Как издържате психически и физически?

Аз нещо напоследък не издъържам - нееемам нерви!
ДА ви се оплача - след рехабилитацията на два три пъти съм показвала    на разни нахакани шофьори дето искат всичките платна за себе си и въпреки че виждат бебето ме избутват от лентата ми! даже бих ги и била ако можех  

Малкия се е научил да ме следи в стаята за рехабилитация и да реве гледайки ме настоятелно...и това направо ми къса сърцето! А все още нямам сили да го оставя сам - сякаш ще го предам... Иначе имам пълно доверие на рехабилитаторката, но просто не мога да го оставя! А и той пищи като за световно...

И така съм освирепяла, че искам да убия някого    

Наде ми ела към нас да пием по нещо. Знам, че проблемите са много и едва ли е само до средния пръст. Но спокойствие му е майката. Иначе много лесно можеш да изпушиш, а това не е от полза за малечко:)

Когато много силно те боли,
недей посяга да мъстиш
Омразата изпепелява оня,
който мрази.
Когато много силно те боли,
отдалечавай се, отдалечавай се през времето -
от дребното, от ближното, от болката
от писъка -
нали след 10 111 години
в могъщото движение на Космоса
сред здрача на великата Прохлада
прашинки две, докоснати в Безкрая,
нали ще бъде все едно
дали те е боляло?
Отдалечавай се,
Потъвай в своето,
Със живата вода на свойта сила
наплискай живата си рана.
И любопитните да видят после там,
където е ударила стрелата,
как светят бистри капки златен крей
И тъй додето златен станеш цял.

направо съм полудяла..
лошото е, че не знам кое е добро и кое не за детето..
малкият преди се хилеше и "пееше"..сега ме гледа с подути очи..
не се е усмихвал тази седмица..като зомбиран е..

момичета не се давайте! намерете нещо странично, което да правите...знам, че е трудно, но има начини...гледайте някой филм, поканете някого на гости, излезте с приятели...най-добре, такива, които не знаят за проблема и не разпитват...или пък такива, които знаят, но се чувствате добре с тях...разходки само с таткото далече от роднини, също помагат...на мен по принцип много ми помага йогата...15 -20 мин. йога, когато Нийко заспи и съм нов човек.
не допускайте моята грешка/макар, че то май е почти невъзможно:(/...аз живеех като в сън: рехабилитация, спане- Ния заспиваше изтощена, хранене, 1/2 час почивка и аз я почвах с Войтата вкъщи...тя реве, аз се държа...тя заспива, аз рева...едва скалъпвах някакво време за разходка...нощем ровех из нета - прочетох какво ли не...и мен непрекъснато ме гризяха съмнения: 'ами, ако нищо и няма и само я мъчим?! ако наистина може да се оправи и без това?! а как се отразява на психическото състояние тази рехабилитация?'...въпроси, въпроси...страх да не сбъркаш...страх да не пропуснеш нещо важно...не можех да спя...2 месеца почти не бях спала...ходех като зомби...имах натрапчиви идеи...отслабнах...ревях...по това време някъде, Ния изведнъж дръпна много...таткото каза "така не може! ти ще се поболееш!"...искаше да ме води на психиатър, но вместо това решихме първо да се махнем за 2 седмици от болницата и от София...това ми помогна много...избягах от затворения кръг, в който се въртях...като се върнахме вече не и правех упражненията вкъщи...излизахме с приятели...ходех в офиса си да се виждам с колеги...горе долу си върнах нормалното съществуване...
не че и сега не ме гони параноята и не изпадам в депресия от време на време:)
много писах, ама всъщност исках да кажа, че ако можете да пропуснете полудяването ще е по-добре!   пък и аз нямах  форума тогава...
кураж!

Миленче, опитай така :  като се върнете направи му една вана - ако имате  - пусни любими играчки да плуват около него. Гореща - да го разхлаби, купи чай за успокоение /сън/ и му давай. Коато се наспи след обед покани негови другарчета да поиграят и ти го разигравай. Пусни му любими анимационни филми -и нови които не е гледал.
Мен ако питаш не го тероркай другата седмица с процедури и в къщи - особено ако видиш че това му тежи!!! Сигурна съм, че ползата няма да е толкова голяма от избърдването и пресилването!

А пък и плаченето понякога помага - някак ти олеква и пак имаш сили да продължиш. В такива моменти сядам и се моля - казвам на Бога, че не разбирам какво става, защо ми се случва, че съм объркана и ми е трудно...И силата идва до следващата трудност. Ама то с кой не е така. Та хората дето имат здрави деца, да не би да не им се случват щуротии. Просто си казвам, че ние ще се справим най-добре с това, което ни е дадено и продължавам напред.
А за страховете дали правим най-доброто - те са много и едва ли ще имат край - но това си е синдромът на всяка майка, независимо какво е детето и.

Откакто имам моя малък Евгени рева само 2-3 пъти на ден.Докато бях бременна просто не спирах.Не зная това дете с какво настроение ще бъде?Всъщност,очаквах я тая промяна.Но след разходките не мога да се удържа - като си помисля колко неща никога няма да направи и никога няма да й се случат...Преди да забременея ходих три месеца на работа.Подейства ми много добре..Но не и на мъничката.Отрази и се във всичко-сън,храна,поведение.Предпочитам да си рева по цял ден,стига тя да е възможно най-добре.

Как издържам ли....ами не издържам-нито психически, нито физически! Почти 7 години водя борба с диабета на сина ми, мислех, че съм свикнала, но..... как се свиква с такова нещо?!?!?
Почти 24 часа в денонощието съм под напрежение - меря захар, слагам инсулин, а когато е на училище и ми звънне по телефона-сърцето ми спира докато разбера за какво се обажда!
За тези, които нямат представа какво е диабета, ще разкажа накратко:
Трябва,чрез инсулин и диета да се поддържа нормална захар, но това е почти невъзможно!!! Коварното на диабета е, че високата захар уврежда много органи и системи, а при ниска има риск да изпадне в кома! т.е трябва да се поддържа захар в определени граници между 5 и 10ммол-но за добрия контрол освен инсулина и диетата, оказват влияние и много други фактори- физическата активност, емоционалното състояние, времето(дали е топло или студено), вирусни и бактериални инфекции и т.н.
Понякога се чувствам толкова безпомощна и депресирана..., за съжаление имам и доста близки хора, които допринасят за това ми състояние и не спират да ми натякват за усложненията от диабета на сина ми, как ще се увреди и какво го чака....
Май е по-добре да спра да пиша....

Ами да - то това е най-странното вместо на нас да ни дават кураж обикновено ние даваме такъв. Точно затова много харесва подписът на Искрица. И си казвам - ами да, трудностите ни правят по-силни...

 Много добре разбирам за какво говориш. Племеникът ми е с диабет и поддържането на нормалния ритъм на живот е много трудно. Но той е нашето слънце и факта че се справя сам с положението ни прави по- силни и вярваме в неговата самостоятелност. Аз лично вярвам, че живота ще му поднесе само хубави неща- той е същото ухилено зайче като твоето момченце:) Горе главите мами. Ще кажете "лесно ти е на тебе". Може би ще сте прави, но аз преживявам лично всяка история във форума, имала съм страхове къде- основателни къде -не и за моите деца , за моите близки. Искам да знаете, че не винаги се включвам в темите, но съм прочела всеки ред изписан във форума и трябва да знаете че съм с вас- може би не е много ,но това е най-малкото, което мога да направя.

От както преди години бях в болницата със сина ми - видях много болни деца, и винаги си казвам - аз съм щастливка. Важното е, че детето ми е живо, не го боли. Другото са бели кахъри.

Мога само да съчувтсвам на другите майки и да им пожелавам много сили и надежда!

Мили майки, които ходите в клиниката по ДЦП, само по спокойно. На мен ми е странно, че там всеки лекар прави бизнес план и дава идеи какви свижи пари ще донесе на болницата (моя позната набира на компютър бизнес плана на лекарка от там). Аз съм възприела по-рядко да ходя на прегледи, защото не чувам нищо конкретно, само психоатака.  А и до 6 мес. възраст има само Войта, магнит и барокамера, така че различно лечение не могат да ти дадат. Трябва да се настроите, че престоя там е поне 6-8 месеца, т.е за по кратко добра дума и да чуете ще бъде придружена с достатъчна доза сплашване, че трябва да продължавате. Е това е мое мнение...
Наде, ами той като плаче и не се успокоява от твоето присъствие, защо не го оставиш сам. В никакъв случай не го предаваш, виж колко майки седят отвън и се разтоварват тези 30 мин.  Дрънкаш ли му с играчки, забавляваш ли го по време на гимнастиката. Аз се правя на клоун, когато сме по кисели и номера минава.
Миленче, вие вече сте по-големи и детенцето ти сигурно разбира. Първо ти трябва да си спокойна, говори му, че отивате на гимнастика и такива успокоителни думи, да го приеме като игра. Също и ти приеми, че го водиш на нещо като фитнес.
Поздрави

Да си призная - и аз от около месец се чувствам много изтощена! Мечтая си за някакво пътуване нанякъде, ама за съжаление, това е много трудно осъществимо, заради ежедневните занимания на малкия. Сигурна съм, обаче, че за това е виновна пролетната умора! Така че, въоръжете се с търпение - и това ще отмине! А ако можете да попътувате - не чакайте!