религията е важна до степен ако и двамата не са способи на компромис или не са готови да приемат друг човек, такъв какъвто е. познавам семейства , никога не са се карали за това , уважават се, празнуват всички празници. Децата им опознават и двете религии и са оставени сами да изберат.
Това може да работи само ако и двамата не са наистина религиозни, а просто се причисляват към своите религии. Така както повечето българи са християни.И пак има пречки, защото не се знае родители и роднини какви са.
Но ако са вярващи просто няма как да стане. Ако човек наистина вярва в рая и ада например как ще разреши децата му да не бъдат кръстени и как ще живее с мисълта, че ги обрича на вечни мъки? Някъде паралелно тече друга тема в която има консенсус, че не бива да се правят радикални компромиси. Ми по-радикален от този май няма. Дори аз, която съм агностик и не съм религиозна в общо приетия смисъл не съм съгласна в дома ми да влизат мюсюлмански обичаи, защото това крие подводни камъни. Не е само до празнуването на празници, там проблем няма. Но има и по-сериозни пречки като пости, хранителна и алкохолна диета, религиозното възпитание на децата, политически спорове когато възникне световен конфликт... А и с възрастта хората се променят и не е изключение свободомислещ такъв да се радикализира - прочетете "Не без дъщеря ми".
И най-накрая, за мен поне има разлика дали се женят българин с туркиня или турчин с българка. Второто според мен е свързано с много по-големи рискове за момичето. Аз поне на моята щерка съм казала - какъвто ще да е, само да не е мюсюлманин. Пък нека съм тесногръда.
