Случи ми се нещо странно XXIX

Аууу,адски интересно и необичайно,спор няма ..
А  тази къща към момента същетвува ли?: И в центъра на София ли е?

И аз сънувах щерката преди да се роди. Не си приличат, но някак знаех че е моето дете. Беше началото на 3ти месец и още не се знаеше пола. Мм беше командировка, а аз при приятелка, че го беше страх да ме остави сама. Като се върна му казах че е момиче, той се чудеше как знам, при все че аз момче исках. След месец на прегледа казаха 100% момиче.

Нещо, което отдавна се каня да питам, ама не знам как да формулирам. Почти винаги, когато кажа нещо което не знам, или знам, но кажа противоположното (да излъжа 🙈 не се гордея, но понякога не искам да ми досаждат) става това, което съм казала. Не мога да се сетя в момента точен пример, нито как да се изразя, но е доста странно за мен.
И последно, нещо, което се е случило и знаете със сигурност, да се "промени". Примерно, пускаме миналата година данъчна декларация. Пазя си един фиш, на който ми е отразена сума за работни дрехи. Помня и точната сума, и е на хартия, няма как да е "редактирано" и изведнъж няма нищо, няма удръжки за дрехи. Прегледах всичките фишове, на никой нямаше, а аз съм сигурна че имах и даже се карах с фирмата, че хем са ми задължителни, хем аз трябва да си ги плащам (полагат ми се безплатно на определен срок, но по един комплект и ако искаш да ги переш случайно плащаш немалка сума за втори и трети!).
Друг път други примери

Е, по страшни. Просто преживявания. Връзки, опит, усещания, интуиция. Понякога просто знаеш някои неща и дори не се впечатляваш, когато се случат, но след време имайки времето да ги осмислиш - хооп, чакай, това сякаш не е от тоя свят. Ей тъй стават нещата. А всичко е в един и същи свят и по едно и също време. Преходи. Реалности. Който си мисли, че живота свършва със смъртта го чака голяма изненада. Но всъщност наближавайки прехода душите осъзнават, че края е много по далече отколкото са очаквали. И не се изненадват. Родителите ми мога да кажа, че бяха тип атеисти, но душите им не бяха. Татко беше завършен атеист, но с наближаването на края на прехода му (смъртта му) говореше неща, които свидетелстваха за нещо свише. Майка си го прибра и той знаеше. Просто отиде при нея. От мен искаше само да съм силна. И ми го каза. В състояние в което едва ли знаеше къде се намира според общоприетото, но в пълно съзнание относно изреченото. Вярвай. Ти си силно момиче. И после си отиде тихо и кротко, както живя и майка така си отиде, тихо и кротко. Без болка, без мъка. И двамата спокойни, като заспали, без грозната маска на смъртта.

Kaya, по повод на примера с фишовете. Наскоро имах повод да прочета и да се запозная с ефекта на Мандела. Струва ми се, че по някакъв начин тази история се вписва в концепцията му. Научното обяснение го конкретизира като колективна фалшива памет, но не толкова научните теории го свързват с преплитане на паралелни реалности. Има доста изписано по темата в онлайн пространството.

Запозната съм с ефекта на Мандела, и аз за това си мисля по някога... Друг път че отключва някое заболяване 🙈 Защото помня с детайли и накрая това нещо не се е случило. Не знам, много е объркващо понякога

На мен редовно ми се случва да кажа нещо и да се сбъдне. Ама може да е пълна простотия, но става. Не бих казала че ми е приятно това.

Аз също сънувах дъщеря си, преди да забременея, обаче. Понеже тя е плод на многогодишни опити, тоест много желана и чакана и дошла при нас след инвитро, всичките ми четири съня бяха след започване на инвитро процедурите (смених клиника, заради неуспешни опити в друга). В първият сън сънувах две момичета близначки, то вече пораснали, на около 12-13 г. Във втория две момченца близначета, на около 4-5 г. В третия сънувах момиченце, което возя в бебешка количка, а тя се залива от смях. Беше синеоко и русо, много лъчезарно и усмихнато дете, а количката турско синя (сънувах я малко преди да забременея). Четвъртият ви сън беше свързан с бебе момче, което също возех в количка. От четирите съня си събудих с усмивка и истински щастлива само от третия. Все едно, не знам как да го кажа, аз си я избрах, с нея се чувствах добре, този сън беше най-хубав за мен. Не че другите са били лоши, просто този ме остави с усмивка дълго време. Имам момиче, не е руса, нито синеока, нямаме турско синя количка. Обаче, в сърцето си чувствах, че ще имам момиче. И скоро след това наистина се случи. И на всички приятелки казвах, че съм на 100% сигурна, че чакам момиченце още преди да ни съобщят пола.

Случвало ли ви се е в реално време, не преди сън, просто си стоя и изведнъж съзнанието ми се отдели, разграничи от реалността и аз видях един от слоевете на реалността. Сякаш не сме едно цяло с всичко, а на слоеве. Като онези щампи, които правят, като нанасят различните цветове с различни шаблони и накрая се образува една цяла картина във всичките й цветове.
И навремето, когато съм се отделяла от тялото, политайки в астрала, оглеждайки се, около мен няма нищо. Само рамка, нещо като заготовка.
Да допълня: безцветно е и някак по-рехаво, сякаш вибрира.

Наскоро гледах по въпроса един подкаст на Тото и Еленко Ангелов, а също Тото със Стойчо Керев
Много интересни неща говорят по темата.

Къщата я няма вече, като повечето стари къщи беше разрушена, за да се построи блок на нейното място. Жалко, защото беше наистина красива стара къща, а фасадата беше покрита с бръшлян. Не съм от София

За ефекта на Мандела научих съвсем наскоро, но съм се сблъсквала с него още като дете. Ще ви разкажа две от по-странните си случки.

В четвърти клас се сприятелих с едно момиче, което ми каза, че още от първия ден в училище искала да ми е приятелка, но се уплашила от мен. Аз бях много учудена какво точно може да я уплаши. Тя каза "Ами това, нали си спомняш, като ни показа как можеш да мърдаш молива си по чина без да го докосваш". Аз отворих уста да кажа, че нищо такова не съм правила, но изведнъж в главата ми се появи спомен как стоя на чина, държа ръката си на около 20см от един молив и бавно го търкалям нагоре-надолу. Съучениците са ме наобиколили и гледат като втрещени. Виждах се в главата си как го правя, а същевременно знаех, че никога не съм го правила.

Бях много объркана и си казах на глас "Наистина ли го направих?" Тя прие това като въпрос и отговори "Да, беше много плашещо!". След това се обърна към един съученик и го попита помни ли как съм местила молива, а той: "Дааа страхотно беше".


Вторият случай беше едно лято, като играехме с момичетата от махалата навън както всеки ден, по едно време изтичахме до съседна улица, а едно от момичетата възкликна "Точно тука беше като получи слънчев удар и припадна, изкара ни акъла на всички!" Аз отговарям, че никога не съм припадала, но виждам, че другите момичета кимат. А едното добави: "Беше много страшно, като падна си удари главата и от едното ти ухо протече кръв." Бях сигурна, че си измислят, но всички изглеждаха сериозни. Попитах ги какво са направили, казаха, че една от тях изтичала да извика родителите ми. Баща ми ме грабнал на ръце и изтичал до Военна болница, която беше през една пресечка от нас. Там казали, че е слънчев удар.

Аз бях много озадачена, как може да не си спомням толкова драматично нещо. Прибрах се вкъщи и попитах мама вярно ли е. Тя се замисли и отговори много странно: "Бе май имаше такова нещо..."

Хайде сега, ако детето ти е изгубило съзнание и кърви от ухото, няма ли съвсем ясно да си спомняш случката? Ще го пускаш ли без проблем да играе по цяло лято на улицата под слънцето, без шапка и без никакви притеснения? Защо тогава не отрече, че това се е случило, а изглеждаше сякаш има някакъв смътен спомен за това? Точно както аз се чувствах, когато се опитвах да си спомня случката с молива.

И аз имам подобни фикции. Ама и аз помня неща с детайли, а те не са се случили. Може би понеже съм хипохондрик се страхувам за психиката си.

+++

Странно е, бях писала за тази случка, не помня в коя тема. Веднъж с ММ се разхождаме с колата и спряхме някъде около язовир Искър, седнахме в едно малко ресторантче. По едно време на съседната маса седна една популярна тв водеща със семейството си. Разказах на майка ми как сме били с въпросната водеща на съседни маси и, че тя беше с мъжа си, дъщеря си и зет си. Дъщеря й приличаше на нея. В един момент с майка ми гледаме предаване на тази водеща и майка ми ме попита помня ли как сме я видели на язовира. Казах й, че сме я видели с мъжа ми, а тя не беше с нас, но не можах да изляза на глава с майка ми и да я убедя, че не е била с  нас. Даже майка ми твърдеше, че сме били с нея и с вуйчо ми, когато сме я видяли. Описа и дъщеря й.

Най-вероятно майка ти е създала фалшив спомен след разказа ти, често се случва.

Да, нещо такова е било, но беше твърдо убедена в това, което казва.

Спомням си като го разказва този случай. Явно много образно разказваш и човек се вживява, та изфабрикува фалшиви спомени.