Неразбирателство - раздяла - страх

  • 2 899
  • 42
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 7
Здравейте,
Не съм вярвала, че ще пиша тук, но ето ме...
С мъжа ми сме заедно от 14 години и за пред обществото сме идеалната двойка - дом, вила, деца, кола, доходи.. Познаваме се чудесно и си четем мислите, а от самото начало на връзката ни съвсем естествено си паснаха и ролите ни. Aз в ролята на майка орлица си отгледах маминото синче... С годините, очаквано, се промених, помъдрях, той също, но аз спрях да искам да помагам на всички. Нормално, това стана с появата на повече от едно дете... Повечето отговорности не му понасят, винаги, когато се излиза от зоната на комфорт или трябва да се прави нещо не по негова инициатива, е пуфтене, охкане, живота е тежък и тн..
Никога нищо не е отказал, всичко върши (макар и с неохота), грижи се за "мъжката" работа, прекрасен баща е...
През последните години обаче аз все повече започнах да пускам контрола, той да издъхва под тежестта на съвсем нормалните (за мен) ангажименти и с това караниците ни се увеличиха. Времето му с мен никога не му стига (поне 2 уикенда месечно сме сами, без децата), ревнува от децата и  на мен започна да ми тежи това все другите да са му виновни - заради някой от нас не се е наспал, заради някой от нас живее в мизерия, заради някой от нас е закъснял, заради някой от нас няма свободно време...
От 365 дни в годината 265 са напрегнати - дори да не се караме аз вечно стъпвам на пръсти, да не би да не се обиди, защото той се обижда за всичко - сърди се дори на децата.

Но тук въпросът ми е следния - вече не издържам и искам да се разделим. Проблемът ми е, че се страхувам - финансово все някак ще се оправя. Битово - аз така или иначе редовно съм сама с децата, нямам проблем да ги гледам сама, даже последните 2 години предпочитам... Мъжът ми ме напряга, когато е вкъщи.
Притеснява ме той да не си направи нещо, защото редовно намеква как без нас е загубен, как ако се разделим животът му свършва, защото е пропилял най-хубавите години от живота си и не си струвало тепърва да си търси късмета.. А сме на 40 години! Това за мен е пълен абсурд и осъзнавам, че е манипулация.

И тук идва основното - притеснява ме, след като е толкова недорасъл и зависим, да не ми излезе през носа. Сякаш го очаквам, защото последната година видях истинския му гняв - човек, който вместо да притихне в тъгата си, казва на децата си "неблагодарни копелета", за дето са му надраскали с флумастер раницата, си представям какво таи още в себе си...

Та, въпросът ми е тук към разведените по-скоро: как най-леко може да мине подобен процес и какви са ми правата? Какви "номера" може да ми направи?

-------------------------------

Благодаря на всички за гледните точки, дадохте ми много полезни съвети и поле за размисъл.
Хубаво е човек да си свери гледната точка, макар и без да се познава цялостната картина.

Изтривам мнението, защото получих отговори на въпроса си, а темата отиде в съвсем различна посока.
Можеше да я оставя, за да е полезна на някой в подобна ситуация, но реших че е възможно да се получи обратния ефект, тъй като без представяне на цялата картина (гледна точка на мъжа, конкретни ситуации и т.н.) не е възможно да се даде обективно мнение.

Желая успешна година!

Последна редакция: вт, 02 яну 2024, 12:36 от InHeaven

# 1
  • Мнения: 3 681
имате ли сключен брак?
жилището по време на брака ли е купено?

# 2
  • Мнения: 7
Да. Всичко ни е общо...

# 3
  • Мнения: 3 681
ако се решите на развод, мисля че проблемите ще са свързани с жилището и всичко общо. за децата, едва ли - нито той ще рипа да са при него, нито те ще искат да живеят с него.
така ги виждам нещата.

# 4
  • София
  • Мнения: 4 351
Мъж ще нарече детето ми "неблагодарно копеле" и аз ще продължа да съм с този човек?!?
Да бе, да.

# 5
  • Мнения: 17 407
Е, ти искаш да се измъкнеш суха от водата. С искам, ама ме е страх, по-добре си стой така. За да ти кажа как, трябва да говоря с него. Да го наблюдавам даже само, но това няма да ти помогне, защото не ти спестява/скъсява пътя и предизвикателствата. Отговорността си е изцяло твоя, не я прехвърляй и не очаквай готови решения. Консултирай се с адвокат.

# 6
  • Melmak
  • Мнения: 3 127
Търси адвокат и коментирай с него развода и жилището.
Със страх не става. Ако искаш да го напускаш, бъди категорична.

# 7
  • Мнения: 7
За последните години това е сигурно четвъртия път, в който си казвам, че ще го направя... И после спомените нахлуват, виждам го как чете на децата книжки, решавам да му дам втори шанс... И после пак идва момент, в който водим разговора (вече превърнал се в монолог как никой не го разбира него), който редовно водим.
Ходихме и на семеен психолог - до под кривата круша. Той ходи на психолог, имаше проблясък, спря...

Все се опитвам да го оправдая. И сега взех да мисля как да си постеля, поне да се подготвя за взимането на такова решение, защото най-малкото искам да спестя някой лев, че като го познавам ще иска да ме "накаже" да видя как не мога без него.

# 8
  • Мнения: 19 991
Големи промени в живота не се правят със страх от "номера".
Решителност, разумност, обмисленост, последователност и без драми.
Нищо няма да си направи, а вие явно не сте особено решителна. И така не става.

# 9
  • София
  • Мнения: 17 316
Няма как да мине без гадости, всеки развод е гаден, а огорчени след развода мъже са голям трън отзад. Няма лесен път, въпросът е да прецениш коя от гадостите е по-гадна - да останеш с него, или да се разделите.
Плюсът при развод е, че все в един момент си намират някоя мацка и се кротват Simple Smile И че не са ти в дома 24/7, хич не е малко и ти дава време да се посъбереш.

# 10
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 3 367
Цитат
Та, въпросът ми е тук към разведените по-скоро: как най-леко може да мине подобен процес и какви са ми правата? Какви "номера" може да ми направи?

Ами никакви...с  две думи няма да ви даде развод по взаимно,ще се започнат драмите на многострадалната Геновева преливащи в скандали,самосъжаления,увещания и накратко казано  ще ви предстои един доста дълъг ,тягостен и проблемен процес ..Ще ви върти на шиш,вие ще се отказвате,после ще се ядосвате,много дълго време ще ви отнеме да заемете категорична позиция-така като чета е страшен манипулатор вашия съпруг -мижетурка и страхливец! Не искам аз да съм добре-ами Вуте да е зле !

# 11
  • Мнения: 21 539
Има ли друг мъж в картинката?

# 12
  • София
  • Мнения: 2 596
Класически манипулатор. Явно се е усетил накъде отиват нещата и затова така ти говори. Щом толкова много му тежи семейния живот и всички стъпвате на пръсти, айде няма нужда. Единственият съвет, който мога да ти дам е ако се разделите, то да е окончателно. Така че много добре, ама наистина добре си помисли дали ще можеш да живееш без него, че ако се разделяте и събирате, ще се проточат много нещата. Не вярвам той да се промени.

# 13
  • Мнения: 17 407
Че кой не е манипулатор? Simple Smile
В нея е проблемът, едно напред - две назад.
Не си готова за това.

# 14
  • Мнения: 7
Няма друг мъж... Надявах се да се появи друга жена, за да ме напусне той, да ми е по-лесно... Но е обсебен от мен. Хем казва, че вече не ме понася, че иска да споделям интересите, вижданията му за живота (и страда, защото не ги), хем не можел да живее без мен.
Няма воля, а има огромно ЕГО...

Последна редакция: вт, 02 яну 2024, 09:52 от InHeaven

# 15
  • Мнения: 773
Наспете се тази нощ и утре помислете. “Номера” от него, пък той така ще иска да сте, пък вие той да е иначе… този мъж не сте го прежалили. Децата, докъм тийнейджърска възраст са живи егоисти, направо садисти, най-добре да не се лъжем, хич не е лесно и за сериозно денонощно напрежение става въпрос. Който го отрича, просто лъже. Така като ви чета - това е моментна емоция. 14 години заедно не са малко време. Идва ви нанагорно и на двамата, което не е ненормално, и прибързвате. Въобще не ми приличате на жена, която може ей така да се разведе и да е щастлива след това. А той, така както сте го описали, въобще не ми прилича на мъж, който не ви обича - и вас, и децата. Само да ви напиша, че перфектният не ви чака зад ъгъла на блока.  Премислете, идват нанагорно битовизмите, а и всички сме устроени така, че да искаме все тръпката, разнообразието, но и това да успеете заедно е не по-малка емоция. Поговорете си, не бързайте да се обвинявате.

# 16
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 3 367
Да не би да има биполярно разстройство?

# 17
  • София
  • Мнения: 35 169
Още много пъти ще си го изливаш, докато вземеш решение….
Не си готова.

# 18
  • Мнения: 7 933
Не си готова, но зрееш. Ще дойде вероятно мъничко нещо, което ще отбележи края.  Може да е дума, жест, поглед - ще е нещото, което после ще предъвкваш като "онзи момент, в който осъзнах, че аз бях дотук". При мен се случи по време на или даже преди мъжът ми напълно целенасочено да ме подложи на унижение. Не че не се беше случвало и преди и то още по-гадно, но точно този път гледката на ехидната му и самодоволна физиономия отбелязаха края на брака ни. Подчиних се, изпълних послушно каквото беше наредил, върнах се и кротко му казах: "аз бях дотук".
Възможно е, разбира се, да останеш с него цял живот и като излетят децата, да се разминавате в апартамента като срещуположни влакове. Съвет не мога да дам, но стискам палци да намериш правилното решение.

# 19
  • Мнения: 7
Много пъти съм си мислела за биполярното...
Но на мен ми писна вече 10 години, откакто имаме дете, го оправдавам. Като направи някаква глупост, го оправдавам с детските му травми. То ми писна да слушам как заради децата се жертвал, заради децата нямал живот, не можел да ходи по купони и да прави каквото си иска, не че го спира някой.

Явно още не съм готова, но се чудя какво чакам. До кога шансове?
Колко още обиди? Кънти в главата ми поредното обвинение как децата му завзели от личното пространство и си казвам "Боже, какво си отгледах"....

Последна редакция: вт, 02 яну 2024, 09:54 от InHeaven

# 20
  • Мнения: 21 539
Както описваш и двамата не ми изглеждате като зрели и отговорни хора. Трудно ми е да разбера като как точно за родители на две малки деца ще са толкова важни личното им пространство и кривите им настроения, струва ми се, че и на двамата приоритетите  и начините за разрешаване на конфликти трябва да са малко по други.
Изглеждате ми като хора без сериозни проблеми, които просто са си омръзнали и се чудят за каква глупост да недоволстват у другия.

# 21
  • Мнения: 7 357
Обсебена си от любовта към децата си и за мъжа ти няма място в сърцето ти. Пречи ти да бъдеш отдадена на децата ди и на собствения си живот/ кеф. Когато измислиш как да го накараш да финансира по- нататъшния ти живот ще му покажеш пътя.

# 22
  • Мнения: 7
Много се отклони темата, ама и аз се подведох да пиша Simple Smile

Мисля че в първата страница получих отговори, явно съм очаквала нещо по-различно да прочета, но явно ако не се вземе взаимно и поне привидно осъзнато подобно решение, пътят ще е трънлив. И трябва да свикна с тази мисъл.

# 23
  • Мнения: 773
Психоложката не я посещавайте повече - говори ви общи брътвежи за травмите от миналото и дрън-дрън. Мъжът ви е привързан към вас, определено и то след толкова много години. Липсата на внимание в детството не е задължително да има общо. Мъжете обичат жената да се грижи за тях, ние също обичаме да се грижат за нас, нормално е. За хобитата трябва да разговаряте сериозно - ако вие лично разтоварвате с излизания без него и децата, те трябва да ви се случват, всеки отпочива по различен начин. Тук съм съгласна, че не е прав. Неговият начин включва и да сте само двамата, доколкото разбирам от написаното. Не е ненормално, толкова много мъже не отчитат жените си, не знам колко точно са де, но има доста такива оплаквания от жени, че мъжете не им обръщат внимание. За настроението… след 40-годишна възраст  започва да се променя по-често, биология, и други промени са застанали на пътя. На мен също понякога ми прескача много настроението.

# 24
  • Мнения: X
Стойте си при него тогава.
Хем боли,хем сърби.За съжаление тук не е като САЩ ,мъжът да плаща издръжки до гроб и жената да вземе почти всичко Такъв е живота тук,вече зависи кое цените повече ,свободата или сигурното.Много страхливи и нерешителни хора не уважавам,но и импулсивни също.По-добре се консултирайте с адвокат.И да се надявате на друга жена че да Ви остави,ако имаше друга жена в картинката още по-зле според мен.Ще го навива,ще му мели на главата,ще гледат още повече да Ви прецакат.

# 25
  • София
  • Мнения: 12 807
Говориш за мъжа си, а описваш малко дете.

# 26
  • Мнения: 9 764
Чудесен баща, който нарича децата си “неблагодарни копеленца”… Има някакво разминаване между първата и втората част на поста. Съветите за адвокат вече са дадени.
Намесиха се биполярност, травми от детството.. класика.

# 27
  • Мнения: 1 177
Аз разбирам авторката особено в частта как мъжът й я ревнува от собствените си деца. Живяла съм с такъв инфантил. То е ежедневна битка.

# 28
  • Мнения: 481
Този коментар към децата е много грозен, но все пак възможно ли е човекът  просто да е преуморен?
Ако авторката работи някаква символична работа, то значи мъжът й работи за да издържа 4 човека. Това хич не е лесно в днешно време.
Може би човека си мисли, че не получава реципрочно на усилията си - той бачка като роб в себеотрицание, а тя изпитва отвращение от него и не желае да правят дори секс.
Дали ситуацията не може много да се промени, ако авторката му отделя по 10тина минути, дори не всеки ден, колкото да му окаже някаква (м)орална подкрепа, да се почувства и той един вид отблагодарен.
Другия вариант е да поговорят и авторката да започне друга работа и да поеме по-голяма, макар и не равна на неговата, част от издръжката на семейството. Тогава той ще може малко да си отпочине и да поеме дъх.
И това от човек като мен, който е абсолютно ЗА развод в проблемни семейства. Просто си мисля, че тук има какво да се направи, защото той още я обича (или поне така изглежда отстрани).

# 29
  • София
  • Мнения: 4 351
Каквото и да работи, каквото и да прави, на каквото и да е подложен, не можеш да наречеш децата си "неблагодарни копелета"!  "Неблагодарници" - да, "лигльовци" - да; "егоистчета" - да (въпреки, че не го одобрявам), но "неблагодарни копелета" - НЕ!
Среден вариант няма. Или късаш и се оправяш сама или търпиш и мълчиш.

# 30
  • Мнения: 12 846
Здравейте,
Не съм вярвала, че ще пиша тук, но ето ме...
С мъжа ми сме заедно от 14 години и за пред обществото сме идеалната двойка - дом, вила, деца, кола, доходи.. Познаваме се чудесно и си четем мислите, а от самото начало на връзката ни съвсем естествено си паснаха и ролите ни. Aз в ролята на майка орлица си отгледах маминото синче... С годините, очаквано, се промених, помъдрях, той също, но аз спрях да искам да помагам на всички. Нормално, това стана с появата на повече от едно дете... Повечето отговорности не му понасят, винаги, когато се излиза от зоната на комфорт или трябва да се прави нещо не по негова инициатива, е пуфтене, охкане, живота е тежък и тн..
Никога нищо не е отказал, всичко върши (макар и с неохота), грижи се за "мъжката" работа, прекрасен баща е...
През последните години обаче аз все повече започнах да пускам контрола, той да издъхва под тежестта на съвсем нормалните (за мен) ангажименти и с това караниците ни се увеличиха. Времето му с мен никога не му стига (поне 2 уикенда месечно сме сами, без децата), ревнува от децата и  на мен започна да ми тежи това все другите да са му виновни - заради някой от нас не се е наспал, заради някой от нас живее в мизерия, заради някой от нас е закъснял, заради някой от нас няма свободно време...
От 365 дни в годината 265 са напрегнати - дори да не се караме аз вечно стъпвам на пръсти, да не би да не се обиди, защото той се обижда за всичко - сърди се дори на децата.

Но тук въпросът ми е следния - вече не издържам и искам да се разделим. Проблемът ми е, че се страхувам - финансово все някак ще се оправя. Битово - аз така или иначе редовно съм сама с децата, нямам проблем да ги гледам сама, даже последните 2 години предпочитам... Мъжът ми ме напряга, когато е вкъщи.
Притеснява ме той да не си направи нещо, защото редовно намеква как без нас е загубен, как ако се разделим животът му свършва, защото е пропилял най-хубавите години от живота си и не си струвало тепърва да си търси късмета.. А сме на 40 години! Това за мен е пълен абсурд и осъзнавам, че е манипулация.

И тук идва основното - притеснява ме, след като е толкова недорасъл и зависим, да не ми излезе през носа. Сякаш го очаквам, защото последната година видях истинския му гняв - човек, който вместо да притихне в тъгата си, казва на децата си "неблагодарни копелета", за дето са му надраскали с флумастер раницата, си представям какво таи още в себе си...

Та, въпросът ми е тук към разведените по-скоро: как най-леко може да мине подобен процес и какви са ми правата? Какви "номера" може да ми направи?
За грозния израз към децата, като изключим думата "копелета", определението "неблагодарни" всъщност е доста точно. На твое и негово място, вместо да избухвам по този повод, щях да накарам децата да платят раницата от джобните си, за да видят, че не могат безнаказано да съсипват лично имущество на когото и да е, не само на баща си, който всъщност (май) ги издържа финансово.

Защо този човек се чувства толкова претоварен? Може би наистина е? Това, че ти не виждаш причина, защото са "нормални" ангажименти, дали означава, че си готова ти да поемеш всички негови ангажименти, а той - всички твои, ей така, за експеримент?
След като си останала на "старата" си работа, това какво означава за твоя финансов принос в семейния бюджет?

Не питам, за да ми отговаряш, а за да се опиташ да погледнеш от неговата гледна точка. Може пък наистина да е притиснат човекът, затова само се оплаква, а ти вече и диагнози му постави.

Иначе, и аз не виждам за какво да се разделяте, след като можете да се разберете, ако (както пишеш в началото) си четете мислите и в много отношения сте идеалната двойка.

# 31
  • Мнения: 5 697
"Дали ситуацията не може много да се промени, ако авторката му отделя по 10тина минути, дори не всеки ден, колкото да му окаже някаква (м)орална подкрепа, да се почувства и той един вид отблагодарен."
OMG! Да се почувствал той отблагодарен!
Ми да й оказва той през ден 10тина минути някаква (м)орална подкрепа, да се почувства и тя един вид отблагодарена, за това, което поема +, че гледа общите им деца!

# 32
  • Мнения: 107
Авторке, след дъжд качулка...

Това е все едно аз да си хвана някаква платена мома за жена и утре като тя почне пак да си припечелва пари по този начин да напша публикация как жената до мен пак отишла да печели пари по този начин. Еми ще отиде, я... И хоро ще играе. Тя само това знае.

Та и този твоя. Такъв типаж мъже още от сто километра им личи че са такива. А пък ти си била с твоя от 14 години. За 14 години нищо не си забелязала ли? Толкова ли нямаше други мъже около теб че си се хванала с някакъв мамин златен?

# 33
  • Мнения: 25 685
Почнат ли в едно семейство да си ги мерят... приносите, работите не вървят на добре.
Проблемът е там, че и да се разделят, едва ли ще стане по-добре.
Има шансове да се преодолее кризата – с чужда помощ или с временна раздяла, колкото да проверят дали има останали въглени в огнището, или всичко отдавна е изтляло.

# 34
  • Мнения: 6 676
Аз сякаш я разбирам авторката. Не, че не е сигурна, че иска раздяла, според мен иска и е сигурна, ама за себе си. Смисъл, ако беше само тя и той, нямаше да се колебае. Сега се колебае заради децата и защото положението не е чак толкова лошо, за да й е чиста съвестта. Не казвам, че обидите към децата не са достатъчно основание по принцип, а че з нея не са, защото иначе изглеждат най-вероятно като щастливо семейство и върху нея ще падне и отговорността, и вината, да защитава решението си пред роднини и познати. Отделно и финансовата несигурност я плаши. И е попаднала в една дупка, където нито го иска тоя мъж /за себе си/, хем по обществени стандарти той не е чак толкова лош /не я бие, не я тормози, не изневерява и пр/. Ако й беше изневерил, тя щеше да си има причина и за пред хората "ето той ми изневери, затова се разведох" звучи съвсем по-различно от "не ме прави щастлива, затова си разбих семейството и оставих децата без баща, за да си търся личното щастие". Не казвам, че аз мисля така,а обществото така разсъждава и ще бъде осъдена, ако не явно, то поне тайно. Въпросът остава само, до колко й пука на авторката и способна ли е да защити себе си.

# 35
  • Мнения: 481
Ми да й оказва той през ден 10тина минути някаква (м)орална подкрепа, да се почувства и тя един вид отблагодарена, за това, което поема +, че гледа общите им деца!
Ами може, така и двамата ще са по-щастливи и доволни от живота, пък и е безплатно Joy
Аз останах с впечатлението, че той иска, а тя не? Никъде не се споменава да е егоист в леглото, така че ако не е, може дори да се зарадва човека да й оказва такава подкрепа.
Авторке, на колко са децата?

# 36
  • Мнения: 773
Когато човек е афектиран, може да нарече другите всякак. Хиляди пъти по-добре е да го направи и да се извини после, отколкото да мълчи и трупа вътре в себе си. Тия, които трупат после са в черните полицейски статистики. И аз като съм изнервена говоря по някой път глупости, но и мъжът ми, и детето знаят, че за тях живея и дори не ме и отчитат даже, знаят, че ще ми мине след малко и толкова. Аз също знам, че детето като ме ядоса, си преминава през моментните емоции и не го приемам като края на света, защото в яда си ми е казало нещо, което въобще не отговаря на истината. Пример: крещи, че все не искам да му купя картофи, минавайки през Макдоналдс. През годините толкова картофи и не само картофи оттам е изял, че рекламно лице трябва да го направят, но като заявих, че през деня се е тъпкал с боклуци и трябва някой сандвич да изяде и се превърнах в лошата. А през този ден беше ял какво ли не неприемливо, и разни химии пил и му казах стига вече, сандвич ще ти купя, не картофи. Така че отстрани изглежда едно, но всъщност как е ситуацията…Как ще драскат раницата, трябва да пазят чуждите вещи и собствените си също. Не реагирайте първосигнално, това, че бащата в изнервеността си е казал нещо, не означава, че не ги обича.

# 37
  • Мнения: 27
За мен грешката идва още в началото с ролята на "майка орлица и отглеждането му". Звучи така, все едно го възприемаш този мъж като третото ти пораснало дете, на което му е време да отлети от гнездото.
Може би една консултация с психолог за теб, не би наредила. Ще можеш да си изясниш мислите и да си сигурна в решенията си. Сега имаш доста колебания.

# 38
  • Мнения: 1 506
Недораслъл, зависим, не подлежи на ремонт (авторката май го изтри) , безволев, с огромно его, постоянно недоволен и мрънкащ, изискващ внимание, време заедно, почивка, че и секс даже..
И, предполагаемо, с психични проблеми, че и биполярно разстройство даже
Иначе изкарва пари, добър баща, справя се със всекидневните си задължения. Ама трудно го понасям, и чакам да си намери друга, че той да поиска развод. И да му взема всичко - и жилището, и децата.
Интересно, а той какво би казал за авторката?
Аз ще се въздържа, че вече ме изтриха.
И ако това беше написано от мъж за жена му, какви ли щяха да са коментарите?

Последна редакция: вт, 02 яну 2024, 12:41 от Прекрасная Василиса

# 39
  • Варна
  • Мнения: 5 288
Здравейте,

Благодаря на всички за гледните точки, дадохте ми много полезни съвети и поле за размисъл.
Хубаво е човек да си свери гледната точка, макар и без да се познава цялостната картина.

Изтривам мнението, защото получих отговори на въпроса си, а темата отиде в съвсем различна посока.
Можеше да я оставя, за да е полезна на някой в подобна ситуация, но реших че е възможно да се получи обратния ефект, тъй като без представяне на цялата картина (гледна точка на мъжа, конкретни ситуации и т.н.) не е възможно да се даде обективно мнение.

Желая успешна година!

Ъм, ама как така ще си изтриете заглавния пост? Почти съм сигурна, че това е против правилата на форума. Когато не желаете темата да да продължава, се иска ключ, не се прави така. То и без това една съфорумка ви е цитирала, та успях да прочета за какво иде реч.

# 40
  • Мнения: 7
Извинявам се, не знаех, че е против правилата... Щом го има като опция, реших че е ок.
Нова съм с форумите.

Връщам старото мнение, пък ще поискам ключ, за да не се разводни все пак дискусията. Благодаря отново.

# 41
  • Варна
  • Мнения: 5 288
Тя опцията е за редактиране, не за изтриване. То ако беше позволено, щеше да има опция да изтриете цялата тема. Иначе всички коментари след това увисват във въздуха.

# 42
  • Мнения: 36 013
Ключ по молба на автора.

Общи условия

Активация на акаунт