Ясла, детегледачка или със свекърва ми на село?Моля за съвет

И аз мисля мисля същото...
 Аз също се върнах на работа, когато беба беше на 5 месеца. А освен това уча и редовно и нямаше как да прекъсна и с университета...
 "Подходящи" баби за добро или лошо нямаме....Живеем сами.
 Бяхме с детегледачка, докато беба навърши 11 месеца. По стечение на обстоятелства трябваше да сменим жената, а не можахме да намерим друга подходяща за кратко време. Тогава решихме да рискуваме с ясла. Взеха я веднага за мое щастие /в началото на април-значи не е речено, че само септември вземат.../.
 Явно е до детето, но вече почти година тя не се е разболявала...значи, не винаги трябва да се започва с това, че децата много боледуват там. Говорила съм и с други майки-просто в групата са няколко такива дечица.
 А иначе беба се чувства страхотно там-понякога не и се тръгва...Научи много неща-храни се сама, заиграва се добре.
 Времето, прекарано с нас е пълноценно, дори и да не е много като часове. Затова аз съм доволна от избора си. Но това е моя личен опит.

Не мога да си представя, че няма да отгледам детето си, а варианта със свекърва ти е точно такъв. Имам такива познати, децата им от 10 месечни живеят при баби в други градове, а те им ходят на посещение. Какви родители са в такъв случай, достатъчно ли е да родиш дете и да му осигуряваш храна, за да си му родител. По-добре е да я гледа детегледачка до пролетта, а после на ясла, не е толкова лошо, детето е сред други деца. Незнам при свекърва ти как стои въпроса с общуването с деца, но и това е много важно!

Мога да ти кажа собствения си опит... но не като майка, а като дете. Нашите са ме закарали при баба ми, когато съм била на година и половина. Живях там, докато стана на пет. Пробвали са ме на ясла, разболявала съм се, детегледачки не е имало... останал вариантът с бабата на село. Идваха да ме виждат събота и неделя.
Нямаш представа колко отхвърлена съм се чувствала и колко мъчно ми е било. Как си мислех, че нашите не ме обичат и не ме искат, затова са ме "изхвърлили" при баба ми. Тази травма си я нося цял живот, вярваш ли ми  Израснах изключително затворена и така и не успях да стана достатъчно близка с родителите си.
На какъвто и вариант да се спреш... съветвам те да не е този.

Според мене, ако можеш да си позволиш детегледачка е добър варянт

Зависи от свекървата - ако нямате сходни възгледи - то детегледачка.

Детегледачка, а по късно ясла. Според мен детето трябва да е при родителите си.

Аз имам отличен опит с детегледачките - и като малка навремето, и сега с детето. Мисля, че при внимателен подбор това е чудесен вариант. Но наистина при добър подбор.
Хубавото на детегледачките е, че можеш да потърсиш човек, с когото хем да си пасвате, хем да се допълвате като възпитателен подход. И трите момичета, чиято помощ сме използвали, бяха чудесни - весели, изобретателни, внимателни с детето. Особено последната, при която детето въобще спря да се впечатлява дали отивам на работа и т.н. Вярно, че не ми е трябвала бавачка за цял ден, тогава може би щеше да е по-трудно да намеря студентка... 
Моята бавачка едно време също беше добра жена, макар че тя по-скоро ме "гледаше", отколкото да играе с мен. Но гледането не беше по-различно от това на моите собствени баби, беше мила и после пращаше подаръци за рождените ми дни 

В никакъв случай не бих я пратила за отглеждане в друго населено място. Дори да не се виждаме по цял ден, дори гушкането сутрин ми се струва достатъчно важно.

 Аз съм за яслата, стига да не боледува много. За бабите съм малко резервирана, тъй като няма да мога да си виждам детето, а освен това доста ще го разглезят. Другият вариaнт с детегледачката не е лош, стига да се намери наистина подходяща.

Универсални рецепти за това, кое е добро и кое не е няма. Така мисля аз. Авторката на темата престана да коментира, явно е взела решение, тук по скоро стана място за обща дискусия, отколкото опит да се дават конкретни съвети, което аз смятам за по-полезната форма, ако някой има същата дилема и иска да чете, да заповяда.
Моето мнение за моите деца е - не бих ги оставила да ги гледа, която и да е от бабите денонощно, дори и да са в града, в който живея. Обяснявам, когато се е налагало да ги гледа баба, тя е идвала да ги гледа у нас, само за времето докато аз и съпругът ми сме на работа, след като се приберем бабата е свободна, ако иска си ходи да почива, ако иска вечеря с нас, но ангажимента за гледането на децата сутрин, вечер и през нощта е наш. Единствената нощ, когато децата ми са спали далеч от мен, е на Нова година. Не мога да си представя децата ми да са далече от мен.
Инъче имам възможност, но нямам желание. За сведение малката ми дъщеря ходи на ясли - още не са я изяли там.
Понякога ми е трудно, предвид ангажираността ми, но всеки трябва да направи своя избор.
Аз лично си смених работата и сега работя за двойно по-малко пари, но с работно време, което ми позволява да бъда близо до децата си. Всеки сам решава.

Интересно, че темата отново е 'възбудена', тъй като при нас наистина има развитие и то,за съжаление,  в негативна посока....Детето откакто се върна при нас е различно, супер разглезено, благодарение на баба си и дядо си, и като цяло супер нервно и възбудено през нощта-всяка нощ с мъжа ми сме дежурни да я успокояваме след истеричен рев, хвърляне и ритане, и в повечето случаи вземане в нашето легло, което почти винаги води до разсънване...тя просто започва да си играе и да ни скача по главите и то все по никое време през нощта. Свекърва ми твърди,че при нея на село е нямало такива изпълнения и е била спокойна, с малки изключения. Явно детето реагира като уплашено от нещо, дори по мнение и на педиатърката ни, и започнахме да й даваме хомеопатично сиропче и свещичка преди лягане...Другото лошо развитие на нещата е, че май не сме намерили най-подходящия човек за детегледачка за нас по ред причини, за които не ми се влиза в подробности сега...Имаме възможност да запишем малката на ясла още тази пролет, и в крайна сметка сигурно ще пробвам и този вариант...и после ще му мислим пак. Но най-тревожният за мен факт от всички е, че детето е неспокойно и понякога неузнаваемо като поведение през нощта-тя като бебе си беше кърмена, спокойна и неревлива....винаги много усмихната, жива и игрива, но тези изстъпления започнаха май точно откакто започнаха да я гледат други хора и откакто се върнах на работа Много ми е болно и вече наистина не знам къде е истината, още повече че и в работата ми е един ад в момента, който ме кара да се замислям все по-често дори над немислимия за мен преди вариант да се върна отново в майчинство...

За мен гледането от свекърва (баба по принцип) е най кофти. Бих направила всичко възможно да не се стига до там.

msblit, съжалявам,че така се държи детенцето!
Със сигурност и на тримата ви трябва време да свикнете  и да си нагодите режима един с друг.
Предполагам, че на детето цялата промяна й е дошла в повече и затова се държи така, което съответно води до упреци от страна на таткото и бабата,че защо е нужно да се причинява това на всички, след като доскоро всички са били "щастливи и доволни" и сте си живяли мирно и тихо 
Според мен не се поддавай на провокации и се зареди с търпение към детето!Хубаво е с таткото да сте на едно мнение и да обедините усилията в предразполагане на детето!
Сигурна съм,че е трудно и изнервящо!
успех пожелавам
 Аз водя моя син  вторник и четвъртък у свеки за по 4-5 часа следобяд и в събота вечерта спи там и по нейните думи там винаги е спокоен, яде и спи, а вкъщи - спи при нас, кога яде- кога не, хем аз си го гледам! детска му работа!
Според мен си взела правилното решение- с повече търпение, обяснения и единомислие с таткото ще се подредят нещата!(извинявам,се ако е малко объркан постингът ми, обаче Влади "участва" в писането)

Не бих си дала детео толкова далече, пък макар и свекърва ми да го гледа. Родителите са всичко за децата и е хубаво да ги виждат всеки ден. Май яслата е най-добрия вариант... Никога не съм ползвала услугите на детегледачка и не мога да дам мнение, но мисля, че е по-добре да тръгне на ясла. Там има много деца, т.е. подходяща среда да се развива, да се научи да комуникира с тях, да дели играчки с тях и т.н. Успех! 

Вие самата сте наясно, че това са последици от прекалената концентрация на вниманието, което са заделили бабата и дядото на детето и колкото по- рано бъдат преустановени толкова близки и с такава интензивност и постоянство контакти- толкова по- добра. Едва ли това е най- подходящият период за ясла, обаче. Щом детето в къщи усеща разликата между отглеждането от баба и дядо и това в домашната среда при собствените си родители... Не знам дали знаете колко по- различно, на 180 градуса, е отношението към децата в яслите. Повтарям още веднъж това не са детски градини с педагози и програми за обучение и възпитание на деца, а места за тяхното колективно отглеждане.
Установено е, че децата не умеят да играят заедно в бебешката възраст до 3 години, така че яслите не са съвсем нормална детска среда. Те са място, което се ползва при липса на други варианти. Можете ли да си представите пък стресът, който ще изживее такова поразглезенко дете, когато го оставите при непозната лелка, дето в .. часа ще го кара да се храни с точно определено нещо, в ... часа да си вземе гърнето, в ... часа да си ляга без любимата възглавничка. и т.н. Моят син и ние изтърпявахме това чудо на обществото точно 2 седмици. Той вече говореше, в къщи се четяха приказки, беше отглеждан от бавачка с педагогически опит, а по- голямата част от децата не можеха дори да говорят, ка- моли да играят. Преди да вземете решение можете да посетите една ясленска група и да се убедите сама за какво говорим. Не мислете, че всяка майка, чието дете посещава ясла ще Ви каже истината, просто поради липсата на друга алтернатива и тя се опитва да убеди самата себе си, че това е най- доброто. Когато спряхме сина си от яслата нещата кротнаха, а след 6 месеца, когато го записахме вече направо на градина /вече беше на 2 г. и половина/ нещата бяха коренно различни. Детето се чувстваше по- добре, учителките са педагози, има си специална програма за възпитание /това вече не е ясленското отглеждане на кончетата/ и обучение, специално организирани игри също с педагогическа насоченост. Още в първа група на ДГ се започва обучение по специална програма, която директорът на това детско заведение си избира, и тази програма се следва стъпка по стъпка до подготвителната група. Но, пак подчертавам, това е ДГ, а не яслата.
За бавачките- когато се наема такъв човек е най- добре да се спазва старата британска традиция на препоръките. Първият ми син след 1-ия месец го гледаше наша близка, на която сме заплащали, естествено, а след нея взехме една съседка- пенсионерка, от която бяхме много доволни, но която предварително познавахме.
Жената, която гледа втория ми син започна почасово за няколко месеца и едва сега е на пълен работен ден. Нея ми я препоръчаха познати, аз и детето имахме възможност постепенно да я допуснем в дома и в сърцата си. Тя е била помощник в ДГ. Не сме наемали и търсили специално здравен работник, защото това не е необходимо. По- добре е просто жена с опит /за мен е важно самата тя да е имала деца и внуци, т.е. личен опит с деца/ и отношение към бебетата. Дори не е задължително да е педагог или психолог. За мен всяка добра майка има качества да гледа и чужди деца. Пак подчертавам дебело- говоря за гледане на бебета, а не на деца в предучилищна възраст и ученици.
Бебетата, пък те са си такива поне до 2-3 години, имат специални нужди и с цел създаване на здраво самочувствие в ранна възраст и вяра в себе си и средата, в която растат най- доброто е тяхното отглеждане да бъде съобразено с тези техни специални нужди.