Хиперактивно дете или просто криво

Благодаря ви за пожеланията първо, после за съветите.

tigonew наистина не става дума за гледане на ТВ, а за правене на яд - поне това е нашият случай - познавам си хората 

Eis ходя по детски площадки и наблюдавам децата. В БГ може би наистина е нормално децата да се тръпкат като трябва да си тръгват. Но тук това е много рядко срещано явление - нормалното е да си тръгнат покорно като мама каже Тръгваме. Никой не вика по децата си, говори им се тихо и кротко. И слушат и изпълняват и са съвсем спокойни. Иначе си тичат и си играят като всички деца - просто се подчиняват на родителите си. Не знам как се постига този ефект. От една страна хората тук наистина са по-възпитани и си говорят нормално. А от друга - може и ген да си е.

И има голямо значение характера на детето и също дали е хиперактивно или не и т.н. Всичко има значение, затова има лесни и труди деца. Но явно човек трябва да има поне 2 тотално различни деца за да осъзнае, че и подходът към всяко от тях трябва да е различен

 

Аз затова ти казвам да прекарваш повече време с някоя майка на "нормално" дете... може да е от полза! Не казвам, че детето ти е лесно! Но може да помогне...

Niki, страници наред ти даваме съвети...ама ти си знаеш твоето - не слуша, не се подчинява , не е нормален...наричаш го с какви ли не имена.

И да имаш и да нямаш диагноза хиперактивност, това няма да ти промени детето! Ако е диагностицирано като хиперактивно то пак няма да те слуша, пак няма да се подчинява и т.н. Няма да го "излекуват". Може би едиственото което ще стане, е че ще загубиш надежда той да стане някога послушен. Хиперактивните деца са си хиперактивни и на 7 и на 15 години. Просто ще знаеш, че те чакат още трудности - докато другите палави деца като станат на 8-10 години ще се кротнат.

А за подчиняването - наистина прочети една книжка за позитивното възпитание. Гледай другите родители.

Едно дете под 3 никога няма да се подчини ако го дръпнеш от площадката където му е интересно и вземеш и го закараш у дома.
Обаче ако го помолиш  да ти помогне да занесеш ключовете си в колата ще тръгне веднага.

Аз съм съгласна с Деси за всичко, което е написала.
Но мисля, че Ники всъщност не иска съвет, тъй като не приема никой от съветите, а просто някой да й съчувства! Което е окей!
Но трябва и нещо да се промени като цяло и аз се надявам това да се случи!
Поздрав от мен!   

Всъщност исках да чуя мнението на хора сблъсквали се с хиперактивни деца за да преценя дали моето има проблем. Не знам защо си мислите, че не се съгласявам със съветите ви - възможно е при някои деца да имат ефект. АКо щете вярвайте, но изпробвам всичко, което ми препоръчвате. И наистина тук е рядко срещано явление да се тръшка дете. И без значение на каква възраст повечетго са кротки и разбрани и наистина се подчиняват - може би е трудно да се повярва докато не се види. По-малките дори да не се подчиняват като ги поведеш си трайкат, а не да пищат на умрело и да не дават да ги сложиш в количката. Имаше случай наскоро за който даже писах, щото ми направи впечатление - на фона на другите кротки деца, едно почти 3 год момченце не искаше да си тръгва от ясла. Това, което направиха - никой не се разправя с него, просто го влачиха до колата. Ако винаги така постъпват е нормално детето да се научи в един момент, че всяка съпротива от негова страна ще е безполезна и в един момент след като не му е харесало да го влачат, преценява, че му е по-лесно само да си ходи и да не роптае. При Давид така като действам има съвсем минимален ефект, защото той просто е много упорит е тръшкането и рева си и  не млъква докато не стане неговото - в състояние е да реве много дълго време, ако не постигне ефект почва да прави забранени неща и така докато не стане неговото или докато не му се развикаш ама толкова строго, че да го уплашиш или да го удариш. Аз не мога да изглеждам толкова страшна или поне рядко ми се удава. И на мен отначало ми беше странно поведението на тукашните деца. Но лека полека реших, че щом повечето са такива, значи на нас нещо ни има.
Сигурна съм че си има методи за справяне с хиперактивни деца, които ние обикновените хора не знаем, а само специалистите. Те едва ли са са много по-различни от тези за работа с обикновени деца, но със сигурност има съществени разлики в някои отношения.
Какво да направя като наблюдавам кротки родители на кротки деца как действат и аз действам по същия начин е ефектът е коренно различен - просто липсва. Не знам защо е толкова трудно да се приеме, че децата могат да реагират по различен начин и за всяко поотделно трябва да се намери подхода.  Чета книги за гледане на деца всякакви и изробвам всичко. Не знам конкретно тези за позитивното възпитание какви са и дали изобщо са различни от другите. Навсякъде се проповядва любов към детето в общи линии и нещата се припокриват.
desi моето дете като го помоля да направи нещо, да ми помогне в 99% от случаите не го прави. Наистина не знам защо си толкова убедена, че всяко дете ще ми помогне да занеса ключовете за колата - може би наистина повечето да, но далеч не всички. Моето ако си прави нещо интересно или изобщо няма да ме погледне в подобен случай или ще ми се изхили в очите и ще избяга или ще изпищи - зависи от настроението му. Безброй пъти съм го молила да ми помага - нарочно прави обратното на което му кажа. Ако по същия начин се държа с други деца определено ефектът е по-различен. Може да е и защото съм чужд човек, но разлика има.
Знам, че не мога да го накарам да се кротне. Но поне за някои неща трябва да научи правилата и да ги спазва, поне ако аз съм наоколо. Забелязала съм, че тук децата се подчиняват безпрекословно на родителите си. Но е само това - подчинение. Ако родителят го няма или се скрие от погледа им и те веднага почват да си правят квото си искат. Но поне имат страх. Повечето са така и нито са трвмирани, нито комплексирани - държат се много адекватно, като дърти хора, не се панират от нищо и имат прекалено добро самочувствие. И все пак това не им пречи да слушат родителите си. И в православни църковни книги пише, че за да вървят нещатата в едно семейство, децата трябва да се подчиняват на родителите си. А тези книги са ги писали мъдри хора. Но вие оредполагам, че такива книги не четете. Ако все пак се поинтересувате ще разберете по-добре гледната ми точка и начин на мислене. Така че си има значение и какви книги си е избрал да чете човек и да им вярва. За мен едно бебе, дете или тииейджър не са достатъчно узрели за да определят правилата в семейството.  Едно е да третираш детето си като равноправен член и да се съобразяваш с нуждите му, а съвсем друго да го оставиш да ти се качи на главата и да те ошашави, което неизбежно ще се случи, ако всичко му е позволено.

Ники, Деси е права.
Наистина не четеш какво пишем или четеш избирателно.
Питай ме като майка на свръхактивно дете, какво точно те интересува.
Как се правят тук тестовете?
Как се държа детето ми тогава, как е сега?
Искаш помощ, пък само се жалваш и не поемаш подадената ръка.

Ники казваш че си направила много неща...като какво например?
въведе режим ли? започна да спиш с детето си? /това не е НИКАК ама никак маловажно - 99% от пакостниците се укротяват ако спят с родители си/, остави детето ти да цапа докато се храни, без ти да си наоколо да му помагаш? даваш му да играе  с тесто примерно? /то има нужда от стимулацията/, направи му кутия с изненади на която всеки ден сменяш съдържанието?

казваш, че наблщдаваш кротки деца и родители - ами те не дърпат децата си от площадката. Загледай се мноооооооооого по задълбочено как го правят. гледаш само резултата , а не как са пюго постигнали. просто не искаш да разбереш, че не детето а ТИ трябва да се промениш. 

аз как процедирам с моето - ако ще тръгваме след 30 минути му казвам кога - сега можеш да играеш, след 30 минути ще отидем в колата, после  ще си купим сладолед.
след 20 минути пак му напомням, след 15 пак, после почвам на всеки 2-3 минути. Като останат 2 минутки му казвам: На пързалката ли искаш да се пуснеш или да се полюлееш на люлката за преди да се качиш в колата? давам му възможност да избере 1 от 2 правилни решения. Не му казвам след 2 минути тръгваме - защото ясно, че щи ми кажа/покаже НЕ!
детето трябва да знае какво става СЕГА, какво следва, и какво ще последва след това.
И няма дете дето ще се примере да спи, ама всяко ще се съгласи да яде пуканки примерно.
Казваш, че сина ти разхвърля - ами ти пък събирай играчките - нека това му е играта - да изсипва кашона. като отваря вратичките на шкафчетата и вади от там нещата ти с усмивка  играй с него и върви след него и прибирай.

Т.е. ти се примири и подчини. Когато той разбере, че ти го правиш ще се подчини и той. Защото децата учат с подражание!  Запитай се защо другите деца слушат, а твоето не слуша?
ами защото техните родители както ти по-горе каза са СПОКОЙНИ и приемат децата си, а ти изкарваш своето най-черното на света. Дали хиперактивно или не - това е твоето дете. Най-доброто. Най-умното. Най- послушното!
А той е ужасно послушен - прави точно това, което ти правиш - води борба за надмощие с майка си. Ти се опитваш да го накараш да се подчинява - ами и той същото се опитва теб да научи - нали това вижда по цял ден.

няма дете което няма положителни качества - просто трябва да ги откриеш и да ги ползваш. АКо обича да се къпе - ами въведи къпането в дневния режим 4 или дори 6 пъти дневно. Ако обича да се качва по стълби - осигури му го и него 2-3 пъти дневно.... така като въведеш това което на него му харесва, няма да му остане много време за беснеене

Аз примерно с момента с моя малкия немога да се разбера, че олиото не се вади от шкафа и не се излива на пода и не се сяда в него 
Ами махнах олиото и сложих шише от олио пълно с вода - така и да я излее и да се намокри лесно се почиства.
Не му се карах, нито му забранявах да отваря шкафа, нито забраних да пипа олиото. И ето вече след седмица почна да не му е интересно да го прави. Защото не го накарах да се подчинява. Защото аз се подчиних на желанието му.

Разбираш ли как трябва да мислиш?

Деси, евала!
По-добре нямаше да мога да го напиша.

Ники, ми просто си идвай в Бг. за да не ти се струват разликите толкова големи 
Относно свръх котролираните и дисциплинирани деца, за които пишеш, че има около теб и които както казва, щом родителите им се скрият почват да правят простотии, то искам да ти кажа, че това е просто - отвратително. Някой ден така ще се скриват те и ще правят простотии, но вече на съвсем друго ниво ( като наркотици, проституиране, и др. асоциални прояви ).
Така че по-добре детето да ти се тръшка, ти да си до него и то да знае, че въпреки всичко ти си го обичаш и няма да го зарежеш, само защото не  правии твоето.
Когато на едно дете му се каже, че е лошо, то става лошо. Защото това което родителите казват за децата е най-верното и детето следва да стане такова, каквото родителите му казват, че е. Разбираш ли - за да оправдае думите им.
А лоши деца няма. Те са просто по-малко разбрани.
Опитай се за малко да слезнеш на неговото ниво да помислиш с неговата глава и от неговата гледна точка. Ако трябва постой малко на пода с него. Ще видиш съвсем под дръг ъгъл нещата и може би това ще ти помогне. Колкото за успокоение - намери си някой йога клуб и ходи поне веднъж седмично. Ще ти помогне да разпускаш от лудото ежедневие.
Хубава музика, вечер също ще ти подейства добре, както и на малчугана.
Хайде, успех, мила 

Ники, когато му се скараш лошо идва ли в теб да се гуши? Ако в повечето случаи е Да (което е нормалния вариант, например дъщеря ми не го прави), значи с повече мекота и показване на любов ще се получи лесно. А за подчинението на децата при вас - много ме изненада

Аз, както виждате, живея в Англия, така че знам какво има предвид Ники с "подчинението". И тук децата се "подчиняват" - всъщност, както бях написала по-горе, те по-скоро "сътрудничат", защото нищо не им се дава като заповеди, нито като молби. Не е необходимо да молиш детето си да направи нещо, то така няма да те послуша. Нещата се правят все едно му даваш идеи. Във всеки случай, Деси е имала достатъчно огромно търпение да ти каже всичко повече от точно, дума по дума, и да ти опише начин на поведение, отношение - много ми харесват нейните постинги, има много идеи, вдъхновяващи! А ако ти смяташ, че не можеш да се справиш, намери човек, който с много търпение, такт и любов да се разбира с детето ти, докато ти се грижиш за себе си през останалата част от бременността! Пък този човек може и да ти помогне и на теб! Освен това ти каза, че ти изглежда сякаш все едно дяволът се е вселил в него! Аз те питах и преди - има ли православна църква някъде около теб? Защото при мен има (даже цели три в нашия град). Заведи го да му прочетат молитва също. Води го често да се причастява. Ако си вярваща, разбира се. Моят син също беше много диво детенце (в никакъв случай не и лошо дете), сега служи в олтара - и това е хубаво, след няколко години му намериха и занимание, и той се чувства полезен!

Когато разкажа факти, които не ми харесват или са ми проблем по някакъв начин ме обвиняват, че се жалвам. Когато кажа, че нещо хубаво ми се е случило - хваля се. А истината е че просто споделям с цел да добиете представа за нещата. Защо реши, че не поемам подадената ръка. Току що казах, че точно това правя. Недоволни сте че при мен някои методи не работят. Аз също съм недоволна ама това е положението. А ако не вярвате не мога нищо да направя

аз затова спрях отдавна да пиша
нямам нищо против Ники ама това е вече повече от досасно - ако иска съчувствие ок но мен ми писна да слушам само обиди по адрес на детето
познавам виртуално майки на хиперактивни деца - е никоя не говори за детето си като Ники

Ники за мен ти форстрираш детето и то се опитва да компенсира

Щом не работят, значи методите ти са за кофата за боклук. Метафорично казано.
Ако си прочела внимантелно другата тема, дето пак аз съм я пускала, вътре съм описала методите, които използвах аз и които са ми помогнали.
Деси също ти даде примери.
Не чети избирателно.
Направи си план, спазвай го ти самата.
Децата имат нужда от граници, за да се опрат на тях.
Твоето расте без такива. Губи представа за себе си и за света около него, затова борбата ви за надмощие е толкова велика.

desi извинявай ама имам чувството, че целта на постовете ти е предимно да ме обвиниш колко съм некадърна, непослушна и т.н съответно детето ми е най-нормалното на света, а ти си пример за майка, който всички трябва да следват и чуждите деца са като твоето и обезателно реагират по същия начин. Дали го приемаш или не просто нещата не стоят както ти си мислиш - странно, мислех че ясно се изразявам, но пак не ме разбират хората .
Единственото, с което нямам проблем е спането му. Едва го научих да спи сам и сега нито той иска да спи с нас нито ние искаме с него.  Иска си в неговото креватче, да си гушне неговото си юрганче, да си лапне пръста и така да спи - направо ангелче - много родители дълго време се мъчат да постигнат същия ефект безуспешно. Вече дори ти казах, че с него е невъзможно да се спи, но явно си пропуснала този пост или просто си четеш избирателно. Не виждам защо зорлям да си създавам нови проблеми само и само да съм като другите майки и деца, които не са успели да си научат децата да спят сами и за да не признаят поражението си вече се дават за пример че всички майки и деца трябва да спят заедно и това било най-доброто. Добро е само ако детето и майката го искат и им е добре. Ако не им е приятно и не могат да спят не виждам що да се мъчат взаимно.
Освен това съм бременна, имам проблема бременност и съм на постелен режим, които заради Давид и др задължения ми е невъзможно да спазвам. Вчера ме заплашиха на прегледа, че ако не лежа в къщи ще ме хоспитализират до раждането, защото се наблюдават признаци за започнало такова. Тук лекарства не предписват - само лежане. Давид без мен ще загине - за пореден път тази нощ баща му си го върна в леглото с 40 градуса без да направи нищо по въпроса - явно няма да се научи да е родител никога. Аз действително се чувствам зле и си усещам,че бременността ми не върви като хората, всичко ме боли, което е възможно да боли една бременна и имам всички възможни усложнения от бременността  и изобщо  не се знае как ще завърши. Ти не си бременна, а ми даваш пример със себе си как чистиш след детето си. Е опитай се да разбереш колкото и да ти е трудно, че аз просто нямам физическата възможност нито да го нося, нито да се навеждам и чистя след него, въпреки че го правя от немай къде. А ти ме съветваш още повече да се натоварвам физически. Резулатат от цялата работа може да бъде само един - загуба на бебетата. Ако не беше тази бременност изобщо нямаше да се притеснявам толкова за Давид, защото ще имам доста повече възможности да се занимавам с него. А от как съм забременяла се е почнало с кви ли не проблеми и нито мога да го извеждам, нито да му задоволявам прищевките нито нищо и той се побърква. Затова и го записах на ясла и за щастие там му харесва. Само дето от как е тръгнал си е все болен и последните 3 дена по никое време ми звънят от яслата на пожар да си го прибирам че е с температура. Виждам, че не е добре детето, но с мъжът ми рискуваме да го пускаме за да мога поне малко да си почина. С него е невъзможно - в случая буквално става дума за избор между Давид и бебетата, които са на път. Сега пак ще ме обвините, че се оплаквам. А аз просто искам да обясня на проЗ език защо правя това, което правя, щото не срещам разбиране от някои хора.
Давид НЕ обича да се къпе - обича само да разлива вода ама като види корито пищи. Пиши като му мия ръцете, зъбите, всичко, като го преобувам, като не му давам да си играе с телефона ми и с дистанционните и изобщо за всичко. Е няма да му ги дам да си направи кефа. И без това прекалено много неща са му разрешени. Човекът буквално злоупотребява и накрая усещам как ще се стигне до там, че нищо наше няма да му давам да пипа, само с играчките си да си играе. Пък ако ще. Като не може да го научи с добро, ще му се наложи да е с лошо.
Но пак ти казвам - няма да си рискувам бременността и да вървя след него и да правя неща, които на теб явно не са ти проблем,а  и не виждам причина да не правиш, но аз си имам куп причини да не ги правя