изневериха ми жестоко

Ужас! Мили4ка,много съжелявам за това което преживяваш!Не се сърди но ...съпругът ти е голям глупак Не те заслужава!Как може да ти при4ини подобно нещо...а и що за сестра имаш !Съвет незнам дали мога да ти дам,по скоро ще ти кажа аз какво бих направила ако на мен ми се слу4и-напускам го!!!И нищо неможе да ме задържи при него!За теб...ти си знаеш,ти решаваш,ти преценяваш!Каквото и да предприемеш,бъди силна  Успех ти желая!

Много гадно наистина.А сестра ти ,и тя каде е мислела тогава.Говорила ли си с нея??А със съпруга си?

Значи ли че щом детето е на 2 годинки, изневярата е станала преди повече от 2 години?

Това е ужасно. В определена степен подобна постъпка се доближава до инцест. Всеки може да сгреши, но има грешки, които трудно се прощават или никога не се прощават.
Бих те посъветвала да говориш с родителите си за това. Не знам в какво положение си, доколко си финансово-зависима и какви са ви взаимоотношенията, но предполагам близки хора, които ви познават, могат много по-адекватно да отсъдят.

Мога да кажа зе себе си ако ми се беше случило с моя...Ще го изхвърля като последната мръсна гад от живота си и тази на детето без капка съжаление.

  мислех, че такива неща стават само по бразилските сериали. Ужас

защо не набиеш сестра ти..............между другото?

 

Ти така ли се саморазправяш със съпернички?

За бой е съпругът, извинявай, не сестра и. Инициативата в повечето подобни случаи изхожда от мъжете. Дори да не е такъв случая, отговорност за семейни взаимоотношения и дете носи пак той- не неомъжената и сестра.

Не знам какво да ти кажа.Ама това е все едно дали е с майка ти или сестра ти....Ти как разбра?Щото все пак всички замесни,предполагам, са наясно какво са ти причинили,за да ти го казват сега.

Опитай се да ограничиш контакти с родата,да се освестиш малко.

Наистина е жестоко и няма забравяне такова нещо.
Трудно ми е да те посъветвам каквото и да е.... как разбра? говори ли със съпругът ти, със сестра ти... има значение как е станало... не че ако е инциндентно е простимо, но практиката отдавна е доказала, че  в много случаи мъжете предпочитат за изневяра близко стояща жена....

Абе и двамата са.... ........един дол дренки!
Аз по-скоро пък обвинявам сестрата. Мъжът си е мъж, при него сексът е от първостепенно значение, неосъзнато, подсъзнателно. Ами сестрата???? Тя с кой ъкъл вдига опашката????? Потресена съм!

Към авторката на темата - просто не знам какво да ти кажа. Не мисля, че пък и трябва да го напуснеш. Нещата според мен са комплексни, зависи как са ви цялостните отношения. Наистина, как разбра?

Моля? Подсъзнателно с родната ти сестра?

Страшен подход към секса! Що не вземем и ние така неосъзнато и подсъзнателно да се чукаме с родата на съпруга?

Сестрата има вероятност да е била поставена при подобни обстоятелства. Нищо чудно- насилена.

Навремето имах приятелка чийто годеник преспа със сестра и. Сестра и много млада и неопитна по това време е била добре изманипулирана от мръсника. Приятелката ми прости и се омъжи. Той обаче продължи да си чука наляво и надясно и дори напоследък станал толкова извратен, че правел всичко възможно жена му да разбере за това. Тя пък преди да скъса окончателно преспива с най-добрия му приятел напук и си събира багажа. В крайна сметка се измъкна с високо вдигната глава от този брак-истински фарс. На мен същността на този Дон Жуан ми беше ясна от пръв поглед, но някои жени много си падат по силно тестостеронени парвенюта без грам мозък в главата.
Мога да се обзаложа, че съпругът и е ниско образован.

Приятелката ти е глупачка. Сестра и явно също. Докато има глупачки - ще има и наглеци. Факт.

Меко казано съм потресена  Опитвам се да си представя ситуацията с моята сестра...не мога.На твое място не бих погледнала повече и двамата,нещо извратено има в случката.Извинявам се,ако звуча много крайно,но така мисля. Успех

Що за изказване?!? Съпругът си е съпруг... рано или късно всички кръшват... Освен това днес е един, утре може да е друг. Но подобно предателство от родна сестра за мен е непростимо... Аз не бих й проговорила повече.
От съпруга си си зависима толкова, колкото ти пожелаеш... Детето може да ходи на ясла, а ти да работиш.
Баси извратените хора! Толкова ли няма с кого друг да си начешат крастата?! 

Абсолютно подкрепям РЕНИ.  Такова нещо на собствената си сестра НИКОГА не бих простила ( освен ако не я е изнасилил, което май не е така). 

Извинявай за усмихнатия емотикон. Сбърках го с един друг подобен.

Мога само да ти съчувствам. идея си нямам как да постъпиш в тази ситуация

Защо чак сега!След повече от 2 години?Аз бих го оставила и се върнала при родителите си.Бих им разказала всичко,мисля, че имат право да знаят каквш ги върши дъщеря им и зет им

        Историята ми прилича много на пързалка

Ако ти се струва пързалка - значи си щастливка 
На мен след предните 2 години - историята ми се струва напълно възможна и  реална. 

А ти сега ли чак разбра и как?

Не вярвам да е пързалка,същото ми се случи и на мен 1:1, но преди 29 години.Боли ужасно много.

Щях да напиша нещо друго, но като гледам развоя на събитията, май ще ме изядат с парцалите. Нищо ново и чудно под слънцето.

  Oтвратително!
Не мисля, че след този факт може вече да имаш този за съпруг, а и сестра...аз не бих могла 
Съжалявам, че са ти причинили това!

Мила,за подобно предателство прошка НЯМА!!!!!!!!!!!!!!!!!Аз имам две сестри.Представям си какво би се случило сьс сьпругьт ми ако предложи секс на някоя от двете!Те ще го накарат да сьжалява доста горчиво.
Каква е тази твоя "сестра"?!?!Извинявай,но напират доста мрьсни думи по нейн адрес!За мьжа ти няма какво да коментирам!!!Еднакво виновни са и двамата.Аз не бих им простила НИКОГА!
Какво те притеснява да разкажеш на родителите си случая,а с тези двамата да приключиш завинаги?
Помисли и вземи правилното за теб решение!

Боже господи, как е възможно подобно нещо. Как може да имаш такава сестра. Дано никога не ми се случи подобно нещо, но директно му давам "начална скорост". Аз съм на мнение, че щом го е направил веднъж ще го направи пак, пък дори не със сестра ти.

Не знам как точно бих реагирала в такава ситуация. Най-лесното е да те съветваме да го зарежеш и да го забравиш този "мръсник". Но би било лекомислено и прибързано да се реагира емоционално. Претегли всички За и Против. Заради едната наранена гордост можеш да си причиниш много нови неприятности.
Знам само, че на твое място нямаше да кажа на родителите си. Предполагам, че би било голям шамар за тях. И пак не се знае какви могат да бъдат последиците.
Само ти си знаеш можеш ли да преглътнеш това предателство от толкова близки хора. Може пък и да си заслужава да опиташ.
Желая ти да решиш проблемите си по най-безболезненият начин и никога повече да не бъдеш наранявана толкова жестоко!

много ти съчуствам
наистина звучи като сериал
това което мисля е че ти си млад човек,нетрябва да загърбваш живота си и да се обричаш заради детенцето си
имаш ли някакви чуства къммъжа ти ако не -то помисли за себе си
докато порасне бебчето може и нещата да се оправят и да има и детска градина и да си намериш добра работа-просто помисли за себе си,не се погребвай в нещастен брак с човек който не те заслужава

Аз все още не мога да проумея как може собствената ти сестра да ти е причинила такова нещо. Моята сестра също доскоро живееше при нас, но.... "Ситуацията била такава" - какво означава това? . За съпруга си не бих се учудила толкова , колкото за сестра ми - все пак той не е твоя кръв и плът ( а пък и повечето мъже изневеряват ), но за сестра ти - просто нямам думи 

Честно казано аз не знам как бих реагирала в този случай. Ако обичаш съпруга си и той се държи добре с теб и детето , би могла да му дадеш последен шанс и да се опиташ да не мислиш за предателстото му ( ако можеш разбира се).  НО що се отнася до сестра ти - НИКОГА не бих й позволила да се доближи до мен или моето семейство.

Дано успееш да вземеш правилното решение за детето и най-вече за теб. Стискам ти палци и от сърце ти желая  скоро да бъдеш щастлива!

Аз бих си тръгнала от такъв съпруг без да се обръщам назад повече. Може би звучи малко крайно но не бих могла да живея с човек който ми изневерява, още по малко със собствената ми сестра    и то в момент,когато нося детето му. Тогава на жената и без това й е достатъчно трудно. Тъжно е че хората сме способни да си причиним толкова болка заради едно моментно удоволствие  .
За мен нито той нито сестра ти те уважават, от сестра си не можеш да избягаш но трудно ще й простиш, с времето може би, но само може би.
Пожелавам ти много сили да се справиш с тази трудност в живота ти, да продължиш напред и много радости и усмивки занапред   

Тук всеки ще ти даде съвет от собствената си камбанария, много е лесно отстрани да ти се казва какво да правиш с живота си...И двамата са еднакво виновни пред теб, но важното е да решиш можеш ли да простиш и на двамата, и веднъж завинаги да затворите тази страница, защото по ирония на съдбата това са 2-ма от най-близките ти хора и е почти невъзможно да прекъснеш контакта си с тях завинаги! Аз по принцип съм по-емоционален човек и бих си събрала багажа на момента, но в случая това не е правилното решение, защото ако две години сте си живели в любов и разбирателство и не сте имали проблеми, ако все още го обичаш, ако се грижи добре за  теб и детето, може би е добре да дадеш втори шанс ...

Искам да ти пожелая,да откриеш силата в себе си,за да продължиш напред.Решението как ще постъпиш е единственно и само твое.Не мисля,че в такава ситуация ,могат да се дават съвети.Дори и такива нелепости се прощават,но за съжаление никога не се забравят.Бъди силна

А замисляла ли си се дали сестра ти нарочно не ти е подхвърлила репликата, за да научиш за случилото се. Дали тя не ти завижда за всичко, което си постигнала. Имаш грижовен съпруг и баща, семейство, дете, дом. И изобщо дали и тогава не го е подмамила, за да ти го отнеме или просто да те нарани.
Моят съвет е да не прибързваш с развода, да премислиш още известно време и тогава да вземеш решение.

Миличка искренно ти съчувствам , незная как бих постъпила в тази ситуаци и затова немога да те посъветвам  ,но определено зная че винаги ще те боли , няма да забравиш , тези неща не се забравят дори и да не беше сестра ти пак , но сестра ти за мен е за зачертване от списъка с твоите познати , а родителите ти по добре не тревожи с тези неща.А за него, за него нямам думи ,ти в ситуация с проблемна бременност а той ....не това е супер кофти ситуаци. Помисли много добре че живота си е твой и ти решаваш .Желая ти успех, вземи най правилното решение.

И аз не мисля, че просто се е изпуснала без да иска. Даже смятам, че е невъзможно.

Или да освободи съвестта си като сподели.
Според мен сестрата е по-виновна от съпруга... Всъщност не, съпругът също е толкова виновен... не заради самата изневяра, а защото я е направил със сестрата.

Ако това, което той ти е казал е искрено(т.е.че съжалява и т.н., че няма да се повтори) аз лично не мисля, че ще го направи отново ( или поне няма да е със сестра ти). Но даже съм по-склонна да мисля, че не би го направил с никоя друга - всички понякога грешим, но някои си взимат поука и не повтарят грешките си.


Това според мен също е много вероятно. Има много примери в това отношение - и то не само в латиносериалите.

Моят съвет е да помислиш добре преди да действаш. Ако имаш възможност отиди за няколко дни някъде сама или временно се раздели със съпруга си - така ще имаш време да помислиш и да разбереш кое е правилното решение.

Успех, мила. Дано нещата се оправят. 

Искрено съжалявам за това, което преживяваш!

Обидата и горчивината ще отминат - бъди сигурна. Смятам, че сестра ти ти е признала, защото се е чувствала зле. Иначе изобщо нямаше да разбереш. Освен това е било само веднъж - помисли и върху това. Ако толкова са се харесвали, връзката им е можело да продължи!
Ако се обичате със съпруга ти - можеш да му дадеш втори шанс! Само трябва да се успокоиш и да намериш сили да продължиш напред!
Нещата в живота никога не са изцяло черни или изцяло бели! затова е трудно. Аз ти пожелавам успех!!!

Случилото се е много гадно. Не зради изневярата, а заради предателството. За съжаление е вече факт. Миналото назад не можеш да върнеш, няма как да промениш нещата. От тук на татък ще ти се наложи да свикнеш с това. Имаш вариант да се разведеш с мъжа ти, да си отидеш на село и да си заровиш главата в пясъка, но пак ще трябва да живееш с факта, че това се е случия. Другият вариант е да останеш при мъжа ти и да продължиш напред. Съвет няма да ти дам, защото ти познаваш мъжа до теб, но внимателно прецени обстоятелствата. Случило се е само веднъж, но пък със сестра ти. Той те обича, но пък ти е изневерил. И двамата съжаляват, искрено ли е... Решението няма да е лесно и е важно да го обмислиш добре.

Нещо не разбирам. На сестра си прощаваш  на съпруга не.
Че те и двамата имат участие  в събитието. Или прощаваш и на двамата, макар в сърцето си винаги да носиш огорчението, или не прощаваш на никого. Защо избираш сестра си пред съпруга си в този случай. И двамата са те наранили с еднаква сила, поне аз смятам така. Сестра ти е твоя кръв, а с  мъжа ти сте една плът (поне така казва свещеникът, когато венчае една двойка, -  „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът”.Тази тайна е велика” (Еф. 5: 23, 30-32).).
Ти знаеш по-добре, но според мен трябва да премислиш хубаво нещата и да видиш накъде клонят везните.

Но тя пък (сестрата) носи друга отговорност- пред семейството си. Как да не е за бой. Напротив- любовта е преходна, от мъжа може да очакваш да ти изневери. Но от сестра си- кой би очаквал подобно нещо. Да и забие нож в гърба. Ега ти сестрата.
Съчувствам ти миличка много,защото си представям какъв ад е да си предаден едновременно  от двама близки  хора. 

Ситуацията е меко казано кошмарна...

На първо място бих винила сестра си. Без значение как са се случили нещата, без значение какви доводи ми е представила, без значение как ми се е извинила, и именно защото ми е твърде близка - нищо и никога не може да я оправдае. Кръвта си е кръв и това е връзка между теб и сестра ти, която мъжът ти колкото и да съзнава, не може да усети със сетивата си. Бих "премахнала" сестра ми от живота си - без значение как ще постъпя със съпруга си.
Оттук нататък остава изневярата - ако можеш да простиш изневяра по принцип (абстрахирайки се от това с кого е изневерил), с времето ще му простиш и ще продължите напред; ако не можеш да я простиш, всеки си продължава по своя път...
И още нещо да добавя: винаги има начин да се оправиш и сама в големия град - трудно е, но не е невъзможно!

Много сили ти желая!

Права си затова, че ти не можеш да я съдиш, и че Господ ще я осъди. Но както и ти самата си писала, въпреки че си й простила, мисля че никога повече няма да я почувстваш толкова близка като преди. Като чета за вашите отношения със сестра ти преди изневярата все едно чета за мен и сестра ми. Чудя се какво ли бих направила, ако и на мен ми се случи такова нещо? Да не дава Господ.

Отиди при родителите си и обмисли мноооого добре нещата.  А, между другото,  как ще обясниш на родителите си промененото си отношение към сестра ти, след като не искаш да им кажеш за случилото се?
Стискам палци. Бъди силна и много решителна.

О, миличка, според мен това е грозна случка, още повече, че това са две основни опорни точки в живота на една жена..Долнопробна, евтина история, която на пръв поглед заслужава тотално игнориране и на двете страни.. но не смея да дам никакъв съвет, защото човек сам си знае как се чувства в подобна ситуация..
Мога само да ти кажа, че подобни ситуации изискват "трезва глава" и бих казала, че посещението при родителите ти е най-доброто решение за момента. после ще му мислиш.
успех   

Напълно подкрепям това мнение. Най-разумното, което прочетох до момента и може би най-приемливото
Случило се е преди толкова много време...през тези години, като не си знаела - в каква светлина си виждала съпруга си?
Всеки прави грешки, жалкото в случая е просташката постъпка на сестра ти...щото, ясно е, на мъжете като йм падне пердето, мислят с долната глава, а не с горната

Това е направо ужасно!

Мисля, че това звучи доста логично... Почини си малко и от двамата и замини, но ако имаш възможност не при вашите, защото тайната ще ти тежи през цялото време и ще ти се иска да я споделиш... А после, ако все още искаш да си със съпруга си, му дай втори шанс. При втора издънка ....  Колкото до сестра ти, аз лично бих я помолила да стои далеч от семейството ми.
Желая ти много кураж и сила!!!

Аз съм доста емоционален човек и бих зачеркнала сестра си завинаги от живота си. Даже се чудя с какви очи те гледа?!
Бих заминала за известно време с детето при родителите си, за да обмисля какво ще правя с брака си. Но определено едва ли някога ще забравиш случилото се. Ще можеш ли да бъдеш достатъчно силна никога да не му говориш за това, да не му натякваш, да се държиш така все едно нищо не се е случило? Аз не бих могла. Опитай заради детето, но не мисля, че ще се получи. Съжалявам, че не те обнадеждих много, но съм истински потресена от случката.
Прегръщам те силно и ти желая късмет! 

Съвети достатъчно си получила.
Аз се всичко да се нареди......
постъпи както ти подсказва сърцето

Кви са тез твойте познати???

За съжаление историите с балдъзи са пословични, както и историите с "най-добри приятели/приятелки"  и явно не са само истории ами и реалност.

много е тежко да попаднеш в подобна ситуация. Каквото и да се пише по въпроса никой не знае какво точно преживяваш.
Аз бих ти дала съвет да загърбиш миналото и да продължиш напред. Казваш, че съпруга ти е добър баща и добре се държи и с теб, защо трябва да оставяш сама и детето да расте без баща? Всеки е грешал, много от нас имат също грешки, които трудно биха си простили.
Не си загърбвай семейството заради чужда грешка. Всеки си носи кръстта, не мисли, че и на тях им е лесно, ако съдя по думите им, които си цитирала, те също го изживяват, да не говорим пък и да живееш в страх да не разберат другите какво си причинил на най-близкия си човек...
 
ако можеш загърби случката и продължавай нататък!

Здравейте,
към отчаяна съпруга...  Знаеш ли,не ги съди  и двамата,няма нищо по-лошо от това да сме съдници.Защото и ние не сме безгрешни..Каквото станало,станало...не може да се върне, НО може да се поправи(при едно условие ,че ти го искаш).Ако все още обичаш съпруга си(?!) опитай се да поговориш с него...открито! Трябва да разбереш причината  за6то е постъпил така?
Дай му шанс да ти разкаже сам,защо го е направил, и му обясни какво ти е причинил.Ще разбереша за себе си какъв човек е тои всъщност? Това ли е човеке когото обичаш и би искала да бъдеш  със? След това се запитай дали би могла да му простиш(след като си чула неговото изявление). Освен това сестра ти каква то и да е(не мога да я съдя,наямам правао)все пак  ти е сестра. "Лоша" или "хубава"..тя е твоя кръв.
Също  ще е от полза да говориш  и с нея и да  си  изясните отношенията веднъж за винаги,и   да изясниш  за себе си защо тя го е направила. Без скандали и побоища,това няма да помогне,а 6те усложни още повече нещата.Нали не искаш да стане ще по-голяма ДРАМА?!
Най-важното...бъди силна и се изправи "срещу проблема" лице в лице.След като чуеш становището и на двмата ,тогава ще решиш ... и то сама много,лесно какво д правиш! А ти да се ваикаш и да иска6 съвети от всички...ОК,но дали това е верния изход?! Коя от нас е изживяла ситуатзията,никоя от нас...колкото и да ти съчустваме не можем да решим вместо теб,разбираш ли? А и  хората сме милиони и всеки ще ти дава различен съвет...кои да послушаш?? Савсем ще полудееш.
Аз единственно бих те посъветвала да бъдеш мъдра  и силна,и да слушаш сърцето си,то никога няма да те излъже! Там е истината.
Трудно е знам....но след това като си си изяснила всичко,този товар ще падне от рамененн ти и после само ще остане желанието за вземене на "най-парвилното"  решение което ще е "най-добре"за теб.
Не е края на света.Все пак,ти си млада и животът е  пред теб а имаш и дете,мисли и за това.Има доста по ужасни неща  в жовота...Мъж убил жена си и децата си,или изнасилил дащеря си...така че бъди силна,моля те!
Не се жертвай заради родителите ти,да страдаш и търпиш унижение.Живота  си е твой...твоите родители си имат техен живот,а ако те обичат истински като родители,6те разберат и ще те обичат още повече.Ще са на твоя страна със сигурност!Не се стархувай!

Желая ти успех и Бог да те закриля и да е с теб!

Не вярвах, че ще прочета подобна история.
Незнам какво да те посъветвам, нямам и идея дори. Просто се надявам скоро да си върнеш усмивката и нещата да се наредят 

Според мен игнорирай сестра си. Звучи жестоко, но това е начинът да продължиш напред с мъжа си (ако искаш). Иначе винаги, когато я видиш ще си спомняш гадната история. Знаеш ли аз също имам сестра, но и Брад Пит да е мъжът и , в моите очи той винаги ще си остане нейният мъж, даже няма да погледна на него с женски очи. Не знам, но сестра ти или е много проста или е долнопробна к_рва.
Така че ако искаш щастие за семейството си- по-далече от сестра ти и изобщо от роднините. Ако смяташ, че мъжът заслужава втори шанс грабвай си го и край с връзките с родата.
Ако пък се съмняваш и в него- тегли и на двамата чертата и си заживей на чисто. Знам че е трудно най-вече от финансова гледна точка, но иначе цял живот все това ще ти е в главата.
Започни на чисто. Смени града ако трябва и ако ти стигнат силите. Но не се предавай- винаги след такова нещастие идва голямо щастие- не спирай да вярваш.

Да,наистина това е ужасно.И то със собствената ти сестра-още по ужасно.Човек на когото имаш доверие и се надяваш да е да теб в трудни моменти-това за мен е недопустимо!И в крайна сметка има поговорка-"не е луд този ,който е изял баницата, а е луд този,който му е дал"(в случая съпруга ти)
Аз не бих го търпяла и миг повече в моя живот!
Желая ти много кураж и късмет,за да намериш правилния път! 

Абе хора, какво ви става?! Как така човек може да забрави подобна случка и да продължи напред? Такова нещо забравя ли се? Че това да не са двама човека, които никога повече няма да срещна в живота си и затова - да правят каквото искат! Става въпрос за съпруг и сестра. И аз имам  сестра - обичам я много и много се подкрепяме, но ако мъжът ми рпреспи с нея, ще ги пратя да продължават да си спят заедно. Единият няма да си види детето, пък другият - да живее цял живот с угризенията за това, което е направил!

Отчаяна съпруга, съветвам те да престанеш да бъдеш отчаяна, а също така и дъпруга (поне на този мъж!). Със сигурност ще намериш изход от ситуацията - Господ ще ти помогне! Но аз лично не бих останала с този мъж и бих игнорирала сестра си тотално! Каквото и да решиш - успех!!!
 

Браво Фани55! Абсолютно права си!

Аз бих го оставила, а сестра си не бих погледнала никога.

Моят съвет е да не споделяш с абсолютно никого за случилото се.Това са семейни проблеми и трябва да се оставят в къщи.Така мисля,и правя аз Веднъж реших да споделя с една приятелка личен проблем и мани-мани какво стана.Не ми се разправя.Така,че мисли си сама,плачи си сама вземай си решенията сама.Никой да не те знае и чува.По тежко е така като не казваш на никого,но така трябва,повярвай ми.Сега да ти кажа да простиш и на двамата ,незнам.....,но си мисля ако съм аз май клоня повече на прошка,понеже се страхувам от промени.Доколкото разбрах и ти си такъв тип като мен,така,че мисля,че ще простиш,но сама си вземи това решение.А че със сестра ти отношенията няма да са същите съм абсолютно сигурна,а и така трябва да бъде Само като си помисля разводи,друг мъж,адаптация на детето с него и още куп неща ми призлява,но ти си решавашУспех мила,и имай вяра.Ние сме с теб.

Аз бих зарязала мъж ми, а на сестра ми не бих проговорила никога
Желая ти успех 

Що за човек би причинил таково нещо на сестра си 
Не, че оправдавам съпругът ти, но мисля, че по- голямата част от вината е в сестра ти 

Има един американски филм, гледала съм го сигурно преди 15-тина години. Казва се "По-малката сестра".
Сюжетът е, че по-малката сестра, която няма къде да живее, отива на гости при кака си и известно време остава там. Каката беше доста потънала в работа и често отсъстваше от къщи. Между сестрата и съпругът трепна нещо и беше изконсумирано еднократно. След което малката сестра изживя сериозна лична драма и в крайна сметка си призна на каката. Каката се срина психически за известно време, след което тримата имаха период на изчистване на отношенията. Беше трудно за всеки от тях. Съпругът държеше на жена си, нямаше много-много обяснение защо го е направил.
Режисьорът остави отворен финал, но общо взето нещата клоняха към това сестрата да поеме по пътя си и поне за известно време да напусне града и да си потърси своето място, а семейството да си даде шанс да надгражда над вече постигнатото, а не да го доразруши.

Ти описваш съпруга си като един съвсем не лош партньор. Общо взето ако не беше узнала за случая вероятно нищо не би те тласнало към такива сериозни намерения за раздяла. Моят съвет е да изчакаш малко - месец, два. Да се опиташ да свикнеш с това, че се е случило. Ти не си единствената, на която и се случва нещо толкова тъпо, но защо да не бъдеш една от малкото, които ще отиграят ситуацията мъдро. Вие имате дете, дом, минало. Опитайте се да съхраните това!

Въобще недей да мислиш какво ще кажат майка ти и татко ти!!! Събирай си багажа, грабвай детето и бягай!!! Това не е човек, а изрод!!! Никога няма да си щастлива с този човек, а детето не е причина да останеш с него!!! Ще кажеш защо? Защото детето пораства става на 18, отива студент или някъде да работи, поема си живота, а ти оставаш с този човек и и мъката продължава. Цял живот ли ще живееш с него да му правиш кефа, да си вика-бре, тази колко ме обича и това ще му даде стимул(може би) и за други изцепки. Ти си млада, ще създадеш ново семейство, където ще бъдеш уважавана, а не унижавана !!! А ако проблемите се задълбочат във вашето семейство, ще страда най-вече детето. Децата виждат всичко дори и да са на 1 и 2 години, това им се отразява на характера и поведението, на психиката.......Казвам го от личен опит:((( И това дете един де знаеш ли какво ще осъзнае и ще ти каже-майко не той е виновен, че сме нещастни, а ти,защото си останала при него и го търпиш............Естествено ако проблемите продължат и не успеете да се преструвате цял живот,че всичко е наред.
 Така,че бягай, отивай при родителите и им кажи, че причината е изневяра, но не казвай с кого.
   Направи го заради себе си и на второ място заради детето!!!!!!

Ти май си болна? И ще и обясниш ли защо с мръсната вода трябва да изхвърли и бебето? Господи, като чета какви смели съвети дават някои, силно се надявам хората да мислят с главите си, в колкото и тежка емоционална ситуация да са в момента. Щото после ще съжаляват, но "съветниците" ще са се изпокрили като мишки.

Това ако е истина: Малеее,много гадно.И то сестра  . Голяма патка е тая сестра,ама много голяма и гадна патка.
А ти като си зависима,го преглътни ... А сестра ти - не заслужава никакво внимание от теб.

Нали си чувала приказката "Кучката докато не си вдигнела опашката, кучето не отивало" И моето мнение е, че сестра ти има по - голяма вина, не че мъжа ти няма. Но тя го е провокирала по някакъв начин. И ако той се разкайва за постъпката си и няма други провинения - може да поговорите и да си оправите отношенията. Но сестра ти  нямам думи просто я изключи от живота си.

Отчаяна съпруга, мисля  че си взела правилното решение!  Надявам се да си се поуспокоила , поне малко! Надали някога ще забравиш това нещо, но дано поне успееш да го превъзмогнеш и да не мислиш непрекъснато за това. Дано времето да покаже, че не си сгрешила!

Искрено и от сърце ти желая много, много щастие!  Дано това да остане  единствения лош момент в живота ви!

Миличка, надявам се нещата да се оправят. Когато не става въпрос за мен, много лесно мога да те посъветвам да го зарежеш, да изтриеш тези хора от живота си, но когато се поставя на твое място бих дала шанс на мъжа си и то защото го обичам. Виж, на сестра си не бих простила. Не бих простила и на приятелка, ако направи такова нещо. Едно от момичетата много правилно ти е казала за кучката и нейната опашка. Жената провокира, по-рядко е мъжа да го направи. Относно мнението, което беше споделено за завистта на сестра ти - тук съм мноого склонна да потвърдя!!! Имах приятелка, много близка, като сестри бяхме 15 години. Когато разбра, че съм бременна не ми се обади повече, а така ми липсваше Дадох си сметка, че е искала и тя да си има детенце и че ми е завиждала за много неща. Сега вече и тя е бременна, поднових си отношенията с нея и смятам, че постигна доста благодарение на завистта си към мен. Накара я да търсичовека - намери го, омъжи се и сега, както вече написах е бременна. Дано и сестра ти намери покой, но лошото е, че нейната грешка е Голяма и трудно се прощава. Времето лекува! Дано излекува и твоята болка и да съумееш да им простиш. Прегръщам те и не мисли за миналото (доколкото е възможно), а гледай напред, защото живота е кратък!

И аз смятам, че си взела правилното решение! Предполагам, че щом мъжът ти е свестен по принцип човек, той вероятно съжалява безкрайно за стореното и има шанс това да го подтикне да бъде най-добрият съпруг! Дано да успееш да потиснеш подозренията и лошите мисли, и искрено ти пожелавам никога вече да не изживяваш подобни неща! 

Според мен си взела правилното решение. Успех!   

И аз тие подкрепям в избора. Най-вече, защото не го правиш заради другите /майка, баща та дори и дете/, а заради себе си и твоите чувства. Само бъди силна и не позволявай спомена да разруши и без това крехкото ви семейно щастие и не натяквай на съпруга си при всеки удобен случай. Иначе прошката ти ще се окаже безмислена.
 

И аз те подкрепям! Бог да те пази теб и твоето семейство

Да доста неприятно наистина, но за съжаление има и други такива истории.
Мъжът си е мъж, той мисли първосигнално (особено някой) просто му е заложено. А за сестра ти...доста кофти....внимавай с нея занапред....
Аз лично бих простила и бих продължила напред...и не защото съм страхливка , напротив, а защото просто няма смисъл да мислиш за нещо което е било преди 2 год. , пък и ако съпругът ти е свестен, а и детето е малко...и куп други обстоятелства...
Но ти сама си знаеш най-добре, слагах нещата на везните на разума и сърцето, въпреки 4е понякога двете се разминават, вземи най-доброто решение за теб и детето.

Има 1 максима:"РазбереШ ли,трябва да простиШ.ПростиШ ли,трябва да забравиШ."
Не знам от каде е,но е много вярна.Минала си двете фази,остава ти последната.УспееШ ли,Щте ти бъде и леко и лесно да продължиШ напред,заедно със съпруга ти.Сама си избрала този път,опитай се да го следва6 до края.Желая ти успех най искрено.
А до вси4ки моми4ета:Не мислете,4е оправдавам някого/дале4 съм от тази мисъл/,но жената сама си е избрала как да постъпи.Нека се надяваме НИЩО да не се повтаря в живота й и остатъка му да е изпълнен само с хубави неЩа.

               BobyB, не мога да разбера какво искаш да кажеш с думите- Ти май си болна? И ще и обясниш ли защо с мръсната вода трябва да изхвърли и бебето? Господи, като чета какви смели съвети дават някои, силно се надявам хората да мислят с главите си, в колкото и тежка емоционална ситуация да са в момента. Щото после ще съжаляват, но "съветниците" ще са се изпокрили като мишки.
     Явно не си от проблемно семейство и слава богу! Имала си щастливо детство, майка ти и татки ти са нямали подобни проблеми-радвай се!
     Защо подяволите жените в България са с такова възпитание(или не знам как да го нареча) да търпят всякакви гаври с тях, та нима не заслужават щастие??? Защо смаяташ, че подобна постъпка на зрели хора трябва да се прости, преглътне??? Значи той хитреца пак печели, а пък тя да сведе глава!!?? А дали това ще е за последно, или трябва да изчака да се случи пак!!??
     Не знам, аз не бих простила, при всички случаи бих го оставила, но той винаги ще си остане баща на детето и ще го вижда, двете неща са отделни, детето не е виновно, но няма прошка. Не мога да живея цял живот с тази мисъл. А най-малко пък да ходя на семейни сбирки, където да виждам сестра ми................
      Защо реагираш толкова агресивно, всеки си има мнение, момичето събира всякакви мнения и това е моето харесва ти или не и то е повлияно от моето детство. Имай в предвид, че не говоря безпочвени неща!.За да са щастливи децата, те имат нужда от щастливи родители, които не е задължително да  бъдат заедно,  усещат цялото онапрежение в дома, дори да няма скандали и караници. Когато майката е нещастна, децата го осъзнават и разбират дори и на 1 година, следователно и те са нещастни!!!
    Недей така, както ти не приемаш съвета"тръгни си....", така и аз не приемам съвета "прости и остани.....", но не съм казала на никоя от мамите, че е "болна" за това, че я насърчава да прости. Всеки е индивидуален в разсъжденията си и аз уважавам това.
     
       

ТОВА е правилното решение! Изчетох цялата тема и ще ти кажа,че ако я бях прочела преди години, сигурно щях и аз да съм разпалена и вбесена.Обаче след 21г.брак и мисленето и действията  са по-разумни/не че го искам/.Щом си преценила, че заслужава шанса-добре.Ще ти бъде трудно в началото и ще търсиш''под вола теле'',но ако е искрен и държи на вас ще се справите ЗАЕДНО!
 
И знаеш ли,и за него не е лесно -нали?! 

Виж сега. Аз не мисля, че си "болна", но кое те кара да мислиш, че една майка, с малко дете, която се развежда със съпруга си поради подобна отвратителна причина като с магия ще се почувства щастлива и свободна след края на брака? Жената е обичала силно мъжа си и е вярвала, че могот да са щастливи ЗАВИНАГИ. За съжаление почти няма бракове без някакъв катаклизъм и точно тогава се проявява силата на чувствата! А и до кога можеш да си позволиш да прескачаш от връзка във връзка и от мъж на мъж, само защото нещо те е огорчило и не можеш да простиш? Как ще се чувства детето като вижда майка си, разочарована от поредния мъж в живота й? Има неща, които наистина не могат да се преглътнат, но ситуацията не е такава - това е единичен случай и човекът съжалява. Не го оправдавам, но това не е игра, за да печели някой. Просто животът е такъв.
На всичкото отгоре, тя вече е взела решение /и то по-трудното/ и подобни приказки в момента не й помагат.

Видях, че си взела решение вече, за това ще прибавя само коментар. Кофти случки от подобен характер се случват, както се разбра. Преди да се омъжа, поставих казуса пред съпруга ми и го помолих, ако прави нещо от този сорт, да го прави с акъл и да не позволява НИКОГА да разбирам. Как ще го направи не е моя грижа. Нека тежи на неговата съвест. Предпочитам аз (и околните ми роднини и приятели) да живеем в неведение относно тези му действия. Уточнявам, че ъщото важи  и за мен. Практичен човек съм и съм далеч от мисълта, че хората са си верни цял живот, но няма нищо лошо в това да се надяваш, че вашата възка може да е едно от изключенията.

С такава сестра,врагове не ти трябват.Дано да съжалява за стореното поне.Правилно си решила да простиш изневярата на мъжа си,в животе не всичко е рози и лалета.Тия дето ти казват да го оставиш,не са били на твое място.Така лесно се дава акъл.Гледай напред,пази се от сестра си и обичай детето и съпруга си.Успех!

Последните 4 мнения са много хубави и вярни, дано авторката им обърне внимание.

Браво щом можеш да простиш. Ти сама решаваш, гледай напред живота продължава.