Това мнение е от мои лични наблюдения и съм го написала. Сънувала съм много, плашила съм се от сънищата си. Например, знам, че ако сънуваш, че ти вадят зъб, това означава смърт на близък човек. Моите зъби за много лоши, цял живот съм по зъболекари, мостове, импланти, всички екстри. Много често съм сънувала, я че ми пада мост, я че ми се чупи зъб, я че съм без зъби. Нищо не се е случвало след такива сънища, а когато загубвах поредният си любим човек, нищо не съм сънувала. Сънувала съм баща ми, облян в кръв, нищо не стана. Когато беше зле и си отиде, не съм сънувала нищо. Още много такива примери мога да дам и затова, за себе си, не мисля, че сънищата значат нещо, написала съм го. Не ми пречат описанията на вашите сънища, прескачам ги, но мисля, че им продавате излишно значение.
- Публикувана: 5 апр. 2024, 16:44 ч.
- Последно мнение: 12 май 2024, 23:04 ч.
До астрала и обратно... или какво има "отвъд" -2
Не всеки има пророчески сънища и не всеки стига до дадено ниво на информация, до която друг не стига. Това не означава, че трябва да ги отричаме. Принципът "око да види, ръка да пипне" не е меродавен в тази сфера.
Някои сънища не са само сънища, а пътуване във времето.
Пример (който ще да вярва) - живея в чужда държава, където поне веднъж годишно стават земетресения около 5-6 по Рихтер. Първата година там - сънувам силно земетресение и се събуждам. На първия етаж съм и не виждам нищо подозрително около мен, а котката си спи кротко. Втора нощ - пак същият сън на земетресението, събуждам се, пак нищо и така още 2-3 пъти. Последният път с досада си помислих като се събудих - докога вече този тъп сън. На сутринта отивам на работа и се виждам с колегите ми, видимо уплашени. Всичките излезли навън нощес след силен трус, защо и аз не съм излязла? Моят отговор - а предишните нощи вие защо не излязохте? При което те се спогледаха учудено. В реалността след като потърсих - земетресение 5,9 по Рихтер, последната нощ. Предишните дни и нощи - НИЩО.
Който както иска да го тълкува, да вярва или не. Аз съм човек реалист и ме намирам логично обяснение като някакъв сън- проекция на случки от деня.
Някои сънища не са само сънища, а пътуване във времето.
Пример (който ще да вярва) - живея в чужда държава, където поне веднъж годишно стават земетресения около 5-6 по Рихтер. Първата година там - сънувам силно земетресение и се събуждам. На първия етаж съм и не виждам нищо подозрително около мен, а котката си спи кротко. Втора нощ - пак същият сън на земетресението, събуждам се, пак нищо и така още 2-3 пъти. Последният път с досада си помислих като се събудих - докога вече този тъп сън. На сутринта отивам на работа и се виждам с колегите ми, видимо уплашени. Всичките излезли навън нощес след силен трус, защо и аз не съм излязла? Моят отговор - а предишните нощи вие защо не излязохте? При което те се спогледаха учудено. В реалността след като потърсих - земетресение 5,9 по Рихтер, последната нощ. Предишните дни и нощи - НИЩО.
Който както иска да го тълкува, да вярва или не. Аз съм човек реалист и ме намирам логично обяснение като някакъв сън- проекция на случки от деня.
Лейди, на мен някои земетресения ми действат силно упойващо и спя, не мога да си отворя очите.
Други ме енергизират, трети не отразявам. Това се случва със земетресения с различна близост и магнитуд. Още не съм разбрала как едните ме приспиват, а другите все едно ме включват в тока.
При голямото пернишко, не можех да си отворя очите. Будеха ме, детето плачеше от страх, а аз упоена. 😆
Други ме енергизират, трети не отразявам. Това се случва със земетресения с различна близост и магнитуд. Още не съм разбрала как едните ме приспиват, а другите все едно ме включват в тока.
При голямото пернишко, не можех да си отворя очите. Будеха ме, детето плачеше от страх, а аз упоена. 😆
И мен обикновено не ме будят, особено по-слабите. Пернишкото си го усетих и то беше доста зловещо с оня шум, все едно се местят камъни под земята. Беше си брутално събуждане (намирах се тогава в ОК, на 8-мия етаж и шумът наистина беше брутален). Но това, за разлика от гореописаното в предишния ми пост, не го сънувах предните нощи.
Имам приятелка, която два пъти имаше пророчески сънища. Първият път преди дядо й да почине, вторият път сънува, че ще роди февруари месец. И наистина, втория февруари след съня тя роди първото си дете.
Аз нямам пророчески сънища, повечето са абсолютно незначителни, като даже и ги забравям още със събуждането. Имам обаче два преповтарящи се. Не са копи пейст, но предстовляват едни и същи ситуации и съм сигурна, че искат да ми кажат нещо, което аз обаче не разбирам. Слагам ги в скрит текст, защото са малко отклонение от темата.
Имах обаче един сън наскоро, който го почувствах точно в духа на темата. Сънувах, че съм в някакво като крайпътно магазинче - дървено, тясно и дълго като коридор. Навън беше нещо неопределно близко до пустиня може би. Като се обърнах към вратата видях да влиза мой близък човек, бутайки колело. Стъписа се като ме видя. Нищо не си казахме. Човекът си е добре, но сме в лоши отношения и не си говорим. Ако има такова нещо като кармични връзки, пламъци близнаци, сродни души, връзката ни с него е точно такава. Помня съня в детайли все едно в живия живот съм го преживяла и не ме напуска усещането, че в сънищата си с него се срещнахме някъде отвъд. Уви, няма да го питам дали и той не е сънувал нещо подобно.
Аз нямам пророчески сънища, повечето са абсолютно незначителни, като даже и ги забравям още със събуждането. Имам обаче два преповтарящи се. Не са копи пейст, но предстовляват едни и същи ситуации и съм сигурна, че искат да ми кажат нещо, което аз обаче не разбирам. Слагам ги в скрит текст, защото са малко отклонение от темата.
Скрит текст:
Единият е, че все се оказвам с ампутиран крайник, вторият е, че пътувам за Щатите със самолет и самият ми престой там. За протокола страхът ми от летене е умерен, избягвам самолети, защото ми става лошо заради чувствителен вестибуларен апарат. В САЩ никога не съм имала мераци да ходя. Самите сънища се фокусират повече върху престоят ми там, отколкото върху пътуването.
Имах обаче един сън наскоро, който го почувствах точно в духа на темата. Сънувах, че съм в някакво като крайпътно магазинче - дървено, тясно и дълго като коридор. Навън беше нещо неопределно близко до пустиня може би. Като се обърнах към вратата видях да влиза мой близък човек, бутайки колело. Стъписа се като ме видя. Нищо не си казахме. Човекът си е добре, но сме в лоши отношения и не си говорим. Ако има такова нещо като кармични връзки, пламъци близнаци, сродни души, връзката ни с него е точно такава. Помня съня в детайли все едно в живия живот съм го преживяла и не ме напуска усещането, че в сънищата си с него се срещнахме някъде отвъд. Уви, няма да го питам дали и той не е сънувал нещо подобно.
И в моите сънища не намирам някакво значение, но имам приятелка, която има пророчески сънища. Не всичките ѝ са такива, но сякаш усеща, кои от тях ще станат реалност.
Няма да разказвам, за да не досаждам, но като дете имах един повтарящ се сън, който беше толкова реален, че на съзнателно ниво разбирам, че е било сън, но някакси вътрешно го приемам по - скоро като спомен от някаква реалност. Не знам дали обясних добре.
Няма да разказвам, за да не досаждам, но като дете имах един повтарящ се сън, който беше толкова реален, че на съзнателно ниво разбирам, че е било сън, но някакси вътрешно го приемам по - скоро като спомен от някаква реалност. Не знам дали обясних добре.
На мен преди ми се случваше (скоро не е) да предусетя земетресението (включително на отдалечени на хиляди километри места, когато са силни), не да го сънувам. Усещам люлеене като при земетресение, виждам и че самата аз се разлюлявам - това трае може би секунди, не мога да определя. Уточнявам, че вестибуларният ми апарат е наред и в други случаи това разлюляване не се проявява.
Първите няколко пъти бях убедена, че реално е имало земетресение и то точно, където съм, но отварям сайтовете на БАН и европейския - няма, ако съм с някой - питам, никой нищо не усетил, понякога гледам и лампите - висящите кристали са особено чувствителни и към най-слабо движение и се вижда как блестят с различна светлина, дори и движението да е невидимо.
После забелязах, че се случва дни или часове преди земетресения, обикновено над 4-5 по Рихтер, особено при по-силни, макар и в друг край на света.
Този ми период трая около две години, сега нямам това усещане.
От време на време сънувам земетресения, усещам много ясно разтърсването, от това се и събуждам, но не съм проверявала дали някъде има или не.
Първите няколко пъти бях убедена, че реално е имало земетресение и то точно, където съм, но отварям сайтовете на БАН и европейския - няма, ако съм с някой - питам, никой нищо не усетил, понякога гледам и лампите - висящите кристали са особено чувствителни и към най-слабо движение и се вижда как блестят с различна светлина, дори и движението да е невидимо.
После забелязах, че се случва дни или часове преди земетресения, обикновено над 4-5 по Рихтер, особено при по-силни, макар и в друг край на света.
Този ми период трая около две години, сега нямам това усещане.
От време на време сънувам земетресения, усещам много ясно разтърсването, от това се и събуждам, но не съм проверявала дали някъде има или не.
Пони, не си натресла мнение като последна инстанция, за мен коментарът ти е съвсем умерен/ казваш какво мислиш.
Много обичам да слушам сънища; за съжаление наистина повечето от тях са само отражение на ежедневията, мислите и страховете ни и съответно нямат някаква особена стойност и полезност за сънуващия.
Много обичам да слушам сънища; за съжаление наистина повечето от тях са само отражение на ежедневията, мислите и страховете ни и съответно нямат някаква особена стойност и полезност за сънуващия.
Мисля, че трябва да се прави разлика между тълкуване на сънища в смисъла на народните поверия и такова като преживяване на друго енергийно ниво. Аз сънувам страшно много, всяка нощ, предимно глупости и кошмари, събуждам се изморена. Някои от сънищата ми са били свързани с близки хора, които са били лоши в съня ми и дни наред не мога да се отърся от неприятното чувство след това. Но рядко помня какво сънувам, по-скоро ми остава като усещане.
Обаче майка ми ми е казвала, че ако сънуваш риба и вода, било на болест. И така се случваше наистина. Ама веднъж след такъв сън си казах: Айде стига глупости, какво ли хубаво нещо ще ми се случи днес! И наистина никой не се разболя. Т.е. ако вярваме, сякаш си предизвикваме сами какво да ни се случи.
Мразя да сънувам починали. Обикновено това е едната ми баба, която много обичах, но все я сънувам стара и болна и нищо не ми казва😔
А пророчески сън и да съм имала, не съм разбрала. Честно казано бих искала изобщо да не сънувам.
Обаче майка ми ми е казвала, че ако сънуваш риба и вода, било на болест. И така се случваше наистина. Ама веднъж след такъв сън си казах: Айде стига глупости, какво ли хубаво нещо ще ми се случи днес! И наистина никой не се разболя. Т.е. ако вярваме, сякаш си предизвикваме сами какво да ни се случи.
Мразя да сънувам починали. Обикновено това е едната ми баба, която много обичах, но все я сънувам стара и болна и нищо не ми казва😔
А пророчески сън и да съм имала, не съм разбрала. Честно казано бих искала изобщо да не сънувам.
Здравейте!
Толкова отдавна не съм писала, че даже не съм разбрала, че има нова тема. Прочетох всичко от нея до тук.
Някой беше писал, че темата е умряла. Може би заради лекото недоумение, което предизвика авторката на темата, когато се отметна от всичко, което пишеше и в което вярваше. Не мога да си обясня, но тя си знае....Скептицизмът понякога е здравословен.
Не знам кой ще се съгласи с мен, но аз мисля, че всичко, което съществува под название Акашови записи, странни явления и подобни, не е извън нас, то е вътре в нас. Човекът е умален модел на цялата Вселена и изобщо не му е необходимо да търси нещо навън, защото всичко е вътре в него, включително възможността да се самолекува. Тялото обаче няма неизчерпаем ресурс в тази дейност и затова самолечението не винаги е успешно, а и не винаги си струва от гледна точка на пътя, който душата изминава. Това, че някой е починал млад, оставяйки малки деца, безутешни близки изобщо не означава, че не е изпълнил задачите, заложени за това тяло.
Нагоре прочетох за Динамо, и до него сте стигнали. Ами....всичко е фокус на много високо и фино ниво. Разговаряла съм с него в астрала. Много свестен човек е. Сблъсквала съм се с още двама известни, не бих искала да ги срещна в живота.
За сънищата съм писала. Обикновените преработват случилото се през деня, но пророческите, които се случват много рядко, идват от нашето свръхсъзнание, което трансформира информация на съзнателно ниво. Просто за момент виждаме в акашовите записи.
Толкова отдавна не съм писала, че даже не съм разбрала, че има нова тема. Прочетох всичко от нея до тук.
Някой беше писал, че темата е умряла. Може би заради лекото недоумение, което предизвика авторката на темата, когато се отметна от всичко, което пишеше и в което вярваше. Не мога да си обясня, но тя си знае....Скептицизмът понякога е здравословен.
Не знам кой ще се съгласи с мен, но аз мисля, че всичко, което съществува под название Акашови записи, странни явления и подобни, не е извън нас, то е вътре в нас. Човекът е умален модел на цялата Вселена и изобщо не му е необходимо да търси нещо навън, защото всичко е вътре в него, включително възможността да се самолекува. Тялото обаче няма неизчерпаем ресурс в тази дейност и затова самолечението не винаги е успешно, а и не винаги си струва от гледна точка на пътя, който душата изминава. Това, че някой е починал млад, оставяйки малки деца, безутешни близки изобщо не означава, че не е изпълнил задачите, заложени за това тяло.
Нагоре прочетох за Динамо, и до него сте стигнали. Ами....всичко е фокус на много високо и фино ниво. Разговаряла съм с него в астрала. Много свестен човек е. Сблъсквала съм се с още двама известни, не бих искала да ги срещна в живота.
За сънищата съм писала. Обикновените преработват случилото се през деня, но пророческите, които се случват много рядко, идват от нашето свръхсъзнание, което трансформира информация на съзнателно ниво. Просто за момент виждаме в акашовите записи.
Съгласна съм и аз, че има няколко вида сънища. Вече дори ги различавам. За сънищата с мъртви и на мен ми прави впечатление, че винаги идват по-млади. Дядо ми се сбогува с мен. Изглеждаше на около 35г. Строен, много спокоен и мек. Нищо не ми каза, но го разбрах. От тогава не съм го сънувала. Мой близък почина по-рано от нормалната възраст и също се сбогува с мен, без да говори, но беше доста по-различно от съня с дядо ми. Пак ми се стори, че е добре, но беше с придружители, няколко, стояха като охрана..
Никой от починалите ми близки не съм сънувала, може би 1-2 пъти в ежедневни ситуации, нищо особено, но се разбивам за цял ден, защото ми става много мъчно, че ги няма. Преди сънувах много, сега страдам от безсъние и когато успея да заспя за малко, нямам спомени за сънища и не искам да имам. Предполагам, че пророческите сънища за голямо мъчение.
Виждам, че има желаещи да научат нещо за Динамо, но имам твърд принцип, че когато разказвам астрални преживявания и трябва да спомена някого по име, разказвам максимално малко за него или го пропускам, защото не е етично да говоря за някого. По същата причина не мога да кажа кои са и другите двама. Единият има толкова важен пост, че ще определя съдбините на света, а другият е икона в изкуството. Но и двамата не са хора, които бих искала да познавам отблизо и да имам близки отношения с тях. Имат лоша енергия и много студена аура също така. Динамо е светла душа. Мисля, че е достатъчно.
На сънищата не вярвах, докато не ми се случиха пророчески такива.Само два, но ми държат влага от десетилетия, ако мога така да се изразя. Тълкуването им е трудно. Още имам да се мъча по единия от тях.
Тъй като става въпрос и за сънища с починали близки, на мен ми направи поразително впечатление един такъв сън. Сънувах баба ми и дядо ми, които ме отгледаха. Те са родители на баща ми и починаха много отдавна. Баба ми много по -рано. И когато ги сънувах, дядо беше същия, какъвто го помня, но баба....тя изобщо не приличаше на себе си. Най-напред беше съвсем млада жена, около 30-годишна, а аз я познавам като възрастна, висока и слаба. А баба беше ниска на ръст и масивна. Все пак знаех , че е тя. Дядо само ми каза ,че я е повикал да дойде с него. Исках да питам баба нещо, което ми е важно и я попитах, но тя ме попари с отговора си. Шокирах се и забравих да питам дали баба е някъде отделно от дядо, та е трябвало да я вика и защо е трябвало да я повика изобщо. След няколко месеца баща ми почина. Тогава се сетих ,че дядо я е повикал, за да посрещнат сина си. Така че вярвам и на сънища с починали близки.
На сънищата не вярвах, докато не ми се случиха пророчески такива.Само два, но ми държат влага от десетилетия, ако мога така да се изразя. Тълкуването им е трудно. Още имам да се мъча по единия от тях.
Тъй като става въпрос и за сънища с починали близки, на мен ми направи поразително впечатление един такъв сън. Сънувах баба ми и дядо ми, които ме отгледаха. Те са родители на баща ми и починаха много отдавна. Баба ми много по -рано. И когато ги сънувах, дядо беше същия, какъвто го помня, но баба....тя изобщо не приличаше на себе си. Най-напред беше съвсем млада жена, около 30-годишна, а аз я познавам като възрастна, висока и слаба. А баба беше ниска на ръст и масивна. Все пак знаех , че е тя. Дядо само ми каза ,че я е повикал да дойде с него. Исках да питам баба нещо, което ми е важно и я попитах, но тя ме попари с отговора си. Шокирах се и забравих да питам дали баба е някъде отделно от дядо, та е трябвало да я вика и защо е трябвало да я повика изобщо. След няколко месеца баща ми почина. Тогава се сетих ,че дядо я е повикал, за да посрещнат сина си. Така че вярвам и на сънища с починали близки.
Никой от починалите ми близки не съм сънувала, може би 1-2 пъти в ежедневни ситуации, нищо особено, но се разбивам за цял ден, защото ми става много мъчно, че ги няма. Преди сънувах много, сега страдам от безсъние и когато успея да заспя за малко, нямам спомени за сънища и не искам да имам. Предполагам, че пророческите сънища за голямо мъчение.
Ами понякога помагат. Замислям се за някои неща и са ми вършели работа. И предупреждават, ама каквото ще става ще става.
Сещам се за един много як. Те не са един, но този ми е любимия, който много ми помогна и се радвам, че послушах съня.
Унито преди 7-8 години. Счетоводство. Кръгла нула бях, не ме вълнуваше този предмет. Преподавателя женомразец. На първата лекция каза, че жените за нищо не ставали, не ставали за счетоводители. Нищо че повечето са жени. Както и да е. Някои се възмутиха, аз също се обадих, не помня какво казах, но попитах може ли да не идвам на лекциите и после да получа подпис за изпита, щото и без това съм тъпа женка, не мога да си губя времето да идвам на това тъпо счетоводство. Вика няма проблем.
Идва първия изпит. Преди това чета теория, зубря, напъвам се. Задачите - там ужас. А то тест на компютър - теория и практика.
Отивам на първия - двойка логично. Преподавателя я написа с голям кеф и подигравателно ми даде книжката.
Теорията що годе биваше, но недостатъчно за три.
След три дни поправката. Нямаше какво да уча. Молех се обаче много за помощ да изкарам.
И нощта преди изпита сънувам, че отивам на поправката. Влизам и виждам бюрото на което бях на първия изпит цялото обляно в светлина и се запътвам към него.
Изключително силен сън. Събуждам се и си мисля - толкова ярко, това не може да е случайно, нещо искат да ми кажат отгоре, абе отнякъде ми говорят.
Отивам на изпит. Редувам се, че нямаше място за всички. Влиза един - излиза друг и така.
И по едно време наблюдавам от коридора, че е станал студент и мястото ,което сънувах и на което седях преди три дни е свободно. И влетях, сякаш нещо ме хвана и ме набута.
И сядам, почвам теста. Нещо странно обаче имаше в този тест като вървях през въпросите. Накрая осъзнах, че на всички въпрос - отговорите са чекнати.
Викам - я да не барам нищо, седя си 10 минутки и се правя уж че решавам теста. И приключвам. Отивам при миндила. И го питам - готова съм, номер еди кой си, колко са ми точките този път. И той гледа, и се опулва. И вика ядосано 19 от 20 възможни. Демек шестичка. Мятам му книжката с думите - хм, май ставам за счетоводител. Пиши ми оценката и да си ходя. Ама едно надуто.
После колежката след мен беше бясна. Тя искала да седне там, но съм я преварила. Знаела, че компютъра е хакнат. Искала шестица за стипендия.
Казах и - Няма значение кой от ИТ познаваш, важното е там горе кой ти е връзката
И тогава и двете стипендии взех.