Не съм искала да идва ... постоянно ! Тя тръбеше на всякъде, че не се справям и че не мога да се справя с нищо и затова си идваше . Даже сестра ми се беше изказала остро за това че не мога да се "справя " сама. Ето сега пак ми говори , че без нея и с 2 деца не ме вижда как да се справя. Отговорих и че вече имам опит с едно дете, знам какво е и ще се справя .... в отговор получих, че без нея съм за никъде и няма как да се справя ... но и при тях не става да живея. Тя щяла да идва в къщата и да ми помага както го е правила и с първото дете.
Смятам дори, че без чужда помощ се справям прекрасно, защото имам някакъв режим, разчитам на себе си и времето си и не се съобразявам кой е вдигнал кръвно, кой му е станало лошо иска да яде .. или някакъв друг неин каприз , който удовлетворявах.
Имала съм нужда някой да гледа детето , за да отида някъде да свърша някаква работа или вечер, ако сме канени на рожден ден примерно