Нормално ли е?

Аз не мисля,че е нормално. Въпросът на темата е дали е нормално. Ами не е. Жена ти има бебе, а ти вместо да помагаш, ходиш по други.

Обаче не е нормално и да се набъркваш, просто няма да излезе нищо добро от това.
Можеш да говориш с брат си, да си кажеш мнението, но дотам. Колкото и близки да сте, съмнява ме, че можеш да му повлияеш на решенията. Той сам ще си ги вземе, ти можеш да изразиш единствено мнение. Съжалявам съпругата му . Много.

Не ме вълнува ничий сексуален живот, вълнува ме хората, за които ми пука, да са добре. Ако видя, че съм престъпила някоя граница, нямам проблем да се отдръпна на секундата. А както се вижда в темата, границите на хората са на много различни места, очакванията им за постъпване в дадена ситуация - също. Затова смятам, че който много държи да се защити от определена информация е добре да предупреди хората, от които тя би могла да стигне до него.

Иначе, имала съм предостатъчно случаи на предложения от женени мъже. И то такива, за които знам, че жените им нито имат идея, нито са съгласни на такива отношения. Не съм била близка с тях обаче и не е моя работа да правя каквото и да е. Остава само неприятното чувство и променения поглед към жената.

Защото, макар удобно да са забравили доста хора, има едни неща, които се наричат морал и ценностна система.
И докато как готвиш или как си миеш пода, не опира нито до едното, нито до другото, то предателството опира и до двете. Ако беше напълно нормално да си изневеряваш, нямаше да го правиш тайно - друга съвсем незначителна подробност.
Не всяка изневеря е повод за раздяла, докато И ДВАМАТА са съгласни със схемата.

Не смятам, че е нужно да се предупреждава, когато човек спазва хигиена на отношенията. Т.е. да знае къде и с кого са му границите. Да, има хора, които скъсяват дистанцията с всички, но не всички сме такива. Близките ще знаят какво могат или не могат да ти кажат.
От съпруга ми, от сестра ми, от родителите ми, от децата ми, може би от етърва ми и от племенниците ми, както и от 2-3 близки приятелки - мога да допусна да ми кажат всичко на всяка тема. Но не да подходят с държане на сметка, критика, поучаване и подобни. От хора, с които просто пия кафе или сме в обща компания, не допускам намеса и интриги.
Стигне ли се до там да режеш или да предупреждаваш някого или теб да те предупреждават, значи границата отдавна е мината и не ти е мястото там.



А защо трябва да налагам моя морал на всички околни?
Може техните разбирания да са други.
Родителите ми са ме възпитали в техните разбирания, аз съм възпитала децата ми в моите. Обградила съм се с хора с моите разбирания, за да общуваме на "равна нога" и до там. Защо трябва да възпитавам целия свят?

Хе, че то има и едни неща като хигиена, като възпитание, като здраве. Дори мога да кажа, че да се намесиш във възпитанието и здравето на децата е много по-важно от изневярата. Ако виждаш, че децата ти възпитават децата си в наглост, простотия, хранят ги само със шоколад и чипс, тъпчат ги с антибиотици по своя преценка, или обратно - не спазват назначено от лекар лечение, насърчават просташко и неуважително поведение и още, и още, защо да нямаш право да се месиш, м? Всичко това, разбира се, от твоя гледна точка. Здравето и животът на внуците и то в буквалния смисъл, не са ли по-важни от изневерите? Или щом не се прави тайно, значи е нормално? По тази логика, ако се изневерява демостративно, значи е ок?

Под предупреждаване нямам предвид да размахаш пръст и да кажеш "да не сте посмели да ми съобщите, ако разберете, че мъжа ми се секси с друга жена", а просто да си заявяваш позицията, така че хората да знаят. Примерно, "о, ами аз не искам да знам, ако мъжът ми прави такива неща и не намирам за редно да ми бъде съобщавано". Нормален човек ще схване. Хората, които са ти близки, би трябвало да са наясно с тази ти позиция така или иначе.


Ами то аз през цялото време говоря за това, а не за "държане на сметка, критика, поучаване и подобни". Както и за близки хора, а не съседката от горния етаж, или колежката от другия отдел.

Често хората бързат да съдят и заклеймяват, без да са наясно какво се крие зад дадени отношения, нито какво се случва в психиката на изневеряващия, нито какво е отношението на партньора му, какви са взаимоотношенията или проблемите във връзката.

Да се върна на конкретния случай на авторката, за да не объркаме казусите, според мен даже и родителите да се намесят, да говорят със сина си за предполагаемата изневяра, освен ако не са му значителен авторитет, хора, чието мнение той цени и уважава, има респект от тях и държи на тяхната оценка, ще ги отрази толкова колкото муха на стената, иначе казано, през лявото ухо ще влезе, през дясното ще излезе.

Едното няма общо с другото. Дали е важно и колко е важно не мислиш, ли че трябва да го определи потърпевшия на изневярата, а не този който го прави. И когато е тайно, вече е лишен от тези възможност, съответно като разбере или заподозре, не виждам защо той трябва да дължи вярност или коректност в други аспекти на отношенията.
Разбирам, че има полигамни хора, не съм от тези да четат морал. Но могат тези неща да ги обсъждат съвсем спокойно и другия да прецени дали е ок или не, съответно ако не да си търсят себеподобен партньор. А не да се ръгат тайно зад гърба на този, на който не знае и има други очаквания от връзката. Въобще мишкарските изпълнения рядко са само в този аспект, обикновено това са кофти хора и в съвсем други  аспекти и ситуации.

Само дето не е нужно да се казва, защото аз искам, че не искам или искам.
Аз искам да знам такива нещо, но не от чужди хора, а за мен са чужди всички извън моя кръг. И съм наясно с кого съм близка аз.

Тук обаче се обощават всички под общ знаменател - споменаваха се чичовци, вуйчовци, братовчеди, съседи и т.н.
И се коментираше да се говори с партньорите им и подобни, че дори и скандали с гаджетата се даваха като добър пример.


Това е. Човек може да е сигурен какво се случва само в неговите отношения, а в нюансите на чуждите няма как да знае какво се случва. Пък и често тръгват клюки от елементарни ситуации - сядаш на кафе със стар приятел от училище, хващаш под ръка колега, докато вървите по леда, виждаш на улицата състудент и изтичваш да го прегърнеш, любезен съсед те закарва с колата донякъде. И хоп - някой тича у вас да осветли половинката ти, без да те е видял на калъп с никого. И тези случаи са преобладаващите. Ходи после обяснявай, че сестра ти не е руса, защото изобщо нямаш сестра.

Аз пък това не го разбирам и явно затова не си вадя изводи за изневери, понеже съм видяла двама човека от различен пол да общуват.

Напротив, точно това направи като реши, че изневерявам, щото съм имал приятелки, с които да ходим на кафе и да се водим под ръка.
Въобще много се изложихте някои хора в тази тема

Добре, разсъждавам си аз. Има изневяра и някой съобщава на потърпевшия:

1. Човекът не би търпял изневяра - информацията му е добре дошла, действа според нея.
2. Човекът би търпял изневяра, но не иска да знае за нея - много рисково. Може да научи от сума места и по сума начини. Разчита и на близки и непознати да не изтропат, а на половинката да е дискретна и да се прикрива добре. Тегава ситуация, отвсякъде пробойни. Добре е да се е заявил поне пред близките, да знаят да си трайкат.
3. Човекът е приел, че изневерите са част от живота и не ги взима навътре - какво го интересува, ако някой му каже? Вдига рамене, всичко е точно.

Пропускам ли нещо? Аз драма виждам само във втория случай, но не е реалистично човек да очаква целия свят да пази неговото спокойствие. Хора всякакви и всеки се действа по някакъв си негов тертип. Затова е добре човек да е в мир с изборите си, вместо да треперка, че някой ще му разклати сламените основи. Поне аз така го виждам. Цяла тема се говори, за хора, които не са ти близки и не е тяхна работа, но всъщност излиза, че са ти длъжни и са много лоши, ако не се съобразяват с нещо, с което дори не са наясно.

Спекулира се с добро възпитание и морал в темата.
Лично аз не бих казала никога директно като селска клюкарка, независимо дали на дете / приятелка / приятел – абе, Пенче, Ленче, Цочко, ти знайш ли, че мъжа ти / жена ти / гаджето ти го видях с еди кого си и ти изневерява.
Ако съм загрижена (и то уточняваме само на мега близки хора и приятели), ще започна с разговор по-отдалече: как се чувстваш напоследък, как си във връзката си, в семейството и постепенно, ако преценя, че човека има опасения, съмнения, тревоги, може да споделя.
Но с размах да изпльоскам такава простотия – никога.
Както се каза – винаги има 2 страни, никога не се знае какво се случва в действителност между двамата. И е работа те да си го изяснят – бавно/бързо, тяхна си е динамиката и живота.
//
НА мен да ми снесе някой, дори и приятелка, ще го приема за лошо възпитание и недотам интелигентно решение. Предпочитам да го чуя от партньора си. Иначе, нямам против да ми казва, който иска, това по-скоро би ми проговорило за него. Бих го приела за нормално само и единствено от детето си. Всички останали – дори и майка ми / сестра ми – не. Голям човек съм, мога да се грижа сама за себе си. След като се е стигнало до изневяра, вероятно и аз съм виновна с нещо и си нося последствията. Ако си супер близък с партньора си така или иначе това винаги се разбира и усеща в един момент. А кон с капаци не съм. ДА не ме мислят толкова доброжелателите.
//
По казуса на авторката - казахме вече - нормално / ненормално - въпрос на личен морал и човек. Брат ѝ, ако изобщо има изневяра, щом го прави от 2 години, ще го стресне чак сега тя него като му каже или иде и каже на жена му. Друг път. Нали му е казала, той я е отсвирил.

Разбира се, никакво налагане не съм казала, не съм и помисляла. Просто и елементарно - другият да знае в каква схема е забъркан. Какво ще прави - той ще си реши.

Ама тази приятелка, чинка, леля и тн какво точно ще е видяла? Аз разбирам авторката да е видяла да се натискат, прегръщат, целуват или нещо друго интимно и да реши, че са любовници. А то е нямало такова нещо, изобщо не виждам каква изневяра се коментира толкова време. И какво ще й каже на снаха си-видях Гошо на кафе с едиси коя си. И? Чудо не чувано, пили били кафе. Хайде по-сериозно бе хора. Брат й естество,че ще я отсвири. Тя какво е очаквала да й каже не знам. Тая история е наистина на някакви хлапета. Чак за морал се заговори,разиграха се милион сюжети за едно кафе....

Всички хипотези трябва да се сведат до знанието на половинката и той да си направи сметка.
В първия случай да е готов да си понесе риска или да изневерява.
Във втория - да се крие достатъчно добре или да не изневерява. Близките нищо не му дължат, защото нито един от двойката се предполага, че не е интимен с близките си (ако е, тогава вече става сериозно положението ).
В третия - какво му дреме.
Независимо от всичко контрата е винаги в двойката. Не е в околните.
Особено стигне ли се до единствения сигурен начин да знаеш, че някой изневерява - т.е. да го хванеш на калъп - въпросът е къде и как хващаш хората в интимния момент.


ОК, ама как определяш кой трябва да знае и как доказваш думите си? Къде е границата на уведомяване ? В подлежащите на уведомление влизат ли всички от най-близките роднини до случайните познати? Никой не ми отговори дали ще уведоми съседката, примерно?

Не забравяйте, че нищо, което не можете да докажете, е злословене!