Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 258

Кино
„Сякаш няма утре“ е минисериал от четири части с участието на Халит Ергенч и Туба Бююкюстюн, който ще бъде пуснат на дигиталната платформа GAIN от 14 февруари, Свети Валентин. Режисьор на проекта е Зейнеп Гюнай, опитна личност, създала признати творби в индустрията на телевизионните сериали, а сценарият е на Екин Аталар. Историята е базирана на филма "Интервю" на холандския режисьор Тео ван Гог от 2003 г., но е свободно адаптирана и показана на нашите вътрешни екрани. По същество работата е за журналист, който по някакъв начин обслужва медийната индустрия, но се държи така, сякаш е човек на две различни светове и пътищата на един актьор, които се пресичат една нощ.

В този контекст Like There's No Tomorrow може да се опише като "история за връзка", която се развива в рамките на една нощ и на почти едно място. Хакан (Халит Ергенч), опитен политически писател и признат журналист, и младата красива актриса Маноля (Туба Бююкюстюн) се събират по повод „интервю“, дадено на Хакан. Въпреки че срещата им, която първоначално започва в ресторант, където Манол е редовен гост, е прекъсната, след няколко минути пътищата им се пресичат отново и този път двамата герои се озовават в дълга нощ, която никога не свършва.
Докато вечерта се превръща в нощ и нощта минава, бариерите на тези двама души, които се приближават един към друг с индивидуални/социални предразсъдъци, постепенно се разпадат и техните защити отслабват. Взаимните извинения този път прерастват в любопитство да опознаят другия човек от неговата човешка гледна точка. В този момент сериалът успява да стане оригинален, следвайки много различен сюжет от оригиналния The Interview, с който започна, и неговата американска адаптация The Interview (2003), режисирана от Стив Бушеми. Докато Хакан, който бихме могли да наречем малко старомоден (или, по днешни термини, бум), атакува новото поколение, което изкривява реалността чрез неавтентичността на социалните медии, той не се въздържа да спомене местните и глобалните социологически открития в които се оформяме. Но когато отправя такава критика, като удря мъжа пред себе си, Магнолия разбира се не е доволна. Докато тя разрушава имиджа на Хакан като "глупава, красива таблоидна актриса" с едно щракване, тя също така успява да сатиризира празното възприятие на традиционалистката арогантност; по мой собствен начин.

РАСТЪЖ

Когато го погледнем от тази гледна точка, можем да кажем, че и двамата актьори са се справили много добре; Освен това тяхната химия е правдоподобна. Туба Бююкюстюн, която играе Магнолия, се превъплъщава в красива актриса, но не е тийнейджърка на 20 или 30 години. Всъщност Маноля е персонаж, чиято личност и възраст са всеизвестни и въпреки че нейните възгледи за живота се различават от тези на Хакан, не й липсва зрялост и умение да претегля друг човек. Хакан, изигран от Халит Ергенч, е зрял мъж, който не заслужава да споменава старостта в диалозите, но е много харизматичен и привлекателен. Потокът, който се развива чрез способността на тези два героя да установяват или не установяват човешки отношения, успява да се побере в 4 кратки епизода от по 30 минути всеки, въпреки факта, че пиесата понякога пада поради непоследователната си структура. класически или клише сцени.
Освен това трябва да свалим шапки пред изкуството и кинематографията, които направиха това в един комплект/студио апартамент, с атмосфера, поддържана в много тъмни цветове. Балансът на едно пространство с мрачна атмосфера е нарушен от разпределението на ярки цветове и неон върху аксесоарите и спомагателните елементи. Трудността да се задържи зрителят на едно място и в един сюжет, въпреки напрежението, което понякога нараства по време на диалога, се преодолява чрез компетентното използване на тясно пространство с леки игри.
Нека направим една последна бележка относно използването на музика; Докато ритъмът на възхода и падението на двамата герои оставя своя отпечатък върху цялата вечер, „Everyone Knows“ на Леонард Коен, която влиза в игра в зависимост от хода на разговора, и коментарът на Муслим Гюрсес „Не можах да забравя“ (известен още като „Колко чаши се счупиха в едно пияно сърце), който слушахме заедно с нашите герои малко по-късно, пренася зрителя от един емоционален свят в друг. Като лек за нашите частично замъглени настроения в епохата на постистината, в тези хаотични дни, когато днешните бели турци не разбират какво или кого наистина могат да приемат, когато всички вече са загубили надежда за розово бъдеще, но все още не искат да умреш сам ... Нещо повече, достигналият до финала Сезен Аксу коментира: „Може би „Любовта не е необходима“ заслужава етикета „Не се случи, #трябваше да изстреляш ракетата“... .

Накратко, "Like There's No Tomorrow" е  ценна творба както като дисекция на нагласите на духа на времето, независимо дали се нарича любов или любовник или не, така и като израз на социална критика към нашата дезориентирана епоха. Той е на платформата Gain за дължина на филма, където можете да гледате всичките 4 епизода един до друг.
Живей сякаш утре няма и изпълвай дните си с любов.
Дуйгу Коджабайлоглу