БЕЗПАРИЧИЕТО

Ееее изби рибата с това изказване Най- добрата ми приятелка живее в собствено жилище. Разведена е, съвсем сама отглежда вече 8 годишната си дъщеричка с ...300 лв Ти сериозно ли мислиш, че парите и стигат и в тях парно не е пускано от две години, щото харчи през пърсти. Ми само разходите покрай училището и извънкласните занимания на дъщеря и са 100 лв Тя сменя 2 превозни средства до работата - това прави още 40 лв фиксирани месечни разходи. Ами ток, ами вода, ами храна...

Честно казано, колкото и да ми е тъжно, трябва да призная, че и ние сме на принципа:
Ние не получаваме никак малко, но изплащаме две жилища и парите пак не стигат Обаче имам чувството, че и да ги нямаше кредитите пак нямаше да ни стигат и то изцяло по наша вина

И ние сме с такъв доход, пък се оправяме .Половината от тоя доход върви за сметки и наем....и какво ,не виждам смисъл да се депресирам чак.....нито сме гладни останали ,нита жадни....е ,не си купуваме всеки месец нови дрехи и не можем много често да си позволим да ходим за ресторант,кръчма и т.н, но пък сме щастливи.......а аз се надявам скоро да имам късмет да си намеря някаква работа .Да са живи и здрави родителите ми, че и те понякога помагат....
А и това е - колкото повече имаш,толкова повече харчиш и пак няма да ти стигат, това си е чиста истина

galinela,
Много по-лесно е да промениш това, което сам правиш, отколкото онова, което прави друг.
В по-широк смисъл на думата всички "лоши" неща ти се случват по твой избор. Целият материален живот протича в съответствие с естествените закони. Веднъж като запомниш тези закони и като започнеш да ги прилагаш, ще си овладял живота на материално ниво.".Подобното привлича подобното...такъв е природния закон.Тревогата е почти най-лошата умствена дейност, която съществува - наред с омразата, която е дълбоко себе-разрушителна. Да се тревожиш е безсмислено. Прахосване на умствена енергия е. Когато очакваш лошото...се тревожиш(без дори да го осъзнаваш)... В живота ти не се случва нищо - нищо, което най-напред да не е било мисъл.
Мисълта може да бъде (и обикновенно е) далеч по-неулови­ма: „Нищо не струвам" "Голям карък съм", , „Такъв съм несретник", „Бог ще ме накаже"," Все не ми стигат парите...""Само трагедии ми се случват, и защо само на мен?!"... и тем подобни мисли. Не си кривете душата че не сте си мислили горе-долу по този начин:-)
А как тогава ще ви е случват хубавите неща ?!!  Та вие не ги очаквате...  ами ето от тук тръгва и "цялата трагедия",чуйуте мислите си и какво мислите за себе си... Мислите са неуловима и в същото време изключител­но силна форма на енергия. Когато мислиш, казваш и изявя­ваш отрицателна идея, каквато е „Голям съм несретник", ти задвижваш огромно количество творческа енергия. Нищо чудно тогава, че резултата ти от очакваното ще е отрицателен,тоест на "несретник" понеже ти се мислиш за такъв... Това ще е най-малкото.
Всичко, което ти се струва като наказание или което би нарекъл зло или лош късмет, не е нищо повече от един естествен закон, отстояващ себе си.В конкретния случай вместо да мислиш “искам успех" мисли „имам успех". Вместо "искам пари" мисли"имам пари"

Най-доброто такова изявление е изразът на благодар­ност и признателност.  "....Благодаря ти, Боже, че ми носиш успех в живота". Тази идея (помислена, изречена и изявена) води до чудесен резултат, когато е предизвикана от дълбоко убеждение - не от опит за постигане на някакъв резултат, а от знанието, че резултатът е вече налице. ...или повярвай за да имаш. 
Ако има нещо, което си избрал да изживееш в живо­та си, не го „ искай " - избери го!    

Много е трудно да живееш с малко пари или без тях.Знам какво е да нямаш ток, заради неплатена сметка; знам какво е да се опитваш да направиш от нищото нещо особено по празници-когато се изискват повече пари; да се чудиш какво да обличеш ново, когато новото ти е добре запазено старо;Знам какво е да не можеш да излезеш в събота вечер, а когато излезеш да се чувстваш неконфортно че не можеш да си позволиш по-големи удобства и капризи.Но знам и нещо друго-по добре да сме живи и здрави, да сме с хората които обичаме и хората които ни обичат.Затова никога не се оплаквам, защото знам че има и по-зле от мен.

650 лв не са никак много за тричленно семейство. Това и другите са го казали. Не мисля, че е въпрос на дисциплина, а и дори да си финансово дисциплиниран, това не ти пречи да се депресираш от ситуацията. Ние харчим около два пъти повече, а не плащаме ток, телефон, бензин, дори и храна рядко купуваме.
От друга страна имам позната, разведена, живее под наем с двете си деца с 250 лв заплата. Тя е страхотен, позитивен човек, дъщерите й са изключително добре възпитани, много светни деца, винаги успява да ги облече и да не им липсва нищо, поне видимо. Тя често споделя, че е много благодарна на Бог за всичко което има, че се чувства винаги подкрепяна и поддържана от него по един истински, практичен начин за осигуряване на ежедневните й нужди и хляба на трапезата. Аз вярвам, че въпреки безпаричието тази жена има един пълен, богат живот и Бог наистина се грижи за нея по много начини и промисля за всеки аспект от живота й, който тя му е доверила. Познавам тази жена от църквата, в която ходя. Тя е украинка, няма близък човек в БГ, съвсем сама е, без никаква помощ от роднини, на които ние българите обичайно много разчитаме. Често си мисля за нея, когато изпадна в някаква депресия и почна да се оплаквам и мърморя вътрешно. Парите не са всичко. Те не могат да ограничат живота или мечтите ти, те не определят душевното ти богатство или вътрешния ти мир, нито пък ще оправят всичките ти проблеми, ако ги имаш много....
Ако наистина смяташ, че не можеш да бъдеш пълноценна и реализирана с дохода, който имаш, просто го приеми за временно състояние, инвестирай време в нещо, което вярваш, че ще го промени, че ще доведе до по-голямо благополучие в бъдеще. Ако трябва, напусни удобството на собственото жилище и малкия град, премести се в по-голям с повече шансове за по-скъпо платена работа, дай жилището под наем, изобщо използвай ресурсите, които имаш най-оптимално.

Много е гадно.И ние сме така, все по-трудно се оправяме.Не съм се сдухала, но понякога ми става гадно, когато харесам да речем някаква рокличка на дъщеря ми /от която в момента няма нужда/ и не мога да й я купя.Тоя наем ни изяжда.Не можем да мръднем никъде, една дреха за себе си не сме си купили.Всичко отива за малката и за сметки, но мъжа ми винаги казва "Ще се преборим, ще се оправим И тоя път".Но на мен ми омръзна и скоро ще започна работа. Дано си стъпим на краката. Ще сме като много български семейства, чийто деца боледуват по яслите заради финансовите затруднения.

Парите НИКОГА не стигат. 
Никога не са достатъчно. 
Колкото по- добър стандарт имаш, толкова повече се увеличават разходите и толкова повече нови "екстри" искаш.

Съгласна съм с всичко, и с това което е казала Тесс. Като човек в такава ситуация мога да се кажа, че мисля по този начин.

Всички, които живеят под наем си мислят, че другите, които си имат свой дом са добре. И аз така бях, виках си "ех, да си имахме едно наше местенце, даже и боксониерка да е ,всичко ще си дойде на мястото". Е, така се стекоха обстоятелствата, че си купихме 60 кв.м апартамент. Ние там така и не се нанесохме, защото 2 години живеем във фирмени апартаменти насам- натам, но започна да ми се струва много малък този апартамент и не бях доволна. Тогава си мислех "Их, как нямаме малко повече пари, че да си купим хубав и голям апартамент". Е, продадохме малкия и си купихме два пъти по-голям. Сега пък искам да го направим хубав, да не е посредствена атмосферата, но на моменти се осъзнавам и чак не мога да се понасям!!! Вярвайте ми, по-лошо от парите няма. Но да им се невиди и без тях не става. Ние с мъжа ми вземаме много хубави заплати, с късмет си намерихме супер работа,но съм далеч от мисълта, че винаги ще е така. Но все ще намерим изход... Я, преди 2 години като живяхме в София, аз рано сутринта съм ходила пеш на работа, защото мен много ме беше стах от шопските кондуктори, а имахме по левче на ден! А как сме яли варен ориз 3 дена, даже и котката го яде! Само горката дето 4 дни беше почти без пясък и се побърка да прекопава Горе главата на всички!

Има една приказка: "Борбъта прави ранъта" (демек Борбата прави храната...)
Когато нямаме пари, работя допълнително, ограничавам излишните разходи....
Не съм карала майчинство почти. 2 месеца след раждането бях без работа, веднага след това започнах да търся доп. работа и поработвах (професията ми го позволява).
Освен това си правим за всеки месец таблица в Ексел (преди си правехме списъци на листчета), в която си вписваме бюджета.
Еди-колко-си за храна

Еди-колко-си за сметки

Еди-колко-си за заеми
...............

Откакто запонахме с тоя бюджет, много по-добре се справяме.
Пиша си и парите за телефон, бензин, дори и за подаръце за РД, ако има повече в месеца.

На един приятел му се стори много смешно и едва ли не жалко, но това е начинът да се оправяме финансово и, разбира се, парите не ни стигат отново, но покриваме за ежедневни нужди, а понякога остават и за "екстри".

Много е важно човек да бъде организирани да се бори до колкото е възможно.

И ние сме така. Няма как, такъв е живота. Понякога е трудно и гадно, но пък има къде-къде по-важни неща. 

Няма да забравя този случая: преди 5г бях бременна в 7-8мес, бяхме дали 30лв на заем на приятели. Т.к. баща ми почина правих 40 дена с последните ни пари.Няколко дена преди опелото звъннах на приятелите да ги предупредя, че на този ден ще ми трябват парите, т.к. всичко ще се похарчи в църквата. Прибрах се с 1,20лв. Звъня им и ми се казва, че нямали пари, т.к. им се спукала гумата и купили нова. Аз бях много гладна, а нямаше нищо за ядене. Сварих спагети, но захарта не стигна и бяха безвкусни.Стоях гладна до късно вечерта, когато мъжът ми се прибра с 10лв. Купихме пиле грил, което изядох почти цялото. Ужасно е да нямаш пари дори за ядене, особено когато си бременна.

Мисля, че е до човек. И на мен ми действа много зле безпаричието. Докато мъжът ми го приема много по-различно.
Аз имам такъв случай, когато бях на 16. Бяхме на море с още няколко човека. Последния ден бяхме останали с 2 лв и се наложи цял ден да ядем един хляб и 1 сникерс.
Когато се върнахме в къщи направо се нахвърлих на храната.
както по време на диета. Гладуваш и после организма ти наваксва.

Ооо пак любимата тема сте подхванали...

Само искам една мисъл да споделя по въпроса. Хората в БГ постоянно се оплакват от ниски доходи. Това е факт. Факт е, и че доходите са ниски. Но защо са такива? Защото всичко е в ръцете на работодателя - отиваш, кандидатстваш за работа, казват ти 300лв. заплата и ти нямаш избор, не можеш да искаш повече, защото от вън чакат още 10 човека, които със сигурност ще приемат тази сума и още 5, които ще са навити и за 200лв. да я вършат тази работа.. София се урбанизира, постоянно хора от провинцията се местят тук, хора готови да бачкат за жълти стотинки, само и само да са в столицата...
Какво да ви кажа - въпрос на народопсихология.. трябва да се освободим от това..
Трябва да си знаем цената!!!
Успех на всички!!