Били ли сте сигурни, че ще се разделите/разведете?

Синдромът на отсъстващия баща няма нищо общо с отчуждаването. Просто има мъж в семейството, който не изпълнява ролята си на баща, дори когато присъства. Има цели книги по въпроса, щом ти е интересно като тема по този начин е формулирано в научната литература. Някои свързват и прояви на СХДВ с това.
Другият родител трудно може да отчуждава, дори на теория. Ако нещо успее е временно и се обръща срещу него. Затова казвах, че дори осиновените деца търсят биологичните си родители, дори да се знае, че са били кретени, а и най-малкото са ги изоставили.
И, още по-тежко е за децата отсъстващата майка – дори да е присъствала безсърдечно, даже цяла тема пуснах преди години и още е активна (Невъзможните хора), за дете на майка психопат. Но и други личностови разстройства, дори особености на характера, могат да повредят завинаги детето, защото майчината любов е символ на оцеляването, всеки се ражда с нуждата да е безусловно обичан от майка си. А после одобряван от баща си, т.е. бащината фигура оценява, обича условно и дете с отсъстващ баща развива чувство за малоценност. Иначе моралният му компас може да се образува правилно и от други хора, затова не е правило децата без баща да са с девиантно поведение. Но трябва да имат други мъжки фигури в живота си – дядо, чичо, треньор, учител.
Баща ми е сирак, отгледала го е майка му и много от приятелите му са с поне един починал родител, пък и да не са представителна извадка, всички са изключително добри хора, някои и доста успешно реализирани.

На бащата на моите деца, баща му е бил точно някакво присъствие. Той нито е играл с него, нито разговарял като баща със син, нито се е интересувал от образованието му и прочее. Бил все изморен от работа и нервен. Майка му, по-ниска от тревата, цял живот се е пренебрегвала, мир да е. Заявявала ми е, че децата си ги раждала, да ги гледа в семейство. Но те са такова на книга и по адресна регистрация. Моите са разведени. Винаги сме били близки, до ден днешен. А като тийн споделях проблемите си на тях. Много силна емоционална връзка. Докато моят мъж говори с техните основно какво ще се яде, като им ходи на гости.

Моите деца също имат много силна връзка с мен и с баща си, независимо че сме разделени. За разлика от тях аз нямам никаква емоционална връзка с моите неразведени родители, въпреки че са чудесни хора и са се опитали да дадат най-доброто от себе си, отглеждайки ме. Каква връзка ще имат децата с родителите си зависи от нивото на тяхната емоционална зрялост (на родителите), а не на това дали са заедно или не. Даже и на зрялост не знам дали е въпрос, бившият ми мъж е безкрайно емоционално незрял, но много всеотдаен и привързан родител и децата понякога се ядосват не чепатия му характер, но го обичат безкрайно и са много привързани към него.

Нещастна ли беше?

Бях сигурна, да. Много силна любов, но и много скандали, които убиха любовта с времето. Слава богу, имаме сина ни. Сега го гледаме споделено, по равно и се разбираме добре. Никога не съм говорила на детето срещу баща му и не бих го направила, ако не се появат разни патологии. Момчетата особено имат нужда от мъжка фигура в живота си. За БНД мога да кажа-лош за партньор, страхотен баща.

По отношение на ролята на бащата - там нещата седят много сложно при БНД. Баща му е отсъствал от живота му още от ранна възраст - все по командировки. И той последва стъпките му. И тези стъпки водеха далеч от мен и децата.

Брак не,но съвместно съжителство да бях 50/50 дали въобще да тръгвам на 2-рия месец от връзката да живея с този човек.
След много говорене и обсъждане се решихме че ще живеем заедно,до 6 тия месец от съжителството и въобще заедно нещата бяха що годе добре(имало е скандали ,но не се е стигало до екслалирване на нещата.) след 6 тия месец ми се стъжни живота!
Просто разбрах че няма да ни бъде,аз се чуствах изцедена от всякъде,недоспана и т.н. При опит да проведа разговор, винаги се стигаше до някакви крайни действия от негова страна "Аз ще те остава" беше короната реплика която чувах,няма желание да се прибирам нито да живея.
В един момент,реших че не мога да продължавам така и че трябва да взема мерки,естествено когато му казах че не желая повече да живеем под един покрив,видях как взе да заеква и от" Аз ще те остава" минахме на "НЕ МЕ ОСТАВАЙ" и отново бях 50/50 дали да му простя или не.
Ами, не съжалявам че го оставих. Просто бяхме много токсични и предпочетох да не си тровя живота с такъв човек.
Просто някой мъже оценяват всичко, след като вече си затворила вратите за тях,по-добре сам/а от колкото с токсични хора.

По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай.

Аз винаги съм била сигурна че с ММ ще прекараме живота си заедно. 11 години сме заедно от които 5 брак. Преди да се роди детето беше много грижовен, романтичен, винаги ме е чувал като капка вода, помагаше вкъщи с всичко. След раждането на синът ни имаше един скандал с родителите му относно името на бебето и след това той коренно се промени. Да подчертая че главно той настояваше за дете и доста ме чакаше и аз да бъда психически готова за това. Имахме и 2 години мъка докато забременея. Вече няколко месеци нямаме никакви отношения, постоянно е на работа или с приятели, имаме вкъщи скандали. Така че и аз не съм сигурна вече във това завинаги. Вече гледам нашия край...

Мммдаа, за съжаление масово мъжете се "променят" след появата на дете. Казвам го в кавички, защото всъщност те не са се "променили", а просто са си показали истинското лице, защото си мислят, че като имате дете и вече сте вързана за него и зависима и лесна за манипулиране. Затова и им избива всичката лошотия тогава, която до него момент, преди детето,е била подтискана, защото са искали да ви се харесват и вкарат в капана. Да, ама сега вече времвната са други. Сега вече жените са независими и могат сами да си гледат детето и без токсичния баща. И там вече сметките на подобни комплексари не излизат. И после идва агресията като видят, че вече не им се връзваш. И те така. Растат едно поколение деца с нечитави бащи... Жалко е.. и тъжно.. ама това е обективния ход на събитията в частност, и като цяло в обществото... Ще видим до какво ще доведе тази масовост напоследък.

Моите родители са се развели, докато съм била съвсем малка и никога не съм живяла с двамата. С майка си не съм близка и никога не съм била, въпреки че тя беше отглеждащия родител. Това вероятно е оставило следи, защото аз дори и като момиче никога не съм започвала връзка с идеята, че ще е завинаги. Подсъзнателно знам и съм подготвена, че краят на връзката, както и краят на всяко нещо изобщо рано или късно ще настъпи.

Затова аз гледам себе си, аз съм центъра на моята вселена, компромиси правя рядко и малки, втори-трети шансове не давам и никой на тоя свят не може да се похвали, че ме е правил на маймуна. Така че да, аз винаги съм знаела, че връзките ми ще приключат. Изобщо не вярвам, че ще живея с някого, докато смъртта ни раздели, дори самият израз ми носи вътрешен дискомфорт, все едно съм хваната в капан, от който искам да избягам час по-скоро.

Не може да си сигурен, че ще продължи до смъртта, но не е нормално да влизаш в брак с мисълта, че ще си късметлия, ако издържи 10-тина години. По-добре да изчакаш на съвместно съжителство да се изтърколят, че да е по-безболезнено да си вземе всеки багажа и по-живо, по-здраво... И без деца, що пък след 10 години да гледам сама деца, вместо да се хвана да си живуркам със следващия мъж за следващите безгрижни 10 години на семейни начала?

Babri, и аз мисля като теб. Смятам, че няма нищо вечно на тоя свят, още по-малко пък любовните връзки. Особено в днешно време, в сегашния век, материалът е много, много зле. При първия скандал всеки се врътва и изчезва, смята, че тревата на съседа е по-зелена. С лека ръка се развалят семейства, дори и да има деца в тях.
Три дни яли, пили и се веселили и заживели щастливо до края на дните си-това нещо е невъзможно в 21 век.

Чак пък толкова. Близките ми приятелки са семейни, някои по повече от 20 години, съвсем ок са си и не се развеждат, не мисля и, че ще се разведат. Някои бракове се разпадат, други си стоят. Хубаво е, че при изчерпана връзка, тотално несходство или непоправимо лоши отношения хората могат да се разделят, вместо всички да се мъчат.

Темата ме подсети за един виц

Баба и дядо, на 105 и 108 години, тръгват да се развеждат. Оправят документите , облачат са, фащат рейса и отиват при съдията. Оня гледа, гледа - всичко Ок. Мотка се, върти се, пък ги пита:
- Добре де, всичко е наред с документите, ще ви оправим. Ама защо чак сега? На тия години сте тръгнали да се развеждате?
- Е що, що … чакАхме децата да умрат, че да ги не разстройваме