Какви длъжности освен лекар може да заема човек, завършил медицина?

Може, може, може … в сферата на вероятностите  , след 10 години учене . Я стига . 😆
И разбира се че има деца , които на18-19 не знаят какво искат и слушат родителите си , сякаш не сте чували . И такива които командорят децата си и смятат потомствените професии за по по най и им обещават че ще им помагат . 😉
Аз записах да уча помощник фармацевт на 40!г. На твоите завърших икономика , ей тъй щото да уча нещо. С кеф и желание , там изпита е съвсем друг и елементарен , за 6 месеца се подготвих ( с деца и мъж ).
Имах колежка точно като теб , учеща медицина в 3 курс е разбрала че не иска и тя родителите си послушала . Най силната беше във випуска ни , завърши с пълно 6 .
С фармацията вече можеш да работиш много неща . Но и в аптеките са болните , но пък си със стъкло отпред и можеш да си носиш маската .
Нерде фармация , нерде програмиране … но вземи първо се ориентирай какво те влече наистина .
Успех !

Ми, Деска, аз лично познавам доста  деца с родители-командатори, ама въпросните , случайно или не, са все лекари, искащи  чадото да  продължи традицията, да избере ако може и същата специалност после, та да поеме пациентелата и т.н.. От такива, които не са лекари, аз лично не съм виждала натиск в посока конкретно избор на медицина, а точно в обратната, тоест с цел разубеждаване. Дори самата аз се опитах да го упражня, но не трайно. Видях, че точно това иска и го приех бързо-бързо.. Използват се доводи пред детето, че няма гръб, няма връзки, няма шансове  като докторските наследници по-лесно да си намери специализантско място, няма кой да му завещае частен кабинет/клиника даже и т.н. Това не значи, че такива родители не упражняват натиск също. Но той сякаш не е в общия случай за медицина. Детето иска нещо хуманитарно, педагогическо  или някаква икономика, те го бутат  към инженерни/комп. специалности като по-престижни и доходоносни. Тоест никой не се прави на незнаещ и на ощипан. Драпането за медицина от родители  за мен поне е най-често от лекари..

За съжаление има родители, които не са лекари и все пак настояват детето им да следва медицина. Баща ми реагира много зле, след като му казах, че не мога да продължа. Каза, че съм си проваляла бъдещето, че съм щяла да стана чистачка, да си хвана някой мъж мухльо и да съжалявам цял живот. Според него съм се превземала и не съм оценявала възможностите. Каза ми в болниците да стоя най-отзад и да не гледам, щом искам, което за мен е безсмислено. Трябвало да изкарам тази диплома заради него, а после да уча и да работя каквото си искам. Реших да завърша семестъра, защото и без това не мога да запиша нищо и все още се надявам да е възможно да се прехвърля фармация. Той не прие, че не искам да уча медицина и мисли, че това е нещо временно, което той може да оправи и да закърпи положението. Три пъти му казвам, че не мога да продължа медицина, при което следват гневни изблици, изпадане в депресия от негова страна и напрежение за семейството. Тогава му обещавам, че ще продължа и той се оправя мигновено и отива щастлив на работа. За сега мисля да си мълча, защото ми омръзна целият този стрес за нищо. Не съм убила човек или някакво друго престъпление, за да се  държи така. Във всеки случай след нова година най-вероятно ще изживявам същите неща на ново.

По същия начин приятел на мъжа ми държал дъщеря му да завърши нещо свързано с ИТ. Другите професии не позволяват явно нормален живот, не и у нас. Момичето влезе в такава специалност, излезе на квартира уж за самостоятелен студентсики живот с одобрение на техните, започна работа, напусна университета още преди края на първи курс и на другата година записа нещо друго, не знам какво, дали не беше и задочно. Бащата в началото бил болен от мъка и не говорел с нея, каза мъжът ми; сега не знам.
Не казвам, че е лесно. Аз самата съм живяла с нашите като студентка - на практика имах статут на ученичка, с все триене на сол на главата заради ниски оценки, веднъж заради такава не ме пуснаха на РД на приятелка, само родителски срещи да се оплакват, че говоря в час и се бия с другарчетата, дето нямаше. Аз нямаше да мога да го направя това на дъщерята на този човек и я разбирам авторката, с тая разлика, че върху мен натиск за избор на специалност не е имало. Още си неопитен заек в тази възраст и не е лесно да решиш.

Медалът винаги има две страни - понякога родителите налагат болните си амбиции върху децата си, но понякога пък децата правят глупави избори. После и в двата случая може цял живот да съжаляват и...все родителите виновни   Независимо дали е понеже са накарали, или понеже не са спрели. Но често с времето и двете страни "поумняват" и намират верния път.

Много вярно!
Ето, майка ми и думичка не каза по повод избора ми на специалност. В 4 курс като се усетих, че май май не съм взела най-доброто решение (ама нямаше смисъл да не си добутам още година и половина, та завърших), нямаше как да я обвиня, колкото и да ми се искаше да намеря някой виновен за ситуацията. Само аз си бях. 😁
Хубаво е да имаме възможност да си трошим сами главите.

Е, тя майка ти и едва ли е можела предварително да знае, че тая специалност не ти пасва, колкото и житейски опит да има и колкото и да те познава. Приемаме, че специалностите не са сами по себе си лоши или хубави.

В тоя смисъл и трудно мога да си представя глупав избор на специалност, който да е изначално ясен за родителя. Не че е невъзможно, но ще е по-скоро изключение.

Абе, ако си познаваш добре детето имаш представа какво му се удава и какво не.

Към авторката: Ако разбирате руски, прочетете и дайте и на родителите Ви да прочетат тези три съвета от психолози към млади хора в ситуации, подобни на Вашата: https://www.psychologies.ru/story/postupila-na-meditsinskiy-no-n … -rabotat-vrachom/

https://www.psychologies.ru/story/uhoju-iz-nelyubimogo-instituta … kazat-roditelyam/

https://www.psychologies.ru/story/ne-nravitsya-professiya-hochu- … ti-delo-po-dushe/

Много те притиска баща ти, направо ми стана страшно!
Изобщо не е нужно родителите да са лекари за да учи някой медицина и да стане лекар. Сигурно в университета знаеш какви извращения има в такива случаи - лекарски чеда които са насила там, едва влезли (от няколко години в платената форма приемат и с по 3 тройки, в наборните теми бяхме дъвкали такива случаи) хора без интерес по време на упражненията, отсъстващи от лекции, с минимални знания, тройки по изпити  и влачене на невзети изпити по 2-3 години, но благодарение на родителите си с гарантирано специализантско място, тежко на пациентите им после. Според мен е много по добре вариант със знаещи хора, без роднини в системата, но борещи се и уважаващи пациентите и собствените си усилия, случили се без чужда помощ.. С едната група с която синът ми ходи на упражнения едната девойка е професорска дъщеря и на писмения с преписване вързала четворка, на устния въобще не отишла защото няма явно какво да каже там, писали и служебна двойка на устен, а крайната оценка средно аритметично е 3 и изпита е взет. Мина в следващата година с един невзет изпит... Не обобщавам за всички, има много старателни деца на лекари, които знаят защо са в специалност Медицина, но много голяма част са защото родителите са ги натиснали, едва са влезли и в този смисъл нито могат, нито им се учи, нито им се работи това, но ще наследят пациентелата (хареса ми това определение от Русалката) на родителите си....

Иска ми се да те попитам докато бяха упражненията в дисекционните зали пак ли чувстваше отвращение да се занимаваш с това, или проблемът дойде със започването на практиките в болница?

За фармацията побързай да се информираш в учебен одел как стоят нещата, дали би могла да се прехвълиш, но догодина когато вероятно искаш да смениш специалността вече ще си 4ти курс и дали все още ще е възможно да те върнат в първи семестър на Фармация. Сякаш не ми се вярва много, нищо че и те влизат със същия изпит, който си държала за Медицината. По скоро дали не е възможно тази година да ти признаят няколко изпита от първи семестър Медицина за специалност Фармация и да вземеш останалите за първи курс, в края на краищата са минали само 2 месеца от началото на учебната година и до сесията има към 2 месеца.

Потресена съм от написаното! Баща ви е ужасен манипулатор. Явно се е хвалел наляво и надясно с дъщеря си- бъдещ доктор. Затова иска да завършиш "заради него" и изпада в гневни пристъпи и псевдо депресии.
Също така се е надявал, че в тази среда ще си хванеш мъж немухльо, т.е. лекар.
Как така си мисли, че не си оценявала възможностите, та кой друг е изкарал високите резултати на приемните изпити?! Аз бих му поставила граници.
Заслужава си да положите всички усилия да се откъснете от тази отровна среда. Работа, изнасяне от бащиния дом, избор какво да учиш- на спокойствие и когато действително поискаш да учиш.

Хайде да не приемаме на чиста монета какво казва някой  в анонимен форум за родителите си. Че  родителите - манипулатори хич не са малко, в това няма спор, ама  все пак при минимум  22-годишно момиче говорим поне  за  47-48+ годишен мъж.  Едва ли изпада в гневни изблици и в депресии, които магически му минават при обещанието, че  девойката продължава  с медицината. След което и ухилен до уши тръгва на работа. Детинско е..Когато децата, макар и пораснали, усещат, че са направили погрешен избор (с или без родителски натиск) и че не се чувстват на мястото си, са  колебаещи се  какво да правят и в колебанията си са склонни да прехвърлят вината  за  станалото върху друг. С това не оправдавам родителя, разбира се. Явно си има и той своя съществен  "принос" за стигането дотук.

За огромно съжаление, не са един и два случаите, при които родителите манипулират, натискат, разиграват "етюди" и са "убедени", че го правят за доброто на детето. Има професии, с традиционен, неизменен във времето престиж, независимо от финансовото изражение, и много хора се блазнят от това. Деца, които са били подложени на натиск в първи/седми клас, не е чудно, че ще понесат натиск и по-нататък. Хайде, холан, че всички 6 годишни си примират да ходят на курсове в МГ, че и на състезания от невръстни възраст или че всички 13годишни са "омаяни" от звучността на немския език, че за всички немски гимназии се водят "пуническа войни". Не, разбира се, родителите са манипулатор и и колкото по умно, усърдно и изпълнително е детето, толкова повече минава "номерът".
Разбираемо е в темата бащата да иска да се "фука", с дъщеря лекар, съблазнителни са някои спрягани суми в тази професия, вкл и по медиите чухме за месечни възнаграждения от 40хил +(ясно, че са супер изключения).
Но една млада жена не трябва да си погубва живота заради нечии други болни амбиции, никак не е здравословно стискане на зъби и "избутване". Професията, освен доходи, трябва да носи радост и удовлетворение. Не да е мъчение и досада.
В случая замяна с фармация звучи добре, пък и защо не учител по биология, нспр. Но да се случва от сърце, да носи радост и удовлетворение.

А как ще разбереш дали и какво носи, ако не си пробвала? Да не говорим, че една и съща професия може да носи удовлетворение и радост в един колектив и да ти докара нервно разстройство в друг. Аз много добре помня как съм избирала като съм кандидатствала - абсолютно необосновано или по-точно на някакви фалшиви легенди за това и онова. И много често родителите на база на житейския си и професионален опит от една страна и на познаването на детето си от друга,  имат по-вярна оценка. Но, не бива да натискат, даже и да виждат, че детето се закопава, защото ще стане по-зле.
Пример с дъщеря ми - на база на горните фактори бяхме решили какво би и паснало най-много и леко побутнахме. Тя се запъне, че не ще и ние отстъпихме. И после нещата се извъртяха така, че сега работи пак това, което ние мислехме за най-добро за нея. Ама сама стигна до решението (и явно е слушала какво сме говорили като аргументи), докато ако бяхме натискали щеше да се запъне в съгласие с Трети принцип на Нютон

Всички вкъщи не можаха да повярват, когато започна да се държи така. Под гневни изблици имам предвид тряскане на врати, ритане на предмети. А депресията се изразяваше в цял ден лежане в леглото със затворени очи и мълчание пред всички, които му се молеха да стане, защото се притесняваха за него. Не пожелавам на никого такива циркове.

Разбрах, че не е за мен в болниците. Ходих да питам за фармация, но в момента нищо не може да се направи, защото трябва да съм завършила семестъра и да нямам невзети изпити.
Благодаря за мненията. За сега още не съм се справила с този проблем, но се надявам след януари нещата да са малко по-ясни.