Ключови потребности на раждащата жена

  • 5 944
  • 45
  •   2
Отговори
  • Мнения: 485
КЛЮЧОВИ ПОТРЕБНОСТИ НА РАЖДАЩАТА ЖЕНА

Автор: Мишел Оден


Да разгледаме раждащата жена от гледна точка на физиологията. Най-активната част от нейния организъм по време на раждането са хипоталамус и хипофиза. Това са еволюционно най-древните части на нейния мозък. Всички хормони, които регулират протичането на раждането, се отделят именно от тези жлези. Известно е, че ако в процеса на раждането или във всеки друг епизод на сексуалния живот на човека възниква затормозяване, неговият източник трябва да се търси в “новия мозък” – онази част на мозъка, която при човека е исключително развита и която често се нарича “мозък на интелекта” или “мислещ мозък”. По-правилното му название е нова кора или неокортекс.

Ако искаме да открием какво е необходимо на всяка една жена по време на раждането, пътят към отговора е – да разберем и да обясним това, което е добре известно на акушерките и на майките, които имат опит на раждане без медицинска намеса. Когато жената ражда предоставена на самата себе си, без медикаменти, тогава по време на раждането настъпва момент, в който тя се стреми да се откъсне от околния свят, сякаш се отправя на “друга планета”. Тя си позволява неща, за които не би помислила във всекидневния си живот, например, да вика или да псува. Тя може да заема най-неочаквани пози, да издава нетипични звуци. Всичко това, показва, че контролът от страна на неокортекса е понижен. Намаляването на активността на неокортекса е изключително важен аспект от физиологията на раждането от практическа гледна точка. От това следва изводът, че раждащата жена трябва преди всичко да бъде предпазена от излишно стимулиране на неокортекса. И така, просто правило:

ДА СЕ ИЗБЯГВА СТИМУЛИРАНЕТО НА НЕОКОРТЕКСА!

За да се използва правилото на практика, трябва да си изясним какво подразбира то. Да разгледаме общоизвестните фактори, способни да възбуждат човешкия неокортекс и да се опитаме да ги избегнем:

-   Езикът, и особено рационалният език. Когато общуваме с помощта на думи, неокортексът анализира това, което ние възприемаме. Оттук – едно от най-важните качества на добрата акушерка: умение да бъде сдържана и да не говори много, особено да не задава въпроси, които изискват точен отговор. Да си представим, че раждането е навлязло в активния си период и жената вече е там, “на другата планета”. Тя си позволява да вика, да прави неща, които преди са били немислими за нея. Тя е забравила всичко, на което са я учили, за което е чела в книгите, тя е изгубила представа за времето – и изведнъж я питат в колко часа е пишкала за последен път. Типичен пример за мощна стимулация на неокортекса! Това изглежда толкова просто. Но колко ли време ще трябва да мине преди акушерките отново да осъзнаят тази истина: трябва да се помага колкото се може по-мълчаливо!

-   Светлината също притежава свойството да стимулира неокортекса. Специалистите по електроенцефалография (изследване целящо записването на електрическата  активност на мозъка – бел.прев) знаят, че при стимулация на зрителните реакции се наблюдава повишаване на активността на главния мозък. Обичаен начин да се намали активността на мисловната дейност и да се помогне на човека да заспи е да се затворят щорите и да се изключи светлината. Това означава, че от гледна точка на физиологията, неярката светлина ще облекчи процеса на раждането. И отново – ще се наложи още дълго време да убеждаваме някои лекари, че това е толкова сериозно. Интересно е, че жена, която вече е “на другата планета”, независимо от волята си заема онова положение, което ще я предпази от излишни зрителни дразнители. Например, застава на колене и лакти, сякаш се моли. Тази разпространена поза при раждане не само облекчава болките в кръста – тя дава и други положителни ефекти: отстранява един от източниците на страдание на плода – притискане на важни кръвоносни съдове около гръбначния му стълб, а също помага за обръщането на главичката му.

-   Усещане на жената, че я наблюдават, също стимулира неокортекса. Физиологичните реакции на присъствието на наблюдаващ са подробно изследвани от учените. Всички знаем, че ние се чувстваме различно, когато знаем, че ни наблюдават. С други думи интимната обстановка, усамотение (privacy) – е фактор, способстващ за намаляването на контрола от страна на неокортекса. Интересно е, че всички бозайници – а при тях неокортекса е по-малко развит от нашия – се стремят да раждат далеч от чуждите погледи. Видовете, които водят активен нощен живот (например, плъхове) раждат предимно през деня, а животните, които са активни през деня (например, конете) – през нощта. Дивите кози отиват в най-недостъпните планински райони за тази цел. При нашите близки роднини шимпанзетата, женските напускат стадото по време на раждането. И така, една от ключовите потребности на раждащата жена е да се усамоти, да не я вижда никой. По този начин за нея е съществена разликата между акушерка, която стои пред нея и непрекъснато внимателно я наблюдава, и сдържаното поведение на друга, която тихо стои отстрани. Точно заради това следва да се избягва използването на всеки апарат, който жената може да възприеме като инструмент за наблюдение, било то видеокамера или прибор за електронен мониторинг на плода.

-   Опасност. Всяка ситуация, свързана с отделянето на хормони от групата на адреналина, стимулира дейността на неокортекса и сдържа процеса на раждане. Когато възниква опасност, на млекопитаещите се им се налага да бъдат бдителни и внимателни. В контекста на нашата тема това означава, че по време на раждането жената изпитва нужда да се чувства в безопасност . Тази ключова потребност обяснява факта, че във всички времена жените са се стремили да раждат близо до собствената си майка или някой, който може да я замести. Това като правило е опитна жена с опит на майка или баба... Акушерката по своята природа олицетворява образа на майката. В идеалния случай – майката е прототип на човек, до когото се чувстваме в безопасност, който няма да ни разглежда или критикува.

Няколко “ако...”

Ако бяхме осъзнали ключовите потребности на раждащата жена преди половин век, когато се е разпространила съвременната техника на цезарово сечение, тогава историята на родоразрешението, несъмнено би тръгнала по друг път. И “акушерството в изпълнение на акушерки”  би се ползвало с уважение. Акушерките не биха изчезнали – напълно, както е станало в някои страни или почти напълно, където са загубили своята същност и самостоятелност, превръщайки се в заложници на медицинските схеми. Сравнявайки страните, градовете и болниците, е лесно да отгатнем какъв е процента на цезарови сечения – достатъчно е да знаем съотношението между акушер-гинеколозите и акушерките. В страните, където акушер-гинеколозите са много повече от акушерките, последните са изгубили своята независимост, а количеството на цезарови сечения е огромно. Така стоят нещата в много държави, толкова различни една от друга – Бразилия, Китай, Южна Корея, Тайван, южна Италия, Турция и Гърция.

Ако бяхме разбрали какви са ключовите потребности на раждащата жена, сега нямаше да наблюдаваме второ и трето поколение, родени при интензивна лекарска намеса. Има статистически данни за това, че в определена степен способността благополучно да роди дете се предава от майка на дъщеря. В САЩ е направено проучване на данните за всички жени родили в щата Юта през 1947-57 гг. И след това родилите в същия щат през 1970-91 гг. Ето какво показва изследването: ако на жената е било направено цезарово сечение по причина “отсъствие на прогрес на родовата дейност”, тогава вероятността за това, че и на дъщеря й ще й се наложи да ражда чрез операция нараства шест пъти. Излиза, че с идването на епохата на “индустриализация на раждането” способността за благополучно родоразрешение е започнала постепенно да намалява?

Ако бяхме усвоили ключовите потребности на раждащата жена, историята на раждането не би познала “ерата на електрониката”. Тогава лекарите не биха се решили в началото на 70-те да записват в постоянен режим ритъма на сърцебиенето на плода и интензивността на маточните контракции с помощта на електронни прибори. Лекарите биха разбрали: когато някой постоянно следи телесните функции на жената и тя знае за това, този факт сам по себе си е достатъчен за да възбуди неокортекса, а това заплашва раждането да стане по-дълго, по-трудно, а значи и по-опасно, така че все повече раждания ще протичат с помощта на хирург. Интересен факт: когато започва ерата на електрониката, учените провеждат изследвания, показващи, че единственият устойчив и статистически значим ефект на електронния мониторинг е увеличаването на броя на цезарови сечения.

Ако, благодарение на правилното разбиране на процеса на раждането, бяхме избегнали ерата на електрониката, възможно е, че не би възникнал натрапчивият страх от съдебни последици. През 1970-те г. много лекари, не без участието на пресата, распространяват идеята за това, че новите  електронни методи за наблюдение позволяват да се ражда “без риск” – сякаш спонтанният процес на раждането е подобен на полета на самолет, който може лесно да се следи и надеждно да се управлява! От това убеждение следва, че причината за всеки нещастен случай – смърт, инвалидност – е нечия грешка или пропуск , а значи трябва да се търси виновен. Общественността не можа да разбере навреме, че епидемията на съдебни искове, не доведе до нищо друго, освен атмосфера на страх в болниците и родилните домове. А точно страхът е това, което прави раждането трудно и опасно.

Ако преди няколко десетилетия си бяхме задали правилните въпроси, сега нямаше да сме попаднали в рамките на стабилно вкоренни заблуди. Ако, например, бяхме осъзнали, колко е важно да осигурим на раждащата жена условия, при които нейният адреналин се запазва на минимално равнище колкото се може по-дълго, тогава бихме си представили, че присъствие при раждането на мъж, неокортекса на който отделя хормони на стресс, може да увеличи риска. Но ето, че се появява ново течение: бащите присъстват при раждането. Всички горещо го подкрепят, и днес вече никой не би се осмелил да обърне внимание на това, че неговият бум е съвпаднал по време с рязкото увеличаване на броя на цезарови сечения.

Просто практическо правило

Тъй като неразбирането на физиологични процеси пряко или косвено води до нарастване на броя цезарови сечения, ще предложа просто правило, което ще помогне да се изясни, в какво се състоят ключовите потребности на жената по време на раждането. То може да се изрази само с една фраза: по време на контракциите, напъните и раждането на бебето, следва да се устрани всичко присъщо за човека и да се удовлетворят потребности, присъщи на млекопитаещите.
Да се устрани всичко, което е присъщо на човека – това означава преди всичко да се освободим от бремето на вкоренените убеждения (тясно свързани с ритуалите). В продължение на хилядолетия те са се намесвали във физиологичните процеси във всички известни културни общности (не е исключено, обаче, че в определени моменти на човешката история това е давало еволюционно предимство). От това правило следва, че трябва да се сведе до минимум активността на неокортекса – отдела на главния мозък, мощното развитие на който ни отличава от животните. Пак оттук следва, че езикът – още една специфична функция на човека – трябва да се използва колкото се може по-малко.
Всяко млекопитаещо се стреми да бъде далеч от чуждите погледи, в момента, в който ражда потомството си. За раждащата жена това е също толкова важна потребност.
Освен това е необходимо да се удовлетвори нейната потребност да се чувства в безопасност: когато женската на млекопитаещото в джунглата усеща близостта на хищник, процесът на раждането се прекратява за известно време. Забележително е, че жена, скрита от опасност и чуждите погледи, често ражда в пози, присъщи на млекопитаещите, например, на четири крака.
Често казват, че раждането на деца трябва да бъде хуманизирано, то ест да стане по-човешко. Но всъщност, ако искаме да намалим процента на цезарови сечения, на първо място трябва максимално да го доближим до раждането при млекопитаещите. В определен смисъл раждането трябва да бъде дехуманизирано.

Преведе Duol от “Цезарово сечение: безопасен изход или заплаха за бъдещето”

Последна редакция: пн, 05 мар 2007, 17:16 от Duol

# 1
  • Мнения: 3 161
Благодаря! Много се радвам, че започна именно със статия от Мишел Оден!

# 2
  • Мнения: 11 005
Интересна статия Hug

# 3
  • Мнения: 1 896
Статията е супер, може да я принтна за лекаря при който ще раждам.
Благодаря, Duol!

# 4
  • Мнения: 549
страхотна статия

# 5
  • Русе
  • Мнения: 2 354
страхотно!
благодарим!!!

# 6
  • всъщност в Габрово, а в сърцето си в Берлин
  • Мнения: 2 975
Благодаря за хубавата статия!

# 7
  • Мнения: 1 691
Много хубава статия!

# 8
  • Мнения: 462
Благодаря за труда   bouquet!

# 9
  • Мнения: 2 897
Интересна статия,браво за труда  bouquet

# 10
  • Мнения: 287
тази статия трябва да се разпространи из всички АГ-та!!!
благодаря за инфото!

# 11
  • София
  • Мнения: 1 075
Благодаря!
И за статията и за труда на преводача Wink

# 12
  • Все още в къщи, но скоро може и в лудницата
  • Мнения: 8 231
Благодаря ти че си си направила труда да преведеш тази статия за нас  Hug

# 13
  • Мнения: 2 614
Duol, благодаря за интересната статия. Явно ще има и още, чакам с нетърпение!   bouquet

# 14
КЛЮЧОВИ ПОТРЕБНОСТИ НА РАЖДАЩАТА ЖЕНА

Автор: Мишел Оден
Чудесна статия. Нещо подобно има описано тук: http://cleansing.atspace.com/alternative_mothering.htm#myth5

# 15
  • Мнения: 541
Благодаря за интересната и полезна статия.
Човек винаги има какво ново да научи.

# 16
  • Мнения: 485
Момичета, понеже повечето от нас са вече родили, а на някои това тепърва им предстои, бих искала с вас да си поговорим за потребностите на раждащата жена. Бихте ли споделили вашия опит - какви са били вашите ключови потребности по време на раждането? Съгласни ли сте с това, което пише в статията? Какви са факторите, от които според вас зависи дали едно раждане ще мине леко и безпроблемно? Какво кара раждащата жена да се чувства добре и сигурна?
Преди да родя бях сигурна, че единственото, за което трябва да се погрижа е да имам добър екип от лекари и да раждам в болница с най-съвременно оборудване. Ето го и резултата - родих със секцио, което спокойно можеше да се избегне. Оттогава прочетох и разбрах доста неща, но все пак от личен опит не мога да говоря за раждането. Очаквам вашите мнения.

# 17
  • Мнения: 2 022
Преди да родя бях сигурна, че единственото, за което трябва да се погрижа е да имам добър екип от лекари и да раждам в болница с най-съвременно оборудване.
Да, защото не си знаела какво може да се случи по време на раждането. Правилно си мислила тогава. Сега как мислиш - по различно ли? И защо? Не мога да се съглася със статията, съжалявам.

# 18
  • София
  • Мнения: 6 363
ключовите ми потребности бяха, са и биха били за в бъдеще следните:

1. да ми е осигурена адекватна, надеждна, квалифицирана и навременна медицинска помощ
2. да ме третират като човек, а не като крава или друго животно
3. да се роди детето ми живо и здраво


за статията .... няма да коментирам. има си аудитория за тези неща.

# 19
  • София
  • Мнения: 369
ууухххаааааааааааааааааа!!!
чудна статия!!!!!

прекрасно е че има ентусиасти, които превеждат и дават нестандартно инфо Wink
а за да е раждането леко, смятам че мама трябва да е информирана... информирана не само за `цивилизованото` раждане, а за естественото, за процесите в организма... за приомите на лекарите, ....

аз съм много благодарна за маймунската тема, която ми вдъхна кураж и ми показа друга гледна точка Simple Smile
живи и здрави!!!

# 20
  • Мнения: 485
Преди да родя бях сигурна, че единственото, за което трябва да се погрижа е да имам добър екип от лекари и да раждам в болница с най-съвременно оборудване.
Да, защото не си знаела какво може да се случи по време на раждането. Правилно си мислила тогава. Сега как мислиш - по различно ли? И защо? Не мога да се съглася със статията, съжалявам.

Да, вече мисля по-различно. Сега съм убедена, че жената е активен участник по време на раждането, че нейната роля е водеща. А преди си мислех, че всичко зависи само от лекарите. В никакъв случай не казвам, че не е важно да имаш добър лекар и да раждаш в добра болница.

# 21
  • София
  • Мнения: 3 064
Дааа, логично, ясно и ... научно обяснено! Чудесна статия.

Веднага ми изникнаха спомените от раждането. Докато си бях вкъщи, всичко беше чудесно (оказа се, че съм стигнала 5см разкритие, което не е малко). Да, болеше, но аз си обикалях стаите - сядах, ставах, лягах и като цяло се чувствах добре. Но когато контракциите станаха на 5 минути, реших, че е време да тръгваме към болницата. И там почна страшното. Овързаха ме на едно легло с коланите на монитора, на съседното вече крещеше друга жена, караха ми се, когато се оказа, че не напъвам като хората, светлината беше ослепителна... абе, всичко, което се описва тук...

И накрая взеха да ме плашат с форцепс, но, слава Богу се разминах с епизиотомия и кристелер (скачане по корема).

При майка ми е била подобна ситуацията, и тя не е напъвала добре, защото е била умаломощена от контракциите.

За съжаление лекарите са ужасно консервативни, а толкова малко е нужно да улеснят раждането - просто с по-малко намеса,  за това не са нужни пари.

# 22
  • Мнения: 1 174
Благодаря за статията,  DuolSimple Smile  bouquet

Мисля, че може да бъде от полза за много от бъдещите мами, както и за вече раждалите жени, а най-вече за акушер-гинеколозите, от чиито ръце зависим в ключов момент от живота ни, какъвто е раждането на детето.
Преди появата на дъщеря ми, по време на бременността си мислех, че в по-голяма част успехът от раждането зависи от твоя доктор ( плюс медицинския екип,разбира се), в когото трябва да имаш огромно доверие.Бях запозната с техники на дишане и т.н. подготовка за раждане от литературата, която се предлага на пазара, но когато дойде моментът да постъпя в болница, много се изплаших, въпреки че съм изглеждала спокойна, дори усмихната и единственото, което ми се искаше и усещах някак инстинктивно, бе да остана сама...Ще спомена само, че родих два дни преди термин, отивайки на консултация.Няма и да се впускам  да разказвам как протече самото раждане (според думите на гинеколога ми- прекрасно), само ще кажа, че това е изключително интимен, истински момент в живота ми, за който твърдя, че всяка жена трябва да изпита!
Та...  Simple Smile онова, от което имах нужда тогава бе да остана не с моята докторка, с която отдавна се познаваме, а с една от акушерките, която тогава видях за първи път и незнам как ме предразположи, но ми спечели доверието някак много бързо (беше и най-възрастна) и по-късно само нея слушах.Но исках да бъде само тя, а не останалите 8 човека в залата.Може би се дължеше не само на годините, ами и на спокоиствието в гласа й...
Друго, описано отново в статията, бяха светлините в отделението, които не просто физически дразнеха очите ми, а допълнително ме притесняваха (никога преди това не съм лежала в болница) и се чувсвах по някакъв начин като на изпит-притисната, оголена.
Това, което бих променила при следващото си раждане, ако мога, е позата-смятам, че много по-лесно биха се преодоляли контракциите и цялата болка, ако можех да избера клекналата за напъните или някоя друга удобна...идва ти в момента преди да напъваш...

Ще следя темата Simple Smile

 

# 23
  • Мнения: 572
Аз пък, въпреки че бях чела маймунската тема и бях силно мотивирана да раждам нормално, бях с изтекли води и болките почнаха толкова късно, и бяха толкова силни и начесто, през секунди, а нямах никакво разкритие, че просто не можех да си намеря място. Акушерките бяха две лелки, които непрексъснато ме караха да съм легнела и да поспя #Crazy между контракциите (т.е. между секундите зверски болки) и ми викаха, че това още било гъдел, къде съм се развикала като за раждане, с тоя 1 см разкритие. Всичко това продъбжи 6 часа. И бебка беше високо. Та, сама си поисках секцио и слава Богу, лекарката ми го направи, щото иначе щяха до сутринта да ме оставят да се оцъкля от мъки. Но иначе екипът беше ужасен, само ми се караха и ми викаха, че съм се била държала еди как си! И ме караха да лежа, бъркаха ми по време на най-силните контракции и ми крещяха да не викам, сърдеха ми се, че не им отговарям на въпросите и т.н.
Така че, мисля си, че е добре, че все пак ме секцираха.

# 24
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 828
Ключовите потребности за мен бяха:
- добър екип (за това имах уговорка с акушерка, която на свой ред щеше да извика лекар по свое усмотрение - нали познава отблизо всички - ако не й бяха допаднали тези на смяна)
- спокойствие и само спокойствие - минимум намеса в естествения ход на раждането. И докато монитора не ме притесняваше изобщо по никакъв начин (за разлика от написаното в статията), то окачената система ми пречеше - другият път, живот и здраве, за система няма да подпиша.
Иначе потребностите ми бяха посрещнати и удовлетворени, и то не без мое активно участие - ако не бях аз активен (доколкото можех, все пак) участник в процеса на раждането, ако не се бях възползвала максимално от знанията, които имах тогава, не знам дали щях да имам такова чудесно и леко раждане.

# 25
  • Мнения: 1 947
   Duol, прочетох на един дъх статията - благодаря!!
   Открих неща, за които не се бях замисляла. Не съм мислила предварително за потребностите си.
Но, съвсем искрено казано, ужасно много исках майка ми да е с мен. Не можех да си го обясня, но съм
го искала още преди да забременея. Така и стана, тя дойде седмица преди термина ми, а аз започнах
да раждам същия ден, в който тя пристигна от България. Сега си мисля, че явно съм задоволила първо
тази потребност. Simple Smile
   После в клиниката - беше нощ и набързо ме пратиха в стая да спя. Аз не можех да спя от вълнение
и се разхождах или лежах. После отидох в родилната зала и там пак се разхождах и подскачах на
гимнастическа топка. И през цялото това време акушерката изобщо не ме "закачаше". Нямаше я,
бях сама. Идваше от време на време да види дали не съм родила сигурно. Simple Smile А аз така се чувствах
спокойна и действително поспивах между контракциите - не бях спала доста време и си полегнах.
Значи тя ми е осигурила още една от потребностите - спокойствие. Не съм избирала никого, раждах
при когото беше на смяна. Не говореше много - човек би казал, че изобщо не я интересува какво
става. А тя явно си е знаела работата. Simple Smile
   Светлината беше приглушена или аз просто не съм я забелязала. Детето ми се роди рано сутринта
и докато раждах, виждах как се развиделява и имах чувството, че идва светлина само от прозореца.
Тези неща наистина си ги мислех тогава, не си фантазирам сега. Simple Smile
   А мъжът ми явно не се е страхувал, защото не ми е пренесъл страх. Той и майка ми бяха там в
последния час - на развръзката. Simple Smile
   Мога да обобщя, че спокойствие може да ти осигури да не си напрягаш много мозъка кое как ще
стане и какви "предпазни мерки" да вземеш. Отделно се надявам на повече свобода на раждащите
жени в България (ужасявам се от това "магаре") и повече човечност и разбиране на човешките
потребности у доста медицински лица (че искам следващото дете да си го родя в моята Родина). Simple Smile

   *Извинявайте за словоизлиянията, всичко е искрено...*

# 26
  • Мнения: 47 993
аз съм казвала и преди,че при първото раждане ме оставиха да се разхождам,и изобщо не усетих болки,а при второто ме вързаха за кревата и ме караха да не мърдам много,имах и система,и монитор и  кислород на носа,и когато бебчо изведнъж даде зор всички се втурнаха да откачат по нещо и да ми викат :"задръж!"  Crazy,а после да ме мъкнат на тъпото магаре да раждам #Cussing out

# 27
  • Мнения: 545
много интересна статия, блгодаря Duol! Тъй като е наближило да раждам, гледам да чета все едни такива успокояващи неща, че съм голяма паника. Сещам се, че преди няколко дни се шегувах с мъжа ми, че искам да раждам в къщи, самичка, само с него и доктора. преди три седмици ходихме на у-ще за бременни в Св. София и вместо желания ефект - да се успокоя и запозная с обстановката, така се уплаших след разходката в родилното, че в главата ми започнаха за пръв път да се въртят мисли за секцио:
 - първо, ужасна светлина, страшно изкуствена
 - викащи жени - не мога да търпя да слушам как някой страда
 - предродлиното ми се стори натъпкано догоре
 - гинекологичния стол - машина за изтезания
Наистина в нашите болници май много неща от тези в статията са неприложими, но всичко е в главата ни.  Simple Smile

# 28
  • Мнения: 2 388
И аз искам да ти благодаря за статията. От първото ми раждане помня топлите ръце и глас на акушерката. Не я познавах, но заклевам се, тя направи всичко по ноти. Тя не ми говореше, само ме насочваше. И се чувствах сигурна.
За мен ключовите потребности са:
1. Добър екип - и един човек да е, но да се чувстваш в безопасност.
2. Липса на цензура - Само който не е раждал, само той не знае как боли. И защо да не викаш?!? Какъв е проблема?!?
3. Мъжът ми да не ми говори  Laughing - миналият път, в стремежа си да ме успокои, направо ми скъса нервите. Този път ще му залепя устата  Wink
4. Да ЗНАМ, че всичко ще е наред. Вярата в себе си, че можеш да се справиш  е половин спечелена битка

# 29
  • Мнения: 2 616
Статията е страхотна, жалко че малко от лекарите четат и работят според инструкциите  в подобни публикации.

# 30
  • Мнения: 942
Много интересна статия, блгодаря Duol  bouquet

# 31
  • Мнения: 3 161
Заповядайте в конкурса "Моето прекрасно раждане" и дайте своето мнение! http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=171195.0;topicseen

# 32
  • Мнения: 5 539
Инстинктивно съм ги чувствала някои от нещата, описани в тази статия Simple Smile
Усетих това да си някъде в друг свят, не исках никой да ме закача, не исках да ми държат ръката, а обърнах гръб на стаята и се хванах за тръбата на парното. Имах чувството, че и лекарката, която ме израждаше, знаеше как се чувствам и не ми натрапваше присъствието си. Дори не ми се викаше, само лежах замаяна и удивена как може да ме боли толкова.

Наистина мн хубава статия, ще взема да я разпечатам за гинеколога, който следи сегашната ми бременност.

# 33
  • Мнения: 1 161
Дааа, логично, ясно и ... научно обяснено! Чудесна статия.

Веднага ми изникнаха спомените от раждането. Докато си бях вкъщи, всичко беше чудесно (оказа се, че съм стигнала 5см разкритие, което не е малко). Да, болеше, но аз си обикалях стаите - сядах, ставах, лягах и като цяло се чувствах добре. Но когато контракциите станаха на 5 минути, реших, че е време да тръгваме към болницата. И там почна страшното. Овързаха ме на едно легло с коланите на монитора, на съседното вече крещеше друга жена, караха ми се, когато се оказа, че не напъвам като хората, светлината беше ослепителна... абе, всичко, което се описва тук...

И накрая взеха да ме плашат с форцепс, но, слава Богу се разминах с епизиотомия и кристелер (скачане по корема).

При майка ми е била подобна ситуацията, и тя не е напъвала добре, защото е била умаломощена от контракциите.

За съжаление лекарите са ужасно консервативни, а толкова малко е нужно да улеснят раждането - просто с по-малко намеса,  за това не са нужни пари.
Олеле! Това звучи като сценарий на филм на ужасите!

Във връзка с това се сещам, че при раждането на Самуил, Мирена също беше омаломощена, но детето си излезе почти само, защото тя беше в клекнала-кучешка поза и бебето вървеше право надолу, а не нагоре, както е по гръб (когато майката лежи по гръб родовите пътища леко се извиват напред и бебчето, проправяйки си път, трябва да се движи на горе, а това съществено забавя и затруднява родовия процес).

Ето ви няколко статии свързани с темата:

Последна редакция: пт, 09 мар 2007, 16:35 от Ludmil

# 34
  • Мнения: 1 199
Съъгласна съм че легналата поза е абсолютно неудобна за напъването. Два пъти раждах така, но е просто неестествено.

# 35
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Много интересно, наистина - научих няколко нови обяснения за причините на тези потребности Grinning
Моят опит отговаря напълно на написаното в статията. При раждането на сина ми почти всичките ми потребности бяха задоволени в голяма степен - голямата част от раждането протече у дома, през нощта, като мъжа ми спеше, а аз си седях сама и се клатех, седнала по турски в другата стая Grinning Майка ми дойде в болницата (колежка е, така че я пуснаха да поседи при мен), което ми беше приятно и ми действаше отпускащо, макар че тя беше яко притеснена. Когато родих, беше вече ден, можех да гледам през прозореца и нямаше никакви допълнителни светлини. Не са ми пречили, нямаше намеси в хода на раждането и понеже имаше много родилки, не са ми висяли на главата, което беше добре дошло.
При второто раждане беше по-различно - раждах през нощта, а светлините в болницата ми пречеха и инстинктивно бях оставила косата да ми пада върху лицето, без да я махам. Сега си го обяснявам лесно - опит да се скриеш от хората и от светлината Grinning
Никога не съм искала мъжа ми да е при мен на самото раждане - и аз се чувствам по-добре само сред жени (лекарите ги приравнявам към жените-помагачи на раждането). За мен важно би било таткото да може да е с нас, след като раждането приключи - на самото раждане не ми е трябвал и не ми е липсвал, но преди него и веднага след него - да.

# 36
  • Мнения: X
ключовите ми потребности бяха, са и биха били за в бъдеще следните:
1. да ми е осигурена адекватна, надеждна, квалифицирана и навременна медицинска помощ
2. да ме третират като човек, а не като крава или друго животно
3. да се роди детето ми живо и здраво
за статията .... няма да коментирам. има си аудитория за тези неща.

Напълно подкрепям!  Peace
Не желая да бъда "бозайник" и "млекопитаещо".
Приветствам възможността на всяка жена за избор между "естествено" и "неестествено" раждане: с упойки, цезарово сечение и т.н.
Приветствам въвеждането на всевъзможни уреди и електроника, с които да се следи състоянието на майката и плода по време на процеса.
Изцяло съм против /за себе си/ присъствието на бащата или на други роднини.
От съществено знчение за мен е да имам около себе си /активно действащ/ квалифициран медицински екип, по възможност не само от дискретно и тихо наблюдаващи ме акушерки.

Последна редакция: сб, 10 мар 2007, 17:18 от Анонимен

# 37
  • Мнения: 373
Благодаря, Duol!
Мишел Оден ми е любим, но го открих чак при третата си бременност!
Ще се включа и аз, засега се "абонирам"!

# 38
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Duol, много ти благодаря за интересната статия!

Тя наистина обяснява усещанията при първите ми две раждания - не исках никой да ме закача, не търсех ничие внимание, а съм от общителните, бях се самовглъбила и понеже не говорех и не виках ги изненадах, когато най-сетне им казах, че усещам напъни. И двата пъти раждах през деня, но беше мрачно и облачно и светлината не ми е пречила. Не съм се и замисляла за таткото по време на раждането, но след като бебето ни се роди искрено се радвах да го видя и да споделя с него вълнението от появата на новото ни съкровище.

Какво толкова странно има в това, че поведението ни е като на останалите бозайници? Защо смятаме, че раждането, което е до голяма степен физиология трябва да се различава от раждането при сходните на нас?

# 39
  • София
  • Мнения: 2 162
След второто ми раждане разбрах какви са били, какви са и какви ще са моите ключови потребности:
- добър екип- лекар и акушерка, които си разбират от работата и на които имаш доверие, че правят най-доброто за теб, а не за тях;
-спокойна обстановка- за мен това означава възможност да раждам без други жени в стаята; с присъствието на таткото-особено преди и непосредствено след самото раждане; без постоянни интервенции от медицинските лица (акушерката ме провери за разкритие 2-3 пъти, но винаги между контракциите и много внимателно, а тоновете на бебето слушаха само 2 пъти за по 1 минута; лекарката се появяваше само, за да ме попита как съм; първия път изобщо не беше така и аз се чудех всъщност защо ли изобщо се уговорих с екип, след като не са постоянно при мен). Силната светлина не ми пречеше.
-добро отношение към мен- никой не ме нарече лигла или не ми се тросна, че искам неща, които смятат за излишни. Вместо това внимателно и някак между другото ме убедиха, че е по- добре да не ми правят епизотомия (акушерката ми правеше някакви масажи и родих без никакви разкъсвания), да не ми слагат упойка, да раждам в полулегнало- полуседнало положение, да изчакаме с окситоцина. Отношението им спечели доверието ми и по- късно бях сравнително спокойна и чувах какво ми говорят- как да напъвам по- добре, кога да го правя и кога не.

Благодаря на Дуол за статията, защото ме накара да се замисля за това какви са всъщност моите потребности. Първият път си мислих, че съм достатъчно информирана и знам всичко за раждането, прочитайки една- две книжки и избрах доктора си според прочетеното, но се оказа, че това не се е отнасяло за мен. Вторият път имах късмет да попадна на чудесен екип и без да знам нищо за т.нар. активно раждане да изживея едно наистина хубаво раждане. Но като цяло статията не ми хареса- според мен е много крайна и едностранчива, а всеки има своите потребности. Не мисля, че човешкото раждане трябва да се "дехуманизира", а по- скоро "хуманното" раждане да се изпълни с по- различно съдържание.

# 40
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Цитат
Не мисля, че човешкото раждане трябва да се "дехуманизира", а по- скоро "хуманното" раждане да се изпълни с по- различно съдържание.
Интересно разсъждение Grinning Не мисля, че в откъса от книгата въобще става въпрос за дехуманизиране или за стремеж към приравняване на човека с останалите бозайници до степен да има потребност да ражда на сламата в някоя дупка. Неслучайно подчертах, че това е откъс от книгата - т.е. изследване на определени потребности в светлината на първичното и търсене на обяснение защо тези неща са от важно значение. Без да съм чела книгата съм убедена, че нататък нещата се задълбочават и има доста за практическата защита на тези потребности в съвременен родилен дом и в контекста на съвременния начин на раждане - предвид че Оден ръководи преуспяваща родилна клиника във Франция, явно е успял да намери баланса Laughing
Още повече, че ключови потребности означава точно това - че са общи за всички, което не изключва изобщо факта, че при различните жени ще се проявяват в различна степен и в различни трансформации. Например потребността от усамотение може да е изявена само до степен жената инстинктивно да блокира и да не реагира на въпроси и дразнене по време на контракция, а между тях да е в състояние да контактува успешно с персонала на болницата - и т.н., и т.н. Въпросът е, че в основата си става дума за едно и също явление - но изявено в различна степен. Поне такова е моето разбиране на нещата - избягвам да мисля за нещата като написани буквално, обикновено винаги има тонове светлосенки Grinning

# 41
  • Мнения: 373
Хедра, когато Оден е писал тази статия, той вече не е водел преуспяващата клиника във Франция, а раждания по домовете в Англия, а може би и просто си е правел изследвания, защото това е следващият му период, в който той отрича нуждата от мъжко присъствие при раждането и се оттегля, като оставя работата само на акушерките! По време на клиниката му във Франция жените си раждат с мъжете. По-късно той отрича това. Виждам много резон тук. Често ние искаме да раждаме с мъжете си заради чувството, че те ще ни "защитят" от тези непознатите хора, които ще ни израждат, докато ние не можем да говорим, те ще говорят вместо нас, и прочие и прочие. Може и да е вярно!--- Или когато жената и мъжът се чувстват толкова близки.
Но е вярно, че всички хора са различни и различни неща ги карат да се чувстват сигурни и спокойни! За едни това може да е мъжът ти, за други - приглушени светлини, за трети - много лекари около тях!
Ключовите потребности за мен: да, жена, на която да можеш да се довериш, да ти е като майка, без да те съди и без да се тревожи, само да те подкрепя и да ти бърше челото - за мен това е ключовата потребност! И аз не бих искала мъже около мен, поне не чужди мъже! Дула.Simple Smile
И усамотението, липсата на чувство, че те наблюдават! Едно от най-неприятните усещания за мен е чувството, че ме наблюдават! Това, че ако искам да крещя, някой ще ме чуе!..
И разбира се, чувството, че има някой (някой?) около теб, който си разбира от работата и който би се притекъл на помощ, ако се наложи! Някъде наоколо...

# 42
  • Мнения: 953
Родих съвсем на скоро и като се замисля имах потребност от :

1. Да съм сигурна 4е екипа е много добър и ще направят всичко за мен и бебчо да сме добре

2. Да няма толкова хора около мен - бяха поне 6 човека от мед. екип, аз бях единствената родилка тази вечер и всички ме зяпаха по време на контракциите, което ме изнервяше допълнително.

3. Да ме оставят да си крещя на воля Embarassed Винаги съм мислила, че жените които викат са едва ли не "лигли" и че аз имам висок праг на търпиост на болка  и  няма да викам- нищо подобно събудих цялото отделение.
Болеше си доста особено между 7 и 10 см разкритие. Родих без обезболяващи. Така че ако ви се крещи не се притеснявайте. Самото раждане с напъването не болеше толкова колкото разкритието между 7-10 см.

4. Може да се стори смешно, но имах нужда майка ми да е близо до мен - тя винаги ме кара да се чуствам по спокойна и уверена в себе си.
Съпругът ми в този момент би ме изнервил и притеснил. Раждането като цяло е доста кърваво и болезнено - мъжът ми не може да понася кръв.

5. Шоколад - дамм непеременно след като ме преместиха в стаята ми се прияде нещо сладичко  Laughing

# 43
# 44
  • Мнения: 462
И мен в началото ме смути това, че мъжът не е добре да присъства на раждането. Та нали досега уж това тръбим! И докато се наканя да напиша разсъжденията си защо да е или не е мъжа, защо да е или не майката или някоя като майката...и jabushka е взела, че почти всикото го е обяснила. А, бе имам много да пиша по темата, ама... ooooh!

Емем, благодаря за новата статийка  bouquet!!!

# 45
  • Мнения: 11 315
Много интересна статия.
Определено се замислих над двойния си опит.
Много ми допадна тук още докато бременеех, спокойната и уютна атмосфера в родилната зала,меките пастелни прасковени тонове на стените, приглушеното осветление.
Сякаш съм знаела, че от това се нуждая.
Първия път бях с майка ми. Аз държах тя да остане до мен. Беше ми подкрепа и успокоение. Даваше ми сили и сигурност.
Екипа също беше много спокоен, уверен и се отнасяше към мен, както съм искала.
Затова пазя и такива прекрасни спомени от първото раждане. (виж конкурса).
Втория път бях вече знаеща и повече искаща. Желанието ми беше във вода, осъществи се.
Поисках си музика и ароматни масла, имах ги.
Спомням си само странната атмосфера в залата. Над ваната точно имаше матиран бял купол, който проускаше дневната светлина. Времето беше топло и слънчево и най-странното беше, че точно тази пречупена светлина не ми пречеше. Даже имах чувството, че някой отгоре ни наблюдава и ни пази. Даже в мига, в който сина ми изплува от водата, светлината стана по-силна.
Усещането беше приказно.
Много е важно предварителното информиране, четене на положително заредени материали и разкази. Знам, че тук достатъчно много майки се ангажират с предоставянето на информация за всички бъдещи, настоящи и пак желаещи.

Общи условия

Активация на акаунт