Как се казва вашата печка? На кого я кръстихте :-D

Само навигацията си има име - Софка. Кръстена е на роднина, която все се обажда където не ѝ е работа. Аз редовно си говоря с нея...

Нямам имена за уредите... Имаме един гостуващ язовец чат-пат, който се казва Янко 😁

Моите две прахосмукачки си имат имена, само те, нищо друго. Робота се казва Руби, едно червено LG пред пенсия. Вертикалната е Маги, понеже я купихме от Емаг. Голямото дете много се радваше на Руби и като взехме вертикалната първата му работа беше да пита как ще се казва.

Уредите ни нямат имена.Доколкото знам и на приятелски семейства не са им кръстени уредите.Сегашната ни семейна кола случайно се сдоби с име.Няма да го кажа,уникално е.Предишната,само дъщеря ни понякога я наричаше  ''старата госпожа''.

Печката е "Идиотката". Кръстих я на миналия осми март, когато исках да зарадвам домочадието със сладкиш, а тя, идиотката, не щя да захапе и да ми включи фурната. Тогава за пръв път ревах от безсилие пред електроуред. Електроника с характер, братче, когато иска включва. Ще я сменям с по-проста.
Прахосмукачката робот е Пена. Така си я записах и в приложението. Обаче дойде внука и я прекръсти на ПрУстачката. Не можеше още да казва прахосмукачка, а го беше страх от нея и викаше "Махни я тая прУстачка".
Пак той сложи име и на сушилнята - Шушуна.

На нашия му казвахме Язон

Колите са Голфета и Боряна(VW Бора). Навигацията е Друмка, пералнята Пенка. Като се сдобия с миялна и робот прахосмукачка, ще ги именувам Минка и Робертинка, засега само мечтая. Колежката викаше на компютъра си Кънчо.
Може би е инфантилно да си кръщавам вещите, но пък е забавно. И плюшките на детето бяха с имена, тя ги измисляше. А колите са членове на семейството като коня и воловете някога, редно е да са персонализирани.

Роботчето прахосмукачка е Пешо . Другите електроуреди си нямат имена

Само компютрите ми си имат имена. Първият беше Ванката, после имах Стефчо и т.н. (преидмно кръщавах на момчето, асемблирало компютъра). Сегашният ми е геймърски, макар че не съм геймър, с проразчен капак и вътре се връткат неонови светлини в нежни момичешки цветове (момчетата от фирмата бяха решили, че ще припадна от кеф при тая гледка). Казва се Делфинариума.

Печка си е.Даже не и  знам марката.

Вкъщи някои имат имена.
Колите на ММ и баща ми са тойоти и се казват Тоцка или Тоти.
Навигациите са Маймунката.
Прахосмукачките робот са Пенчо.
Миялни и перални - Пена.

Колите много обичаме да ги кръщаваме - Рено - Ренетка; Мерцедес - Мерче или Мерджан, зависи жена или мъж го кара, джендър неустановените са само Мерче; Киа е Сийка или Кичка е зависимост от настроението; Ауди е Алди; Ситроен - Сиска.

Ако се брои - кучето е кръстено Тара на колата Опел Антара 🤣

Тази тема ме развесели днес.
Спомням си, че като се оженихме с мъжа ми преди 35 години, свекърът имаше стар Москвич. С мъжа ми му викахме бай Иван, щото не си знаеше възрастта.
У дома обаче не сме кръщавали своите автомобили и или уреди. Синът ми само кръсти рутера Изабела Бубева. Това е персийската ни котка. Казва се Изабела Бубева, защото баща й се казва Буби.
Веднъж извикахме мехник, защото имаше проблем с интернета, а работим от вкъщи. Дойде човека, разбра, че рутера стои до моя компютър и ми каза:
- Госпожо Бубева, рутерът е заминал, трябва да го сменя.
Аз започнах да мигам на парцали и да давам заето и казах:
- Не съм госпожа Бубева.
Онзи рече:
- Извинете, мислих ,че сте кръстили рутера на себе си.
Трябваше да обясня. Посочих котката, която се излежаваше наблизо и рекох:
- Това е Изабела Бубева.
Онзи на свой ред взе да мига на парцали и да дава заето. Беше крайно учуден, вика:
- За първи път виждам котка, която има 2 имена.
Аз уточних:
- Котката всъщност има 3 имена. Изабела е собствено, Бубева е на баща й, който се казва Буби, и фамилия, която е нашата, защото е член на нашето семейство.
Онзи ме гледаше като полезно изкопаемо, а мъжът ми и синът ми направо се спукаха от смях. Като си отиде, им викам на моите, че този сигурно ще ни разнася кой знае колко време. Нищо, де, котката ни наистина е записана в личния паспорт, издаден от ветеринаря, с 3 имена. Докторът изобщо не гледаше стреснато, записа си я чинно, заедно с рождената дата, защото хората от които я взехме, бяха записали и рождената дата на котето, както и имената на майката й и баща й.

да бе, нямало котки/или пък кучета /с две имена!
имах ,преди над 25г., породист кралски пекинез, носеше гордо името си -Айси де Ланка II - цялата й рода беше изпълнена с „еди кой си Втори“, та решихме да продължим името на баба й-финладка

Хаха, много сладко това с внучето