Скрит текст:
Колкото повече време минава, толкова по-малко ще ви се занимава 
Размислите ви ги има и в моята глава, но за трето дете. И аз се наслаждавах и на двата отпуска по майчинство. Беше много хубаво и обожавах да съм с децата си, да се разхождаме, да правим вълнуващи неща, да се виждам с приятелките ми, които също са майки.
Имало е напрегнати моменти, но вече не си ги спомням. Веднага бих си родила още едно бебе, ако беше само за двете или трите години майчинство. Но растат
и следващите години ме напрягат.
По въпросите ви:
1. Детето ви ще си е при вас. Да, понякога ще ви е сантиментално за първите му месеци и години, но повярвайте ми, не е чак "липса". То си е при вас, няма да ви липсва. Ежедневието ще е различно и ще се напаснете.
И да, ще бъдете по-уморена и на моменти по-нервна, но това и с едно дете го има. И ще го има през цялото време, докато детето ви живее при вас. Фактор за решение е ако ви причинява тежки здравословни вреди и не бихте могла да функционирате като родител и човек. Иначе...всички сме нервни и уморени.
2. Не съм съжалявала никога, че имам второ дете. Знам, че може да звучи като клише, но това е...като имаш дете, не съжаляваш за него. Да, има моменти, в които си казваш"Ей сега ако беше само големият, щеше да е по-лесно", но това не е съжаление. Но както има моменти, когато е по-лесно с 1 дете, има и моменти, в които лесното идва от това, че са две. Ако е едно, разбира се, финансово може всичко да отива за него. Емоционално и като подкрепа-не му давате повече ако е само или по-малко ако не е. Всяко дете си има нужди и родителят в повечето случаи се научава какво да дава на всяко. Не е нужно да е по равно, а да е това, от което има нужда всяко.
3. Не смятам, че единствените деца са самотни. Те пак си имат своите забавления, подкрепа от близки и приятели.
Всяка семейна ситуация има своите плюсове и минуси. А ако има минус, то по някакъв начин може да се компенсира. Дете без баща може да намери бащинска фигура в лицето на дядо, на вуйчо, на по-голям брат. Едно дете може да се привърже силно към братовчеди, да си има близки приятели. Самичко няма да остане.
Аз не съм фен на раждането на дете за брат му/сестра му...т.е. с идеята " да не е сам". Раждаме си децата, защото ние си ги искаме.
Като човек със сестра ще кажа обаче, че макар да има много братя и сестри в лоши отношения, то това да имаш някого толкова близък, израснал в същата ситуация като теб, не може да се сравни с братовчеди и приятели. Някои казват-тя ми е като сестра. Което може да се отнася за близост и настоящи отношения, но я няма "историята". Всяко нещо, от момента в който те занесат вкъщи при брат ти...или ти донесат ново бебе в къщата учи, отразява се, трупа емоции, история. Само сестра ми знае какво е да израснеш с нашите родители. Само тя знае някои тайни, тя е виждала някои неща, усещала е някакво отношение от родители, от баби и дядовци. Тя е спала до мен, знае за всичките ми преживявания от както са я докарали от родилното. И то не като споделяне, а тя е пряк свидетел. И обратното. И уточнявам, че в пубертета например не сме били близки, имахме различни компании и не сме си споделяли. Но тя е тази, на която звъня, като ме изнервят нашите и тя ще разбере всеки миниатюрен нюанс на постъпката им и на моята емоция.
Размислите ви ги има и в моята глава, но за трето дете. И аз се наслаждавах и на двата отпуска по майчинство. Беше много хубаво и обожавах да съм с децата си, да се разхождаме, да правим вълнуващи неща, да се виждам с приятелките ми, които също са майки. Имало е напрегнати моменти, но вече не си ги спомням. Веднага бих си родила още едно бебе, ако беше само за двете или трите години майчинство. Но растат
и следващите години ме напрягат. По въпросите ви:
1. Детето ви ще си е при вас. Да, понякога ще ви е сантиментално за първите му месеци и години, но повярвайте ми, не е чак "липса". То си е при вас, няма да ви липсва. Ежедневието ще е различно и ще се напаснете.
И да, ще бъдете по-уморена и на моменти по-нервна, но това и с едно дете го има. И ще го има през цялото време, докато детето ви живее при вас. Фактор за решение е ако ви причинява тежки здравословни вреди и не бихте могла да функционирате като родител и човек. Иначе...всички сме нервни и уморени.
2. Не съм съжалявала никога, че имам второ дете. Знам, че може да звучи като клише, но това е...като имаш дете, не съжаляваш за него. Да, има моменти, в които си казваш"Ей сега ако беше само големият, щеше да е по-лесно", но това не е съжаление. Но както има моменти, когато е по-лесно с 1 дете, има и моменти, в които лесното идва от това, че са две. Ако е едно, разбира се, финансово може всичко да отива за него. Емоционално и като подкрепа-не му давате повече ако е само или по-малко ако не е. Всяко дете си има нужди и родителят в повечето случаи се научава какво да дава на всяко. Не е нужно да е по равно, а да е това, от което има нужда всяко.
3. Не смятам, че единствените деца са самотни. Те пак си имат своите забавления, подкрепа от близки и приятели.
Всяка семейна ситуация има своите плюсове и минуси. А ако има минус, то по някакъв начин може да се компенсира. Дете без баща може да намери бащинска фигура в лицето на дядо, на вуйчо, на по-голям брат. Едно дете може да се привърже силно към братовчеди, да си има близки приятели. Самичко няма да остане.
Аз не съм фен на раждането на дете за брат му/сестра му...т.е. с идеята " да не е сам". Раждаме си децата, защото ние си ги искаме.
Като човек със сестра ще кажа обаче, че макар да има много братя и сестри в лоши отношения, то това да имаш някого толкова близък, израснал в същата ситуация като теб, не може да се сравни с братовчеди и приятели. Някои казват-тя ми е като сестра. Което може да се отнася за близост и настоящи отношения, но я няма "историята". Всяко нещо, от момента в който те занесат вкъщи при брат ти...или ти донесат ново бебе в къщата учи, отразява се, трупа емоции, история. Само сестра ми знае какво е да израснеш с нашите родители. Само тя знае някои тайни, тя е виждала някои неща, усещала е някакво отношение от родители, от баби и дядовци. Тя е спала до мен, знае за всичките ми преживявания от както са я докарали от родилното. И то не като споделяне, а тя е пряк свидетел. И обратното. И уточнявам, че в пубертета например не сме били близки, имахме различни компании и не сме си споделяли. Но тя е тази, на която звъня, като ме изнервят нашите и тя ще разбере всеки миниатюрен нюанс на постъпката им и на моята емоция.
И аз имам сестра и съм на същото мнение. В семейството ни имаше много проблеми и само ние си знаем..
На която и приятелка да разкажа, не е усещала същия страх и най-добре сестра ми може да ме разбере. Еднакви сме. Под един чадър сме били. Изпитали сме едни и същи чувства. Кой може да ни разбере по-добре от една, друга.
❤️
