Публикувана: 4 фев. 2007, 14:34 ч.
Последно мнение: 28 апр. 2007, 14:57 ч.

БЕЗПАРИЧИЕТО

11 585
163
1

# 30 5 фев. 2007, 13:55 ч.

Майничка
Мнения: 12 582

Не се притеснявай, като поотрасне детето и се чувстваш по-свободна да потърсиш допълнителна работа, ситуацията ще се промени. Дотогава си определяй приоритетите и това е.

Спомням си зимата на 96/97г. - прясно женени, на квартира, работещи и двамата, с уж нормални доходи... Като вземехме заплати - моята 8 000лв.(стари пари) директно отиваше за наема, половината от неговата(4 000лв.) - за режийни и се чудехме дали да си купим 100гр. колбас или да вземем повече от обичайните 200гр сирене (3 000лв./кг). Яйца не бях купувала (и яла) половин година. Две години след това не посмях да забременея, въпреки че нещата бяха доста променени Laughing

.
Със съпругата на един колега говорихме преди седмица и тя си спомняше че е ревала пред някаква витрина, че никога повече няма да могат да си купят нови обувки или дрехи (тогава е била на 21г.,с двегодишно дете, работещи и двамата). Сега приключват с изплащането на второ, по-голямо жилище.

Та, мисълта ми е, не се шашкай, ще се оправите, всичко е до време. Само две са невъзможните неща в тоя свят - като те посеят да поникнеш и да влезеш обратно откъдето си излязъл!

# 31 5 фев. 2007, 14:17 ч.

в Низината
Мнения: 705

Доходът ни на месец е около 1500-600 лв., но и на нас не ни стигат.Живиеем в собствено жилище, но плащаме такса за частна детска клиника и заплата на детегледачката+останалите сметки за месеца. В нашето семейство съпругът ми е този, който записва и води някаква сметка на разходите, а аз само взимам и харча. За пари не се караме и никога не сме се карали, дори когато бях в майчинство и доходите ни бяха къде къде по-ниски.

# 32 5 фев. 2007, 15:08 ч.

Мнения: 227

Ние караме с много по малко пари на месец и пак се оправяме.Незнам на кого изобщо му стигат парите.

# 33 5 фев. 2007, 16:43 ч.

София /Сухата река/
Мнения: 91

Ние с мъжа ми също имаме нисък доход,но се надяваме нещата да се оправят с течение на времето.За мен няма нищо по-важно от ЗДРАВЕТО, с другите работи все някак си ще се оправим.Понякога мъжа ми се отчайва,а аз му казвам важно е всички да сме живи и здрави и да се разбираме и обичаме и заедно ще преодолеем всички трудности newsm10

# 34 5 фев. 2007, 17:09 ч.

Мнения: 5 370

Не е съществено какви доходи влизат, а какви РАЗХОДИ И КЪДЕ имаш.
откакто сме се събрали с мъжа ми не сме имали моменти да караме само на мускули.
Но ако живеехме извън София-се съмнявам, че щеше да бъде така. Освен ако не имахме някакъв собствен бизнес.

# 35 6 фев. 2007, 17:57 ч.

Мнения: 606

Дохода ни не е малък,но мога да кажа че никога не стига.Парите направо си фърчат.
Живели сме и с малко пари и тогава по ни стигаха.Може би всичко е въпрос на нагласа.Колкото повече имаш,толкова повече харчиш.Поне при мен е така.

# 36 7 фев. 2007, 09:29 ч.

София
Мнения: 2 381

Цитат на: Andoniya в вт, 06 фев 2007, 17:57

Може би всичко е въпрос на нагласа.Колкото повече имаш,толкова повече харчиш.Поне при мен е така.

Един колега казваше: "Парите никога няма да стигат. Колкото повече взимаш, толкова повече харчиш, защото качваш стандарта."

# 37 7 фев. 2007, 09:46 ч.

Smallville
Мнения: 994

Цитат на: Тути в пн, 05 фев 2007, 08:34

Има една приказка:На един ме му стигат за хляб,на друг за яхта.
И ние така.Все за нещо трябват пари и все не стигат.Мога и с 500,мога и с 5000лв.Като няма-харча малко,или изобщо,за сметка на това като има му отпускам края.Знам,че не е добър вариант,ама съм си такава.

Това сякаш съм го писала аз,не се гордея с това,но нистина се отпускам понякога,имам нужда,а после Embarassed

караме на мускули известно време

# 38 7 фев. 2007, 11:53 ч.

Мнения: 2 556

Според мен колкото повече човек мисли как да си съкрати разходите, толкова по-зле ще се чувства (аз поне със сигурност). Единственият начин да се живее добре е постоянно да се мисли и да се работи в насока увеличаване на приходите. Винаги, когато съм била с по-малки доходи съм мислела как да ги увелича, а не как в мизерията да заделя и да спестя примерно 50 лева на месец, че да има. Безпаричието трябва да се бори, а не да се приема за даденост. Който не прави нищо за да изкара повече пари, как да му стигат?

Аз лично обаче недоумявам как на хора, които имат собствено жилище, могат да не им стигат парите newsm78

Аз ако изначално бях осигурена с жилище бих си живяла винаги доста охолно. Докато сега се наложи да си го купим, тоест то си е един голям разход, който хората със собствен дом не се налага да правят и да го мислят изобщо. А с парите за това жилище на колко почивки в чужбина щях да ида примерно Mr. Green

# 39 7 фев. 2007, 17:10 ч.

Въпрос на гледна точка...
Мнения: 877

Цитат на: Tess в ср, 07 фев 2007, 11:53

Аз лично обаче недоумявам как на хора, които имат собствено жилище, могат да не им стигат парите

Ааааа, моля, моля Stop

.
Зависи от дохода. Не се изхвърляй толкова Twisted Evil

# 40 7 фев. 2007, 17:33 ч.

Мнения: 516

Цитат на: renci в нд, 04 фев 2007, 21:04

. Абе трудно е, но ме крепи мисълта, че остават още две години студенстване и после ще имам мъж зъболекар и белким сме по-добре финансово тогава.

Малко оф:
Ренци,
дерзайте още две години,
4удесно е,4е ще си имаш зъболекар в къщи -
особено,младите стоматолози,са много амбицирани и
переспективни....аз съм зъботехник и до ден днешен,
съжалявам,4е не завърших стоматология...
Ина4е по темата:
живеем със 1500лв на месец(+още 200,които неса сигурни)
ще,кажете,"много бе" - "да,ама,не"
прави са мамите,които казат,4е по-големите доходи,изискават и по-големи разходи...
- живеем на квартира,(нямаме собствено жилище и незнам,кога,ще имаме),изплащаме заем,данъците ни не са малко,работата ми изисква скъпа апаратура,която,ще избия,като цена след сумати време...
..но,важното е да сме здрави и да доживеем, по-добри времена...

# 41 7 фев. 2007, 18:57 ч.

Мнения: 217

Цитат на: galinela в нд, 04 фев 2007, 14:34

Имате ли такъв проблем?Ние уж имаме някакъв доход 650лв. всичко и винаги сме си без пари.Както и да ги въртим и смятаме нещата-не стигат.Живеем в малък град,имаме жилище и на фона на заплатите тук този доход не е съвсем нисък.Омръзна ми да се ограничаваме.Преди малко четох тема за депресията.И ще кажа ,че наиснина ме обзема такава от непрекъснатото смятане на финансите и до коя дата ще стигнат.Аз съм учителка и имам свободно време 3 часа следобед и мисля вече какво да правя по въпроса.И пак стигам до извода ,че май-на този етап не мога да направя нищо с дете на 2 години ,което се разболява непрекъснато като изкара и седмица на ясли.Имате ли такъв проблем и как се справяте?

Не, не се сдухвам. Просто бачкам повече. Започнах веднага след гимназията, и бях единствената в моята студентска група (аз бях редовно обучение), която работеше. Имаше "прекрасни" моменти, когато приключвах брой до 4 сутринта, а в 8 бях на изпит.
Но никога, никога не съм си позволила да се сдухвам. Просто съм свикнала до полагам усилия за да постигна това, което искам. И да не се отчайвам, когато не се получи от първия.... или от петия път.

# 42 10 фев. 2007, 10:36 ч.

Мнения: 1 485

Парите никога не стигат!
Но за мен е по важно здравето,а другото само ще се нареди!

# 43 10 фев. 2007, 15:47 ч.

Мнения: 2 622

Мина времето когато липсата на пари ме депресираше.Карали сме с много,карали сме и с малко...Открих,че има много начини да съм щастлива и без да харча пари Laughing

# 44 10 фев. 2007, 22:38 ч.

Мнения: 2 641

аз и друг път съм писала..........човек трябва непрекъснато да търси работа добре платена, която да го устройва. с мъжа ми толкова CV - та сме разпратили за 6 години, че сигурно цяла София ни познава. аз лично го приемах много тежко, когато ми откажеха по някоя тъпа причина - примерно че ще се наложи да имам дете някой ден. имах огромни проблеми в къщи /не с мъжа ми/, нямахме жилище абе крепеше ме само вярата че ще успеем... и така стана, с доста усилия и без ничия помощ си намерихме добре платена работа, купихме жилище на изплащане и имаме най-прекрасното дете /за нас Heart Eyes

/
така че с усилия, воля и желание и с много настойчивост и при вас нещата ще се подредят. важното е непрекъснато да се оглеждате и опитвате всичко което можете, да разглеждате работата като сделка, а не като да ви дават подаяние от нея. Успех и без депресии. Аз преминах направо през ада в психологичен аспект, макар и не от безпаричие, и знам за какво говоря. Само положителни мисли и да действате вместо да мислите и премисляте bouquet

Препоръчани теми

Безпаричието

Изхвърляте ли манджа в тоалетната?

Вечеряте ли заедно?

Още ми е трудно да го проумея-взеха ни апартамента!!!

Причина:

Причина: