Оценяване семеен апартамент с цел покупко-продажба

Създавате си основа за сериозни проблеми.

Оценката може да варира достатъчно много в зависимост от критериите и това, кой я поръчва.

Този, който е съгласен да изплати дела на другия, си представя една цена и всяка реалност би го смутила.
Единствено пазарът е реален критерий, но е много време- и енерго-емко да го обявите за  продажба, да го показва някой и като дойде реален съгласен клиент, от тази цена да тръгнете и да се изплати половината на съсобственика.

Много оценители има, работя с няколко от списъка на вещите лица в съда, но едно е да е оценка за съд или търговски регистър, а друго - такава, за която да си спокоен, че върху нея плащаш.

Винаги единият ще е ощетен. Ако не е дребнав и е съгласен, да получи не това, което иска, а това, което някой му каже - ОК.

Имам доста опит и спокойна раздяла след хармонична сделка има само ако единия си затвори очите. Звучи неприятно, но това е реалността.

Мога фермани да изпиша относно критериите и начините за оценяване на имоти, но като юрист винаги държа, че човек има право да реши, дали  е в негов интерес да продаде на съсобственика или не. Може няколко вида сделки да се реализират между съсобствениците, но основен е въпроса за цената и разноските по сделката. Правила съм и с прехвърляне след запазване правото единият да го ползва определен брой години или разнообразни други уговорки. Имайте предвид, че общият културен разговор, който си представя човек хипотетично, е нещо съвсем  различно от реалността, в която такъв имот се продава за Х на пазара, а съсобственика е готов да ти даде Х/4 за твоята 1/2.

При малки населени места, обезлюдени села и пр. няма такива драми.

 Имайте предвид, че общият културен разговор, който си представя човек хипотетично, е нещо съвсем  различно от реалността, в която такъв имот се продава за Х на пазара, а съсобственика е готов да ти даде Х/4 за твоята 1/2 и то след като няколко години го е ползвал и е мотал живущия далече.
Да си впишете един иск за делба не е излишно. Действа много дисциплиниращо и стимулира реално културния диалог. Моля, неопитни да не ми пишат, как не съм разбрала, че  питащият иска да се разделят културно и бързо.

Преди 3 години съпругът ми беше в същата ситуация. Допитахме се до брокер, дойде, огледа и каза "Можете да вземете между Х лв и У лв" За щастие, няколко месеца по-рано беше продаден апартамента на долния етаж, идентичен като площ и състояние. Попитахме новите собственици за цената, разпитахме и съседите. Информацията съвпадна с мнението на брокера. Съпругът ми наплати 1/2 от тази цена на другия собственик, нямаше драми. Успех!

В тази ситуация сме. Само, че трябва да намеря някой читав, да няма подозрения, че се позваме и тн. За това писах, че всичко искам да е на 6, че не обичам въобще разправии.

на колко години са съсобствениците? Възрастните много трудно се пречупват.

Ми между 50-60 годишни, за какво да се пречупват ?

За да се споразумеят, да се съгласят с добро, иначе само съдебна делба им остава.

Ами те обсъжат сега, говорят, дали ще се получи си зависи само от тях. Тези неща са много трудни и тежки.

Доброволната делба е трудна, защото хората често пъти надценяват имота и искат другият да изплати много повече. Също така е възможно всичките собственици да искат не парите, а апартамента. Особено сложно е , когато хората имат някаква сантиментална привързаност към имота.

При нас положението беше, че 6 месеца си говорихме глупости и мислихме варианти. Бях готова дори да продадем всичко и да разделим парите. И това не се прие, ама как ще продаваме имот.. ами така.

Много са сложни тия казуси, ние сме в лоши отношения така или иначе, та за емоции не ми пука много. Обаче всичко е разход на пари. И самата делба да е доброволна пак има нужда от адвокат, нотариус, цените са високи ако имотът е скъп.

Разбира се, това е много по-добре от дело, защото там също цените на адвокатските хонорари са много високи.

Ако единият съсобственик иска да живее точно в този имот, а другият не го иска, то за първия той е по-ценен, а за втория не е толкова ценен. Тоест няма една цена, валидна и за двамата.
Ако и двамата го искат, или и двамата не го искат, е по-лесно. Във втория случай просто го продават и си делят парите по равно, а за първия могат да ползват метода, който ползват двама ортаци, когато си делят нещо общо:
Аз имам 50% и ти 50%. Аз мисля, че цялото струва 100 - предлагам ти да ти купя дела за 50, като в офертата има клауза, че можеш да избереш да купиш ти моя дял за същата цена. По този начин аз нямам стимул да ти предложа само 40, защото тогава ти ще можеш пък да изкупиш моя дял за 40 и да прецакаш мен. Това е най-справедливия начин.

Аз бих стъплила на официална оценка, ако има мрънкане и недоволство, вменяване на вина, бих наела адвокат за да си спестя драми, защото на някой му е крив света и не иска плаща. Сайтовете и брокерите не са официални източници, брокера може да има клиент и да каже по-ниска цена за да има сделка, пък вие реално сте го извикали за цена  само.

да, но ако единият няма пари да купува, този 'орташки' метод не върви. Единият е купувач, другият - продавач, интересите са противоположни. И за двамата е ценен имота, но едният ще си купи друг имот за да се раздели от съсобственика.

Е то не става и вълът сит и агнето цяло. Разбирам, че е типичен манталитет за България. Имаш пари купуваш, нямаш продаваш и парите се делят. И аз много неща искам, но реалността е реалност, другото е мрънкане и безсмислен инат. Имав такива роднини олеле нямаме пари, а имот за хиляди евра стои и се руши, но как няма да продават.

Ако се стигне до дело за делба има значение кой е живял там по време на получаване на наследството. Ако единият наследник няма друг дом може да претендира да му се присъди имота, а той да наплати дяла на другия.

Здравейте както написах, имота е по равно между 2 сестри.
Едната сестра А не е чак толкова заинтересована от имота, а и няма навярно нужните средства за изплащане дялта на другата.
Сестра Б - има емоционална връзка с имота и има и финансовата възможност да изплати на другата часта и.
Теми като адвокати и съдилища са извън сюжет, такива неща в семейството не се допускат !
Аз разсъждавам по следния начин, ако имотът е оценен 200 000 примерно, сестра Б изплаща 100 000 на сестра А примерно и се преподписва нов договор за покупко продажба.

Моят въпрос беше как да бъде оценен имота най-достоверно, за да няма обидени. Примерно да не е 200 000, а да е 210 000 ?

Няма как. Имотът винаги ще е оценен в определени граници, а не в абсолютно число. Просто няма как предварително да се каже със сигурност за колко точно може да се продаде. Да не говорим, че дори и това може да варира. Примерно може да му се иска малко по-висока цена с ясното съзнание, че трябва да се появи определен купувач, който търси точно това на това място, т.е. би бил склонен да даде малко повече пари. Това обаче може да отнеме и месеци. От друга страна може да се пусне на много добра цена и да се продаде за нула време, но съответно за по-малко пари.

С това искам да кажа, че няма кой да дойде и да ви каже - този имот струва ХХХ.ХХХ,ХХ лв.

А 10 000лв. на 200 000лв. е нищожна граница, която е в рамките на стандартния пазарлък.