Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Все още не съм решила окончателно какво да правя, но за сега ще остана при съпругът ми (може някои от вас да ме нарекът страхливка, но аз се опасявам от други по- сложни и лоши неща които ще станат). Няма да отида на гости при родителите ми , защото ме познават добре и ще заподозрят , че става нещо, а и аз не знам дали ще мога да ги излъжа ( прекалено много ми личи), че всичко е наред. Друго е по телефона .А ако разберат това 
УЖАС!!! Направо не ми се мисли какво ще стане .Когато се поуспокоя и реша какво да правя, ще отида при тях. Имам една приятелка( обща със сестра ми), много сме близки, но ме е срам да и кажа какво става с мен. А и един знае ли за дадена тайна, то тя вече не е тайна. Страх ме е да не се разчуе, че нали знаете хората какви са 
едни ти съчувстват, други ти се присмиват и т.н. Просто дилемата ми е ОГРОМНА!!!Мога да кажа , че днес съм по-добре емоционално, но не душевно.
щом собствената ти сестра те е предала 
Веднъж реших да споделя с една приятелка личен проблем и мани-мани какво стана.Не ми се разправя.Така,че мисли си сама,плачи си сама вземай си решенията сама.Никой да не те знае и чува.По тежко е така като не казваш на никого,но така трябва,повярвай ми.Сега да ти кажа да простиш и на двамата ,незнам.....,но си мисля ако съм аз май клоня повече на прошка,понеже се страхувам от промени.Доколкото разбрах и ти си такъв тип като мен,така,че мисля,че ще простиш,но сама си вземи това решение.А че със сестра ти отношенията няма да са същите съм абсолютно сигурна,а и така трябва да бъде 
Само като си помисля разводи,друг мъж,адаптация на детето с него и още куп неща ми призлява,но ти си решавашУспех мила,и имай вяра.Ние сме с теб. 
