Мъчно ми е,че моето дете няма да има детството което аз съм имала 
Не само заради снега.... 
Аз съм израстнала в Балкана,както се казва,сняг е имало винаги в изобилие.Майка ми,ми е разказвала как с вуйчо ми са се пързаляли по реката с кънки,как момчетата са играели хокей.Аз и моят брат не можахме да направим това,точно заради това,заради което сега няма въобще сняг.
Баба ми живееше в къща,съвсем близко до нас.Голямо лудеене падаше в двора.Стояхме си замъци с брат ми,вдигахме стени,високи колкото нас,правехме тунели и кули.Бузите ни се зачервяваха от студа и падащия снег,всичките ни дрехи се намокряха,но незнам дали е имало някои по щастлив от нас тогава
Баща ни,ни водеше винаги когато е можел да се пързаляме,кой с шейна,кой с найлон,пълен с дунапрен за да не ни се разпрат някаде дупетата и дрехите
А вечер,печката на дърва пукаше,огъня стопляше не само стаята,а и сегашните ми детски спомени.Лепнали нослета на прозореца,гледахме на уличната лампа,как пада снега,на едри парцали.
Що снежни човеци и бой с топки сме отнесли....ех детсво мило,спомени топли
А когато цъфне някое кокиче в двора на баба,подало зелените си листенца из под снега,стоях и го гледах едва ли не с благоговение,а моето дете дали някога ще види как растат цветята,как птичките пеят в гората,колко много се е променил светът
Не само заради снега.... Аз съм израстнала в Балкана,както се казва,сняг е имало винаги в изобилие.Майка ми,ми е разказвала как с вуйчо ми са се пързаляли по реката с кънки,как момчетата са играели хокей.Аз и моят брат не можахме да направим това,точно заради това,заради което сега няма въобще сняг.
Баба ми живееше в къща,съвсем близко до нас.Голямо лудеене падаше в двора.Стояхме си замъци с брат ми,вдигахме стени,високи колкото нас,правехме тунели и кули.Бузите ни се зачервяваха от студа и падащия снег,всичките ни дрехи се намокряха,но незнам дали е имало някои по щастлив от нас тогава
Баща ни,ни водеше винаги когато е можел да се пързаляме,кой с шейна,кой с найлон,пълен с дунапрен за да не ни се разпрат някаде дупетата и дрехите
А вечер,печката на дърва пукаше,огъня стопляше не само стаята,а и сегашните ми детски спомени.Лепнали нослета на прозореца,гледахме на уличната лампа,как пада снега,на едри парцали.
Що снежни човеци и бой с топки сме отнесли....ех детсво мило,спомени топли
А когато цъфне някое кокиче в двора на баба,подало зелените си листенца из под снега,стоях и го гледах едва ли не с благоговение,а моето дете дали някога ще види как растат цветята,как птичките пеят в гората,колко много се е променил светът
...
