За акцента?

Не мога да ти помогна с конкретни отговори, защото за мен акцента не е проблем, но имам приятелка, която в момента се опитва да придобие американски акцент. Знам че ходи на специални курсове, но и в къщи се упражнява, освен да я питам каква програма ползва  При нея е свързано с работата й, често имала презентации и според нея, ако държиш на реномето си, би трябвало да е поизчистен акцента. И Арнолд Шварценегер е имал уроци за подобряване на акцента, предполагам не са били никак евтини, но резултатите не са впечатляващи 

Преди години съм се срещала с Ралица Василева в Атланта и тогава я питах за акцента. Тя обясни, че е израсла в чужбина, покрай дипломатическата работа на баща си и е учила в американски и английски училища, но нямам спомен да е казвала, че е живяла като дете в САЩ. После е записала филология в СУ, явила се е на конкурса на СНН и оттам - Атланта и историята после я знаете.

Американците, с които съм говорила, са на мнение, че практически Василева говори без акцент. Далеч не може да се каже същото за мен, и български, и английски говоря като южнячка, само дето в Щатите го намират за секси, а тук - за селяния. Ходи се оправяй 

Вярно нависоко се целите.Има хора на които езика им се удава по лесно и те могат да го докарат в даден момент без акцент. Мога да кажа че нивото трябва да е доста високо за да се говори без акцент. Моят английски има акцент, казвали са ми американци , че е южно американски. Не знам откъде им дойде това наум, аз никога не съм живяла в САЩ. Зависи кой е поставил основата на знанията в предучилищна и училищна възраст.
За немският ме питат дали съм от Чехия и защо говоря с англйски акцент . На този въпрос не можах да отговоря, но си направих извода че имам още много да уча.

Ралица Василева е живяла в чужбина, учила е в английски у-ща, после е учила в 1-ва Аглийска гиманзия, след това Английска филология и след това САЩ. Малко са хората които могат да и достигнат нивото на владеене на езика и на акцента (дето почти го няма).

Не претендирам за липса на акцент ( докат чета не си личи, но за да не си личи когато говоря трябва много да се старая по въпроса), но съвет мога да дам доколкото аз съм се борила с това.
Четене на глас, speech терапист и мнооого упражняване, няма друго решение на въпроса. За мен лично е по-важно да говоря правилно, отколкото без акцент.

Имам си акцент и не ми пречи, не съм забелязала и на околните да им е проблем. Всеки разбира че съм чужденка, обикновено предположенията са за французойка или рускиня (това е по-разбираемо). Акцентът е последното което би ме притеснило, виж ако бъркам граматиката е друга работа .

И аз като вас се ядосвам, че имам акцент, който сигурно никога няма да преборя, колкото и да се опитвам, но интересно, че всички тук ми казват да не се опитвам, защото бил много симпатичен, а и в това нямало нищо лошо, даже напротив - това било част от моята индивидуалност.
И май наистина ще излезе така - като ме чуят, започват да гадаят откъде съм и става особено забавно. Най-невероятни предположения съм чувала, особено от хора, които не са слушали много славянска реч.

Така че вече не се вживявам особено, стига да ме разбират и да не предизвиквам печатни грешки. Защо трябва да се правя на французойка, след като никога няма да стана такава (надявам се)  

Имам акцент доколкото става ясно, че английския не ми е роден език. Отдавна не са ме молили да повтарям, а и всичките ми клиенти, съученици, колеги и т.н. казват, че говоря ясно и всичко ми се разбира. Така че не се боря, още повече, че в Калифорния много хора говорят с акцент, включително губернатора  . Според мен, за да си изчистиш акцента на моята възраст, трябва да имаш точен слух. А аз съм музикален инвалид  .

Тук ме мислят за французойка , рускиня, чехкиня (за чехкинята мисля, че е от фамилното ми име) или бразилка. В Англия ме помислиха за американка

аз съм много далеч от знаенето на перфектен италиански, за да мисля за акцент, засега се задоволявам да се разбирам с хората. положението с английския ми е съвсем различно.  темата е важна и се записвам.
мисля, че освен това което казвате, има значение и до колко човек е музикален.
да се настроиш към музиката на езика определено изисква да имаш по-развит слух.
също така трейнингите за които говорите.
ако забелязвате ралица василева почти не си отваря устата, като говори и изнася звука сякаш от плитко.
мислила съм си, че сигурно това е нейната техника и че е учена специално.  и друга жена познавам която изнася звука по същия процъцкан начин и ( казват) няма акцент. та, сигурно тия неща се учат , има техники, като при пеенето.

Много интересна тема:)
Аз говоря без акцент руски и български ( майка ми е рускиня).Англичани са ми казвали,че говоря като американка ( американец ми беше учителя по английски),холандците все ме бъркат с германка.

Като студентка имах доста часове по сценична реч и след години усетих ползата от тях.
Акцент може да се преодолее,но с много упражнения за дикция и най-важното-добър слухов модел.Ако си заобиколен от хора, които говорят добре( в умерено темпо, с ясен изказ на всеки звук,правилно дишане (затова обаче трябва много добре да се владее езика),може да се преодолее.Веднъж ми се наложи да изиграя американка,учеща български и успях да се справя сполучливо преди всичко,защото си мислех,че съм американка, говореща на бг.

Сега проблем ми е,че докато бях в Бг се движех в артистична среда,сред хора с ясна дикция и красиви гласове, а тук живея сред обикновени хора.Повечето от тях имат говорни дефекти,фъфлят,говорят мързеливо,не изговарят думите до край и това много ме дразни,но няма как да им кажа "извинете,ама не ми харесва вашия глас и начина по който говорите и не искам да ви слушам".

И една малко смешна случка.Трябваше да изпея една оперна ария на френски, а никога не съм учила френска граматика(само фонетика).След безбройно повтаряне на всеки звук като папагал най-после я научих така,че френскоговорещ да разбере текста.След като я изпях един възрастен французин дойде и почна да ми обяснява как веднага си личи,че съм французойка, толкова красиво съм казвала думите ( знаех превода на всяка дума и фамилното ни име е френско).Никога не бях виждала такова разочарование в очите на някого,когато му казах,че фамилното име е на мъжа ми, а френския е единствения език, на който не мога нищо да кажа,защото никога не съм го учила.

  и аз така. Да не говорим,че при мен съвсем е обърквация...често ми казват,че говоря  с тоскански акцент (нали там съм учила)  ,а мъжа ми  казва ,че е чисто славянски.. ..
  на английски пък си говоря на бритиш и след 3 години в САЩ не си пречупих акцента...
 
 Но и мен не ме притеснява.Важното е ,че говоря правилно и ме разбират. 
Българка съм и изобщо не се срамувам от това. 

Не познавам чужденец, който да говори без акцент. За да е така или трябва да е попаднал като дете в чуждата страна или трябва да е двуезичен. Макар че при двуезични също съм чувала акцент.

МОже и да има някакви системи с които да се учи говорене без акцент, но аз не съм чувала за такива. Пък и много не се вманячавам в акцента си. Аз не го чувам, иначе не бих имала акцент.  Тогава как бих могла да се боря с него?  Пък и всички ми казват че акцентът ми бил много чаровен, тъй че продължама да си живея с чара си. 

гери, аз не мисля, че става въпрос за срам ( или не).
по-скоро дали имаш интерес към това да достигнеш без-акцентност.
дали го считаш за важно, или не. занимава ли ти се или не.
не знам дали без-акцентността означава тоталната интеграция,
когато вече си се слял тотално със средата и тя не те разпознава , като чуждо 'тяло'.
не знам, без-акцентността според мен  е етап , който е свободно избираем и в голяма степен екстра, предизвикателство някакво. на мен ще ми е интересно след 10 години в Италия да видя докъде ще съм в това отношение.

иначе тук не знам за курс за произношение ( сигурно има някъде), но в щатите братовчедка ми си е купила такъв пакет - дискове и тн и действа за преодоляване на акцента. 

  Лени,зависи много от средата...
едно на ръка ,че в Италия всички говорят с различен акцент и диалект...
Важно е и дали общуваш с българи.
Като бях студентка тук направо забравях българския,контактувах само по телефона с родителите ми ,веднъж на 20 дни.Бях и по-млада,което също е важно .
  Дъщеря ми сега говори без акцент на 3 езика.
  За мен положението сега е различно- имам бг приятели,пиша тук,чета на бг,говоря с дъщеря ми на бг...случвало ми се е понякога да изключа и да проговоря нещо и на мъжа ми на Бг    ...да не говорим в просъница  ..колко пъти ме е будил в недоумение какво съм му казала 
   А  за мен ще си остане потресаващ един пример- в САЩ се запознах с една баба на 90 год.,която живееше от близо 70 год. там, женена за американец....беше хвърлила в ужас дъщерите си,когато на преклонна възраст беше започнала да говори само на бг... ..те не я разбираха и се наложи да вземат един неин племенник  да им превежда...
 

  неее, ще падна от смях
оо, за италианския си напълно права, аз тези дни, в които бях сред хора от различни области често сбутвах мъжа ми да го питам тия хора защо така странно говорят 
един ден, ще говоря с романьолски напев , но и това ще е супер постижение.
освен разни уроци и тн, е важно и това което с картинка казвате - обркъжението.
на зет ми нищо не му разбирам, тоя човек фъфли. смацафрацва думите, говори като стрела.
и рядко чувам някой, който да говори .... ясно, отчетливо, да диша правилно, с ясна дикция и тн.

Като настъпи юни месец и ми става зле, защото редовно трябва да взимам устният изпит по два пъти, защото на учителката ми акцента й е непознат. Вманиачени са на тема " British English", целта им е всички да говорят така, а това е невъзможно за половината не английско говорещо население на земята. За хората с отличен музикален слух не е дори важно да говорят даден език на високо ниво, но в същото време нямат почти никакъв акцент. Познавам холандци, които правят грешки на английски, но имат страхотно произношение. Тоест няма връзка ниво на на знаене на езика и акцент.
За едни е талант, а за други упорита работа, но с някого, защото много често сам не можеш да си чуеш грешките. Нас ни тренират яко за различаване на грешките и се хващам, че го правя автоматично, но ако аз кажа нещо грешно, много рядко ще се чуя.

От една страна се познава, че идваш от другаде по начина на изговаряне на звуците. Например холандците си имат стандартни грешки, а ние други. Например: за  British English: ние не използваме аспирация при започващите думи с p, t, k / това се прави с устните и ако си сложиш ръката пред тях, когато изговаряш звука трябва да почувстваш движение на въздуха/ . При t: слагаме си езика доста назад, докато трябва да е зад предните зъби.  Правим грешки и с късите и дългите гласни / например тези, които са като при tea и ship /. Стандартно е и "Th".  Всъщност произнасянето правилно на звуците е първата стъпка за леко заличаване на акцента.

По отношение на холандски също си имаме стандартни грешки. Там са много трудни комбинациите от гласни, като  ui, например. Картинка, мислят те за германка, защото например думата Duits ние ще произнесем, както немците, а не както холандците. Пак заради гласните.

 За съжаление, факта че имам и ще имам акцент на холандски ми създава проблеми, защото децата на 13,14,15 години са много взискателни в това отношение. И тъй-като това отнема време, в момента залагам на правилната граматика. Когато говориш правилно, акцента е между другото.