И аз взех по случайност изпит по научен комунизъм, като спах с учебник под възглавницата, защото не можах да не заспя на тая скука, ама май преподавателят беше тръгнал на уволнявка
- Публикувана: 5 апр. 2024, 16:44 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2024, 16:58 ч.
До астрала и обратно... или какво има "отвъд" -2
Ти остави, ами като и казах това, че горе е важно кой ти е връзката и тя ме пита какви ги дрънкаш и защо реши да седнеш на това място.
Тогава и обясних как съм се молила и какво съм сънувала. Опули се, оцъкли се. Другите също. После другите прихнаха да се смеят и казаха на колежката, че наистина никакви връзки няма и да не се закача с мен, че горе имам приятели големи. Смяхме се много.
Тогава и обясних как съм се молила и какво съм сънувала. Опули се, оцъкли се. Другите също. После другите прихнаха да се смеят и казаха на колежката, че наистина никакви връзки няма и да не се закача с мен, че горе имам приятели големи. Смяхме се много.
Еее, каква страхотна връзка между сън и реалност, Елора
Моите сънища са всякакви, но най-любимите ми (които уви, имат поразително силен ефект само на следващия ден; останалите дни вече се превръщат в спомен) са тези, в които изпитвам някаква трансцедентна обич, обикновено свързана с познати мъже, с които в реала нямам връзка, нито искам да имам, нито имаме причини да имаме, просто познати.
Сънувам пълна свобода, приемане и обич отвъд плътските, чувствам се пълноценно и разлистено същество, виждам отвъд настоящето, осъзнавам какво е любов в пълния ѝ смисъл, във всичките ѝ прояви, във върховенството ѝ като смисъл на живота.
Нямат общо с физическото желание или то е просто малък компонент.
В последния си такъв сън нямах минало (не ми тежаха никакви спомени) и на следващата сутрин, когато имах да върша нелеки задачи с роднина, с който имаме сложни отношения от детството, това минало като да се беше изпарило. Тоя сън ми каза, че можем да си направим нови спомени и така и направихме, пътувахме до съседен град, пазарувахме, обядвахме и се разхождахме без причина. Човека остана възхитен и щастлив и после ме питаше по телефона "Ама днеска беше много хубаво, нали? Нали?"
Моите сънища са всякакви, но най-любимите ми (които уви, имат поразително силен ефект само на следващия ден; останалите дни вече се превръщат в спомен) са тези, в които изпитвам някаква трансцедентна обич, обикновено свързана с познати мъже, с които в реала нямам връзка, нито искам да имам, нито имаме причини да имаме, просто познати.
Сънувам пълна свобода, приемане и обич отвъд плътските, чувствам се пълноценно и разлистено същество, виждам отвъд настоящето, осъзнавам какво е любов в пълния ѝ смисъл, във всичките ѝ прояви, във върховенството ѝ като смисъл на живота.
Нямат общо с физическото желание или то е просто малък компонент.
В последния си такъв сън нямах минало (не ми тежаха никакви спомени) и на следващата сутрин, когато имах да върша нелеки задачи с роднина, с който имаме сложни отношения от детството, това минало като да се беше изпарило. Тоя сън ми каза, че можем да си направим нови спомени и така и направихме, пътувахме до съседен град, пазарувахме, обядвахме и се разхождахме без причина. Човека остана възхитен и щастлив и после ме питаше по телефона "Ама днеска беше много хубаво, нали? Нали?"
Имам спомен за поне два пъти сънища срещу събота-вярвам,че срещу събота се сбъдват и даже имам поверие да не ги разказвам до обяд,ако са на лошо.
Първият беше преди повече от 30 години. Тогава учех в средното и по него време събота беше учебен ден,за нас в събота беше ден за практика. Сънувам ,че държа в ръка парче памук и то стана в кръв. Даже взех,че го разказах. По време на практиката режем на лостова ножица в нарушение на правилата за безопасност и два от пръстите ми попаднаха под ножа. Още усещам чувството. Добре,че не ги отрязаха и се падна върху ноктите.
Сложиха ми памук ,който стана в кръв.
От тогава имам поверието да не разказвам.
Миналата година сънувах срещу събота, че аз съм със заболяването на дъщеря ми и се влошавам ужасно много. Наистина се случи, но не с мен, а с нея.
Първият беше преди повече от 30 години. Тогава учех в средното и по него време събота беше учебен ден,за нас в събота беше ден за практика. Сънувам ,че държа в ръка парче памук и то стана в кръв. Даже взех,че го разказах. По време на практиката режем на лостова ножица в нарушение на правилата за безопасност и два от пръстите ми попаднаха под ножа. Още усещам чувството. Добре,че не ги отрязаха и се падна върху ноктите.
Сложиха ми памук ,който стана в кръв.
От тогава имам поверието да не разказвам.
Миналата година сънувах срещу събота, че аз съм със заболяването на дъщеря ми и се влошавам ужасно много. Наистина се случи, но не с мен, а с нея.
И аз непрекъснато сънувам, което е много уморително. Малко от сънищата ми имат значение. Винаги обаче съм сънувала ключови моменти и хора в живота ми. Като студентка често сънувах как протича целия изпит и какво ще ми се падне. Точно така и ставаше. Един такъв сън и последвалата го реалност все още помня, защото са смешни и куриозни. Бях 2 курс, имах изпит по биохимия- тежка, трудна и обемна материя. Преподавателя беше строг и сухар- никога не се шегуваше на лекции, никаква комуникация с нас освен материала за лекции и не прощаваше отсъствия, закъснения и т.н. Та сънувам аз какво ще ми се падне и как на края на изпита той ми казва, че ще ми пише 6 ако кажа 1 виц... Аз се чудя на този обрат и се мъча да си спомня приличен, а не циничен виц 
В действителност стана точно така- падна ми се въпроса от съня, през цялото време преподавателят беше мил и усмихнат и накрая каза- как добре сте се подготвили, сега ако ми кажете 1 виц и ще ви пиша 6-ца.... Даже и колегите онемяха, защото това не се беше случвало при него никога.
В действителност стана точно така- падна ми се въпроса от съня, през цялото време преподавателят беше мил и усмихнат и накрая каза- как добре сте се подготвили, сега ако ми кажете 1 виц и ще ви пиша 6-ца.... Даже и колегите онемяха, защото това не се беше случвало при него никога. 
Снощи отново сънувах онзи човек, който сънувах преди години. Странно. Този път беше много погрознял с изпадали зъби, попитах го какво му се е случило той спомена, че е имал проблеми и ме хвана за ръката. Всичко стана бяло и около нас нямаше нищо. Издигнахме се хванато за ръце и аз се събудих.
Според вас как децата ни ни избират преди да се родят? Вярвате ли, че техните души са били много близки и любими за нас хора от предишни животи и тези души идват пак при нас, за да бъдат в този живот най - обичаните ни същества, а именно децата ни?
Занемях и опитах да задам много въпроси, но нищо повече не разказа, вероятно моето съзнание не измисли подходящите въпроси.
И понякога се чудя как добра душа като нея ме е избрала. И то още като съм била дете. Знаела ли е още тогава кой ще е таткото и т.н. още много въпроси.
Минаха няколко години от тогава и тя вече не си спомня, но аз и го разказвам, за мен е важно.
Добър ден! Една таро гледачка ми каза ужасно нещо, че имам родова карма от майка ми, която винаги ще ми разваля взаимоотношенията. Много съм уплашена, възможно ли е такова нещо?? Предсказа ми за целия ми живот
Видно е, че си отишла при нея с проблем, може би дори от чувство за безизходица и тя се е възползвала, тези неща си личат.
Ако си втълпиш тая глупост, наистина може да си проваляш отношенията и ще си мислиш, че ето на - сбъдва се, права е. А няма да е така, просто ще си "жертва" на т.нар. самосбъдващо се пророчество.
Искрено и от сърце й тегли една м...а и си гледай живота.
Познавам семейство, което се раздели заради врачки и баячки. Една врачка казала на жената, че трябва да се раздели с мъжа си за две години, баш за родови карми ставаше въпрос. Въпросната врачка дори измисли любовница на мъжа, стана страхотен цирк и всички бяхме, а и още сме в потрес, защото това са уж интелигентни хора.
Таааа…толкова за врачките от мен. Когато и да им теглиш една, все ще е късно!
Таааа…толкова за врачките от мен. Когато и да им теглиш една, все ще е късно!
Не мога да разбера защо хората се държат с "кармата" като с наследствено заболяване.
Първо, никой не ти знае кармата, тя най-често е ЛИЧНО субективно усещане за повтаряемост, което идва да ти каже да счупиш модела.
И второ - тя е удобно извинение да не се преборваш с трудностите.
Съдбата е в ръцете ти.
Не бориш таласемия.
Първо, никой не ти знае кармата, тя най-често е ЛИЧНО субективно усещане за повтаряемост, което идва да ти каже да счупиш модела.
И второ - тя е удобно извинение да не се преборваш с трудностите.
Съдбата е в ръцете ти.
Не бориш таласемия.