След онази случка не ми се е случвало да не се разпозная на снимка, но до ден днешен не ми харесва как излизам на снимки. Някак ми променят чертите на лицето. Не съм фотогенична. И с всяка изминала година нещата стават по-зле. Така че не обичам да се снимам.
- Публикувана: 17 ян. 2024, 08:30 ч.
- Последно мнение: 3 апр. 2024, 19:56 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 8)
То в БГ-МВР лелките, които те снимат, са просто трагични. Последните пъти - да нямам коса на лицето, щракна ме как да е - изглеждам зле, не си приличам, ами с това да ми е напълно открито лицето - като си пусна бретон какво ще ме правят? То не стига, че от бързане косата ми залепнала и се бях изпотила, че и съвсем ме изкара все едно от някакъв приют съм излязла.
О, там са с конкурс избирани... Последния път като сменях лични документи, толкова я мързеше тая кака че предложи да си махна очилата 
Да беее, ти ако знаеш без тях пък как гледам! 
Да беее, ти ако знаеш без тях пък как гледам! 
Е, всеизвестно е, че никой не е толкова грозен, колкото е излязъл на снимката за документ за самоличност. 😄
Когато започнеш все повече да заприличваш да снимката от документите ти за самоличност, крайно време е да излезеш в отпуск, минимум две седмици.
Аз съм като престъпник рецидивист на ЛК и СУМПС.
Аз съм като престъпник рецидивист на ЛК и СУМПС.
Една зима преди доста години, колежка на майка ми отишла на фризьор и от руса се направила черна, та даже и с ролки ѝ навили косата. Като влязла при тях, направо се шокирали. В същия момент от горния етаж слязла запъхтяна друга тяхна колежка да вземе нещо и изстреляла: "Мале, Гице, ти каква интересна нова шапка имаш, не съм ти я виждала досега? Ох, айде, бързам да занеса едни документи, но после ще дойда да ми я покажеш!" и изчезнала обратно нагоре.
Паднали от смях.
Паднали от смях.
Е, всеизвестно е, че никой не е толкова грозен, колкото е излязъл на снимката за документ за самоличност. 😄
Преди няколко месеца ми трябваше снимка която да сложа на здравна книжка, съответно се бухвам в първото изпречило ми се фото студио. Ама представете си това в обедната почивка, посред лято, Натка пуфти като локомотив и се мръщи... абе идилия. Сядам аз, снима ме там един момък ама нещо не го кефи как е станало, давай пак. И така няколко пъти, поне него не го мързеше да се бори с отблясъците от очилата. Накрая ми показва да видя и аз ама видимо не е доволен особено. Аз обаче бързам, а и грам не ми дреме защото втори път едва ли да я погледна тая снимка. И изцепвам - А, колкото и да се стараеш, като на личната карта страшна не можеш ме изкара!
Човекът се сепна направо, трябваха му няколко секунди преди да се разсмее заедно с мен. 
Покрай тези снимки се сетих за една история - веднага след завършването ни на университета с няколко колеги почнахме работа в едно производство. Един от тях в цех, аз и още две колежки - в лаборатория. Та, този колега много разсеян по принцип, през няколко часа идваше при нас да гледа текущи резултати от анализите на производството. Ние ги пишехме в едни бланки, които седяха на едно бюро до колона. Той идваше-заставаше прав пред бюрото, гледа резултатите, вдига поглед на колоната, пак гледа резултатите, пак гледа колоната, казва мдаааа и си отива. Това всеки ден по няколко пъти. Един ден намерихме негова снимка от студенстската му карта и една от колежките предложи да я залепим на колоната, където обикновено гледа в нищото докато гледа резултатите. Като ни пита това защо, ще кажем - ние тук сме ти фенки и си сложихме твоя снимка. Слагаме снимката и чакаме. Идва той и като всеки ден - гледа, гледа, мдааа и си тръгва. Ние в шок - нищо даже не попита... Махнахме снимката. Идва след няколко часа - ипак-гледа, гледа и по едно време се обръща - абе тука преди малко нямаше ли огледало.....
Покрай тези снимки се сетих за една история - веднага след завършването ни на университета с няколко колеги почнахме работа в едно производство. Един от тях в цех, аз и още две колежки - в лаборатория. Та, този колега много разсеян по принцип, през няколко часа идваше при нас да гледа текущи резултати от анализите на производството. Ние ги пишехме в едни бланки, които седяха на едно бюро до колона. Той идваше-заставаше прав пред бюрото, гледа резултатите, вдига поглед на колоната, пак гледа резултатите, пак гледа колоната, казва мдаааа и си отива. Това всеки ден по няколко пъти. Един ден намерихме негова снимка от студенстската му карта и една от колежките предложи да я залепим на колоната, където обикновено гледа в нищото докато гледа резултатите. Като ни пита това защо, ще кажем - ние тук сме ти фенки и си сложихме твоя снимка. Слагаме снимката и чакаме. Идва той и като всеки ден - гледа, гледа, мдааа и си тръгва. Ние в шок - нищо даже не попита... Махнахме снимката. Идва след няколко часа - ипак-гледа, гледа и по едно време се обръща - абе тука преди малко нямаше ли огледало.....
Да ти кажа вече и аз съм му фен на този 😆😆😆
А по темата със снимките за документи - на последната ми лична карта и аз бързах да ида да се снимам и изобщо не се погледнах как съм що съм - като видях накрая как са ме изтипосали - досущ като затворник от някой забутан сибирски затвор - разрошен, с проскубана брада и гледащ лошо. Дълго време ме беше страх да не ми искат документи някъде.
То за това всички познати ме бъзикат , че мога да си карам дрогирана и пияна. Като ме спре полиция и ми види снимката на шофьорската книжка, ще се успокоят, че явно така си изглеждам
В работата понякога се налага да изисквам лична карта от клиентите и да се уверя, че лицето пред мен е това от личната карта. Ми много е тъпо, защото някои хора са се снимали преди 8 години за тази карта и сега са съвсем различни. За други ... коментираме вече две страници колко сме красиви на снимките за документи.
Но се сещам един шегаджия като застана пред мен. Гледам снимката, гледам него - грам прилика няма. Изведнъж той се сети нещо и каза "момент, моля!". Направи гримаса с лицето и пита "сега докарах ли го?". Ми докара го.
Бил решил да се пошегува когато го снимат за ЛК. Направили два кадъра. На единият направил гримаса. Явно лелката, която е снимала не е имала чувство за хумор, защото не е схванала сарказма когато човекът си е избрал снимката с гримасата. Та му лепнали нея. Той се бил пошегувал и мислел, че лелката ще схване, но ...
Но се сещам един шегаджия като застана пред мен. Гледам снимката, гледам него - грам прилика няма. Изведнъж той се сети нещо и каза "момент, моля!". Направи гримаса с лицето и пита "сега докарах ли го?". Ми докара го.
Бил решил да се пошегува когато го снимат за ЛК. Направили два кадъра. На единият направил гримаса. Явно лелката, която е снимала не е имала чувство за хумор, защото не е схванала сарказма когато човекът си е избрал снимката с гримасата. Та му лепнали нея. Той се бил пошегувал и мислел, че лелката ще схване, но ...
Чакам на портала на един завод. Идва един опърпан с мръсни стари дрехи човечец и подава личната си карта на портиера. А картата му една такава зацапана,издраскана и вехта. Портиерът със сериозен тон го пита:
– Вие от фронта ли идвате?
– Защо?! – невнятно пита човечеца.
– Защото картата Ви е все едно идвате от фронта в Афганистан.
– Вие от фронта ли идвате?
– Защо?! – невнятно пита човечеца.
– Защото картата Ви е все едно идвате от фронта в Афганистан.
И аз, като повечето, смятам че не излизам добре на снимки. Все ми струва, че съм по-хубава, по-младичка и по-слабичка, отколкото съм излязла 
. След време обаче започвам да се харесвам на старите снимки...
. След време обаче започвам да се харесвам на старите снимки... 
Ние така направихме фурор на една хижа, слагаме си перуки и ще изненадваме компанията. Аз бях по-изненадана, че МП не ме позна. Казал на другите- уж само ние сме в тази хижа, а откъде дойдоха тия баби да играят хора при нас. Та дегизировката беше много успешна.
Препоръчани теми