Номинации за най-голяма муня (тема 7)

  • 74 956
  • 749
  •   1
Отговори
# 45
  • на Мелмак
  • Мнения: 11 052
Оооо, ти поне имаш извинение Grinning
Ние с ММ го правим и без купони и бързане. Излизаме, за да го разходим кученцето, без него, разбира се.
И защото сме го правили доста пъти, сега то е пред нас, когато излизаме, за да сме сигурни в себе си Grinning
А сме прекрачили първи прага, а сме го забравили Joy

Последна редакция: сб, 11 ное 2023, 14:19 от etty775

# 46
  • Мнения: 9 926
JoyJoyJoy С глас се смея.

# 47
  • Мнения: 9 131
Разбирам да вземеш найлоновата торбичка с боклука и да забравиш да я изхвърлиш в контейнера,но да забравиш кучето...! LaughingJoy

# 48
  • Sofia
  • Мнения: 26 440
Разходка с куче..,но без куче 🤣👍🏻

# 49
  • София
  • Мнения: 1 178
Наш приятел от Гърция ни е разказвал за негови роднини, които си забравили детето вкъщи. Жената трябвало да е кръстница, а при тях има доста ритуали и кръщенетата са като малки сватби. Та с мъжа ѝ правили голям списък, товарили едно по едно нещата в колата и отмятали. Накрая, потеглили доволни и чак като пристигнали на мястото и ги попитали къде е синът им, се сетили, че не са го взели. Детето (около 6-7 годишно) си спяло сладко в леглото, а в коридора на закачалката си стояли приготвени и прилежно закачени официалните му дрешки. Ами, така е, като не са го сложили и него в списъка Smile

# 50
  • Мнения: 31 857
Преди доста години беше, в ранната ми младост. След тежък нощен купон и в ранни зори ставам да разходя кучето. Още е тъмно, едва се развиделява, а не мен ми се спи, едва гледам, а и на лекции трябва да ходя. Но, задължението си е задължение. Обикалям карето на квартала поне два пъти, стигам светофара към градинката и чакам да пресека. В този момент усещам, че нещо не е наред. Поглеждам към кучето и .....ми няма куче, взела съм му само повода и в бързината съм забравила животинката. Два пъти съм обиколила квартала само с повод в ръка без да се усетя.
Култово Joy
Случвало ми се е. Излизам от входната врата само с каишката, заключвам и кучето обаче вътре лае. Аз си гледам празната каишка и турих една тънка интелигентска.
Еми беше 6 сутринта.

А веднъж лятото го разхождам и викам да мина през магазина за три неща. Пазарувам аз, излизам и имах драми тъпи тия дни и мисля някакви неща. И си минавам покрай вързаното си кученце и го подминавам. Прибирам се. Сядам да пуша една и мисля и викам, ох дай да измия на кучето краката от разходката. Търся го и стоплям, че седи в жегата вънка пред магазина.
Милото като ме видя заквича от радост, заплака. Може да си е помислило, че съм го изоставила.
Много му се извинявах тогава и го  целувах.

# 51
  • София
  • Мнения: 13 831
Цвиля, а мъж и куче ме гледат странно 🤣.

# 52
  • Мнения: 31 857
За боклука и аз замалко да объркам торбите. Чета ви и се сещам и аз случки.
Нали си нося храната за работа в една прилична торбичка.
И явно съм била по-заспала от обикновено и тръгвам да си мятам приготвения обяд.А вътре и очилата ми бяха. Добре че контейнера беше почти пълен. Взех си я и метнах това което трябваше.
Една съседка обаче преди години нямаше този късмет. Гледах цирка като разхождах кучето.
Изхвърли си грешната торба в почти празен контейнер. Викна минаващ човек да я държи, че да си я вземе.
Човек я  пита какво толкова има вътре - вика документи за работа, договори, проект, който днес трябва да представям, обяд, очила и таблет. Вика и влизай, държа те. Та бая се навеждаше, имаше нужда от държане.

А една колежка преди години роди дете. Никога не и е било мечта да има деца, ама омъжи се, уж предпазни средствам, ама като е писано дойде събитието.
Не че не си обичаше детето, но и беше трудно да свикне, че е майка,  така ми казваше.
И прясна майка по някое време в градския с количката ми разправя как се вози. И идва нейната спирка, слиза си, ама без количката.
Като тръгва автобуса се усеща. Почва да крещи бебето ми, бебето ми, спрете.
Викнали и пътниците, та си го взела.
Мъжът и много се е смял, много дълго време я е бъзикал за това. Седят някъде с количката и той вметва, да тръгваме и детето моля те не забравяй.
Или пък и звъни след време да я пита нали няма да забравиш да вземеш малката от градина Joy

# 53
  • Мнения: 25 677
Аз така на една опашка реших да взема и един поднос, докато чакаме с мъжа ми. Взех подноса, върнах се до него на опашката с въпрос "Харесва ли ти?". Не беше моя мъж. Но каза, че му харесва подноса! Sweat Smile

Е, то си има виц за такива ситуации. Simple Smile

Скрит текст:
Група мъже тренира във фитнес зала. Звънва телефон и един от мъжете приема обаждането:
- Ало?
- Скъпи, ти ли си? Чува се ужасно!
- Да, здрасти.
- На фитнес ли си?
- Да.
- Аз съм пред един магазин за кожени палта, предлагат едно страхотно палто, да си го купя ли, нали ми изкара кредитна карта?
- И колко струва?
- 5000 лв.?!
- Добре, купи си го, ама избери си и една дамска чанта към него, скъпа!
Жената видяла, че днес е нейният ден, казва:
- Скъпи, нали ти бях споменала, че мама иска да дойде да живее с нас!? Как ти се струва да я поканя за един месец пробно и след това да говорим?
- Добре, добре ,но няма да ме молиш нищо повече, нали?
- Няма, обичам те! Чао!
Мъжът затваря телефона и пита:
- Пичове, някои да знае чий е този телефон?

# 54
  • Мнения: 61
Не съм забравяла дете, но куче - да 😁 На една спирка. Натоварих в рейса дете и колело, но кучето остана настрани. Като слязохме установих какво липсва. И обратно пеша, влачейки колело и ревящо за кучето дете. А то, милото, ни чакаше на спирката, само ушите му стърчаха над тревата.

# 55
  • Бургас
  • Мнения: 16 267
Охххх,😂😂 момичета, ще ме уморите😂с глас се смея 😂

# 56
  • Мнения: 61
И още на тема забраванковци. Имаше период, в който ходех първа в офиса и трябваше да изключвам Сот-а. Ей, голяма мъка беше! Редовно вкарвах Пина на дебитната ми карта. Два пъти долетяха яките охранители, след това директно ми звъняха дали пак съм аз. Ами...аз съм. След тази драма, при един опит да тегля от банкомат тотално се оплетох и обърках кода за картата, та я блокирах. Много цифри, тежко е. Бях прегряла отвсякъде.

# 57
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 403
На работа вратата на офиса се отваря с код. Един колега месеци наред вкарваше пина на картата си, всички го научихме Simple Smile, но той така и не успява да запомни кода на вратата.

# 58
  • Мнения: 2 553
И още на тема забраванковци. Имаше период, в който ходех първа в офиса и трябваше да изключвам Сот-а. Ей, голяма мъка беше! Редовно вкарвах Пина на дебитната ми карта. Два пъти долетяха яките охранители, след това директно ми звъняха дали пак съм аз. Ами...аз съм. След тази драма, при един опит да тегля от банкомат тотално се оплетох и обърках кода за картата, та я блокирах. Много цифри, тежко е. Бях прегряла отвсякъде.
А аз в опит да въведа кода на СОТ-а в офиса, блокирах тотално! Ама шпиц ви казвам! Алармата пищи, а аз гледам клавиатурата и не мога да се сетя какво да натискам. Звъня на колежката и питам какъв е кодът, а тя ми отговаря "Много е шумно при теб, обади ми се като си на по-тихо място!" И ми затвори! AnguishedЕ как няма да е шумно, като пищи това чудо! Sweat Smile

# 59
  • Мнения: 1 258
Тя колежката по-голяма муня.

Общи условия

Активация на акаунт