Медицина в Англия (чужбина)

Къде е написано, че детето си купува книги на английски?
И изобщо не става въпрос за нивото на английски към момента.
Става въпрос за това, че Университетите в UK не приемат българска диплома за медицина. Не разглеждат кандидатурите, не дават оферти.
Изобщо приемат много малко не-британци. Преди години таксата за тези късметлии беше 27000 паунда на година. Сега е повече - компютърен специалист може с минимално усилие да намери информация - https://www.studyin-uk.com/services/medicine/fees-and-funding/.
Частен случай в Шотландия - https://www.ed.ac.uk/tuition-fees/find/undergraduate/2022-2023/medicine. И пак не приемат българи.
Ако деветокласничката наистина иска да учи в чужбина, Германия е точното място - реален прием, поносими такси, добра реализация. Трябва само да наблегне на немския език. Че ниво "гледа филми и чете книги" не е достатъчно
За Англия шансът е 0. Няма нужда детето да се стресира и комплексира.

Защо шансът да е 0? С IB диплома може да бъде приета във всички топ университети в света. Дори с предимство пред други дипломи. Отдавна в България се предлага тази диплома .

Прочетох го някъде под първия пост, но сега не го откривам, от телефона не мога да видя и дали мненията са редактирани. Запомних го, защото и моето дете в един период предпочиташе да чете на английски. Девойката ако е 10-ти клас, нивото на изучаване на първи чужд език в  МГ, ПМГ, ЕГ и други с подобни абревиатури е доста високо, останалото е въпрос на един курс за сертификат.
Ако толкова се държи на английския език за да се изучава специалност Медицина някъде в близката чужбина, аз бих предложила  Италия - прием с българска диплома за средно образование, за чужденците въпреки интензивното изучаване на италиански, преподаването и изпитите по специалността стават изцяло на английски, а таксата е символична -1000 евро.

Благодаря Беллора.
Аз наистина написах, че детето купува книги на английски, но после редактирах поста, защото реших, че някой пък ще каже, че сме префърцунени. Радвам се, че има и други родители с подобни деца. Моите предпочитат филми, книги, всичко на английски - така им било по-лесно. Даже и малкия, който е на 9, не мисля. че е точно за похвала. Питах го каква книжка да му вземе мама и каза за динозаври, ама да е на английски...?! Каката учи немски доста и понеже и аз знам, гледам учебниците - не са ниско ниво.

Това за Италия е супер добра идея.  Ако аз трябваше да избирам и да я натискам, както някои родители биха правили, ако ще е доктор, о, нека да е от Френската Сорбона 😀 Не ща Кеймбридж, не ща Мюнхен 😁😁😁

Това за роднината е съвсем правилно. Аз самата го разбрах от нашите дебати тук и днес дъщерята и чичото си гукаха по темата. Аз не присъствах, защото искам тя да си реши. Девер ми на мен само каза, че е възможно, но цените са високи.

Чакайки да разбера какво е решила, ще прочета и темата за студенти в Англия. Благодаря за линка! Дъщерята на моя братовчедка учи в Уелс психология, ще се допитаме и до нея. Лека-полека картинката ще се изясни и тя ще може да направи информиран избор какво иска и къде.

Ето темата и за Германия
https://www.bg-mamma.com/?topic=1583766

В този подфорум има и за университети в Испания, Швейцария, Италия, има и много активна тема за Нидерландия. За UK виждам че направо е застинала и последната е от почти 2 години, което показва че малко хора се интересуват, преди години в този подфорум все беше първа най-горе, но имате време за мислене....


Благодаря че уточнихте за редакцията, иначе думите ми увисват когато липсва, това на което отговарям.
Според мен много деца четат на чужди езици, даже когато се напредне достатъчно, учителите и в школи и в училище го препоръчват. Синът ми имаше приятел в лайстунг паралелка, на тях още в края на 8-ми клас в училище им раздавали различни книги на немски, а после след като ги прочетат ги насърчавали да си ги рпазменят и обсъждат на немски. По новата програма в 10-ти клас влизаха литературните произведения, помня че бяха класически и му се молех на моето поне да изгледа някой от филмите по Гордост и предразсъдъци, щом не му се чете Джейн Остин, но той си държеше на фантастиките и хорърите и предимно това четеше на английски.

Беллора,  Нидерландия е доста неподходящ избор за медицина за българи.. Има опция за изучаването й на английски, да, ама до един момент, после задължително е  на dutch.Това означава,  че един българин (и всеки друг чужденец по принцип) паралелно с обемния материал от първите години трябва да учи и езика до ниво С1, че и на изпит да се яви преди втория етап от обучението си.. Едва ли са много българчетата, знаещи на някакво прилично ниво точно този език, че там само да надграждат. Не е като с английския, немския, френския, испанския, които се изучават от много деца. Доколко се владеят на ниво е вече друг въпрос.
За протокола само - техническа грешка си допуснала, романът  на Джейн Остин е "Pride and Prejudice", тоест "Гордост и предразсъдъци"

Ох да, като заговорих за телевизионната адаптация, добре че все пак не съм написала Дързост и красота Поправих го.

Само изредих темите за различни държави, нямах предвид конкретно за медицина, а за активността и интереса към холандската тема в сравнение с английската в смисъл какво беше и какво стана. Иначе Русалка права си- после този език няма за какво друго да послужи, освен ако след завършването човек не се установи трайно в Холандия.

За преподаване на английски в специалност Медицина знам само за Италия и у нас. У нас чужденците имат 4 упражнения седмично по български, но всичко останало - изпити, преподаване, упражнения им е на английски. Синът ми е демонстратор, води упражнения на една немска група, макар че знаят добре английски, материята е сложна и в началото половината им упражнение минаваше на английски, ав оставащото време им дообяснявал  на немски докато и последния разбере, но преподаването на  друг език, дори преподавател/демонстратор да го знае и да е роден за съответните чужденци е забранено. Има и други колеги които се занимават с това, опитват се децата да трупат точки, а и упражняват езика. Един от колегите му например води упражненията на  две групи индийци - група английски индийци и група индици от Индия, казвал че разликата между двете групи е космос, на едните се е наложило да обяснява дори математически алгоритми, за да разберат за какво им говори по химия...

Аз много размишлявам по тази тема защо да се учи в чужбина и честно казано съм в лек шок. Питам се непрекъснато Защо?

 Англия, защото чичо й е там и ходи редовно при него - позната държава. Езика го знае. Обаче цената на следването ще е голяма. Струва ли си да се плати? Това би означавало да продадем един двустаен в центъра, за да платим за медицина в Англия. За да може тя примерно да стане англисйки доктор и да си купи после жилище в Англия. Това ли е доброто решение... Живот в Англия, земен рай?

Чудя се да я заведа в Германия/Холандия това лято, да види, че и там има чисти улици и хубави къщи. То дали има все още де... Но пак същото: общежития, сама, с трудното следване, с чуждия език.

Дали желанието да живееш в уредена държава те компенсира за цял живот с всички негативи от това, че се лишаваш от по-висок старт в собствената?? Дали образованието навън е толкова по-добро от нашето?

Искам тя да реши, а същевременно решението е голямо и едно дете не може да съобрази всички параметри.

Благодаря за темата за Германия, Беллора. Ето от мен за висички заинтересовани линк за някакво представяне на университетите пролет 2024:
https://www.world-education.eu/events/world-education-fair-sofia-spring2024

Спсиък на университети в Европа, в които може да се учи медицина:
https://www.edlanta.com/universiteti/medicine-dentistry-health-sport

На горезададените въпроси няма универсален отговор, всеки си е  претеглил минусите  и плюсовете на взетото решение (БГ или навън).

Добронамерен съвет - не се доверявайте на горния списък като база за търсене/проучване, много непълен е - както като държави, така и като университети. Роднинско дете завърши медицина в Белгия, но не в упоменатия в списъка университет, което автоматично означава, че има и още. За Германия да не говорим - какви са тези 4 университета само, на какъв принцип са избрани? Има 39 медицински факултета  в държавни университети, има и няколко частни .

Аз мога само за себе си да говоря, защото още откакто бях на около 15 години знаех, че не искам да живея в България. И ето вече от почти 20 годи и съм в Германия и нито за миг не съм съжалила. И да, все още има чисти улици, хубави къщи и като цяло добър живот. Но моята идея дори на 15-16 години никога не е била да уча навън и да се върна после в България. Но всеки е мотивиран от различни неща, няма универсален отговор.

Русалка, благодаря. Ако решението й е твърдо, ще трябва сериозно да се заема с това. Наистина е нормално детето ти да има други ценности и приоритети като си подрежда живота, така, че ако тя се вижда наистина докторка в Англия/чужбина, трябва да го приемам, колкото и да не е в стила на нас с таткото.

Аз съм работила и в Англия, и в Германия, баща й в Швейцария, и двамата сме били много щастливи да се върнем.

За медицината конкретно плюсове на ученето навън има - почти сигурно по-модерна база и апаратура, по-малки групи в моргата, по-реални шансове за намиране на специализантско място в желаното направление и без да имаш солиден гръб в медицинските среди, опции от един момент нататък да поработваш почасово БЕЗ ученето ти да страда, тоест строго съобразено със заетостта ти с лекции, упражнения/практики и сие, при това в болница и не непременно като санитар, което си е несъмнено натрупан във времето опит, да защитиш (в някои държави) докторска степен още докато следваш, че после да се концентрираш над специализацията си и т.н.. Разбира се, има и минуси.  Следването на медицина си е принципно тежко и продължително дори на родния език, какво остава на чужд...Праговете за минаване на изпит са в общия случай по-високи, след определен като поредност неуспешен опит на изпит гърмиш финално, компромиси няма.

Чичото може да е причина първата година, после всеки си намира среда. Първо бих обяснила на детето че искането е едно, а доколко е осъществимо е съвсем друго нещо. Германия предлага същото качество на образованието като в Англия, ако не и по-добро. Бих поставила възможностите на масата и така бих дала избор, извън тях в стил "ама аз искам в...." не бих обсъждала. Преди да сложа възможностите на масата за обсъждане, бих се запитала дали ще мога да осигуря същата финансова еквилибристика след десетина години и за другото си дете, т.е. колко апартамента още бих могла да продам. На такова настояване бих предложила образование в Германия, а да ходи да специализира където иска, Германия е напълно постижима за издръжка без да се разорява фамилията, за Англия не се знае дали няма да изскочи някой подводен камък през дългото следване, така както на някои рязко им скочиха таксите с брекзит, или беше просто оправдание за дълго готвената секира за чужденците. В края на краищата и дипломираните в България медици са доста добре приети в Германия и си намират там хубави специализации, обратното куп германци учат в нашите МУ и също продължават образованието си в родината си, така че много внимателно трьбвя да се преценява, особено ако в семейството има и друго дете.
Не разчитайте много за общежитие, това е почти мисия невъзможна, при някои се случва, но при повечето не, като цяло си е чудо да уреди човек детето си на общежтие., тук в темите за чужбина големи драми има по случая, а ние имаме близко дете което не замина, защото не можаха да му намерят жилице...

Беллора, огрмната драма с общежитията е в Нидерландия. И е обяснимо, понеже потокът  от искащи да следват на английски се пренасочи от Великобритания към  Нидерландия след Брекзит. А Нидерландия  е малка..Някои холандски университети  даже вече поставят на сайтовете си удебелено предупреждение  към потенциалните бъдещи студенти да не се хващат на хорото, АКО нямат осигурено жилище. Респективно и наемите са главозамайващи..Отделно там системата е друга, дори и да има общежитие, то се предлага предимно на първокурсници, после се местиш, искаш или не..

В Германия,  Австрия, предполагам и в Швейцария не е точно така - не че е лесно намирането на общежитие, но определено не е и мисията невъзможна. По-скоро е трудна в  някои конкретни градове.  Има си общежития към  Studierendenwerk, има немалко частни, има самостоятелно формирани от студенти WG-та.. Ако си готов да платиш наеми като в  Нидерландия, ще си намериш лесно, по-голяма е борбата за общежития към  Studierendenwerk, които са значително по-изгодни. Договорите са за 3 - 4 години, често могат да бъдат и удължавани. Дъщеря ми беше година и малко в частно,  сега по договор е в  такова като упоменатите като по-изгодни, а като си удължи и договора за него  с една година, дай боже ще е завършила въпросната медицина. А и това е, ако искаш от-до да си в общежитие. Често  не е такъв случаят, приятели се изнасят в даден момент да живеят заедно, гаджета също и намират подслон доста по-лесно, понеже наемодателят вижда, че вече от година, две са там, че учат, че работят. Да не говорим, че законът позволява и Untermiete, с което временно можеш да си решиш жилищния проблем, докато същинският наемател примерно кара чужд семестър в другия край на света.. Та драмата е голяма в Нидерландия, но тя пък не  е подходящ вариант конкретно за медицина за българи заради проблема с езика.

Беллора, как думите Ви "struck a chord with me", даже не знам как да го кажа на български така добре.

Моето мнение е, че най-доброто за нея е да завърши медицина в МУ-София или в СУ, после да специализирва в чужбина, ако все още желае. Ако желае и да емигрирва, да речем, че ще е достаъчно зряла да й се вярва, че е преценила избора си. Тя тръгна на училище на 5 в първи клас и дори няма да е пълнолетна лятото, когато ще кандидатства. Айде стига, аз родител ли съм или какво Ако е имала друга майка, може и друго да смята, нейната смята така, това е положението.

Иначе да, това жилище си е за нея, за братята й сме мислили отделно, но в плановете ми е да й го дам, когато има реална нужда, а не да го продавам за капризи. Точно контраст, ще давам под наем празно жилище в центъра на София, а за неговата потенциална собственичка ще търся под дърво и камък квартира някъде си. И без да си програмист се вижда, че логиката куца.