За вече порасналите осиновени деца, станали на свой ред майки...

Дефи, благодаря ти за думите, които наистина ме накараха да се замисля. Още веднъж се уверявам в това, че само човек който е преживял и осъзнал нещата от живота може да напише думи, които да докоснат  всеки, който има сърце. Мойто детство беше хубаво, не съм имала вашите съдби, и допреди една година не се замислях за това какво е в сърцето и душата на едно  осиновено дете, било то малко или пораснало вече. Но сега вече знам, че точно от тези хора наистина може да научиш много, защото техните души и сърца са изпълнени с болка, която ни учи да бъдем добри.

Здравейте момичета!Прочетох почти всичко по темата и спомените нахлуха...И аз съм осиновена,и аз пораснах с болката на "тайната" и лъжата.Сега от разстоянието на годините и опита,мъката вече не е такава,но в детството и по-точно в пубертета бяха реките от сълзи вечер в тъмното.Болеше от това,че не си разбран,че си сам и ,че имаш съмненията за осиновяването,а няма с кого да ги споделиш. А иначе,моите родители също не бяха хора от "сой".Но успяха да ми дадат цялата си обич по техния си начин.Никога не съм глезена и презадоволявана,но не съм и лишавана.Майка ме възпита да бъда борбена и мъжко момиче.От дете съм с бъбречно заболяване и единственият пример за майчина обич и всеотдайност беше моята майка.На нейните грижи дължа дългата ремисия от заболяването и възможността да създам дом и семейство.Те бяха трудолюбиви и честни хора.Когато остаряха и двамата по едно и също време направиха инсулти и се залежаха.Близо четири години ги гледах на легло един до друг ,като бебета.Отидоха си пак почти заедно-през четири месеца.Но отнесоха и тайната със себе си.Никога не споменаха нищо за това.Но през целият ни съвместен живот страдаха от мисълта да не ме загубят.А колко по-лесно щеше да бъде,ако всичко се кажеше навреме.
   Сега вече съм голямо момиче.Имам дом,син и съпруг и един доста тежък живот.Преди две години все пак стигнах до хемодиализа,а сега от 6мес съм и с бъбречна трансплантация.Но единствената сила за живот,която е в мен е създадена от моите родители.Не мога да не оценя това.Дълго време,когато разбрах,че съм осиновена не можах да им простя,че са ме лъгали.Но след всичко,което се случи с мен знам,че прошката е единственото нещо,което ти носи облекчение и ти дава сила да продължиш напред.Така,че мили момичета-трябва да простите за грешките и слабостите на нашите осиновители.Все пак те са ни дали шанса да имаме дом и семейство!
  А сега искам да се обърна и към всички,които смятат да осиновят детенце-мили хора,помнете,че да си родител е най ценното нещо,най-голямото призвание.Обичайте децата си като дар божи и не позволявайте лъжата и "великата тайна" за осиновяването да стои между вас.Винаги има подходяща възраст и време да се говори за тези неща!
С поздрав!Тони

Мила tony63,
Съжалявам за загубата ти! Аз самата съм изгубила майка след инсулт.
Трудно е, но и аз като теб всеки ден благодаря на Бога, че съм имала родители, които съумяха да ме възпитат да бъда силна след такива загуби, за да мога да продължа напред. Намерила си сили да простиш, значи ще намериш сили и да се пребориш с болестта! Имала си чудесни родители, те както много други, са били жертва на онова време, но са направили всичко възможно да те направят силна.
Дано се справиш с болестта! 
Нека Бог ти помага и да те пази!
 

Съжалявам, ако разводнявам темата.

Благодаря ви, момичета!
Разбирате ли колко имаме нужда от вас, порасналите деца?

Току що дадохте отговор на нещо, което ме мъчи откакто излязох от онази малка стая и казах: Искам да бъда майка на това момиченце.

Мила Тони,
искренно ти желая Бог да е с теб и с негова помощ, а и с помощта на силата, която струи от теб, да успееш да се справиш и да надвиеш болестта.
Невероятна топлина, красота, нежност,........ извират от думите ти.  Благодаря ти, че се включи и пишеш сред нас. Дано има повече хора като теб, готови да помогнат на всички мами на осиновени дечица, желаещи да дадат най-доброто от себе си и да възпитат и помогнат на невръстните си рожби да израстнат като горди, силни и достойни хора.

Тони 

 Тони,

да имаш сили и здраве!



Хора,

не се заблуждавайте,

понякога най-милите думи тук са гарнирани със заплашителни писма и бележки на лични, каквито аз получавам.


"Сцената"   и  "зад кулисите" са различни територии, където дамите имат различни лица.



Няма да цитирам имена.

Майчината любов и грамотността  на няколко мами и татковци тук ми дадоха сили да се погледна и да не падам до нивото да соча имена.

БЛАГОДАРЯ,ТОНИ!
Пожелавам ти бързо възстановяване.
 

Тони, нека Бог да пази теб и семейството ти и ти дава много сили.

Тони, не обвинявам родителите си, че и до днес се правят на "ни лук яли, ни лук мирисали" и никой не посмява да загатне дори това, че съм осиновена. Явно си е до човек, а и нравите у нас се променят доста трудно. За хората е било ясно още когато аз не съм го осъзнавала. Някои роднини се изпускат, като им задам провокативни въпроси или говоря убедено за осиновяването ми, защото си мислят, че го знам директно от майка ми и баща ми. Като се усетят си "глътват" езика! Не се сърди на родителите си, (още повече, че вече не са на този свят), за това че не са ти казали. Това не променя особено нещата. Важното е, че са били добри с теб. Желая ти здраве, от тук на сетне, късмет (явно е, че не те изоставя дори и когато е най-трудно), обич и разбирателство в семейството ти!