И аз при муните,дето махат на непознати (май е наложително да сложа очила,че не е за пръв път)...
- Публикувана: 17 ян. 2024, 08:30 ч.
- Последно мнение: 3 апр. 2024, 19:56 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 8)
И аз при муните,дето махат на непознати (май е наложително да сложа очила,че не е за пръв път)...
Слагай, слагай. На непознатите не им пречи много да им помахаш, най-много да те вземат за куку. Но като разминаваш познати без ги да забележиш, се обиждат...
Мен майка ми скоро не ме видя и разпозна на улицата. Малко е кьорава, но не е дементна. Гледала кученцето колко е сладко и с какво хубаво палтенце е облечено и си помислила, че прилича на нашето. Три пъти извиках "майче!", докато се сети да вдигне поглед и да ме познае. Много беше изненадана.
Събрали сме се на гости в една колежка и аз пуша на терасата. По едно време гледам един мъж води кучето ѝ по улицата. Влетявам вътре да съобщя, че някой ѝ е откраднал кучето, а то се оказа че един от гостите отишъл да я разходи.
Ако не си подминал някой много близък/роднина, без да го забележиш, не си тръгнал да се качваш в чужда кола, защото на цвят е като твоята, не си муня 🙂
Никога няма да забравя, че единственият път, в който си направих руси кичури ММ ме подмина на улицата, без да ме познае.
А аз когато преди 10 години реших да си направя бритон - отивам да взема синчето от ДГ и то казва на учителката"Къде е мама?"-пък мама седи пред него.После и мъжът ми трудно ме разпозна,че и на опашка се бях вързала... Оттогава никакви промени в прическата освен боядисване 1-2 пъти годишно за освежаване и леко подрязване (ама пък аз се дразня като ида и седя около 2 часа при фризьорката,а после ММ ми каже,че не вижда нищо различно).
Аз май разказвах преди години. Баба ми има братовчедка, малко по малка от нея. Всички обясняваха как те двете много си приличат, но аз не виждах прилика в тях. Баба ми почина, правим помен за 9г, като през това време съм виждала въпросната баба няколко пъти. Обаче тогава отваря тя вратата и влиза, беше малко по рано и тъкмо разнасях чинии, като я видях всичко изпуснах. Дядо ми се усети и каза че е баба М., не моята баба. И голяма бях, не да каже дете, да се заблудя или че не помня.
А иначе аз бях преди 4-5г със синя коса. Пращам снимка на мм с текст "какво мислиш", отговори, че не е моя цвят и няма да ми стои като на снимката. Ана снимката бях аз 🤣🤣🤣
А иначе аз бях преди 4-5г със синя коса. Пращам снимка на мм с текст "какво мислиш", отговори, че не е моя цвят и няма да ми стои като на снимката. Ана снимката бях аз 🤣🤣🤣
Аз в една от предишните теми май съм разказвала. Бях тийнейджърка и отидох в кварталното фото да ми направят снимка за бележника и личната карта за училище. На следващия ден отивам да си взема готовите снимки. Служителката вади всички снимки, останали за прибиране да си позная моите. Всички ги прегледах. Видях и снимките на Д. от 4-я етаж в моя блок, но моята снимка я нямаше. Служителката казва, че не е възможно да ме няма, защото това са всички снимки. Прегледа ги и тя и ми подава тези на Д. Аз обаче споря - не съм аз това, моя съседка е, нищо общо с мен. Накрая почти ми се скара и ми каза да си взимам снимките и да си вървя. Взех ги с идеята да ги занеса на Д, но първо минах през вкъщи да ги покажа на нашите и да се възмутим заедно. Майка ми още преди да си отворя устата каза "я , как хубаво си излезнала на тези снимки!". Още повече се вбесих, но в крайна сметка приех, че трябва да съм аз на снимките, макар да нямам нищо общо със себе си и да съм безумно грозна ( за което обвинявах способностите на фотографа).
Години по-късно ми попадна една от тези снимки. Ми наистина бях аз на тях и нямаше прилика с Д. И майка ми беше права - добре изглеждах на снимките. До днес нямам обяснение мунският ми мозък каква шега реши да си направи с мен тогава, че да не се разпозная на снимка!
Години по-късно ми попадна една от тези снимки. Ми наистина бях аз на тях и нямаше прилика с Д. И майка ми беше права - добре изглеждах на снимките. До днес нямам обяснение мунският ми мозък каква шега реши да си направи с мен тогава, че да не се разпозная на снимка!
Да се впиша и аз сред муните. Разхождаме се с една приятелка и децата, още в колички по онова време, из квартала и бутаме по улиците (то другаде няма много в нашия квартал). И изведнъж ни подминава някакъв мъж на колело, усмихнат: "Здравейте, момичета! Как сте?", продължава да си кара. Гледам го аз, гледам приятелката. Викам ù: "Кой беше този?". "Ами... баща ти". УжасТ! В мое оправдание, бях без очилата си, а той с шапка и слънчеви очила, а аз хич не съм свикнала да го виждам на колело из квартала. Ама голям срам брах. После му се извинявах хиляди пъти. Затова е важно, много важно да си носим очилата.
Pandachina, твоята история ми напомни един виц. Група китайци се снимали във фото за документи. Фотографът повредил снимките, останала само една. Размножил я и я раздал на всичките. Повечето нищо не казали, само един се загледал почудено. "Какво, не си ли ти на снимката? - питал фотографът. "Аз съм, но тениската не е моя."
