Какви длъжности освен лекар може да заема човек, завършил медицина?

Явно учите стабилно, щом осъзнавате рисковете от смъртоносните зарази. Да, не е никак приятно животът на човек да бъде предимно общуване с болни и всякакви патогени, тежки дежурства, а и както пишете риск от смъртоносни зарази, който разбира се е навсякъде, където може да възникне кръвна ситуация, т.е дерматолозите, козметичките, естествено лаборантите също са в рисковата група. Никой не може да реши вместо вас, но на ваше място бих продължила, бих си взела дипломата за лекар, защото човек вижда толкова, колкото знае. Медицинските знания ще ви осигурят едно различно поведение в сравнение с това на хората, които ги нямат. Ще станете майка един ден, от това само ще спечели детето ви. За вашето здраве и на семейството ви само да са тези знания, пак си струва и е много.  Особено пък в този свят пълен с манипулации и лъжи и то доста точно в тази област. Никак не е малко да сте наясно с медицинската наука и какво се прави по протокол, вместо да зависите от лекари, които няма как да знаете колко са учили и в какви търговски практики тънат за някой лев отгоре. Продължете, според мен, това е правилното решение, но аз не живея вашия живот, така че каквото вие усещате. Дипломирайте се първо, и после мислете какво точно може да работите, така че да не се занимавате с болни. Има варианти. Медицинските знания са огромен късмет, особено в днешно време, дори да са само за себе си, а да се реализирате, например, в съвсем различна сфера.

Може да работите в Застрахователна компания, също имат медицински кадри.
В здравната каса също, в НОИ, в санаториум.
Има ли специалност "Здравен мениджмънт", преди имаше.

Вече са ти обяснили за фармацевтичните компании, можеш да контролираш проучвания (дори началните доходи са доста добри) Разни административни инспекции от тип чиновник на високо ниво в РЗОК, НОИ и застрахователни компании вече са ти обяснили... Можеш да работиш като станеш търговски представител, по скоро да работиш в такава компания за медицинско оборудване, апаратура, консумативи, със съответните проценти според продажбите ти - такива неща.. Ако все пак решиш да специализираш,  може да вземеш някоя съвсем безкръвна специалност, която обслужва пациентите само по документи/ изследвания които просто да разглеждаш на екрана на компютъра като генетика. Хематолозите са  лекари по кръвта, но реално прегледите са черно на бяло - стават по лабораторни изследвания и могат също да се случват  без да пипаш пациенти. Психиатрията интересна ли ти е? Не е като по филмите да слушаш хорските животи с часове, обикновено стигайки до психиатър, пациентите вече са минали през един - двама психолози, имат някакви насоки. Може да преподаваш в МУ ..

Задълбаване в медицината. Научен работник. Публикации. Не се докосваш до жива тъкан, само хартия.

Братовчед, завършил медицина, работи към Агенция Митници.

Така като те чета , разбирам , че медицината въобще не е твоето нещо. Самата ти казваш , че я учиш заради родителите си. Завършила си две години от общо 6 и си нямаш  представа как със всяка изминала , става все по - трудно и по - трудно.Първите три са предклинични дисциплини , но от трети курс започват клиничните дисциплини. Всеки изминал ден си на упражнения в различни отделения. Трябва да преглеждаш пациенти, да се учиш , да осъществяваш
физически контакт стях. А ти не желаеш. Шести курс са стажовете по отделенията и държавните изпити. Не виждам как ще преминаваш през тях. Отказвай се докато е време. Избирай друга специалност , но не свързана с пациенти. Медицината , фармацията и стоматологията работят с хора.

Чета темата и честно казано се чудя - от една страна, до кога ще има родители, които или не познават децата си, или не им е важно какво тези млади хора трябва да изживеят, за да могат да се похвалят с титлата доктор по медицина. Може би добро решение е да се направи специалността по-скъпа финансово за учене, защото докато съществуват млади хора, които записват по осмотрение на родителите си, за престиж или за титлата, от насрещната страна ще съществуват несретници, които трябва да бъдат обслужвани от хора, достатъчно интелигентни, упорити и тотално неподходящи за професия, изискваща състрадание, милозливост и липса на егоцентризъм.

Хайде стига глупости, започнала 3-та година и да се откажела! Кой е казал че ще работи с пациенти, самата тя казва че ще стисне зъби, интересуваше се от другите варианти с тази диплома. Има избор, има и време за мислене. Ако реши и има хубав успех, може още утре да пусне молба и да стане демонстратор, кой знае, може пък да и хареса да преподава. Варианти за реализация има, при това с високи доходи, без да е необходимо да работи с пациенти, мислите че всички завършили специалността стават лекари ли?
Според едно изследване едва 12 % от завършилите фармация остават в аптечната мрежа, в същото време безработицата при тях е под 1% какво става с тези специалисти според вас, къде изчезват? Бързат да направят необходемия стаж и си намират място във фармацетични компании, проследяват клиничне проучвания  и накрая получават повече от прилични  доходи!
Който е умен се класира държавна поръчка медицина и плаща към 1400 лв. Който не успее,  платената форма е 12 000 лв на година.

По родителско Усмотрение  едва ли някой записва медицина.. Трудно (не че няма такива, много често даже самите те доктори, искащи  синът/дъщерята непременно да продължи в същата посока) някой  може да накара 17/18-годишен една-две години да стои с часове над учебниците и  записките и да учи усилено, за да го приемат там, където НЕ иска. Липсват ли мотивацията/желанието,  още на този етап увисват нещата.  Иска им се на  такива родители, да, побутват, опитват се  (понякога дори и насилствено)  да вкарат детето в "правия път".Но дори и да е станало по случайност, трудно ПОСЛЕ в процеса на самото следване могат да го накарат да остане там, където не му харесва изобщо. Може би вярната схема е преди да кандидатства човек за медицина, да иде  и да види отвътре с очите си какво правят лекарите, какво се иска от тях, как минава денят им.. И тогава да прецени това нещо неговото ли е. Познавам две деца  от изцяло лекарски семейства (и майката, и бащата, че в единия случай и преди това), имащи  очевидно пряк поглед над това за какво става дума,  които просто казаха  твърдо НЕ на упражнения родителски натиск за избор на профил в училище, за ходене на уроци, за кандидатстване  после за тази специалност и това е. Твърдо НЕ.

По-страшно е всъщност в обратната посока, понеже има  доста деца , които искат точно това, но родителите ги възпрепятстват. А това става доста по-лесно предвид невъзможността  човек сам да си плаща скъпите уроци  за кандидатстване.

Към авторката - случва се човек да сгреши с изборите си и да не се окаже там, където му е мястото. Грешат възрастните, какво остава за младите. И въпреки това, ако беше за моето дете, не бих му казала веднага да бяга с мръсна газ. Бих го посъветвала на такъв етап с много минати вече изпити да седне и детайлно да разгледа/проучи опциите (но не тук във форума), които би му дала медицината и за работа БЕЗ пациенти и чак  след това да прецени заслужава ли си ученето в останалото време. Ако да, пътят е ясен. Ако не - също.

ПП Макар че не виждам смисъла както от моя, така и от коментарите преди него, понеже сега цъкнах на профила на авторката. Тя е написала  в  свой пост още преди две седмици, че със сигурност  се отказва и най-вероятно ще се насочи към някоя специалност с програмиране.

Аз писах и в предната тема на девойката за програмирането, но   предвид сегашната тема, мисля че вече не е толкова категорична. Слава Богу че се колебае и  поне търси информация за вариантите с Медицината, че и онова което беше решила далеч не става за всеки. Мисля че там и бях споменала за обратния вариант, каква драма е когато дете иска да учи медицина, а не среща родителска подкрепа.  Нахвърлях и тук няколко неща, но после се изтрих, че  споменах родители и навярно нямаше да бъда разбрана правилно.
С оглед на това, че е на кантар да къса с Медицината и да започва отначало в съвсем друга сфера за която май също не  е готова, бих посъветвала авторката ако се стигне до категорично решение, да пробва с Фармация, познава системата за кандидатстване и предшестващата я подготовка, ако я приемат е възможно да и признаят някои от взетите изпити от специалност Медицина - примерно латински, химия, физика, биохимия...Въобще да се информира подробно за възможностите, преди някое категорично решение.

Благодаря за мненията. Медицина категорично няма да продължа, не мога да го издържа психически повече. Но фармацията ми се струва добре като един компромисен вариант.

Мисля, че фармацията ще е по-подходящото нещо за теб, няма да докосваш болни,  нито ще виждаш телесни течности, а подготовката за КСК, сферата и ученето ще са ти познати. Мисля че ще можеш и да се възползваш от някои вече взети изпити. Даже може да ти е малко по лесно кандидатстването, но имай предвид че форматът на изпитите е променен. Успех ти пожелавам!

Към авторката: Чудите се дали има ученици, които избират специалността „Медицина" по собствено желание. Има. Познавам жена, българска туркиня, която още от дете искаше да стане лекар. Сбъдна желанието си. Завърши средното и висшето си образование в Турция. Сега работи в голяма болница в Турция и вече има над 20 години стаж като лекар. Родителите й не са лекари, нито пък са я карали да учи това.

Когато се видяхме преди няколко години, тя ми каза: „Била съм много наивна, за много неща не съм си давала сметка, но не съжалявам, че избрах тази професия“.

Ако Вие смятате, че медицината НЕ е Вашето поприще - не си губете времето. Има още хиляди неща, с които може да се занимава човек и да се чувства щастлив и удовлетворен от професията си.

Да отговаряш за здравето и живота на хората е много отговорно нещо и не е за всекиго. Щом не понасяте болни хора и се страхувате от зарази - значи това не е Вашето занимание. Лекарите се сблъскват в практиката си с болни, с умиращи, с хора в тежко социално положение, с алкохолици, с бездомници, понякога пациенти или техни близки проявяват агресия спрямо лекарите и медицинския персонал.

За да работиш тази професия - трябва да си силно мотивиран, да обичаш хората и да искаш да им помагаш, понякога да си готов да жертваш личното си спокойствие и комфорт.

Ако имате добри медицински познания, имате добра езикова култура и владеете чужди езици - можете да превеждате медицинска литература и/или да редактирате учебници по медицина. Да пишете статии на медицинска тематика. Да администрирате някой медицински сайт, да създадете или да участвате в платформа за връзка между лекари и пациенти.

Каквото и да решите - успех!

Как точно се очаква да е полезен на авторката примера даден в горното мнение? Уверявам ви, че лекарите в огромния си процент не могат (и не искат)  да си представят живота си без миризма на болница, графици, стрес, пациенти и прочие, повечето обожават работата си. Затова работят и след пенсия докато могат да стоят прави. Обратно на потреса на авторката, много от студентите мечтаят за едни от най кървавите специалности и ако имат избор биха взели хирургични специалности, или се насочват към Анестезиология и реанимация, ако не стане, компромисът е спешна медицина. Наистина има варианти -далеч не всички стават лекари, но както дадохме примери, дипломата е все така ценна и ученето си струва!
В много от случаите  пък родителската амбиция поддържа високото ниво на детето в училище, че без нея не знам колко деца биха стигнали далеч - уви много са малко тези, които знаят от деца какво искат да работят, а докато разберат, то времето за кандидатстване в свястно училище отлетяло... Повечето в 7-ми клас, когато става насочването към качествено средно образование и поддържане на високо ниво, нямат никаква идея за бъдещето си, при момчетата пък по правило още повече време им трябва за да им изкристализират нещата. Просто не трябва нищо да е на всяка цена, да няма  натиск, а родителят да изслушва и разбира детето си.
Аз доколкото разбрах от написаното от авторката, тя вече е взела решение, мисля че е правилно - в близка до медицината област що се отнася до кандидатстване, учене и т.н. най-малкото много неща ще са и познати, но няма да и се налага да ходи по болници,   или да работи с нещата които не понася.

Работя във фармацевтична компания. Имаме трима лекари, които се занимават с проучвания и разработване на продукти. И не, търговските и медицинските представители не е задължително да имат медицинско образование, но е огромно предимство да го имат. Не ти трябва фармация, нито финанси (все едно някой, който работи проучвания, ще го карат да прави финансите?! Има си отдели за тая работа).

Преди посещавах естетичен център (лазерна епилация и др. процедури), където целият екип беше от млади лекари. Доста повече вдъхва доверие, отколкото някоя козметичка, завършила курс.

Вече са ти казали и за дерматологията.