Много интересна статия, блгодаря Duol 
- Публикувана: 5 март 2007, 16:56 ч.
- Последно мнение: 17 март 2007, 14:32 ч.
Ключови потребности на раждащата жена
Заповядайте в конкурса "Моето прекрасно раждане" и дайте своето мнение! http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=171195.0;topicseen
Инстинктивно съм ги чувствала някои от нещата, описани в тази статия 
Усетих това да си някъде в друг свят, не исках никой да ме закача, не исках да ми държат ръката, а обърнах гръб на стаята и се хванах за тръбата на парното. Имах чувството, че и лекарката, която ме израждаше, знаеше как се чувствам и не ми натрапваше присъствието си. Дори не ми се викаше, само лежах замаяна и удивена как може да ме боли толкова.
Наистина мн хубава статия, ще взема да я разпечатам за гинеколога, който следи сегашната ми бременност.
Усетих това да си някъде в друг свят, не исках никой да ме закача, не исках да ми държат ръката, а обърнах гръб на стаята и се хванах за тръбата на парното. Имах чувството, че и лекарката, която ме израждаше, знаеше как се чувствам и не ми натрапваше присъствието си. Дори не ми се викаше, само лежах замаяна и удивена как може да ме боли толкова.
Наистина мн хубава статия, ще взема да я разпечатам за гинеколога, който следи сегашната ми бременност.
Дааа, логично, ясно и ... научно обяснено! Чудесна статия.
Веднага ми изникнаха спомените от раждането. Докато си бях вкъщи, всичко беше чудесно (оказа се, че съм стигнала 5см разкритие, което не е малко). Да, болеше, но аз си обикалях стаите - сядах, ставах, лягах и като цяло се чувствах добре. Но когато контракциите станаха на 5 минути, реших, че е време да тръгваме към болницата. И там почна страшното. Овързаха ме на едно легло с коланите на монитора, на съседното вече крещеше друга жена, караха ми се, когато се оказа, че не напъвам като хората, светлината беше ослепителна... абе, всичко, което се описва тук...
И накрая взеха да ме плашат с форцепс, но, слава Богу се разминах с епизиотомия и кристелер (скачане по корема).
При майка ми е била подобна ситуацията, и тя не е напъвала добре, защото е била умаломощена от контракциите.
За съжаление лекарите са ужасно консервативни, а толкова малко е нужно да улеснят раждането - просто с по-малко намеса, за това не са нужни пари.
Веднага ми изникнаха спомените от раждането. Докато си бях вкъщи, всичко беше чудесно (оказа се, че съм стигнала 5см разкритие, което не е малко). Да, болеше, но аз си обикалях стаите - сядах, ставах, лягах и като цяло се чувствах добре. Но когато контракциите станаха на 5 минути, реших, че е време да тръгваме към болницата. И там почна страшното. Овързаха ме на едно легло с коланите на монитора, на съседното вече крещеше друга жена, караха ми се, когато се оказа, че не напъвам като хората, светлината беше ослепителна... абе, всичко, което се описва тук...
И накрая взеха да ме плашат с форцепс, но, слава Богу се разминах с епизиотомия и кристелер (скачане по корема).
При майка ми е била подобна ситуацията, и тя не е напъвала добре, защото е била умаломощена от контракциите.
За съжаление лекарите са ужасно консервативни, а толкова малко е нужно да улеснят раждането - просто с по-малко намеса, за това не са нужни пари.
Във връзка с това се сещам, че при раждането на Самуил, Мирена също беше омаломощена, но детето си излезе почти само, защото тя беше в клекнала-кучешка поза и бебето вървеше право надолу, а не нагоре, както е по гръб (когато майката лежи по гръб родовите пътища леко се извиват напред и бебчето, проправяйки си път, трябва да се движи на горе, а това съществено забавя и затруднява родовия процес).
Ето ви няколко статии свързани с темата:
Много интересно, наистина - научих няколко нови обяснения за причините на тези потребности 
Моят опит отговаря напълно на написаното в статията. При раждането на сина ми почти всичките ми потребности бяха задоволени в голяма степен - голямата част от раждането протече у дома, през нощта, като мъжа ми спеше, а аз си седях сама и се клатех, седнала по турски в другата стая Майка ми дойде в болницата (колежка е, така че я пуснаха да поседи при мен), което ми беше приятно и ми действаше отпускащо, макар че тя беше яко притеснена. Когато родих, беше вече ден, можех да гледам през прозореца и нямаше никакви допълнителни светлини. Не са ми пречили, нямаше намеси в хода на раждането и понеже имаше много родилки, не са ми висяли на главата, което беше добре дошло.
При второто раждане беше по-различно - раждах през нощта, а светлините в болницата ми пречеха и инстинктивно бях оставила косата да ми пада върху лицето, без да я махам. Сега си го обяснявам лесно - опит да се скриеш от хората и от светлината
Никога не съм искала мъжа ми да е при мен на самото раждане - и аз се чувствам по-добре само сред жени (лекарите ги приравнявам към жените-помагачи на раждането). За мен важно би било таткото да може да е с нас, след като раждането приключи - на самото раждане не ми е трябвал и не ми е липсвал, но преди него и веднага след него - да.
Моят опит отговаря напълно на написаното в статията. При раждането на сина ми почти всичките ми потребности бяха задоволени в голяма степен - голямата част от раждането протече у дома, през нощта, като мъжа ми спеше, а аз си седях сама и се клатех, седнала по турски в другата стая
Майка ми дойде в болницата (колежка е, така че я пуснаха да поседи при мен), което ми беше приятно и ми действаше отпускащо, макар че тя беше яко притеснена. Когато родих, беше вече ден, можех да гледам през прозореца и нямаше никакви допълнителни светлини. Не са ми пречили, нямаше намеси в хода на раждането и понеже имаше много родилки, не са ми висяли на главата, което беше добре дошло. При второто раждане беше по-различно - раждах през нощта, а светлините в болницата ми пречеха и инстинктивно бях оставила косата да ми пада върху лицето, без да я махам. Сега си го обяснявам лесно - опит да се скриеш от хората и от светлината
Никога не съм искала мъжа ми да е при мен на самото раждане - и аз се чувствам по-добре само сред жени (лекарите ги приравнявам към жените-помагачи на раждането). За мен важно би било таткото да може да е с нас, след като раждането приключи - на самото раждане не ми е трябвал и не ми е липсвал, но преди него и веднага след него - да.
ключовите ми потребности бяха, са и биха били за в бъдеще следните:
1. да ми е осигурена адекватна, надеждна, квалифицирана и навременна медицинска помощ
2. да ме третират като човек, а не като крава или друго животно
3. да се роди детето ми живо и здраво
за статията .... няма да коментирам. има си аудитория за тези неща.
1. да ми е осигурена адекватна, надеждна, квалифицирана и навременна медицинска помощ
2. да ме третират като човек, а не като крава или друго животно
3. да се роди детето ми живо и здраво
за статията .... няма да коментирам. има си аудитория за тези неща.
Напълно подкрепям!
Не желая да бъда "бозайник" и "млекопитаещо".
Приветствам възможността на всяка жена за избор между "естествено" и "неестествено" раждане: с упойки, цезарово сечение и т.н.
Приветствам въвеждането на всевъзможни уреди и електроника, с които да се следи състоянието на майката и плода по време на процеса.
Изцяло съм против /за себе си/ присъствието на бащата или на други роднини.
От съществено знчение за мен е да имам около себе си /активно действащ/ квалифициран медицински екип, по възможност не само от дискретно и тихо наблюдаващи ме акушерки.
Duol, много ти благодаря за интересната статия!
Тя наистина обяснява усещанията при първите ми две раждания - не исках никой да ме закача, не търсех ничие внимание, а съм от общителните, бях се самовглъбила и понеже не говорех и не виках ги изненадах, когато най-сетне им казах, че усещам напъни. И двата пъти раждах през деня, но беше мрачно и облачно и светлината не ми е пречила. Не съм се и замисляла за таткото по време на раждането, но след като бебето ни се роди искрено се радвах да го видя и да споделя с него вълнението от появата на новото ни съкровище.
Какво толкова странно има в това, че поведението ни е като на останалите бозайници? Защо смятаме, че раждането, което е до голяма степен физиология трябва да се различава от раждането при сходните на нас?
Тя наистина обяснява усещанията при първите ми две раждания - не исках никой да ме закача, не търсех ничие внимание, а съм от общителните, бях се самовглъбила и понеже не говорех и не виках ги изненадах, когато най-сетне им казах, че усещам напъни. И двата пъти раждах през деня, но беше мрачно и облачно и светлината не ми е пречила. Не съм се и замисляла за таткото по време на раждането, но след като бебето ни се роди искрено се радвах да го видя и да споделя с него вълнението от появата на новото ни съкровище.
Какво толкова странно има в това, че поведението ни е като на останалите бозайници? Защо смятаме, че раждането, което е до голяма степен физиология трябва да се различава от раждането при сходните на нас?
След второто ми раждане разбрах какви са били, какви са и какви ще са моите ключови потребности:
- добър екип- лекар и акушерка, които си разбират от работата и на които имаш доверие, че правят най-доброто за теб, а не за тях;
-спокойна обстановка- за мен това означава възможност да раждам без други жени в стаята; с присъствието на таткото-особено преди и непосредствено след самото раждане; без постоянни интервенции от медицинските лица (акушерката ме провери за разкритие 2-3 пъти, но винаги между контракциите и много внимателно, а тоновете на бебето слушаха само 2 пъти за по 1 минута; лекарката се появяваше само, за да ме попита как съм; първия път изобщо не беше така и аз се чудех всъщност защо ли изобщо се уговорих с екип, след като не са постоянно при мен). Силната светлина не ми пречеше.
-добро отношение към мен- никой не ме нарече лигла или не ми се тросна, че искам неща, които смятат за излишни. Вместо това внимателно и някак между другото ме убедиха, че е по- добре да не ми правят епизотомия (акушерката ми правеше някакви масажи и родих без никакви разкъсвания), да не ми слагат упойка, да раждам в полулегнало- полуседнало положение, да изчакаме с окситоцина. Отношението им спечели доверието ми и по- късно бях сравнително спокойна и чувах какво ми говорят- как да напъвам по- добре, кога да го правя и кога не.
Благодаря на Дуол за статията, защото ме накара да се замисля за това какви са всъщност моите потребности. Първият път си мислих, че съм достатъчно информирана и знам всичко за раждането, прочитайки една- две книжки и избрах доктора си според прочетеното, но се оказа, че това не се е отнасяло за мен. Вторият път имах късмет да попадна на чудесен екип и без да знам нищо за т.нар. активно раждане да изживея едно наистина хубаво раждане. Но като цяло статията не ми хареса- според мен е много крайна и едностранчива, а всеки има своите потребности. Не мисля, че човешкото раждане трябва да се "дехуманизира", а по- скоро "хуманното" раждане да се изпълни с по- различно съдържание.
- добър екип- лекар и акушерка, които си разбират от работата и на които имаш доверие, че правят най-доброто за теб, а не за тях;
-спокойна обстановка- за мен това означава възможност да раждам без други жени в стаята; с присъствието на таткото-особено преди и непосредствено след самото раждане; без постоянни интервенции от медицинските лица (акушерката ме провери за разкритие 2-3 пъти, но винаги между контракциите и много внимателно, а тоновете на бебето слушаха само 2 пъти за по 1 минута; лекарката се появяваше само, за да ме попита как съм; първия път изобщо не беше така и аз се чудех всъщност защо ли изобщо се уговорих с екип, след като не са постоянно при мен). Силната светлина не ми пречеше.
-добро отношение към мен- никой не ме нарече лигла или не ми се тросна, че искам неща, които смятат за излишни. Вместо това внимателно и някак между другото ме убедиха, че е по- добре да не ми правят епизотомия (акушерката ми правеше някакви масажи и родих без никакви разкъсвания), да не ми слагат упойка, да раждам в полулегнало- полуседнало положение, да изчакаме с окситоцина. Отношението им спечели доверието ми и по- късно бях сравнително спокойна и чувах какво ми говорят- как да напъвам по- добре, кога да го правя и кога не.
Благодаря на Дуол за статията, защото ме накара да се замисля за това какви са всъщност моите потребности. Първият път си мислих, че съм достатъчно информирана и знам всичко за раждането, прочитайки една- две книжки и избрах доктора си според прочетеното, но се оказа, че това не се е отнасяло за мен. Вторият път имах късмет да попадна на чудесен екип и без да знам нищо за т.нар. активно раждане да изживея едно наистина хубаво раждане. Но като цяло статията не ми хареса- според мен е много крайна и едностранчива, а всеки има своите потребности. Не мисля, че човешкото раждане трябва да се "дехуманизира", а по- скоро "хуманното" раждане да се изпълни с по- различно съдържание.
Цитат
Не мисля, че човешкото раждане трябва да се "дехуманизира", а по- скоро "хуманното" раждане да се изпълни с по- различно съдържание.
Не мисля, че в откъса от книгата въобще става въпрос за дехуманизиране или за стремеж към приравняване на човека с останалите бозайници до степен да има потребност да ражда на сламата в някоя дупка. Неслучайно подчертах, че това е откъс от книгата - т.е. изследване на определени потребности в светлината на първичното и търсене на обяснение защо тези неща са от важно значение. Без да съм чела книгата съм убедена, че нататък нещата се задълбочават и има доста за практическата защита на тези потребности в съвременен родилен дом и в контекста на съвременния начин на раждане - предвид че Оден ръководи преуспяваща родилна клиника във Франция, явно е успял да намери баланса 
Още повече, че ключови потребности означава точно това - че са общи за всички, което не изключва изобщо факта, че при различните жени ще се проявяват в различна степен и в различни трансформации. Например потребността от усамотение може да е изявена само до степен жената инстинктивно да блокира и да не реагира на въпроси и дразнене по време на контракция, а между тях да е в състояние да контактува успешно с персонала на болницата - и т.н., и т.н. Въпросът е, че в основата си става дума за едно и също явление - но изявено в различна степен. Поне такова е моето разбиране на нещата - избягвам да мисля за нещата като написани буквално, обикновено винаги има тонове светлосенки
Хедра, когато Оден е писал тази статия, той вече не е водел преуспяващата клиника във Франция, а раждания по домовете в Англия, а може би и просто си е правел изследвания, защото това е следващият му период, в който той отрича нуждата от мъжко присъствие при раждането и се оттегля, като оставя работата само на акушерките! По време на клиниката му във Франция жените си раждат с мъжете. По-късно той отрича това. Виждам много резон тук. Често ние искаме да раждаме с мъжете си заради чувството, че те ще ни "защитят" от тези непознатите хора, които ще ни израждат, докато ние не можем да говорим, те ще говорят вместо нас, и прочие и прочие. Може и да е вярно!--- Или когато жената и мъжът се чувстват толкова близки.
Но е вярно, че всички хора са различни и различни неща ги карат да се чувстват сигурни и спокойни! За едни това може да е мъжът ти, за други - приглушени светлини, за трети - много лекари около тях!
Ключовите потребности за мен: да, жена, на която да можеш да се довериш, да ти е като майка, без да те съди и без да се тревожи, само да те подкрепя и да ти бърше челото - за мен това е ключовата потребност! И аз не бих искала мъже около мен, поне не чужди мъже! Дула.
И усамотението, липсата на чувство, че те наблюдават! Едно от най-неприятните усещания за мен е чувството, че ме наблюдават! Това, че ако искам да крещя, някой ще ме чуе!..
И разбира се, чувството, че има някой (някой?) около теб, който си разбира от работата и който би се притекъл на помощ, ако се наложи! Някъде наоколо...
Но е вярно, че всички хора са различни и различни неща ги карат да се чувстват сигурни и спокойни! За едни това може да е мъжът ти, за други - приглушени светлини, за трети - много лекари около тях!
Ключовите потребности за мен: да, жена, на която да можеш да се довериш, да ти е като майка, без да те съди и без да се тревожи, само да те подкрепя и да ти бърше челото - за мен това е ключовата потребност! И аз не бих искала мъже около мен, поне не чужди мъже! Дула.
И усамотението, липсата на чувство, че те наблюдават! Едно от най-неприятните усещания за мен е чувството, че ме наблюдават! Това, че ако искам да крещя, някой ще ме чуе!..
И разбира се, чувството, че има някой (някой?) около теб, който си разбира от работата и който би се притекъл на помощ, ако се наложи! Някъде наоколо...
Родих съвсем на скоро и като се замисля имах потребност от :
1. Да съм сигурна 4е екипа е много добър и ще направят всичко за мен и бебчо да сме добре
2. Да няма толкова хора около мен - бяха поне 6 човека от мед. екип, аз бях единствената родилка тази вечер и всички ме зяпаха по време на контракциите, което ме изнервяше допълнително.
3. Да ме оставят да си крещя на воля
Винаги съм мислила, че жените които викат са едва ли не "лигли" и че аз имам висок праг на търпиост на болка и няма да викам- нищо подобно събудих цялото отделение.
Болеше си доста особено между 7 и 10 см разкритие. Родих без обезболяващи. Така че ако ви се крещи не се притеснявайте. Самото раждане с напъването не болеше толкова колкото разкритието между 7-10 см.
4. Може да се стори смешно, но имах нужда майка ми да е близо до мен - тя винаги ме кара да се чуствам по спокойна и уверена в себе си.
Съпругът ми в този момент би ме изнервил и притеснил. Раждането като цяло е доста кърваво и болезнено - мъжът ми не може да понася кръв.
5. Шоколад - дамм непеременно след като ме преместиха в стаята ми се прияде нещо сладичко
1. Да съм сигурна 4е екипа е много добър и ще направят всичко за мен и бебчо да сме добре
2. Да няма толкова хора около мен - бяха поне 6 човека от мед. екип, аз бях единствената родилка тази вечер и всички ме зяпаха по време на контракциите, което ме изнервяше допълнително.
3. Да ме оставят да си крещя на воля
Винаги съм мислила, че жените които викат са едва ли не "лигли" и че аз имам висок праг на търпиост на болка и няма да викам- нищо подобно събудих цялото отделение.Болеше си доста особено между 7 и 10 см разкритие. Родих без обезболяващи. Така че ако ви се крещи не се притеснявайте. Самото раждане с напъването не болеше толкова колкото разкритието между 7-10 см.
4. Може да се стори смешно, но имах нужда майка ми да е близо до мен - тя винаги ме кара да се чуствам по спокойна и уверена в себе си.
Съпругът ми в този момент би ме изнервил и притеснил. Раждането като цяло е доста кърваво и болезнено - мъжът ми не може да понася кръв.
5. Шоколад - дамм непеременно след като ме преместиха в стаята ми се прияде нещо сладичко
Активно раждане: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=174055.0
И мен в началото ме смути това, че мъжът не е добре да присъства на раждането. Та нали досега уж това тръбим! И докато се наканя да напиша разсъжденията си защо да е или не е мъжа, защо да е или не майката или някоя като майката...и jabushka е взела, че почти всикото го е обяснила. А, бе имам много да пиша по темата, ама... 
Емем, благодаря за новата статийка!!!
Емем, благодаря за новата статийка
!!!