Хомеопатия: "Ако не помогне, поне няма да навреди"???

Интересна тема. Четох, четох, имам още да чета... Следя темата 

Критиката не говори САМО за плацебо. Писах по-горе.  Спрягат се регрешън фолъси, ад хок фолъси... ама трябва да си чел и други неща, нали?



Де да беше вярно това, че ВСИЧКИ, които вярват, ще се излекуват. Не е това плацебото.



Ето ти коментар: "при определени условия", ад хок фолъси, пропусната адекватна медицинска помощ и последствията от това....

Hamelleon, благодаря, че си ми отговорил в крайна сметка. Темата доста се измести междувременно и все още не съм изчела всичко.

За съжаление мен лично съвсем определено все повече ме хваща страх от хомеопатията... Да, вярно е, че можем да пуснем още сто теми за вредата от алопатията, билкарството и т.н., но това не променя нещата. Като се добави факта, че никога не можем да сме напълно сигурни какво точно ни е излекувало, не знам дали си заслужава, честно.

Заведох децата при хомеопат за не особено страшни проблеми и за какво? Вече втори месец треперя дали, аджеба, не се влошават (щото определено не се подобряват) и дали няма да им навлека по-голяма беля. Не може да се каже със сигурност дали лечението е правилно, дали вече трябва да има подобрение или трябва още да чакаме, дали разните нови болежки, които се появиха, са страничен ефект от лекарството, или не...

Излиза (и това в най-добрия случай), че и хомеопатията си е вид медицина - трябва да се ползва само в краен случай............................

Реших пак да ви напиша нещо,което до сега Хамелеон не засяга при обясненията си,но което ще помогне на много от вас да разберат сложността на хомеопатията и да не се опитват да обесняват влошавания и подобрявания с начина на мислене наложен от традиционната медицина.Ще цитирам от едни трудове на хомеопати,занимаващи се през цяло столетие с тези проблеми-Ханееман,Кент,Робъртс и други.Ще напиша важното,останалото е за тези,които се занимават с тази нежна и чудна медицина.
"При анализирането на своите случаи и задълбоченото изучаване на посоките на развитие на болестните състояния под влияние на хомеопатичните л-ва,Ханееман е впечатлен от начина,по който се повлияват невенерическите заболявания.При лечението на привидно остри болести с очевиден успех, за негова изненада техните симптоми периодично се завръщали през определени интервали.Понякога те били почти същите,но понякога се получавало влошаване на изходното състояние.Търсейки причината за този проблем,Хане ман стигнал до убеждението,че съществува някаво скрито,дълбоко състояние,което е движещата сила на повтарящите се симптоми и което системно се задълбочава,въпреки че външните му проявления съответстват на определено хомеопатично л-во и временно се повлияват от него.Ханееман осъзнал,че лекувайки острите състояния,се занимава само с част от истинската болест,в противен случай болестта би се излекувала напълно и трайно при назначаването на симилимум.Това го отвежда към прозрението,че при предписването на лекарство трябва да се вземе предвид и дълбокото състояние,което поражда  острите болести.НЕГОВА ЦЕЛ СТАВА ДА ОТКРИЕ ЛЕКАРСТВО,КОЕТО ДА ВЛИЯЕ И НА ОСТРАТА БОЛЕСТ И НА СКРИТИЯ СЛОЙ ЕДНОВРЕМЕННО.
При изучаването на болестите Ханее ман ги разделя на четири групи.
като първи класс той назовава болестите,които се появяват като следствие от действието на механични или други външни фактори.Това са фрактурите, навяхванията,диетичните грешки,отравянията от екзогенни отрови,термичните травми като измръзвания и слънчев удар и пр.Този клас обхваща болести,които са склонни към самоизлекуване или могат да се повлияят чрез адекватни промени в окражаващата среда или начина на живот.Ханееман ни учи,че премахването на външната причина трябва да бъде първата стъпка на правилното лечение.Прилагането на л-ва при тези състояния може да подпомогне или да ускори излекуването.всяко едно от тях може да бъде повече или по-малко повляно от наличието на дълбоко вкоренени болестни предразположения от различно естество,кото да ги комплицират допълнително.
Другите три групи Хаанеман нарича с общия термин"МИАЗМИ".
...........
ние можем давидим всички отенъци на всички стигми в най-различни комбинации у нашите пациенти,но винаги има един миазъм,който доминира над останалите..............
когато лекуваме пациент с повече от един миазъм,трябва да отличим най-изпъкващия от тях,защото той се нуждае от лечение в момента.Когато бъде отстранен,се заемаме със следващия,който е излязъл на повърхността,докато освободим напълно пациента от унаследената дегенеративна предиспозиция..........
Разглеждането на миазмите е от първостепенна важност за ефективното хомеопатично предписание,особено в нашия свят на всевъзможни потискания,където се оказва извънредно трудно да се стигне до чиста картина на болестта.......
Миазмът представя миналото,настоящето и бъдещето.
.............
Този подход ни дава възможност да изпълним трите предписания на Хаанеман относно лечението-да бъде бързо,нежно и трайно..........."

Четирите големи миазма са-псора,сикоза,сифилис и туберкулинов мизъм.Накаратко да кажа само,че може пациента да е от два или три миазма заедно,но отстраняването става пласт по пласт.През това време има влошавания и подобрявания,но ако всичко е според закона на Херинг за нас хомеопатите нещата вървят на добре,но не винаги така мислят пациентите,поради наслоеното мислене вече с поколения от традиционната медицина.
Не искам никой да агитирам за или против хомеопатията,но тя за мен е медицината на шестата раса(за тези които са наясно с тези неща).

Извинете ме за правописа,ако има грешки,но го пиша през късните часове,докато малкия спи.

Бъдете здрави.
 

Не знам какво точно искаш от мен.  Ако знаех за какво иде реч щах да го напиша там. А ти знаеш ли?

Като гледам има доста предложения не-включващи хомеопатията.  И предвид точно мнението ми за хомеопатията, вариантът спиране търсенето на отговори от традиционната медицина  и насочване единсвено към хомеопатията, за мен би било голям риск.

Пак си чешем езиците....

Този ти тон много повече ми допада.


П.С. Да не помислиш сега, че нещо лошо искам да кажа, че все нещо не се доразбираме.

АД - атопичен дерматит
АБКМ - алергия към белтъка на кравето мляко

Не знам чие мнение имаш предвид, но искам да те питам нещо - след всичко, което се изписа, наистина ли мислиш, че хомеопатията е по-малкото зло? Аз не съм убедена. Некадърния лекар поне знам как да го разпозная, некадърния хомеопат - не. Да не говорим, че като ми изпишат лекарство, отивам и чета и решавам дали да го дам, пък хомеопатите обикновено им бутат гранулките в устата, понякога даже не казват какво дават...

Не бой се, не си ми повлиял ти, по-скоро това, което виждам като резултат от хомеопатичното лечение, което предприех. Ще почакам още известно време, но натам отиват нещата - не'ам нерви повече (поне не в момента) да търся точния човек, то е като да търсиш игла в купа сено се оказва  И поне ползите да превишаха рисковете...

Това е нещото, което винаги ме е притеснявало  И се поставям на мястото на някое опитно зайче...

   Наистина си чешете езиците, а нещата са много прости и ясни. Никой неможе насила да  накара човек да приеме каквото и да е. Всеки сам за себе си има своя истина и не приема съвети, докато не получи сам страшните уроци от живота. Аз мога да повторя това, което преживях, а който иска може да извлече сам за себе си полза, както си иска да го тълкува. Без да натрапвам мнение и да говоря сложно и да имам претенции, че разбирам от хомеопатия.
   Това на което ме научи живота е, че мога да разчитам единствено на себе си. Родила съм четири деца, които отглеждам сама със съпруга ми, но той отговаря единствено за финансите, а за всичко друго се доверява на мен. Не намерих мир и спокойствие докато не открих хомеопатията, като начин на лечение. А междувременно до тогава загубих второто си дете благодарение на тр. медицина: червено гърло; алергия от антибиотик; непознаване на лечението на ларингит; увреждане на гласните струни след интубация; ненарушаване спокойствието на лекарите от детското интензивно = на смъртта на моето бебе всичко това за два-три месеца, а за мен за цял живот!
  Втория случай: стафилокок и циреи; мнооого антибиотици на здрави деца; перфорация на ухо в следствие на почистване под микроскоп и премълчаване от страх от съд; атсхиезивен отит на прага на минингит; операция с пластика на ухо и чегъртане на черепа от гной; писхологическа травма на детенце за цял живот; сигурно се досещате, че сме били на косъм да загубиме и това детенце и, че до ден днешен се бориме с последствията! Добре, че четвъртото ми детенце тъпках почти всеки месец по три пъти с антибиотик само до три годишна възраст и тогава открих хомеопатията и се родих за нов живот без страх от болести. Мислите ли, че нещо би ме уплашило след това, което приживях?
   Е, и аз мога да пиша много като вас, но без сложнотии, а съвсем простички неща от живота, които майките по -лесно ще разберат. Страшното е зад гърба ми, аз го победих с помоща на хомеопатията, пък кой каквото иска да мисли и казва.
   Бъдете здрави. 

Няма да се мъча да давам идеи за оценка.  Само един мъничък пример ще ти дам, ти си го оценявай сама. 

Понеже стана въпрос вече за Ханеман, нали и той е бил лекар... Та по онова време се е борил с епидемията от малария, лекувайки пациентите си с хинин. Това лекарство успявало да излекува хората, но пък им нанасяло сериозни щети. И той много мислил как да направи така, че хем да лекува, хем да няма странични (токсични)  ефекти. Така стигнал до разрежданията (т.нар. потенции), които се оказало даже, че освен дето не са токсични, имат и по-дълбок ефект.
Е, ти ми кажи сега, с какво би се лекувала - с лекарство в материални дози, или разредено?

А на въпроса дали е опасна - не, не е опасна. Дори да не се даде най-точното лекарство, в повечето случаи положителен ефект има. Затова има и допълващи лекарства, малко са съвсем ясните случаи за 1 лекарство. Ако пък е достатъчно неточно - просто не действа. Не съм статистик, но %-ът на изключително чувствителните пациенти, които от първи прием доказват лекарството е изключително малък. И обикновено ефектите преминават много бързо от самосебе си.

А на обикновените хора за да навредиш с хомеопатия, трябва много да се постараеш. 

Благодаря на Хемелеон и I..
Отдавна се отказах да пиша в тези теми по-простичко така,че мамите да разберат нещата.По простата причина,че често и аз получавах доста негативизъм спрямо мен.
Който до където му е стигнало съзнанието така да разбира нещата и така да лекува децата си.
Бъдете здрави.

I., така както го описваш, безспорно с хомеопатия. Но доста страници се изписаха, в които се обясняваха точно обратните неща...

Мен ме притеснява и нещо друго в х. - айде, алопатичната медицина може да даде странични ефекти, да влоши физическото състояние... Но хомеопатията бърка в душата, променя поведението, психиката (нали действа на информационно ниво). Това може ли да бъде безопасно? И какво като няма токсичен ефект, ако оказва непредвидими психотропни ефекти?

Да действа на душата,но я прави радостна и да лети.Променя поведението и мислите на хората към по-добро.За това се казва,че е медицината на шестата раса - по-добри и духовни хора от нас.
Това е моето мнение, не означава че трябва да е и вашето.