Неблагодарна дъщеря!!!!

Преди 3 години се преместих в приятелят ми да живея (къща на 3 етажа, всеки със самостоятелно домакинство - баща, баба и ние ) , а преди 2 родих прекрасно момиченце. През целият период на бременността майка ми ми говореше как без нея не мога да се оправя, колко съм неорганизирана,  колко е трудно да имаш дете о не можеш да смогнеш с нищо. Еееее, факт ... не можех да смогна или разчитах по - скоро на това, че тя ще дойде... не знам...
Когато идваше , бабата на мъжът ми се качваше на етажа при нас, а майка ми започваше да охка,  да пуфти,  да ми казва колко и е зле на главата от бабата да я слуша какво и говори... това продължи сигурно една година , в която като дойдеше майка ми, се заключвахме и не излизахме,  за да не дойде бабата и да вдигне майка ми кръвно от нея... (какво било едно време, как е стара, как не и се помага и т.н , бабешки работи ) аз сякаш се настроих срещу бабата и започнах да не мога да я понасям. Една вечер чуваме с мъжът ми от долният етаж как баща му крещи, така не сме го чували да вика и като е с компания и гледат мач. Мъжът ми слезе до долу да види какво се случва, качи се и каза , че говори с майка ми... косата ми настръхна какво е говорила , защото този номер да звъни на този и онзи го е правила многократно.... я с някое гадже, я с някой Шефка от работното ми място, я в университета...така де ... където не е звъннала там не съм си развалила отношенията , но тя го прави за мое добро . Отношението на свекърът стана странно до не приемливо , дали само тя е фактор или има и някой друг - не зная. Но междувременно ми се натякваше , колко по добре ще бъде да се преместим да живеем при нея и баща ми , след още една година мрънкане от нейна страна и отново бременна се стигна до там да се преместим, щото аз няма да мога да се оправя, а мъжът ми реши да замине да работи, защото не му се живее с нашите....
Хораааа,  ПОБЪРКВАМ СЕ!!!!
ТОЛКОВА НЕША ОСЪЗНАХ ... няма такова мрънкало като майка ми... не случайно се чувствах като родител докато не бях семейна ... като сложим и това, че от сутринта пиеше водка и си криеше патрончетата.... направо не издържам , ще се побъркам .... първо рева защото не може да си легне от 12 до 16 и да си гледа сериалите и да спи (само за 10 мин да дремна искам ), после рева защото кракът я боли... после рева, защото детето се събуждаше в 4 сутринта и буди и нея и тя не може да се наспя,  а от вечерния сън няма нещо по добре, после рева, защото не може да си готви по "зоната" , после рева защото има играчки навсякъде, после рева че не може да смогне .... междувременно съм бременна в 7-8 месец с предупреждение да лежа само, за да не ме вкарат в болница .... , сега вече съм в 9 месец , остават 10 дни до терминът ми ... бях болна,  ограничена в лекарствата.... нямах право да се оплача , ако кажа, че ми е зле и искам малко да легна отговорът беше " ами да звъня на бърза помощ и да те взимат в болницата като ти е толкова зле" ... заразих детето , то пък зарази нея.... ей, хора.... то не беше рев , че има температура,  то не беше рев, че кашля,  то не беше рев да не е к0в&д , то не беше рев, че е гладна , а няма апетит .... побърва ме ... не издържам, докато бях болна също нямах апетит , не се оплаках,  изяждах една диня на ден и това ми беше . .. .
Каза ми, че трябва да се изнесем, а ЕДНА ГОДИНА МЕ НАВИВА ДА ИДВАМЕ ТУК ДА ЖИВЕЕМ. нямало как да стане и бебето като се роди , баща ми имаш нужда от сън, тя имала нужда от сън , да се връщаме в къщата или да излизаме на квартира, че и голямото (на 2г) като тръгне на градина, ще ги разболява, а тя не иска да преживява това, което преживява сега, в същото време както ми го говори това, ми казва, че въобще не ме вижда как ще се опрася с две деца и че като се преместим щяла всеки ден да идва или през ден, за да може да си почине и да ми помага... (аз не съм искала,  нито се вайкам как ще се оправям, нито ще съм първата жена с 2 малки деца, нито последната и дори да е трудно , мисля че и без нейната помощ бих се справила) ....

Но това че няма да мога да се справя без нея от малко го чувам "като ме загубиш тогава ще ме оцениш " , " ако не съм аз не знам какво ще правиш " ....

Разбирате ли, че тя една година ме кара да дойдем да живеем при нея, какво ли не направих,  за да накарам мъжът ми... замина за чужбина няма да присъства на раждането на детето си, пропусна рожденият ден на другото .... защото не иска да живее с нашите и иска по бързо да съберем пари и да имаме нещо наше , а тя сега МАЙКА МИ , започна да ми събира багажа и ми каза, че и преди да се е върнал мъжът ми може да се преместя с децата отново в къщата ...
Побърква ме.... и за чисто битови неща .... не може да си задържи мнението едно и също за повече от 10 мин ... да не говорим за скандалите , които ми прави... и се опитвам да не отвръщам и като кажа, че няма да влизам в диалог съм неблагодарница и не я оценявам, а аз не искам кавги ...
Винаги съм мислила,  че имам силна връзка с майка ми... но сега сякаш Осъзнавам, че нямам силна връзка , а тя има власт над живота ми и ме манипулира както иска .... има голяма ревност в нея ... бях да на лелята на мъжът ми да храни дъщеря ни като беше малка и и пратих снимка да ги види... нямате представа какъв скандал се заформи и отново бях неблагодарната, неоценяваща дъщеря, която на нея не била давала да храни още детето, а на чуждата дала ... (И ТУК ОТВАРЯМ ЕДНА ОГРОМНА СКОБА , ЗАЩОТО НЕ ВЕДНЪЖ СЪМ Я КАРАЛА ДА Я ХРАНИ , А ТЯ ПРОСТО Я БЕШЕ СТРАХ , ЩОТО БИЛА МАЛКА <това два дни преди снимката с лелята ми го каза>  И ИЗВЕДНЪЖ КОГАТО ВИДЯ ЛЯЛЯТА ЗА 2 ДНИ ПОРАСНА И ВЕЧЕ МОЖЕ ДА Я ХРАНИ, А ТОГАВА МЕ НАПРАВИ НА НИЩО... що писаници в месинджър каква неблагодарница съм била ... че заради мен 20 години не е работила и няма да взима пенсия , за да ме гледа ... (аз съм на 27 ... работила е само 7 години чисти една къща )
Не издържам.....

Сега като го написах ми олекна .... сигурно съм неблагодарна,  сигурно не я оценявам,  сигурно ще се стовари цялата злоба сега върху мен, но съм готова да я понеса, за да погледна трезво и ясно над нещата