Ей - на!
Като ми заговори някой за сняг и винаги се връщам в детството, някъде около 5-6 годишна, отвън сняг до коленете, а дядо ми се връща от лов, накичен с 2-3 заека. Другият ми първичен спомен е миризмата на суджук, увит в мокър плик (от онези кафявите, дето ги имаше по зеленчуковите магазини) и сложен направо в печката, на жаравата. И ако попиташ къде е снега .. ами дядо ми мокреше плика със сняг.
Иначе ми липсва гледката на деца с шейни по улиците, пързалките, които правехме по улиците (вечер хвърляхме по една кофа вода на улицата и на сутринта ... ), що шамари сме изяли заради това...
На малкия много му хареса да гази в белия пух, но за съжаление тази година падна 2 см и край... Да се надяваме на другата зима
Като ми заговори някой за сняг и винаги се връщам в детството, някъде около 5-6 годишна, отвън сняг до коленете, а дядо ми се връща от лов, накичен с 2-3 заека. Другият ми първичен спомен е миризмата на суджук, увит в мокър плик (от онези кафявите, дето ги имаше по зеленчуковите магазини) и сложен направо в печката, на жаравата. И ако попиташ къде е снега .. ами дядо ми мокреше плика със сняг.
Иначе ми липсва гледката на деца с шейни по улиците, пързалките, които правехме по улиците (вечер хвърляхме по една кофа вода на улицата и на сутринта ... ), що шамари сме изяли заради това...
На малкия много му хареса да гази в белия пух, но за съжаление тази година падна 2 см и край... Да се надяваме на другата зима
. 
Голяма радост беше.
Но устните ти се напукват моментално.Децата се водеха на градина само с шейнички(задължително надписани, защото всичките бяха еднакви), имаше си навес за шейнички отвън. А вечер небето се превръщаше в огромно кино. Господи, позволи ми да видя северното сияние още веднъж. 
Уличното осветление светва, а ние сме все още навън - мокри, но щастливи. Пързалката ще си стои с дни, но тази първа вечер е най-луда.