Въпроси към мамите със секцио

В "Св. София". Личната ми гинеколожка има договор с тях (тя е пенсионерка). Има близо 40 години стаж в тази работа и много й вярвам - както за нормално раждане, така и за секцио. Е, естествено няма безплатен обяд, но за мен е по-важно да се доверя на доказан лекар, отколкото да си спестя някой и друг лев. Реших, че без луксозна количка и столче за кола, например, бебо може, само да ми е живо и здраво... Лекарката ми дори каза, че се наема да го извади седалищно и обещава да няма проблеми, но на мен чак такъв риск не ми се поема. Тя се съгласи за секцио. Това, че не ме убеждаваше сама за секцио (което трябва да й платя двойно повече) още веднъж ми доказа, че просто е професионалистка. Ох, дано сме взели правилното решение!  

Много ви благодаря зе изчерпателните отговори! Трябва да ви кажа, че доста ме поуспокоихте! Не ме е страх най-много от болките, а... как да кажа - от тази прекалено насилствена интервенция над мен и беба... При нормалното болките никак не са малко (вече ги пробвах   ), но някак си е природно и... нормално. Затова така съм се шашнала сега. Но определено вече дишам по-леко. Като гледам колко народ е минал по тоя път!  

Не, че съм защитник на секциото, ама то е 100 пъти по -щадящо за бебето, отколкото нормалното раждане.
А пък и при теб нещата са 50:50 - при нормалното боли по време на , а при секциото след      

Мисля, че е най-добре да попиташ анестезиолога си, какви са му аргументите в полза на спиналната упойка  
P.S. порови се из net -a - може да има инфо. Ако намеря нещо повече ще ти го пратя на лични.

Здрасти,
Само да ми кажеш белега от разреза вертикално  или хоризонтално е  на окосмената част:silly:  Малко тъп въпрос ама като не знам...

По принцип го правят хоризонтално...

Не вярвам...дай снимка

Ей...ти ме разби с тия 3 см...

 И аз се шашнах!   Как са му измъкнали главата оттам?!

Ама как така "по принцип"    - хоризонтално е!!!

М_кенга има предвид, че вече е толкова! Разрезът е между 14-18 см. по принцип, но ако докторът си свърши добре работата и направи хубав козметичен шев, то белегът почти изчезва с годините!

Elfi, ste wzema da se snimam i ste ti pratia na lichni..........Ama posle da pusnesh tema, che weche wiarwash   sorry, ama kirilicata mi otkaza

Не изчетох цялата тема, но казвам как беше при мен.
Оперираха ме в неделя около 20.00 ч. Със спинална упойка/по лесно е за опериращия и за възстановяването тислед това/. Не исках пълна. Да, тормозиш се докато изплаче бебчо/секунди, които ми се видяха вечност/, но нямаше нищо по хубаво от това данацелувам бузката на все още неизмития бебок. Това е момент, който нкога няма да забравя. Моя съвет е: Не го пропускай!!! След това шев и кройка и в реанимация. Толкова бях щастлива, че нямам спомени от болката. Имаше две момичета, които ми говориха, говорихааз отговарях/чак следващите дни разбрах какво сме си говорили/ . Някъде към 4 сутринта ме онаболя и си поисках Профенид венозно. Сутринта към 7.30 пак така. Но добре, че ми сложха и втората защото в 8 дойде рехабилитатор/доколкото разбрах по което и време да те оперират изправянето е на другата сутрин, а ти щомси планово ще е след около 24часа и няма да е толкова болезнено, но при мен бяха минали 12ч./ и ме изправи. Еми няма да те лъжа доста ме болеше, исках да я убия тая терористка/рехабилитаторката - супер готина, но тогава ми се видя..../, но направих няколко крачки в коридора, измих си зъбите и си легнах. В този момент си мислех, че никога повече няма да съм способна на такова геройство.В 10 дойдоха да ме местят от реанимация. С количка, но ме попитаха искам ли да видя бебето, но стигайки до него без количката. Естествено, че исках и бях готова и да тичам ако трябва. Видях бебчо, толкова беше готин, че съвсем забравих болката. След това ме заведоха в стаята. Веднага си сложих свещичка Профенид, станах изапочнах да ходя, цял ден по малко.умориш ли се почивка и пак. Но не пералявай, на мен ми се поскараха че прекалявам, но исках по бързо да се възстановя, а това  рецептата. В 13 донесоха бебо, все още не можех сама да го взема подаваха ми го и го взимаха обратно/Така беше до другата сутрин/. В началото го кърмех на леглото с възглавница под бебето, но после се оказа, че на стол е доста по-лесно, пак с възгл. отдолу.
Вечерта си сложих още една свещчка и спах като къпана/аз по принцип трудно зяспивам по гръб, обаче емоциите ми дойдоха в повече/.
Дойде вторник сутринта пак свещичка, но не защото толкова болеше, колкото това, че нямах търпение да сляза на кафето. Смениха ми превръзката с непромокаема лепенка/купих две - тази сега и една като ми махнат конците, но понякога след конците не се налага - така че вземи една, ако после ти трябва има във аптеките на болниците/ и веднага се окъпах. Е не особено перфектно но все  пак беше супер/вода и сапун/. А преди това се готвех цяла седмица само частично да се мия. оказа се, че нищо подобно не ме чака и слава богу. В 11 бях на кафето на мляко с кафе и сок. Тогава се почуствах вече супер и си казах Мога да го направя и втори път. Цял ден сновях до стаята/когато носят бебо/ и като го взмат обратно на кафето. Вечерта от страх, а не от болка още една свещичка. Тя беше последната. /В болницата даваха, но не бях сигурна и си бях купила половин опаковка 6 бр./ В сряда и четвътък продължих да снова между кафето и стаята. Така си бях направила графика на свижданията, че да не скучая. А не да ми се изсипат 5 човека и после да няма никой. Един по един  идваха във време което им кажа и така не скучаех. Дойде заветния пети ден /петък/ и това беше денят в който се прибрахме в къщи. От първата минута в къщи сама се оправях с бебо, вдигх слагах, хранех, гтвх и всичко останало. Само за банята тати помагаше/не че не можех сама но ме беше малко страх,  да не стане нещо и да изпусна бебо/. Не бива да вдигаш тежко защото има опастност от сраствания. Но аз не ги послушах. Правех си всичко в къщи.
Сега ако трябва да раждам второ и трето ....всичките искам да са секцио. И за бебо е по-добре.
Няма страшно едва ли боли повече от контракциите. Но ти после ще кажеш дали е така.
Леко раждане и не пропускай момента да нацелуваш бебо когато изплаче.
Оперирана съм и с пълна упойка, доста по кофти е после и главата боли адски и си доста неадекватен около 20 часа. От тази не ме боля, но може да боли предупреждават те за това.
Описах доста подробно моето секцио, но понеже и аз незнаех какво ме чака, а това ме плашеше повече.

Индивидуално е, нека не плашим жената така    Аз нямах никакви проблеми след пълната упойка ..........

Първия път бях с пълна - трудно се възстанових. Второто със спинална - по-бързо. Голямо шубе съм, но определено второто раждане ми беше по-леко.