да съм сигурна, преди да кажа на съпруга ми. Винаги ми е помагала  и подкрепяла. Не съм очаквала такъв удар от нея. Тя поиска да и простя, и тъй като съм си добричка и казах,че и прощавам, но вътрешно се бунтувам. ( някои могат да ме осъдят за това, че съм и простила, но  нали сме една кръв, а  и явно съм мекушав човек, не можах да Й кажа че на дали някога ще и простя напълно.)  Вече я няма моята сестра на която и имах доверие и споделях всичко, на нейно място вече има човек с който явно ще сме на здравей-здрасти.Опитвам се да не мисля и да не се разстройвам, защото съм нужна на детето си. Болката със сигурност ще остане, само се надявам с времето да намалее. Praynig

Права си затова, че ти не можеш да я съдиш, и че Господ ще я осъди. Но както и ти самата си писала, въпреки че си й простила, мисля че никога повече няма да я почувстваш толкова близка като преди. Като чета за вашите отношения със сестра ти преди изневярата все едно чета за мен и сестра ми. Чудя се какво ли бих направила, ако и на мен ми се случи такова нещо? newsm78 Да не дава Господ.

Отиди при родителите си и обмисли мноооого добре нещата.  А, между другото,  как ще обясниш на родителите си промененото си отношение към сестра ти, след като не искаш да им кажеш за случилото се?
Стискам палци. Hug Бъди силна и много решителна.

# 49
  • София
  • Мнения: 3 407
О, миличка, според мен това е грозна случка, още повече, че това са две основни опорни точки в живота на една жена..Долнопробна, евтина история, която на пръв поглед заслужава тотално игнориране и на двете страни.. но не смея да дам никакъв съвет, защото човек сам си знае как се чувства в подобна ситуация..
Мога само да ти кажа, че подобни ситуации изискват "трезва глава" и бих казала, че посещението при родителите ти е най-доброто решение за момента. после ще му мислиш.
успех   bouquet

# 50
  • Мнения: 9 093
Обидата и горчивината ще отминат - бъди сигурна. Смятам, че сестра ти ти е признала, защото се е чувствала зле. Иначе изобщо нямаше да разбереш. Освен това е било само веднъж - помисли и върху това. Ако толкова са се харесвали, връзката им е можело да продължи!Ако се обичате със съпруга ти - можеш да му дадеш втори шанс! Само трябва да се успокоиш и да намериш сили да продължиш напред!Нещата в живота никога не са изцяло черни или изцяло бели! затова е трудно.
Напълно подкрепям това мнение. Най-разумното, което прочетох до момента и може би най-приемливото Simple Smile
Случило се е преди толкова много време...през тези години, като не си знаела - в каква светлина си виждала съпруга си?
Всеки прави грешки, жалкото в случая е просташката постъпка на сестра ти...щото, ясно е, на мъжете като йм падне пердето, мислят с долната глава, а не с горната Confused

# 51
  • Мнения: 3 537
Това е направо ужасно! ooooh!

# 52
  • Мнения: 379
А замисляла ли си се дали сестра ти нарочно не ти е подхвърлила репликата, за да научиш за случилото се. Дали тя не ти завижда за всичко, което си постигнала. Имаш грижовен съпруг и баща, семейство, дете, дом. И изобщо дали и тогава не го е подмамила, за да ти го отнеме или просто да те нарани.
Моят съвет е да не прибързваш с развода, да премислиш още известно време и тогава да вземеш решение.
Мисля, че това звучи доста логично... Почини си малко и от двамата и замини, но ако имаш възможност не при вашите, защото тайната ще ти тежи през цялото време и ще ти се иска да я споделиш... А после, ако все още искаш да си със съпруга си, му дай втори шанс. При втора издънка ....  smile3513 Колкото до сестра ти, аз лично бих я помолила да стои далеч от семейството ми.
Желая ти много кураж и сила!!! Praynig

Последна редакция: вт, 23 яну 2007, 20:52 от MamaDonna

# 53
  • Мнения: 4 451
Аз съм доста емоционален човек и бих зачеркнала сестра си завинаги от живота си. Даже се чудя с какви очи те гледа?! Confused
Бих заминала за известно време с детето при родителите си, за да обмисля какво ще правя с брака си. Но определено едва ли някога ще забравиш случилото се. Ще можеш ли да бъдеш достатъчно силна никога да не му говориш за това, да не му натякваш, да се държиш така все едно нищо не се е случило? Аз не бих могла. Опитай заради детето, но не мисля, че ще се получи. Съжалявам, че не те обнадеждих много, но съм истински потресена от случката.
Прегръщам те силно и ти желая късмет!  bouquet

# 54
Много гадно. Не си единствена. Имам познат който от няколко години има сексуална връзка с балдъзата си. Жена му не е разбрала още. Имаше и един който имаше същата връзка с тъща си. Имаше и братя разменили жените си.
На мястото на мъжа ти, аз бих си отишъл като съответно поема вината си.

# 55
  • Мнения: 999
Съвети достатъчно си получила.
Аз се Praynigвсичко да се нареди......
постъпи както ти подсказва сърцето Hug

# 56
  • Мнения: 1 559
Много гадно. Не си единствена. Имам познат който от няколко години има сексуална връзка с балдъзата си. Жена му не е разбрала още. Имаше и един който имаше същата връзка с тъща си. Имаше и братя разменили жените си.
На мястото на мъжа ти, аз бих си отишъл като съответно поема вината си.


Кви са тез твойте познати??? #Crazy #Crazy #Crazy #Crazy #Crazy #Crazy #Crazy

# 57
  • Мнения: 1 425
За съжаление историите с балдъзи са пословични, както и историите с "най-добри приятели/приятелки"  и явно не са само истории ами и реалност.

Последна редакция: вт, 23 яну 2007, 22:53 от Panther

# 58
  • Мнения: 1 327
много е тежко да попаднеш в подобна ситуация. Каквото и да се пише по въпроса никой не знае какво точно преживяваш.
Аз бих ти дала съвет да загърбиш миналото и да продължиш напред. Казваш, че съпруга ти е добър баща и добре се държи и с теб, защо трябва да оставяш сама и детето да расте без баща? Всеки е грешал, много от нас имат също грешки, които трудно биха си простили.
Не си загърбвай семейството заради чужда грешка. Всеки си носи кръстта, не мисли, че и на тях им е лесно, ако съдя по думите им, които си цитирала, те също го изживяват, да не говорим пък и да живееш в страх да не разберат другите какво си причинил на най-близкия си човек...
 Thinking
ако можеш загърби случката и продължавай нататък!

# 59
  • Мнения: 3 674
Здравейте,
към отчаяна съпруга...  Знаеш ли,не ги съди  и двамата,няма нищо по-лошо от това да сме съдници.Защото и ние не сме безгрешни..Каквото станало,станало...не може да се върне, НО може да се поправи(при едно условие ,че ти го искаш).Ако все още обичаш съпруга си(?!) опитай се да поговориш с него...открито! Трябва да разбереш причината  за6то е постъпил така?
Дай му шанс да ти разкаже сам,защо го е направил, и му обясни какво ти е причинил.Ще разбереша за себе си какъв човек е тои всъщност? Това ли е човеке когото обичаш и би искала да бъдеш  със? След това се запитай дали би могла да му простиш(след като си чула неговото изявление). Освен това сестра ти каква то и да е(не мога да я съдя,наямам правао)все пак  ти е сестра. "Лоша" или "хубава"..тя е твоя кръв.
Също  ще е от полза да говориш  и с нея и да  си  изясните отношенията веднъж за винаги,и   да изясниш  за себе си защо тя го е направила. Без скандали и побоища,това няма да помогне,а 6те усложни още повече нещата.Нали не искаш да стане ще по-голяма ДРАМА?!
Най-важното...бъди силна и се изправи "срещу проблема" лице в лице.След като чуеш становището и на двмата ,тогава ще решиш ... и то сама много,лесно какво д правиш! А ти да се ваикаш и да иска6 съвети от всички...ОК,но дали това е верния изход?! Коя от нас е изживяла ситуатзията,никоя от нас...колкото и да ти съчустваме не можем да решим вместо теб,разбираш ли? А и  хората сме милиони и всеки ще ти дава различен съвет...кои да послушаш?? Савсем ще полудееш.
Аз единственно бих те посъветвала да бъдеш мъдра  и силна,и да слушаш сърцето си,то никога няма да те излъже! Там е истината.
Трудно е знам....но след това като си си изяснила всичко,този товар ще падне от рамененн ти и после само ще остане желанието за вземене на "най-парвилното"  решение което ще е "най-добре"за теб.
Не е края на света.Все пак,ти си млада и животът е  пред теб а имаш и дете,мисли и за това.Има доста по ужасни неща  в жовота...Мъж убил жена си и децата си,или изнасилил дащеря си...така че бъди силна,моля те!
Не се жертвай заради родителите ти,да страдаш и търпиш унижение.Живота  си е твой...твоите родители си имат техен живот,а ако те обичат истински като родители,6те разберат и ще те обичат още повече.Ще са на твоя страна със сигурност!Не се стархувай!

Желая ти успех и Бог да те закриля и да е с теб! Praynig

Последна редакция: ср, 24 яну 2007, 00:47 от roza66

Общи условия

Активация на акаунт