За акцента?

Охо, много нависоко се целите. Ралица Василева е прекарала детството си в Bашингтон, понеже баща й Bесо брадата е бил дипломат там, учила е английска филология в София и като журналист е била на специализация в CNN и там я харесват.

всяка една английскоговоряща държава си има "акцент". не виждам нищо лошо в това. важното е употребата да е правилна граматически и разбираема.
нямам намерение да уча нито американски, нито какъвто и да е начин

дори Ралица си има запазен акцент и говори с малко по-твърдо от американците Р

Въпреки че бях на 14 години когато дойдох във Франция, до ден днешен имам акцент. Тогава трябваше да уча езика от нула, акцент ще имам до края на живота ми. И аз като теб години страдах заради него. Занимавах се с театър, акцентът ми пречеше много, колко сълзи съм изплакала заради този пуст акцент В един момент обаче осъзнаваш, че той е част от теб и че реално хората дори не го забелязват. Трябваше да се примиря с това. Аз говоря няколко езика и без да се хваля, се гордея, че ги говоря много добре. Но на всички имам акцент. Интересното е, че никой не го определя като български. Явно с годините се изменя. Днес на френски ми казват, че имам немски акцент, а на български ми казват , че имам френски акцент, което е глупост ( тези, които ме познават, знаят, че си говоря перфектен български).

Дълга история с акцентите.

Имам отвратителен "славянски" акцент - като иzпраскам някоя дума с едно твърдо Л и още по- твърдо Р и... срам, срааааам. Обикновено ме мислят zа рускиня.
Освен това и Уто с двете точки отгоре ми е направо мечта zа иzговаряне. 

хаха и аз имам същия проблем

ама значи толкова разбират от акценти -  руснаците приказват изключително меко.. поне в моите уши

И мелодията на еzика им е раzлична от нашата, ама нал се сещаш немците как правят раzлика 
Чуват, че zвучи славянско и край, рускиня  Все едно руснаците са единствения славянски еzик 

изглежда в нашия край по трудно ги бъркат понеже на "х"-то което се използва доста в холандския, казват "г'...

Ама тук всички чужденци ( с по-блед тен) са източно -европейци или турци.....

не стига, че имам акцент (естествено), но и еzика ми не само, че не е перфектен , направо си е мое иzобретение, но пък предимство е ,че  ми се обяснява по 100 пъти , много подробно и  не иzпадат в бяс, като кажа айде да повториш пак, бите 

Боря се с него, засега успешно, но не знам до каква степен. Испанците ми казват за испанския, че го говоря правилно, но малко по-меко , швейцарците тук ми казват за френския, че съм го говорила с канадски акцент (аз Канада само на картата съм я виждала , как пък го решиха това), а преди 2 месеца, когато минавах транзит през Милано, митничарите (говорехме на английски), като ме чуха и ми казват: "Ооооо, испанка"
Иди ги разбери

Мога да претендирам само, че говоря руски без акцент и то не издържам дълго, тъй като трябва да се съсредоточа. Въпреки че съм учила немски много по-основно и като граматика и като произношение, имам акцент. При това в Русия не съм живяла никога, а тук съм вече половин живот. Казвали са ми че е славянски, но не руски, по-скоро чехски, полски. Когато си защитавах дипломата, германци ме похвалиха. Наистина имах чувството, че тогава ми беше почти изчезнал - бг почти не говорех с месеци, а и много се бях задълбала в пустата му работа.
 
Говоренето на бг наистина ми влияе, но няма как - с децата си говоря всеки ден все пак. Ама и аз не искам да стана говорителка, де.

И аз намирам съвсем лек акцент при Р.Василева, не съвсем американски, не подозирах, че е живяла там като дете. Знаех другата част от историята.

А за борбата с акцента - мисля че трябва да се бори човек ако е много силен, да. Бих искала въобще да нямам, ама нито имам време вече, нито мисля че след толкова години ще успея да напасна този гърлен немски говор. Въпреки че при швейцарците е малко по-друг изговорът, което пък ми звучи селски. Та въобще май си ми е добре така с по-мекото ми произношение. По-важно ми е да е правилно.

Хайде и аз като мара подробната да се включа, макар че не живея в чужбина... Обаче от 3 години работих като преводач  за един италианец, и през цялото време на тази ми работа всички италианци ме питаха "ама вие (или ти алтернативни) верно ли не си италианка?". И веднага след моя отговор ми казваха..."ами да всъщност сега като се замисля усеща се малко милански акцент в говора, и малко  друг акцент, но не знам какъв" Това добре, все пака з съм живяла една година в милано....
Друг път обаче са ми казвали, че имам акцент от областта Емилиа-Романя, което мене ме шокира, защото никога не съм ходила там...
Но като цяло все още ме питат "Вие от къде в Италия сте?"

Вси4ките ми колеги и познати твърдят,4е нямам акцент,дори има такива,които не знаят,4е съм 4ужденка и като стане на дума ей такива о4и отварят  Обикновено ме питат дали съм от областта Венето 

аз пък години наред, докато нямах контакти с българи, вси4ки казваха, 4е акцент нямам. Откакто говоря 4есто на български, постоянно ме питат откъде съм, обикновено из разни области на Италия
(Хората с фино ухо оба4е, и които имат много контакти с 4ужденци, рано или късно се усеЩат.)

Освен в някои специфи4ни ситуации, не ми е никакъв проблем. Все пак, не ми е май4ин език.

По мои наблюдения хора, говорещи меко на
български, имат по-слаб акцент на немски.

Не мога да ти помогна с конкретни отговори, защото за мен акцента не е проблем, но имам приятелка, която в момента се опитва да придобие американски акцент. Знам че ходи на специални курсове, но и в къщи се упражнява, освен да я питам каква програма ползва  При нея е свързано с работата й, често имала презентации и според нея, ако държиш на реномето си, би трябвало да е поизчистен акцента. И Арнолд Шварценегер е имал уроци за подобряване на акцента, предполагам не са били никак евтини, но резултатите не са впечатляващи 

Преди години съм се срещала с Ралица Василева в Атланта и тогава я питах за акцента. Тя обясни, че е израсла в чужбина, покрай дипломатическата работа на баща си и е учила в американски и английски училища, но нямам спомен да е казвала, че е живяла като дете в САЩ. После е записала филология в СУ, явила се е на конкурса на СНН и оттам - Атланта и историята после я знаете.

Американците, с които съм говорила, са на мнение, че практически Василева говори без акцент. Далеч не може да се каже същото за мен, и български, и английски говоря като южнячка, само дето в Щатите го намират за секси, а тук - за селяния. Ходи се оправяй 

Вярно нависоко се целите.Има хора на които езика им се удава по лесно и те могат да го докарат в даден момент без акцент. Мога да кажа че нивото трябва да е доста високо за да се говори без акцент. Моят английски има акцент, казвали са ми американци , че е южно американски. Не знам откъде им дойде това наум, аз никога не съм живяла в САЩ. Зависи кой е поставил основата на знанията в предучилищна и училищна възраст.
За немският ме питат дали съм от Чехия и защо говоря с англйски акцент . На този въпрос не можах да отговоря, но си направих извода че имам още много да уча.

Ралица Василева е живяла в чужбина, учила е в английски у-ща, после е учила в 1-ва Аглийска гиманзия, след това Английска филология и след това САЩ. Малко са хората които могат да и достигнат нивото на владеене на езика и на акцента (дето почти го няма).

Не претендирам за липса на акцент ( докат чета не си личи, но за да не си личи когато говоря трябва много да се старая по въпроса), но съвет мога да дам доколкото аз съм се борила с това.
Четене на глас, speech терапист и мнооого упражняване, няма друго решение на въпроса. За мен лично е по-важно да говоря правилно, отколкото без акцент.

Имам си акцент и не ми пречи, не съм забелязала и на околните да им е проблем. Всеки разбира че съм чужденка, обикновено предположенията са за французойка или рускиня (това е по-разбираемо). Акцентът е последното което би ме притеснило, виж ако бъркам граматиката е друга работа .

И аз като вас се ядосвам, че имам акцент, който сигурно никога няма да преборя, колкото и да се опитвам, но интересно, че всички тук ми казват да не се опитвам, защото бил много симпатичен, а и в това нямало нищо лошо, даже напротив - това било част от моята индивидуалност.
И май наистина ще излезе така - като ме чуят, започват да гадаят откъде съм и става особено забавно. Най-невероятни предположения съм чувала, особено от хора, които не са слушали много славянска реч.

Така че вече не се вживявам особено, стига да ме разбират и да не предизвиквам печатни грешки. Защо трябва да се правя на французойка, след като никога няма да стана такава (надявам се)  

Имам акцент доколкото става ясно, че английския не ми е роден език. Отдавна не са ме молили да повтарям, а и всичките ми клиенти, съученици, колеги и т.н. казват, че говоря ясно и всичко ми се разбира. Така че не се боря, още повече, че в Калифорния много хора говорят с акцент, включително губернатора  . Според мен, за да си изчистиш акцента на моята възраст, трябва да имаш точен слух. А аз съм музикален инвалид  .

Тук ме мислят за французойка , рускиня, чехкиня (за чехкинята мисля, че е от фамилното ми име) или бразилка. В Англия ме помислиха за американка

аз съм много далеч от знаенето на перфектен италиански, за да мисля за акцент, засега се задоволявам да се разбирам с хората. положението с английския ми е съвсем различно.  темата е важна и се записвам.
мисля, че освен това което казвате, има значение и до колко човек е музикален.
да се настроиш към музиката на езика определено изисква да имаш по-развит слух.
също така трейнингите за които говорите.
ако забелязвате ралица василева почти не си отваря устата, като говори и изнася звука сякаш от плитко.
мислила съм си, че сигурно това е нейната техника и че е учена специално.  и друга жена познавам която изнася звука по същия процъцкан начин и ( казват) няма акцент. та, сигурно тия неща се учат , има техники, като при пеенето.

Много интересна тема:)
Аз говоря без акцент руски и български ( майка ми е рускиня).Англичани са ми казвали,че говоря като американка ( американец ми беше учителя по английски),холандците все ме бъркат с германка.

Като студентка имах доста часове по сценична реч и след години усетих ползата от тях.
Акцент може да се преодолее,но с много упражнения за дикция и най-важното-добър слухов модел.Ако си заобиколен от хора, които говорят добре( в умерено темпо, с ясен изказ на всеки звук,правилно дишане (затова обаче трябва много добре да се владее езика),може да се преодолее.Веднъж ми се наложи да изиграя американка,учеща български и успях да се справя сполучливо преди всичко,защото си мислех,че съм американка, говореща на бг.

Сега проблем ми е,че докато бях в Бг се движех в артистична среда,сред хора с ясна дикция и красиви гласове, а тук живея сред обикновени хора.Повечето от тях имат говорни дефекти,фъфлят,говорят мързеливо,не изговарят думите до край и това много ме дразни,но няма как да им кажа "извинете,ама не ми харесва вашия глас и начина по който говорите и не искам да ви слушам".

И една малко смешна случка.Трябваше да изпея една оперна ария на френски, а никога не съм учила френска граматика(само фонетика).След безбройно повтаряне на всеки звук като папагал най-после я научих така,че френскоговорещ да разбере текста.След като я изпях един възрастен французин дойде и почна да ми обяснява как веднага си личи,че съм французойка, толкова красиво съм казвала думите ( знаех превода на всяка дума и фамилното ни име е френско).Никога не бях виждала такова разочарование в очите на някого,когато му казах,че фамилното име е на мъжа ми, а френския е единствения език, на който не мога нищо да кажа,защото никога не съм го учила.

  и аз така. Да не говорим,че при мен съвсем е обърквация...често ми казват,че говоря  с тоскански акцент (нали там съм учила)  ,а мъжа ми  казва ,че е чисто славянски.. ..
  на английски пък си говоря на бритиш и след 3 години в САЩ не си пречупих акцента...
 
 Но и мен не ме притеснява.Важното е ,че говоря правилно и ме разбират. 
Българка съм и изобщо не се срамувам от това. 

Не познавам чужденец, който да говори без акцент. За да е така или трябва да е попаднал като дете в чуждата страна или трябва да е двуезичен. Макар че при двуезични също съм чувала акцент.

МОже и да има някакви системи с които да се учи говорене без акцент, но аз не съм чувала за такива. Пък и много не се вманячавам в акцента си. Аз не го чувам, иначе не бих имала акцент.  Тогава как бих могла да се боря с него?  Пък и всички ми казват че акцентът ми бил много чаровен, тъй че продължама да си живея с чара си. 

гери, аз не мисля, че става въпрос за срам ( или не).
по-скоро дали имаш интерес към това да достигнеш без-акцентност.
дали го считаш за важно, или не. занимава ли ти се или не.
не знам дали без-акцентността означава тоталната интеграция,
когато вече си се слял тотално със средата и тя не те разпознава , като чуждо 'тяло'.
не знам, без-акцентността според мен  е етап , който е свободно избираем и в голяма степен екстра, предизвикателство някакво. на мен ще ми е интересно след 10 години в Италия да видя докъде ще съм в това отношение.

иначе тук не знам за курс за произношение ( сигурно има някъде), но в щатите братовчедка ми си е купила такъв пакет - дискове и тн и действа за преодоляване на акцента. 

  Лени,зависи много от средата...
едно на ръка ,че в Италия всички говорят с различен акцент и диалект...
Важно е и дали общуваш с българи.
Като бях студентка тук направо забравях българския,контактувах само по телефона с родителите ми ,веднъж на 20 дни.Бях и по-млада,което също е важно .
  Дъщеря ми сега говори без акцент на 3 езика.
  За мен положението сега е различно- имам бг приятели,пиша тук,чета на бг,говоря с дъщеря ми на бг...случвало ми се е понякога да изключа и да проговоря нещо и на мъжа ми на Бг    ...да не говорим в просъница  ..колко пъти ме е будил в недоумение какво съм му казала 
   А  за мен ще си остане потресаващ един пример- в САЩ се запознах с една баба на 90 год.,която живееше от близо 70 год. там, женена за американец....беше хвърлила в ужас дъщерите си,когато на преклонна възраст беше започнала да говори само на бг... ..те не я разбираха и се наложи да вземат един неин племенник  да им превежда...
 

  неее, ще падна от смях
оо, за италианския си напълно права, аз тези дни, в които бях сред хора от различни области често сбутвах мъжа ми да го питам тия хора защо така странно говорят 
един ден, ще говоря с романьолски напев , но и това ще е супер постижение.
освен разни уроци и тн, е важно и това което с картинка казвате - обркъжението.
на зет ми нищо не му разбирам, тоя човек фъфли. смацафрацва думите, говори като стрела.
и рядко чувам някой, който да говори .... ясно, отчетливо, да диша правилно, с ясна дикция и тн.

Като настъпи юни месец и ми става зле, защото редовно трябва да взимам устният изпит по два пъти, защото на учителката ми акцента й е непознат. Вманиачени са на тема " British English", целта им е всички да говорят така, а това е невъзможно за половината не английско говорещо население на земята. За хората с отличен музикален слух не е дори важно да говорят даден език на високо ниво, но в същото време нямат почти никакъв акцент. Познавам холандци, които правят грешки на английски, но имат страхотно произношение. Тоест няма връзка ниво на на знаене на езика и акцент.
За едни е талант, а за други упорита работа, но с някого, защото много често сам не можеш да си чуеш грешките. Нас ни тренират яко за различаване на грешките и се хващам, че го правя автоматично, но ако аз кажа нещо грешно, много рядко ще се чуя.

От една страна се познава, че идваш от другаде по начина на изговаряне на звуците. Например холандците си имат стандартни грешки, а ние други. Например: за  British English: ние не използваме аспирация при започващите думи с p, t, k / това се прави с устните и ако си сложиш ръката пред тях, когато изговаряш звука трябва да почувстваш движение на въздуха/ . При t: слагаме си езика доста назад, докато трябва да е зад предните зъби.  Правим грешки и с късите и дългите гласни / например тези, които са като при tea и ship /. Стандартно е и "Th".  Всъщност произнасянето правилно на звуците е първата стъпка за леко заличаване на акцента.

По отношение на холандски също си имаме стандартни грешки. Там са много трудни комбинациите от гласни, като  ui, например. Картинка, мислят те за германка, защото например думата Duits ние ще произнесем, както немците, а не както холандците. Пак заради гласните.

 За съжаление, факта че имам и ще имам акцент на холандски ми създава проблеми, защото децата на 13,14,15 години са много взискателни в това отношение. И тъй-като това отнема време, в момента залагам на правилната граматика. Когато говориш правилно, акцента е между другото.

аз пък имам няколко приятели с много добро ухо и твърдя, че говорят без акцент - едниният (грък) говори бритиш английски - британци не вярвяха че е грък - знаете по принцип колко тежък акцент има гърците, другият (българин) говори без акцент бритиш английски, френски и иалиански, като съответно е живял във Франция (1г) и Италия (3г)

аз имам акцент, не го крия, тук е важно да говориш без да заекваш, без да спираш да се поправяш, ако сгрешиш, защото ги дразни.

Имам акцент и не ми пречи.Винаги ме питат от къде ми е акцента и винаги с гордост съм казвала че съм българка и съм от България и ако изгубя този акцент имам чуството че ще изгубя коя съм и от къде съм а това за мен е много важно.

Секси е да имаш акцент. Отделно, че всички хора говорят с акцент. Всяка област си има собствен акцент. Защо да се срамува човек от акцента си?
Едни говорят с Ливърпулски акцент, други с Нюкасълски, трети със шотландски, с уелски, с бърмингамски, с безбройно много акценти. А, аз говоря с Български. 
Факт е, че говоря по- ясно от някои т. нар. местни. Важното е да ме разбират. Всичко останало губи значение.

И аз говоря с акцент, обаче какво от това. Винаги ще съм с акцент в Ирландия, защото ирландците говорят отвратителен диалект на английския. За мен е важно да говоря , пиша и чета правилно. Никой до сега от акцента ми не е познал от къде съм.
А някой клиенти намират акцента ми за секси.

Имам приятелка 100% българка, която на 20 години е дошла тук в Манчестър. Всички местни като я чуят си мислят, че е от Манчестър    Единственият й проблем беше, че не се е научила да ползва думичката please достатъчно често 
Свекърва ми на около 25 години е заживяла в БГ, няма акцент, говори перфектен български. Съпругът ми се възмущава, че пропускала пълния член, но тази грешка много българия я правят, включително и аз

Мисля, че всички чужденци говорят с акцент, някои от местните също 

За мен е важно да се разбирам с хората, да нямам проблем с комуникацията и най-вече да казвам това, което искам, а не това, което мога. Нямам проблеми с офиса, сигурно защото винаги активно съм ползвала английски в работата си, дори и в България.  Другото е че работя в голяма компания с много офиси извън Щатите, и странните имена/акценти не правят особено впечатление. Иска ми се да не говоря с акцент, най-вече заради собствения ми комфорт, даже си взех дискове за Accent Reduction, които от време на време слушам в колата. Не мога да кажа, че ми пречи особено, и вероятно винаги ще говоря с акцент.

Мисля, че където и да си, ще говориш с акцент. Аз в началото тук, в Германия, се притеснявах и те все ме гледаха странно, но сега вече не ми пука и никой не ме гледа на криво. Същото мога да кажа и за норвежкия, и за шведския ми! Само руски и английски говоря без акцент, НО тях ги говоря от 2 и от 5 годишна и съм ги учила с местен 

И аз мисля, че човек няма как да се освободи от акцента си освен ако няма много добър музикален слух (знам, че на повечето певци например това им се удава много добре). Затова предпочитам да наблягам на речниковия запас и граматиката - върху това може поне да се работи.

На мен акцента ми създава проблеми, а като се има предвид и сложните звуци в холандския често се налага да повтарям нещо няколко пъти докато ме разберат.

Аз пък знам, че Ралица Василева е завършила Първа Английска в София (спомням си, че една от учителките ни разказваше с възхищение за нея). Възможно е това да е било между няколко пътувания в чужбина разбира се.

Аз за Ралица Василева знам, че е  научила английски от монахини в Индия / ако не се лъжа/ , които са я поправяли.

Разбира се, правилното прозношение и хубавият глас винаги помагат.

Работата ми е такава, че е важно да говоря правилно. Преди години бях хванала един учител, който работи с актьори малко за помощ. Имаше ефект, но като спре човек "упражненията" пак се връщат лошите навици. Имам акцент, но е съвсем лек.  Много неща в прозношението/акцента могат да се култивират, с постоянство.

Като бях млада и необвързана, младежите-свалячи намираха акцента ми за секси.

В Обединененото Кралство, поради силните подводни течения, вълнения и въжделения на тема класа, много хора си формират мнение и ти лепкат етикет като те чуят как говориш.

CNN за Ралица Василева: