Били ли сте сигурни, че ще се разделите/разведете?

Понякога хората имат усещане, но понеже не отговаря на "общоприетото" или на това, което искат, не обръщат внимание. Други пък от препускане или от характер, не се заслушват в такива усещания. Някои хора са големи прагматици. До време.
За мен няма нищо по-прагматично от това да се усещаш добре и да си влюбен в човека, с който си женен. Но хора разни.

Когато бях бременна с големият ми син, баща му и родителите му дойдоха официално да ме искат от нашите и да говорят за нашето бъдеще. Аз отклоних идеята за брак с едно извинение, но вътре в мен крещеше - няма да се омъжа, за да не се развеждам. Слушайте шестото си чувство, хора! Когато детето беше на година и половина, напуснах баща му. Сигнали е имало и преди детето, но истинското лице се показа след раждането. Да кажем, че съм била млада - на 21, наивна, но не и глупава, още по- малко толерантна към определена патологии.
По същия начин, след години още при запознаването със съпруга ми, знаех, че искам да се омъжа за него. И не съм сбъркала.
Така, че да, инстинкт за самосъхранение, шесто чувство, вътрешен глас, каквото и да е - благодаря му!

Абсолютно. Аз също имах някакви предчувствия в началото, но бях доста умело манипулирана, тъй като бях направила някои неща погрешно предния път и след това всичко трябваше да е "правилно". Пък той уж не искаше да подписваме, пък аз настоях. Ай, ай, в каква схема съм се вкарала като патица в блато!

Всеки мисли, че е много обективен, но най-малкото с настроението си влияе на децата си и настройва. Хората понякога просто не са съвместими.

Знам за мъже, които са си знаели, че ще се разведат, но се женят "защото е време". Предполагам се надяват да нямат главоболия и затова пробват. Човек дори и да е сигурен в нещо, допуска или да се надява, че бърка. Като с изневерите.

Опитвам да ви кажа, че отношенията с другия родител понякога по обективни причини – алкохолизъм, наркомании, хазарт, престъпления, личностови разстройства и  прочее – не могат да бъдат нормални. И е еднакво лошо ако този родител е баща или майка, случва се и при двата пола. Това не е причина да зачертаваме тези деца, нито да си измисляме, че 70% от престъпниците са отгледани само от майка си. И ако в някой американски щат е такава статистиката, то е от бедност, не от друго.
Липсата на мъжка и женска оригинална фигура се попълва с други хора от същия пол и детето може да израсте съвсем нормално.
А всеки родител сам си гради отношенията с децата. Дори престъпници има с добри отношения с децата, защото в ролята на родители са обичливи и грижовни. Това никога основно отглеждащият родител не може да го промени, освен ако детето не е под 3-4 и не го е отмъкнал в чужбина. И тогава детето един ден ще потърси другия родител. Дори осиновените деца търсят биологичните си родители.
И ако ще коментираме грешките на разведените родители – всеки родител, който говори против другия сам си копае гроба. В главата на детето родителите са едно цяло и не може само един от тях да бъде лош. Тогава другият го е избрал и е виновен, също лош. Та ако една майка или баща е опитвала да изкара другия родител черен детето е пострадало не от липса на мъжка или женска фигура, а защото и двамата му родители отсъстват. Хора, които опитват чрез децата си да си разчистват сметките с бившите половинки губят и децата си, и децата им губят родителска фигура на стабилност. И за двата пола важи, и сме го виждали и при двата пола с идентични щети.
Но пак да кажа, нека не зачертаваме тези деца, и в от най-лошите семейства излизат чудесни хора. Познавам много такива. Както и обратното.

Здраво семейство означава да има мъж и жена, които се разбират и уважават. Не приемам и уважавам хора, които са останали само заради децата и са търпяли ред години тормоз- психически и физически ( да не изключваме и изневерите)  и седят и ми обясняват какво е семейство!
Всичките ми познати, които имат такива родители са психически повредени, както и познавам деца на "разведени" родители, които са невероятни родители в момента.
Хора, които слагат етикети на другите според статута им са хора с мнооого тежки комплекси. И в момента, в който им го кажеш се обижда и се отбраняват. Виждам, че в този форум ги има в бая количество.
Внимавайте в другия живот да не се окажете някоя разведена жена само...

И за протокола, ако си проклет човек няма значение дали си женен или разведен, все ще си пробемен където и да си.

Аз знаех, че няма да ни бъде. Но не съжалявам. Сигурна съм, че със сегащният ми мъж ще умра. Дай боже де.
Но се усещат тия работи.

Ох, каква сложна тема, наистина, започвала съм такава връзка и аз, знаех, че няма да ни бъде, той беше от другия край на България, някъде около Петричко, запознахме се в заведение, излизахме няколко пъти, харесваше ни да си говорим, да се мотаем безцелно сами, имаше едно хубаво привличане и както казват химия, но и двамата знаехме, че нямаме бъдеще. Но се насладихме максимално на времето заедно, около два месеца някъде си беше едно диво приключение, и след това като едни зрели хора се разделихме, в началото си пишехме, имаше идеи да се съберем някак, но живота ни повлече и загубихме контакти. Не съжалявам, сега имам две деца, нямаме брак, но вече 15г се слушаме и гледаме.

Аз пък никога не съм мислила дали някога ще се разделим с някой или ще останем завинаги... И какво значи "завинаги", тия равносметки се правят в края на живота С мъжа ми сме вече 20 години заедно, не сме имали сътресения, живеем си в мир и любов, но какво от това - бъдещето е пред нас, никой от нищо не е застрахован А и, поне за мен, има много по-страшни и драматични неща от раздели и разводи, така че, нека сега, днес, тази нощ да е истинско и споделено, пък утре квото дойде

Никой никого не зачертава, Бояна. Точно обратното. В началото вашият коментар ми се стори едностранен. Оригиналният ми коментар, на който вие първончално реагирахте остро, беше именно "Понякога храта просто не са съвместими". Не е нужно някой да е лош сам по себе си. И мъж и жена. Светът е шарен. Една сфера на живота или една черта на характера не значи, че се проявява и в други отношения. И вие самата казвате, че дори престъпници може да са добри родители.
Липса на стабилна бащина фигура не значи хората да не са разведени. Означава детето да знае кой е баща му и разбирането, че не е изоставено и вид внимание. И това може да се случва 2 дни в седмицата или веднъж месечно. Прекараното време не прави връзката. Справка, учителите и колегите.


много сте ербап, с това пенявене, но то си идва от ваши страхове и може би вашето разбиране, че разведените са втора категория - аз  черно на бяло съм писала, че никой не е по-лош или по малко ценен, защото е женен или разведен. Явно това е някаква супер заплаха

Според мен половината хора си усещат, че ще се разведат, и това са често точно хората, които още в началото са имали съмнения и не са били влюбени, а са се оженили от "прагматизъм" - времето, социалния натиск и внушения тип "достатъчно е симпатичен, перфектни хора няма" и така. Това са моите впечатления.

Синдромът на отсъстващия баща го има и при наличен баща без развод.
И разбира се, че хората се разделят по несъвместимост, не защото са лоши хора, но доста случаи има и такива. Бракът е нещо сериозно и много хора търпят, дори алкохолизъм и насилие с надеждата човека да се оправи и да се запази семейството. Понеже разводът е крайност се иска или крайност в отношенията, т.е. крайна несъвместимост, или крайност в един от двамата. Не зачертавам и разведените хора като лоши или бивши на лоши, но се случва и това, и не е толкова рядко.
И съм съгласна, че и тогава трябва с децата да се подходи много внимателно и да не се чертае лош образ на другия родител, защото това е едно от най-вредните за детската психика неща. Този родител е част от тях, ако ще да е пълен психопат.
Криво е като въпросният друг отказва да се грижи за това дете, понякога и да общува с него. Имах навремето позната, която имаше дете, когато още нямах и се учудвах на подхода и. Още докато била бременна бащата изчезва в чужбина и никога не е виждал детето. То плачеше по рождени дни защо го няма татко, а тя му казваше, че той много я обича, но просто е много далеч и няма как да дойде. Предполагам това е по-правилно, особено при малко дете, отколкото истината или някакви грозни думи, които са си проблем чувствата на майката, дори да са напълно оправдани.

Но исках и вчера да ти кажа, че децата си търсят и обичат родителите, кой каквото ще да им говори. Виждала съм истерясала майка, хванала мъжа с любовница, соли го с години пред детето, но бившия е чудесен баща, загрижен, почти ежедневно вижда детето, води го по почивки и дали с годините не стана тя лоша в очите на детето? И изгуби авторитет. То пак лошо за самото дете най-вече, но това си е правило. Децата не бива да се замесват в проблемите между възрастните. Пък който ще да присъства, но поне да присъства нормално. И в брак, и в развод. В много бракове вървят ежедневни драми и циркове с триангулиране на децата, пък дали после стават престъпници не знам, но си е травма и това.

Много жени, бързат да се омъжат за първият с пари, за да не останат стари моми и защото мама им казала - тоя вземи, има пари а ти цял живот ще си клатиш краката

А много мъже какво правят?

Абе вижте сега. Моето мнение е, че докато се охка, ахка и ихка колко страшно, хипер невероятно нещо е разводът, ще има нещастни хора и от двата пола, заклещени в изчерпали се бракове, такива с насилие и тнт, поради страх и олеле нали, ами какво ще кажат хората.
След като пред очите ми, моя много близка приятелка, буквално за месеци си отиде от рак, млада жена, разбирате ли, в разцвета на силите си и просто бам! Няма я, всички други битови и ежедневни събития и неща ми се виждат преодолими. Както е казал Булгаков: "Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!” Така че  - живейте го тоя живот, един ни е!

И аз не знам и не твърдя, че със сигурност на някой му се отразява зле развода. Напротив, понякога е решение. Има си деца с проблеми заради триангулации и в самия брак. Казах само, че има информация за ефекта на мъжката фигура и на отчуждаването/чувството на изоставяне при децата. Това е различно от идеята за развод. Както казвате и в брак може да се случи. Една идея по-трудно, заради живеенето под един покрив. Но е възможно.

Съгласна съм с горния ви цитат.