Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 258

Бирсен: 5 години минаха от „Червеният Истанбул“, нали?

Халит: Не знам. Аз съм зле с датите.

Бирсен: Какво е чувството да се срещнете отново на снимачната площадка?


Халит: Ново беше чувството. Моето усещане беше, че никога преди не сме работили заедно. Често си говорихме с нея за това.


Туба: Да, усещането беше, че току-що сме се запознали. Това идва и от персонажите. В „Червеният Истанбул“ концепцията беше друга, връзката между героите ни беше различна. Там трябваше да сме дистанцирани, а тук работихме много близо един до друг. Затова и връзката ни като Туба и Халит беше различна.

Бирсен: Това, че се познавахте отпреди и бяхте работили заедно създаваше ли ви допълнителен комфорт?

Туба: Не, защото усещането беше, че започваме от нулата.


Халит: Да, сякаш току-що си казваме: „Здравейте! Приятно ми е да се запознаем!“

Бирсен: Чух, че подготвителният период е минал много интересно. Приличал е на драма ателие. Ще ми разкажете ли малко повече.

Туба:  И по време на истинските снимки се чувствахме като в драма ателие, така че аз не разграничавам много двата периода. Защото, когато започнахме реалната работа, всеки ден в продължение на два часа работихме върху сцените, които ни предстоеше да заснемем.

Халит: 10 дни преди началото на снимките имахме репетиции. Но те не включваха само сухо четене на текста. Разигравахме сцените, обсъждахме ги, сценаристката присъстваше, с нея разговаряхме, спорихме…

Туба: Зейнеб беше там, операторът също. Беше като опипване на почвата.

Халит: И подготвителния период беше много различен от това, с което сме свикнали в обичайните сериали.

Туба: Пробвахме едно, второ, трето. Разбира се, когато влязохме в апартамента на Магнолия, сложихме костюмите на героите някои неща се промениха,   атмосферата на самото място роди нови идеи.


Бирсен: Този проект има две чуждестранни версии. Изгледахте ли ги тях преди снимките?

Туба: Аз не, само нашия сценарий познавах.

Халит: И аз не ги гледах. Съвсем съзнателно, не исках да ми влияят, да си създавам предварителна нагласа. Мислех си дали няма  постоянно да гледам на това, което ние правим,  отвън, през призмата на другите проекти. Но сега когато нашият сериал вече излезе, може да погледна и тях.

Бирсен: Как бихте описали работата си със Зейнеб Гюнай?

Туба: За мен беше нещо напълно различно.

Бирсен: За първи път ли работихте заедно?

Туба: Работили сме и в първия ми сериал „Çemberimde gül”, но тя беше само помощник-режисьор. Така че и с нея имах усещането, че се срещам за първи път, защото тук вече беше  режисьор, при мен са минали 20 години от онзи първи проект. Много ме обогати работата с нея в „Сякаш няма утре“.

Халит: За мен беше много приятно. Шанса да работя с нея го приемам като истински късмет. Не съм имал тази възможност преди. Великолепен човек, много мил приятел и прекрасен режисьор. В основата на всичко, което постигнахме, стои дисциплината и възможностите, които създаде и разгърна пред нас Зейнеб. Всичко на сета се случваше след много интензивно общуване с нея.

Туба: Знаете ли как се чувствахме? Като четири деца, които са се събрали на снимачната площадка и си играят- аз, Халит, Зейнеб и операторът. Имаше ентусиазъм. Хайде, да опитаме това. А ако го направим така, няма ли да е по-интересно? Не, това не ми харесва, дайте да измислим нещо друго. И продължавахме така, докато не усетим, че нещата са се получили.

Бирсен: Вижда се, усеща се, когато гледаш сериала, че сте играли с огромна любов. Разбрах, че и театралният режисьор Ибрахим Чичек е помагал.

Халит: Да, и той ни помагаше като театрал да разработим персонажите.

Бирсен: Хакан казва в началото „не съм дошъл тук, за да бъда изненадван“, но става така, че срещата с Магнолия му поднася доста изненади.

Халит: Винаги е така в  живота. Казваш нещо, а той те опровергава.

Туба: Ставаш жертва на собствените си думи, нали?

Бирсен: За мен Туба е една от най-красивите жени в света. Но тук е още по-хубава. Не съм я виждала в друг сериал толкова страстна и секси. Химията между вас двамата е изведена до едно свръх ниво. („нирвана“ е думата, която употребява Бирсен)  На вас как ви се стори, г-н Халит?

Халит: Беше много приятно. В нейно лице имах чудесен партньор. Енергията в двете посоки течеше много добре. Сблъскахме се с много чувства, преработвайки ги, всеки път изваждахме на повърхността нови неща и във всички тези моменти Туба блести много ярко.


Бирсен: Много различна бяхте тук от другите сериали. Лицето, очите, пръстите, прическата, луничките, няколко пъти отблизо гледах маникюра ви. Всичко беше толкова естетично направено. Много специален стайлинг.

Туба: Да, аз винаги съм казвала, че всичко има значение. Дрехите на героя, гримът, декорът, светлините, движението на камерата, режисьорският поглед. Всичко това са парченца от пъзел, които при нас се напаснаха. И преди малко споменах, подготовката е едно, но когато облечеш дрехите на героинята, сложиш грима, влезеш в атмосферата на мястото, където снимате, се чувстваш по нов начин. Без тях може би щяхме да играем различно, защото всичко влияе на актьора. Затова успехът, за който говорите, това, че съм блестяла в друга светлина,  е общо дело.

Бирсен: Вие, гледайки се отстрани, как се намирате?

Туба и Халит се смеят

Бирсен: Защото вие сте майка, но тук виждаме една по-женствена, чувствена страна. Аз бях много изненадана и очарована в същото време.

Туба: Отстрани аз се гледам критично. Трудно ми е да се видя през вашите очи. Мога само да кажа, че за мен това беше едно прекрасно преживяване.


Бирсен: С една дума как бихте описали Халит Ергенч като екранен партньор.

Туба: Халит не може да бъде описан само с една дума. Ще ми трябват повече, но той е актьор, който не може да се успокои, докато сцената не стане както трябва.Блъска си главата до край. Това ми даваше невероятно спокойствие, защото знам, че е човек, който никога няма да каже "Хайде, стига толкова, може да го оставим и така". Аз съм същата в работата си и в това отношение му имах доверие, имаше човек, на когото знаех, че мога да се опра.

Бирсен: А вие как бихте описали Туба?

Халит: С една дума е трудно. Но доверието между двама актьори и комфортът, който то създава, е нещо много важно. Между нас имаше такова доверие и затова енергията между двамата се движеше безпроблемно като по магистрала. Можехме да направим каквото пожелаем. Работеше се спокойно и с удоволствие.

Бирсен: Ако пак получите предложение за общ проект, ще приемете ли? Или да попитам така: „Готови ли сте да се запознаете отново един с друг?“

Туба: Много хубаво поставен въпрос.


Халит: Разбира се, че бих приел.

Бирсен: В сценария има много добра сатира на нещата, с които се сблъскваме като общество. Хакан е журналист, изхвърлен от големите медии, пратен да се занимава с нещо несериозно. От друга страна, една светска персона, една актриса в треторазрядни сериали, която обаче показва, че може да се шегува със себе си, че в нея има повече дълбочина, отколкото на пръв поглед. Четейки сценария, стори ли ви се, че слага пръст в много рани.

Халит: Да, сценарият ми хареса много. Докосва много важни теми. Репликите, диалозите, посланията в него ми допаднаха. Разговорите между двамата герои  повдигат един куп проблеми, които занимават обществото днес и много динамично върви дискусията по тях.

Бирсен: Особено репликите на Магнолия са удар в десетката. Много хубави уроци дава на Хакан. Имаше хубава ирония към света на известните, аз понеже се занимавам с това, ми беше интересно. Има ли реплика, която ви се е забила в съзнанието? Между другото, наложило ви се е да учите доста дълги текстове.

Туба: Това е труден въпрос. Всички диалози са хубави. Между другото, казват римейк, но това не е вярно. Екин направи съвсем различен, оригинален сценариий, който няма нищо общо с чуждестранните версии. При нас особен акцент се поставя върху предразсъдъците, с които подхождаме към другите, без изобщо да знаем нещо за тях. Той е такъв и точка. Но не, всички ние сме различни. И въпреки че не ни е приятно, когато на нас гледат предубедено, ние правим същото по отношение на другите.


Халит: Например, нас, актьорите, хората ни гледат години наред. И всеки има мнение за нас, без изобщо да ни познава. Ама наистина без  реално нищо да знаят за нас. И защото сме публични личности, всеки може да каже по наш адрес каквото си пожелае. Тази тема също засяга сценарият. Защото никой няма представа какъв човек си всъщност извън героя, който играеш.


Бирсен: Имаше ли трудни моменти? Зейнеб е известна с това, че мъчи актьорите, докато извадят наяве съответното чувство.


Халит: Не сме имали усещането, че се мъчим, напротив, играхме с удоволствие. Много пот се изля, много работихме, много изморително беше на моменти…


Туба: Понякога се разстройвахме , но не защото ни е неприятно или някой ни мъчи, а защото нещо не се е получило толкова хубаво, колкото сме искали. Всеки от екипа правеше и невъзможното нещата да се получат по най-добрия начин. Това беше общо желание, общо усилие, нямаше момент, в който да си кажем „хайде, давай, ще го направим на две, на три“. И когато си заобиколен от хора с такава нагласа, трудните моменти не те изнервят, а те мотивират.


Бирсен: Когато играят две големи имена, очакванията са високи. Какво обещава на зрителите този сериал?


Халит: Мисля, че всеки трябва да му даде шанс. В крайна сметка, колкото една серия на телевизионните сериали е.

Бирсен: Да, 4 епизода по 30 минути.

Халит: Аз изгледах вече сериала и ако не бях участвал в него, щях да си кажа „Защо не ми се падна на мен да изиграя тази роля“.

Туба: Нека всички да прекарат тази нощ с нас.

Бирсен: И изобщо не прилича на нашите сериали. На съвсем друго ниво е.

Халит: Бирсен, вие ни затрупахте с комплименти. (смеят се)

Бирсен: Да, защото бях много впечатлена. Всичко в сериала ми се стори много шик. Да попитам дали имате планове да се върнете към обичайните телевизионни сериали.

Туба: Не, все още нямам такива планове.

Халит: Аз също. В момента снимам друг проект, той също е интернет сериал. Но никога не се знае.

Бирсен: Няколко въпроса от феновете. Ако прекараш с някого само една нощ, възможно ли е да се влюбиш в него за цял живот?

Халит: Дали ще бъде любов за цял живот не мога да кажа, но да пожелаеш да останеш с този човек за цял живот, е възможно.


Бирсен: Според теб, Туба?

Туба: Съгласна съм с моя партньор. (смее се)

Бирсен: Има ли проект, за който си казвате „добре, че се снимах в него“

Халит: Всеки ми е носил различно настроение, защото героите са различни. Толкова неща сме направили. Преди няколко дни с Туба правихме едно интервю, където ни върнаха към всички сериали и филми. Общо двамата сме направили около 60 проекта. Доста неща сме снимали, нали, Туба?

Туба: И установихме, че в 3 сме работили заедно.


Бирсен: Кой е третият?

Туба: „Баща ми и синът ми“.

Бирсен: О, да. Туба, има такъв въпрос към теб. Имаш ли вече ясни планове докога ще останеш с децата в Париж?

Туба: Не, не знам.

Бирсен: И вие сте с единия крак в Лондон.

Халит: Да, разделени сме на две. И тук, и там.

Бирсен: Друг въпрос. Знаем, че Туба пише свои сценарии. Има ли планове да ги заснеме някой ден?

Туба: При мен всичко е наполовина. Питат ме и дали ще направя изложба. Но и с картините съм до средата, и със сценариите.


Халит: Може да направиш изложба на недовършени картини.

Туба: Знаеш ли, мислила съм за това. Мислила съм, но и с този план съм до средата. (двамата се смеят)

Бирсен: Г-н Халит, имате хубав глас. Питат ви дали мислите да запишете албум.

Халит: Не, нямам такова намерение.