Публикувана: 28 юли 2009, 13:51 ч.
Последно мнение: 13 ноем. 2009, 16:57 ч.

не мога да се справя с детето си

23 177
222
1

28 юли 2009, 13:51 ч.

Burgas, Bulgaria
Мнения: 3 561

Ох не съм вярвала, 4е някога ще напиша подобна тема.Лошото е, 4е без да се усетя май сина ми се е превърнал в 4удовище.2 дни не бях в къщи-работата ми е такава 4е 24 4аса през ден ме няма .Това е от седмица т.е. работата.В4ера се разплаках-взех го от яслата ,а той като се прибрахме като запо4на да реве,да нервни4и,за всяко нещо полу4авах НЕ като отговор,би ме ,рита ме Cry

........ Боже направо съжалих, 4е съм се прибрала.Той не беше такова дете откак тръгна на ясла запо4на да се бие,да крещи и така.
Аз съм от лошите мейки-бия по дупето и през ръцете когато прави беля.Това ли ми е грешката ,или малко са му шамарите.Просто нервите ми не държат-той е ужасен ,не ме 4ува като му говоря изобщо,ако е на кеф ,тогава........ а уж за това бях строга,за да не стане лигаве.......дайте ми съвет-как да реагирам какво да правя......
той е на 2г.3м.

п.п.такъв шамар ми удари сутрината ooooh!

и обяснявам и пляскам-НЕСТАВА

# 1 28 юли 2009, 14:59 ч.

Мнения: 383

Пробвай само да обясняваш, без да пляскаш Peace

# 2 28 юли 2009, 14:59 ч.

на изток от рая
Мнения: 442

Съвет не мога да дам, и аз имам нужда от помощ. Жалвах се в ето тази тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=415456.0 , заповядай.

# 3 28 юли 2009, 15:07 ч.

Мнения: 2 331

Аз се поставих на мястото на детенце-първо: на ясла съм без мама;после, мама започва да липсва и през времето, в което аз съм в къщи;аз нямам достатъчно думички, за да кажа как се чувствам и удрям мама, за да разбере, че нещо ме наранява-наранявам я, защото тя ме наранява. Може би и това, че ти го удряш по дупето, му служи за модел как да изрази себе си.Решението на нещата, според мен е:спираш да пляскаш, гушкаш много и му обясняваш, че разбираш колко му е мъчно, че и на теб ти е мъчно и хората използват думички, а не шамарят, когато им е болно и се чувстват зле.Обясняваш, че ти причинява болка, а това е лоша постъпка, че ти не си направила нищо лошо, че големите работят, че той вече е голям и неговата работа е да играе в яслата с децата, да учи там и т.н.И най-важното-дай му време и бъди търпелива! Peace

И как пък детенце ще е чудовище???Недей така!
Бързо справяне с нещата!

# 4 28 юли 2009, 15:08 ч.

Мнения: 2 309

И моето дете е минавало през изключително лигави периоди. Рев, тръшкане, инат до посиняване. Блъскам си главата, откак се е родила, но съвсем наскоро открих ключа към тези й състояния. На първо място се успокоих аз. Беше ми наистина трудно, защото първите 3 месеца от сегашната ми бременност бяха кошмарни - нервни и пълни с притеснение и ревове. Това явно повлия и на детето, което стана избухливо и раздразнително. А аз бях едно кошмарно, кресливо и истерично същество. Когато си наложих да се успокоя / наистина, не просто привидно/, детето се промени много. Случва се все още да се тръшне, но я оставям да си поплаче, като почне да затихва я придърпвам да я прегърна. Поддаде ли, значи бурята е минала.

Наистина не мога да ти дам конкретен съвет. Трябва да намериш пътя към твоето дете и неговия характер. Ти си го познаваш най-добре. Но е важно да предприемеш някакви действия, защото подобно поведение се задълбочава при някои деца и се превръща в постоянно.

# 5 28 юли 2009, 15:19 ч.

Мнения: 3 521

Времето между 2 и 3 г. не случайно се нарича "малък пубертет". И моята дъщеря беше такава - дърпа, чупи, хвърля, събаряше столове, ревеше като магаре, така че съседите даже веднъж изпратиха проверка дали не я малтретираме(не живея в България)...изобщо пълна програма с елементи на истерия. Crazy

. Без шамари беше зле, с - още по-зле. Хубавото е, че около 3 г. започват да се очовечават. До тогава мога само да ти пожелая здрави нерви и не му се връзвай - мисли какво ще стане, когато дойде време за истинския пубертет и започне "откровено" да те провокира Wink

.

Една мама ми беше дала тогава много хубав съвет - когато детето изпадне в "криза" го целуваш по бузата, казваш му "Мама, много те обича" и си излизаш от стаята. Като се набушува моята пристигаше мазна-мазна да се гушка. Rolling Eyes

Допълнителен фактор, естествено, е и яслата. За съжаление повечето деца я изживяват много емоционално. Това, което при моето дете помага е след ясла да направим една мнооого дълга разходка, в която не викам и крещя за нищо, освен ако не е живото-застрашаващо(примерно да тръгне да се хвърля под някоя кола), а я оставям да вилнее и чат-пат подпитвам да ми разкаж какво са правили в градината, как са се държали другите деца, на какво са играли и пр. По този начин имам чувството, че "изживява" втори път ежедневието си и вече не гледа на него толкова емоционално.
Диванета, какво да ги правиш Wink

# 6 28 юли 2009, 15:30 ч.

до една звездичка
Мнения: 1 892

според мен напрежението ти е в повече.
няма ли кой да те отмени за малко?

# 7 28 юли 2009, 15:34 ч.

Мнения: 544

Според мен детето така показва, че му липсваш. Много деца в яслата се ограничават, спазват ред, а после се отпускат. Освен това и работното ти време е толкова дълго, че детето си подтиска емоциите още повече. Но с бой ситуацията излиза извън контрол. На теб ти е болно, когато той те удря, а на него какво му е? Леко, кротко, спокойно и търпеливо се преминава през тези периоди. Не драматизирай и в никакъв случай не го наричай лош.

# 8 28 юли 2009, 15:38 ч.

София
Мнения: 12 554

Мария, като ти направи така - оставяш го сам в стаята и излизаш. Да реве колкото иска. Обикновено, когато са без публика спират.

Моят син също се опита да прилага такива номерца като посягане и "Ти си лоша майка", но след като два пъти го извадих на стълбищната площадка и затворих вратата - спря да посяга. Сега се опитва да казва, че съм лоша, но като го погледна и веднага бърза да каже - Ама много се обичаме, нали? Mr. Green

Така че според мен децата си позволяват толкова, колкото усещат, че ти им позволяваш.

# 9 28 юли 2009, 15:38 ч.

Мнения: 735

Те, хората, са изписали тонове книги за т.нар. в западния свят "the terrible twos".
В един момент и аз бях започнала да се отчайвам, но изчетох литературата и ... се успокоих. Категорично избягвам прилагането на силови методи - тупването по дупето минава като майтап, леко плясване през ръцете има по-сериозен ефект, но това е в мноооого краен случай. Гледам да говоря спокойно и тихо, а от известно време, когато стане някоя подобна случка, го питам какво иска и дали не иска бой /какъвто нямам и намерение да му давам/, а той отговаря, че иска само целувка... И става един добър... За голями провинения го изпращам в ъгъла, но това при нас също няма особен ефект. Обяснявам му до втръсване, кое и защо не трябва да се прави. Но, в този пубертет, както е писала и surfline, най-важното е да се разбере, че в подобно държание няма нищо ненормално, дори специалистите твърдят, че тези поведения са крайно необходими за изграждането на детето. Боят, като възпитателен метод, в България /масово в миналото, сега-не чак толкова/ се прилагаше за щяло и нещяло. А, относно посягането към майка си или баща си и т.н. - какво показваш на детето си, като отвръщаш на неговия шамар отново с шамар?! Хем - така не бива, но в същото време "на мама е разрешено". Е, не става!

# 10 28 юли 2009, 16:14 ч.

Бургас
Мнения: 10 822

Опитай с игнориране-пълно-все едно си сама.

# 11 28 юли 2009, 16:34 ч.

София
Мнения: 3 855

Мислех си да пускам точно такава тема, но си ме изпреварила Laughing

.
Дъщеря ми пищи, тръшка се, дере се винаги, когато не стане нейното и мислех да търся помощ от психолог, но първо се консултирах с педиатърката и тя каза, че това е т.нар. детски пубертет и до към 3 - я РД този период ще премине. Когато започне така да се държи не трябва да й обръщам внимание, ако може дори и сама да я оставя в стаята, защото ако се опитвам да я разсейвам или да й обръщам внимание става още по - лошо.

# 12 28 юли 2009, 20:57 ч.

Мнения: 1 266

Бебешки пубертет + ясла + мама вече я няма често и по много = ГОЛЯМ СТРЕС за детето.
Вместо да го наказваш за това поведение, което е повече от нормално и разбираемо, трябва да му обръщаш МНОГО внимание, да не си изпускаш нервите, да му говориш много, да гледаш да го разсейваш и разсмиваш. Ако прави категорично неприемливи неща - бие, хапе, тръшка се на улицата и крещи, просто го хващаш под мишница и го прибираш у дома, без да избухваш и се правиш, че не забелязваш това поведение. Не мисля, че ступването води до положеителни резултати. Можеш да пробваш с тайм-аут: да стои сам в стаята си за 2 минути, за да се успокои. Можеш да купиш Бахови есенции, за да му улесниш прехода - специално "Орех" е за по-лесно привикване към промените.
Има ги при д-р Пашкулев: http://veridia.dir.bg/WEB-SITE/BG-US.htm, можеш да поръчаш и онлайн.

# 13 28 юли 2009, 21:00 ч.

Мнения: 25 710

Цитат на: nana77 в вт, 28 юли 2009, 15:38

Моят син също се опита да прилага такива номерца като посягане и "Ти си лоша майка", но след като два пъти го извадих на стълбищната площадка и затворих вратата - спря да посяга.

Лоша идея, според мен. По-добре го плесни, отколкото да го гониш от дома му - това създава по-голям стрес и несигурност у детето ти. Да не говорим за емоционалното отблъскване, изразено толкова буквално. Confused