Хомеопатия: "Ако не помогне, поне няма да навреди"???

Не знам кой кого не е разбрал. Твоя скептицизъм се дължи на липсата на собствена оценка/опит. Информацията ти, доколкото разбирам, е от втора ръка източници - т.е. привърженици и опоненти. Съжалявам, но субективният фактор тук доста се натрупва (какво ще кажеш за натрупването на грешката?) . Има възможност за спор (между мен и теб) единствено, ако черпим от един извор. Интерсно къде видя обвинение в случая? 


Може би наистина не разбрах съвсем точно - резервите ти се дължат на недоверие към самия метод, или на практическото му приложение?
Нюансът е достатъчен за да утвърди (или измести) разговора ни в (или от) точно тази тема. Разбирам недоволството на Емем - има резон в него. А и за мен се губи смисълът, както вече писах - не смятам да емисарствам. Темата е за хора, които са избрали/решили/стигнали до хомеопатията по някакъв начин. И им е нужна повече информация за това какво могат да очакват.

Да, въобще не си ме разбрала I.

Иначе, примерно, щеше да разбереш, защо дори и да пробвам с хомеопатия и дори да реша, че има ефект конкретното лечение, аз пак ще остана скептична и пак за мен ще бъде риск да заведа детето си на хомеопат, ако става дума за нещо наистина сериозно. 

Така или иначе авторката на темата не е заинтересувана да поддържаме темата й на първа страница, където вероятността някой да напише нещо, което я вълнува, е по-голяма, a и се дразни, така че...  няма какво повече да се обясняваме. То и без това не съм убедена, че ще се разберем, пък и не е задължително.

Peace. Без лоши чувства, се надявам, нищо че си казахме някои по-остри реплики.   

E, ако ще задържаме темата на първа страница със спорове, които са извън темата, а няма да си говорим по самата тема... малко се губи смилълът от нея, не мислиш ли?

Ще се опитам да направя жальк опит да вкарам темата малко по темата...

Мое лично виждане е,че хомеопатията колкото и да е "беzвредна" ,ако иzпиеШ едно ШиШе Беладона ниска потенция може и да получиШ лоШи симптоми.Колкото и да е раzредено,колкото и да е само вода и zахар или само информация zа жиzнената сила.Но може и от една гранулка да ти стане zле.ЗаЩото Беладоната е силно отровно растение.Не всички "продукти" в хомеопатията са отровни в естественият си вид,но има и такива.
Много е важно да не се zабравя индивидуалността на всеки човек.За сьжаление НИКОЙ неzнае как дадено веЩество Ще подейства на даден Щовек,било то само zахар,информация или сложна хими4на комбинация.
Това много често се zабравя от официалната медицина,но мисля,че и в хомеопатията не е много по раzлично,макар и по добре в това отноШение.Мое мнение.

Aми всъщност аз когато говоря за ефект от хомеопатията (или липсата на такъв) имам предвид и отрицателния й ефект, не само положителния. Така че някои от нещата, които пиша, не са съвсем извън темата. Смисълът може да се губи за теб. Това е друго.


Така или иначе това е последното ми повдигане на темата ти. Може някой и да напише нещо, което те вълнува, така че да оцениш предимството на това темата ти да е активна.

За n-ти път влизам в тази тема, за да прочета нещо и за n-ти път само вашите спорове намирам. Или си пишете на лични или си направете отделна тема, в която да си спорите

В CH разреждане над 9 СН няма и една молекула от основното вещество, не остава и молекула от отровата на БелаДона-та. А подтискане може да се получи не само от 'отровните' хом. лекарства, това може да се случи с всяко хом. лекарство, ако то не е предписано правилно.
Подтискане се получава и с алопатичната медицина, 'лекуването' на обривите с кортикостероиди е добър пример за подтискане. Един такъв 'излекуван' обрив често води до астма.
Тази тема така се обърна, че извода от нея стана: Не се лекувайте с хомеопатия, тя може повече да ви навреди, от колкото да ви помогне. Това определено не е така. Включиха се повече противници на хомеопатията, от колкото привърженици и развоя е на лице.
Изводът от темата трябва да бъде: Не се самолекувайте с хомеопатия, избирайте добре хомеопата, на който поверявате здравето на децата си, търсете и се интересувайте от лечението, за да може да тълкувате правилно, това което се случва.

Най-после нещо по темата. Благодаря  .

 Ами тогава няма ниЩо обЩо с хомеопатията zаЩото в крайна сметка сме zависими от друг човек,който да преценява вместо нас и да предпиШе то4ното лекарство.
Аz лично не раzбирам от хомеопатия,но сьм виждал нейното действие пряко.Вьрху мен и цялото ми семейство,както и вьрху животно,отбльснато от традиционната медицина.Но това е слаб аргумент в полzа zа хомеопатията.
При акутна ситуация (например инфаркт или анафилакти4ен Шок) Ще полzвам традиционната медицина,zаЩото от дьлгогодиШен опит zнам,че в подобни ситуации тя действа животоспасяваЩо.Но ако нямам под рька трад.медицина,Ще вzема хомеопатия,ако имам.Дали Ще ми помогне неzнам,но Ще чакам,така или ина4е друго не ми остава.

ПОдтискане става с много неЩа.Даже сьм склонен да приzная,че в трад.медицина има 99% подтискане или zамаzване на симптоми.Лекуване в истинският смисьл на думата (освен оперативно или рехабилитативно) няма.
Не мисля,че трад.медицина лекува,но сьЩо така и хомеопатията не лекува.Единственото ,което лекува е самото тяло.Всяка вьнШна намеса е само сигнал zа тялото да zапочне оzдравителния процес.По скоро така я раzбирам хомеопатията.Мое виждане.

Christian, интересна гледна точка. Благодаря!

Дааа, всичко, което се изписа, мога да обобщя за себе си така:

1) Най-добре да не се разболяваме, чрез здравословен живот, хубави мисли и т.н.
2) Ако все пак се разболеем (щото първото май е възможно само в мечтите), най-добре да се лекуваме пак със ... здравословен живот,  хубави мисли и повечко фрешове.
3) Ако не се получава, трябва да се избере по-малкото зло измежду наличните опции - традиционна медицина, хомеопатия, фитотерапия и т.н. За съжаление този избор е функция с неопределени параметри и аргументи...
4) Ако все пак в някакъв момент ползваме хомеопатия - не трябва да се лекуваме, трябва да търсим добър хомеопат и да следим лечението, а не да се доверяваме прекалено.

За съжаление не се намери един доброволец, разбиращ от хомеопатия, който в три параграфа да обобщи на разбираем език в курса на хомеопатично лечение кое трябва да ни тревожи много, кое - по-малко и кое, обратно - да ни показва, че вървим по правилния път.

Благодаря, на мамите, които ползват хомеопатия, за изказаните мнения - те като че ли бяха най- по темата... Благодаря и на Christian за споделеното

Искам да споделя моето мнението, а то е, че хомеопатията е много сложна и трудноразбираема наука, поради факта, че е "абстрактна", т.е. не е "материална". В началото, когато започнах (преди 3 год.) да се лекувам с хомеопатия пъро нищо не ми беше ясно, след това като-чели всичко ми се изясни и започнах да си мисля, че я разбирам "изцяло" (бях прочела 2-3 книги) . Сега след като прочетох повече информация, и продължавам да чета ми става ясно, че "знам, че нищо не знам"  и наистина виждам, че тази наука изисква много време, усилия и промяна на мирогледа ни за да я разбираме като пациенти, а за лекраите - хомеопати, според мен им трябва постояно обучение и дълга практика за да може наистина да са "добри хомеопати".
Това, което със сигурност знам от моята хомеопатка е, че НЕ трябва да се самолекуваме с хомеопатични лекарства! Лекарствата трябва да се приемат само след консултация с лекуващия хомеопат, а при "специални - спешни" случаи, при които не можем да се консултираме с него, да потърсим заместващ такъв, ако и такъв няма - да преценим (ако можем) какво трябва да дадем, ако не можем по-добре да се обърнем към "старата традиционна медицина" докато се свържем с лекуващия хомеопат.

Грешки има, дори и само от това, че забавят човека, докато заболяването хронифицира... А има и доста по-тежки!!!
Изучих и двете (явно антагонистични) школи - Английска (Класическа) и Френска (причисляват я към Боарон, но Боарон е само производител на лекарства, които са тествани, сигурни при приготовлението си и ползвани И от двете школи)...
Повече от 10 години се лекуваме всички с хомеопатия... Действа! НО...!!!
Но зависи КОЙ я практикува? Лекар? Психолог? Или друг специалист? Ако ви трябва да се справяте с психични проблеми - вървете при психолог...
Но, ако ще лекувате сериозно заболяване, не си играйте с определяне на слоеве, психични реакции, предизвикали уж заболяването, разните хранителни и други предпочитания и т.н.... Факт е, че това заболяване, от каквото и да е причинено, вече се е "соматизирало" - т.е. проявило се е на физическо ниво. Така, че всяко определяне на лекарството ПРЕДИМНО по умствено-емоционални симптоми, е ГРЕШНО! Да не говорим за месецът, който ще трябва да изчакате в недоумение лечебна криза ли е това или просто заболяването си тече и развива/задълбочава...
Има си прости правилца и е добре всички първо с тях да се запознаят. Ето едно от тях - за РАЗЛИКАТА между ЛЕЧЕБНА КРИЗА или ВЛОШАВАНЕ:
Хомеопатията стимулира собствения лечебен разум или имунната система. Това е, което се справя с болестта - имунната система, а не лекарството, защото в него има само задвижваща информация. Ако една имунна система се активира, то реакциите са бързи, мълниеностни понякога, остри, но и бързопреходни!!! Т.е. - може да има т.нар. влошаване на картината, но то ПРЕМИНАВА БЪРЗО!!! И настъпва очакваното подобрение. Но изобщо НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да има лечебна криза! Много често (особено в остри случаи) подобрението настъпва почти веднага! (Виждала съм доста случаи - докато се смучат гранулките и на човека му светва, кръвното спада, пулсът се оправя или температурата, или просто се ободрява, огладнява, освежава, лицето придобива друг цвят...)
Ако влошаването продължи и не отшуми до часове при остри случаи и до броени дни при хроничните, а и не настъпи подобрение, то значи се касае за ИСТИНСКО ВЛОШАВАНЕ!!!
Често много се спекулира с влошаването или лечебната криза. Като не може един хомеопат да си признае, че не е улучил лекарството, му е по-лесно да обяснява за антидотиране, за криза и съответно да чака.... понякога наистина фатално!!!
А сами си помислете на КОЯ ШКОЛА можете да разчитате? Дали на тази, която извежда целия РЕПЕРТОРИУМ (класификация на симптоми) от разказите на опитни доброволци и то само на база на симптоми, които те съобщават?... Следват въпросите: От какво са им преминали или появили съобщените и записани симптоми? От приетото изпитателно лекарство или от други причини? Аз съм била изпитател и зная как се записва и обобщава...
Или ще предпочетете клинически изпитвани лекарства, с всичките им биохимически доказателства за действие? В отговорите на тези въпроси е разликата между 2-те основни школи у нас (а си има и още подшколички... ... )
...
Няма да кажа АЗ и БЛИЗКИТЕ МИ по коя школа се лекуваме, защото ще излезе реклама. Но ги знам И ДВЕТЕ ШКОЛИ, заедно с рекламираните им лидери... ...

Много интересно мнение. Особено това за лечебната криза - наистина информацията ми се струва много полезна. Но ми е трудно да се ориентирам - едната школа значи действа с изпитатели, които регистрират симптоми, а другата прави клинични тестове, така ли?

Може би нямаш желание да кажеш, но на мен ми стана интересно какъв е твоят опит с хомеопатията ли, лекуваш ли, теб ли са те лекували с нея....

Ще ми е интересно също другите хомеопати как ще коментират това.

Да добавя към изводите на Maria.St по-горе: за себе си заключих, че около хомеопатията има много интереси, поради които и много боричкания и свади, в които са ангажирани практикуващите хомеопати - а това неминуемо отнема от времето им и е в ущърба на пациентите, в допълнение към това, че науката е нова и едва прохожда у нас и все още няма достатъчно опитни хомеопати. Доста неприятно.

Така, вече пристрастията ти започват да прозират. А може ли един въпрос - след като картината с физическите симптоми се анализира, и (с или без реперториум ???!!!) и излязат над 10 лекарства с еднаква (физическа) симптоматика, как се прави диференциална диагноза? Или ги изписваш всички накуп - едното сутрин, другото вечер, третото в понеделник, а четвъртото в петък...


Говориш за остри състояния по-скоро. А какво ще кажеш за хроничните болести, особено такива с голяма давност? Или пък за някое бавно действащо лекарство... Има случаи, когато лечебния ефект настъпва чак след месеци, даже човекът е забравил вече.

Ей тва вече са абсолютни глупости. Точно използването на лекарствата симптоматично води до най-големите потискания, което конвенционалната медицина междувпрочем  (в голям процент от случаите) прави. А боароноаптията (умишлено не използвам думата хомеопатия) работи на  принципите на антипатия и алопатия, за които само ползва хомеопатичните лекарства. Т.е. - нещо, което не ПОЛЗВА ЗАКОНИТЕ НА ЕДНА НАУКА, НЯМА КАК ДА НОСИ НЕЙНОТО ИМЕ.
Апропо ти виждал/а ли си реперториум някога? За каква класификация от симптоми говориш? Имаш ли идея как се изпитват лекарсва, нещо да знаеш за двойно-слепия метод? А имаш ли представа как са отбелязани в реперториума лекарствата, които са клинично доказани? Изглежда не. А колко огромни картини имат полихрестите? А колко лекарства могат да дадат сходни картини заради предраположението на различните хора... пък лекарствата им са коренно различни...

За съжаление сега нямам много време, но ще се включа отново по темата.. Явно има какво да се доизяснява по нея.