Да си търся ли правата или......

Здравей,добре дошла!
Съжалявам безкрайно ,за това което ти се е случило и тепърва ще се случва с теб и твоето бебенце.Разбирам те напълно,защото при мен пък ,погрешна диагноза на детето ми ,доведе до сериозни проблеми, които още се боря да реша и само Господ вече знае дали ще стане.Често съм си мислела в началото дали да съдя тази доцентка ,но и дали ще има смисъл,дали това ще оправи проблема,не няма!!!! Естествено всеки сам решава и си мисля ,че е време да си търсим правата,но в тази държава осъден лекар още няма,за съжаление.Все пак ,ако решиш да съдиш лекар,аз те подкрепям,с две ръце,но от това по леко няма да ти стане
Разбирам ,че още ти е трудно да приемеш,бясна си,отчаяна си ,идва ти да крещиш,но и това ще мине и тогава помисли за детето ,как да му помогнеш максимално,как да го обичаш ,защото то си е твоето бебе и също е човек,смее се ,плаче.Обичай го такова каквото е,а пък другото на всеки се връща,вярвам го
Пиши тук,ако не друго,споделената мъка е наполовина по лека   

подкрепям Вики и мама
разбира се, можеш да подадеш жалба, да съдиш лекарката...това изисква много усилия и ескалация на гняв - прецени ти как ще се чувстваш и заслужава ли си...
пила си фолиева киселина, но въпреки всичко се е случило. не си направила биохимичен скрийнинг. но ако беше направила и рискът излезе малък, никой нямаше да ти препоръча амниоцинтеза, защото все пак е рискова манипулация...за жалост нещата в медицината често не са еднозначни и това е една от причините да няма осъдени лекари... идват и други въпроси - ако беше открита малформацията по време на бременността, това какво щеше да промени?!
най-важното сега е детенцето! там хвърли енергия - научи възможно най-много за болестта, начини за лечение, рехабилитация, възможни усложнения...всичко...свържи се с майки на деца с такива проблеми, с организация някаква, ако има...чака ви много работа...
каквото и да решиш за лекарката, ние ще те подкрепим!
пиши при нас и заедно ще търсим решения!
кураж и успех ви пожелавам 

Мила много съжалявам за случилото се.
Аз не мога да кажа каво да правиш, тъй като и аз бях  на твоето място, идваше ми да убия всички наблюдаващи ме, но така и не  направих нищо, дори не отидох да им кажа, че детето ми е изоставало, защото е със синдром на Даун.....не намерих сили, а и не знам какво щях да променя.......имаше ли смисъл....А се наблюдавах при двама за по-сигурно.
Правих и Фетална морфология при хвалено докторче тук във Форума, което ни говореше всичко друго но не по същество....имам си и документална видеокасета където се вижда, как мери нухална гънка и прочие....и документ в който пише, че имам здрав плод без аномалии......
И при все, че видя нещо съмнително- бяла точка при сърцето, не ме насочи за БХС-каза, че това ще отмине/израстне и ако искам да отида във 28г.с. за да се уврея....е не намерих смисъл да ходя щото и да имаше нещо на детето вече беше късно за каквото и да е.....
Та така, не знам защо го написах това, но ме хвана много яд, че тези неща продължават и никой не носи никаква отговрност за подследствията....Според мен задължително трябва да се въведе правенето на БХС, пък всеки да си решава какво да прави нататък....Въпреки, че всичко е много относително и ако е трябвало да се случи и с изследвания също можеше да стане...
Желая ти много сила , всъщност дали сте и много хубаво име, което показва, че трябва да имаш Вяра.Прочети всичко каквото можеш в нета, за да разбереш как може да и помогнете, операции дали могат да се направят, най-вероятно и рехабилитации ще трябват.Успех и пиши тук при нас, каквото можем да помогнем.

Аз май нещо не схващам - права за кое? Ми толкова могат и знаят лекарите , това е нивото на медицината тук в България!Истината ти е казала лекарката в началото- ако имаш пари- иследваш се! А фолиевата киселина пи ли я преди да забременееш и в първите 6 седмици ? Аз лично ще те посъветвам да не трупаш отрицателни емоции и мисли, а да гледаш напред!
Моята история е следната : Първа бременност на 25 г. Лично познавам биоложката която има лаборатория за генет. изследвания и в началото се срещаме и я питам къде сериозно , къде на майтап - е ще се изследвам ли? Тя отговаря- изобщо не сте рискови , живей си спокойно. Когато сина ми стана на 10 м . лично и се обадих да и кажа че ни изпращат на генет. изледвания, лично тя ги прави  и откри хромозомната аномалия! Е ако знаехме по рано щяхме да се изледваме , както направихме за второто дете - след дъжд качулка    Истината е че харесва ли ни или не - такъв ни бил късмета, не можем да предвидим всичко което би ни сполетяло ! Не упреквам никого - изобщо не си представям как всяка бременна жена се изследав за всичко-.това също е крайно и неправилно! Но пък и да чакаш някоя двойка да стане рискова и тогава да я изледваш - също не е редно! Май трябва да съдим зравната каса 

съжалявам за случилото се
знаете ли - все още се счита сред лекарите че няма нужда от БХС
дали е тяхна вина? не повече от това да е наша вината... защо? защото така са ги учили и още никой не предприема нищо сериозно да се промени това!!!!!!!
ако вас са ви учили да преминавате на зелено - ще ви хрумне ли да пресичате на червено?
аз мисля, че вина имат и всички и уви никой конкретно
а знаете ли колко пъти съм чела тук във форума /дори в нашата секция/ майки да казват - при мен не е имало аномалия - няма да правя БХС...
а колко пъти съм чела, че виждаш ли кво искал сега доктора като карал някого /здрав и прав и млад/ да си прави БХС....

за мен това е немислимо - да не се прави при възможност да се направи
приемам отказ само ако майката /както едно майче си призна от проблемното забременяване/ чи каквото и да излезе от БХС - тя няма да прави амниоцентеза
за мен това също е немислимо...
но мисля си, че хората трябва да разберат, че няма такова нещо като минимален риск - защото когато им се случи - за тях риска е бил 100%!
най-вече това трябва да разберат докторите и да спрят с приказки - млада си, здрава си няма да има проблем!
трябва да информират пациентите си за риска който поемат пък бил той и 10% - пък ако те решат че искат да рискуват - моля нека разполагат с живота си и.... но само след като им е даден шанс да преосмислят тежестта на своя избор!

а дали да търсиш права...
как да ти кажа - нямам опит, но тъй като имам приятелки в един много тъжен подфорум - за родители загубили децата си
уви вече повече от година - аз не знам някой доктор да е осъден дори когато явно негова грешка е коствала живота на някое мъниче
знам за случай когато семейството се бори с всички сили да осъди доктора осакатил внучето им за цял живот, но както бабата писа - това става благодарение на факта, че дадото е адвокат - и те нямат разходи поне за адвокат
аз лично не вярвам да успееш по никакъв начин да докажеш вина и да искаш
винаги могат дадените хора да се обърнат и да кажат - ми аз я информерах, тя сама реши да не прави това или онова изследване

много съжалявам, но бих искала да ти спестя разочарованието - ако решиш че искаш да търсиш вина
има и още нещо - дали можеш да издържиш на болката, която еди нпроцес би предизвикал... на виждането на безхаберието и това как се покриват един друг лекарите, без да ги е еня че това коства живота не само на едно дете, а и на неговите съсипни роднини...
но имаш моралното право да ги съдиш, имаш и юридическо... само дето наистина в Бг няма осъден доктор
като онзи случай където лекар уби родилка и осакати бебето - след 3г делото е до никъде.......
аз също обаче вярвам че всеки плаща - рано или късно...

За да освежа темата - и моя отказ за БХС за втората бременност - просто бях сигурна 100% че ще си правя амниоцентеза , което обесмисля скрининга  :
А за куриоз - отивам на амниоценетеза и обяснявам на д-р Димитрова защо нямам БХС и защо се налага за правя - а тя отговаря- ЗА МЕН ТОВА / че имам дете с хромозомна аномалия/ НЕ Е ОСНОВАТЕЛНА ПРИЧИНА 

Напротив. Има такова нещо като минимален риск. Обикновено, на базата на показатели и дългогодишни изследвания, се оценява риска при всяка група бременни жени. И има допустими нива на риск, при които изследванията са задължителни, препоръчителни или ненужни. Ако всички се тресат нон-стоп от страх, цялата им бременност ще преминава в изследвания, манипулации, лежане по клиники. После децата трябва да се държат в абсолютно стерилна обстановка, за да се избегне риска от ваксините и имунизациите, от прах, алергии, мръсен въздух... Да не говорим как би трябвало да протича животът на възрастен човек, за да избегне всички рискове...

Какво правим? Да престанем да се размножаваме ли?

meyz, много жалко, че се е случило точно на вас, но, ако не сте били в рискова група, няма смисъл да обвинявате някого. По-добре е тази енергия, която бихте отделили за омраза към "некомпетентните лекари", да превърнете в любов към специалното си дете...то има нужда от нея.
А за следващото вече ще знаете, че сте в рискова група и всичко ще бъде наред   

There is no single cause of spina bifida or any known way to prevent it entirely.

но има явни начини да се установи дали детето има заболяване
и като знам че лично за 1г съм срещнала 2 души уж в нерискови групи които ако бяха направили нужните изследвания можеше ЕВЕНТУАЛНО да си спестят доста болка...
защо да не стане БХС ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН?????????

кое му е врудното бе Живко, че да се лишават жените от това изследване????
колко коставт 2 ванипулации - като ехография и даване на кръв, за да се спести после болката на толкова разбити човешки живота?
ясно не можем да се предпазим... ми поне да проверим дали всичко е наред!

Много съжалявам за това което ти се е случило.Съгласна съм напълно със другите майки.
Аз мога да те свържа, ако решиш с една майка на детенце със спина бифида.Малчо е на три години и майката е много наясно с необходимите грижи за такова дете.Тя ная добре ще те ориентира за ситуацията.
Кураж.

и да добавя - ти намяш вина за нищо
Живко е прав, че фолиевата киселина е превантивна мярка... но уви ако си в рисковата група - според мен също е било неизбежно
не мога да те съветсват... но ако мога и аз като другите майки да ти помогна с каквото и да е - моля пиши
надявам се да може да се помогне на малката Вяра и ако можем тук да помогнем с инфо или дори и др неща - пиши...
въобще ако имаш сили  - пиши ни как сте, как вървят нещата
и най-важното - информирай се за ВСИЧКО около детето - от нета, не се доверявай само на лекари, още повече само на един - търси мнения, намери най-добрите в областта и тогава след като провериш диагнозите и перспективите за детето си поне от няколко места - решавай
тук има много майки чиито деца са били отписани, а слава богу все още са живи
дано имаш куража и силите да се пребориш с тъпата здравна система...
желая ти сила да се бориш за малката
а ние ще сме тук поне виртуално да те изслушаме, а ако можем и с друго - и с него да помогнем
ако имаш от нещо нужда - каквото и да е - пиши!

meyz,здравей
И аз мисля,че няма смисъл да съдиш лекари,защото наистина се покриват един -друг,иначе непрекъснато злословят против колегите си,но настане ли буря...
Виж,по въпроса за право на Телк,50%-еднократна помощ при раждане,60 или 70% от мин.работна заплата във вид на социална помощ,двойни детски,добавки за социална интеграция- за тези неща всички сме едининодушни,че трябва да се потърсят ,да не се отказваш от бездушието на социалните работници,защото ви се полагат,сумата не е голяма,но пък не е и малка и всеки месец ни помага да закрепим положението.Възможно е да са ти казали,но аз пак да кажа за всеки случай,яд ме е ,че преди пропуснах,за което се извинявам 

Дебре де, ако беше правила теста и риска беше излязал 1:10000 и твоето бебе беше това 1 - то резултата е 100% за теб...
същото и ако риска е 1:50 - много майки с такъв риска решават да си оставят бебето и когато то е здраво за тях резултата е бил 0%...

въпроса стои така по-скоро - дали сме готови ако има риск за бебето да правим амниоцинтеза /а то винаги риск има, защото това изследване дава % вероятност за заболяване/. А амниоцинтеза се препоръчва само на жени които биха махнали бебето ако има увреждане.

За статистиката - аз въпреки моите много проблеми не направих нито троен тест, нито амнио. Бях си решила, че бебето е мое, аз ще го обичам и ще си го родя

точно така - това и аз съм казала - майката решава
но тя ТРЯБВА да бъде ИНФОРМИРАНА за рисковете които поема като се отказва - а не да й се казав - кви рискове бе, няма такива - това за мен си е лишаване от правото лично ти информирано сам за себе си да вземеш решение!

Да добре, няма да съдя и да обвинявам. А за сили от къде за взема? Шансовете за Вяра са никакви, няма да може да ходи и ще се разболее от енцефалит или от някаква инфекция. Всеки ме съветва да я оставя (я за гледане, я за осиновяване<не че ще я осиноват>) Вече 14 дни е в болницата и аз се опивам да съм силна ама..... ми иде да се махна  от всички. Моя приятелка роди преди мен 24 дни  и сега ше прави погача и се е обадила на родителите ми да ни покани, ама никои не иска да ми каже, да отида ли, аз искам, другите незнам как ще реагират. Казват ми,че ще ми е трудно( на мен или на тях). Аз да не съм прокажена! Исками се да вида бебето, да го гушна и да го целуна, ама ако това ще натъжава блиските ми..... Да отида ли?
Това искам да знам, ама знам че никои няма да каже какво да правя,  Сама трябва да реша!
Много решения ми станаха на последък!  Дали ще издържа?   Е  повтарям си НА ТОЯ ДЕТО ИСКА ДА МЕ ПРЕЧУПИ  НЯМА ДА МУ СЕ ДАМ, НЕ Е ПОЗНАЛ

Tи сама си си отговорила.Ако ти се ходи, ако смяташ , че  няма да ти е трудно -отиди. Няма какво другите да ти казват какво да правиш.
Аз единствено бих те посъветвала да се възползваш от предложението на Катина и да се свързеш с майката на другото детенце със Спина Бифида- със сигурност ще научиш много полезни неща, за това какво да предприемете занапред и към какви специалисти да се насочите.

мила, сигурна съм, че никой не гледа на теб като на прокажена
ако някой не е сигурен дали да ходиш - не е дали ти ще натъжиш някого, а ти самата дали ще се справиш с тъгата
но пък и никога няма да разбереш как би се справила ако не идеш
според мен - иди, а ако много ти домъчнее... винаги можеш да се извиниш и тихомълком да си идеш - никой няма да те обвини

за решенията - уви наистина ти трябва да ги вземеш
ама не ги взимай само щото някой ти е казал така!
нито тук нито в живота някой има право да ти казва какво да правиш - т.е.е има право да ти казва - но решението е ЛИЧНО ТВОЕ
и не само в твоя случай е така - независимо дали гледаш здраво или болно дете - ВИНАГИ решението ЛЕЖИ върху плещите на родителя!!!!
няма кой да решава вместо теб - и сега и по-ататък, и с болно дете и със здраво....
независимо каква е съдбата ти - винаги ще има трудни решения - дори да изглежда всичко ок

И не взимай решение БЕЗ ДА СЕ ИНФОРМИРАШ!!!! това значи не да ти казват "остави детето", а да ти дадат инфо, ти да четеш, да се посъветваш с най-добрите специалисти в областта.... и тогава да решиш кое е най-доброто за теб и детето ти
дано се справиш с тези задачи.... но поне имаш цел - разучи, пиши на майката за която говори Катина, намери всяка възможна информация по вэпроса преди да вземеш фатално за всички ви решение!
до сега са ти казвали - прави това, не прави онова....
виждаш ВСИЧКИ хора допускат грешки
затова сега се информирай лично! и вземи информирана своето решение, а не решение продиктувано от някой пък бил той и лекар!

п.п. никой не ти казва да не съдиш - а да си подготвена за невероятните трудности ако решиш да съдиш
и се посъветвай с адвокат дали при тези ненадеждни факти с които разполагаш можеш да търсиш някаква отговорност от някого
защото де факто ти нямаш доказателство че реално са те посъветвали да не ходиш на БХС.... тук е само твоята дума срещу тази на лекаря....

Мила catnadeen,  мисля много и  наистина нямам никакви доказателства или документи! Аз сега трябва да си намеря място на което да мисля реално, защото за да съм силна ми е доста трудно. Искаше ми се да отида на погачата но да не съм сама, когато говорих с майками и сестрами, те още не са готови да говорят или да се виждат с други хора.
Мила Катина,  може би  ще е добре да се срещна с тази майка, но за сега незнам какжо да кажа или мисля. Благодаря за подкрепата

ако някои се заинтересува от мен, защото не мога да разказвам пак.
и Все пак БЛАГОДАРЯ 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=169052.0

миличка, мисля, че е много важно да ти кажат точно какво е състоянието на детето. това "остави го в дом" и "от него няма да стане човек" сме го чували...но то не е професионална оценка на състоянието, нито пък прогноза, то е лично мнение, което един истински професионалист не би си позволил да даде. доколкото знам има най-различни степени на това заболяване - някой са лечими...не е задължително дететто да се разболее от енцефалит...
много е трудно, знам...ние също имахме преоблем, макар и не толкова сериозен. нещото, което ме сриваше, беше, че освен за детето трябваше да се грижа и за някой роднини...и вместо те да ме подкрепят, аз трябваше и на тях да давам сила...нооо, човек не знае колко много може да поеме...сигурна съм, че ще се справите! Бог да е с вас

Ето колко съм бясна  Пиша от компа на малката ми дъщеря и даже не съм си сменила нейма.Така,че това е мнението ми НЕ Е на Цветина.Но това не значи ,че не срещам пълна подкрепа от нея когато се касае за моята внучка и нейна племеница.
               Извинете ме за грешката още веднъж.
               Моля,модератора,ако е възможно да корегира поста на Цветина.Да го изтрие,аз съм го цитирала по-долу.

не бъди силна - плачи, крещи....
ако трябва чупи...
не спотаявай гнева, тъгата и страданието си
дай воля на чувствата си
ая после... събери сили и продължи
не е силен тоя дето не страда, а тоя дето напук на страданието продължава може да се влачи по корем но продължава може би не веднага...но след време

Пиши ни, моля те, повече за състоянието на детето! Вяра ще усети колко я обичате! Много е сладка на снимката! И по своему е съвършена! 

Оооо, мила, направи каквото поискаш! Ако искаш да гушнеш детето на приятелката си, сега е най-точния момент!

Твоите близки трябва да са доста шашнати, за да те спират да идеш да видиш друго дете, защото било здраво, а твоето не е... Оттук нататък няма все да стоите в къщи, нали ще сте сред други, най-често здрави деца. Да, може и малко да боли при сравнението, но трябва да отвориш душата си към света, така както ще искаш след време светът да е отворен и радушен към твоето дете...

Твоето дете и ти самата трябва да се социализирате, колкото по-рано, толкова по-добре, а това не става със стоене в къщи. Не се самоизолирай сама, нито пък давай на близките ти да те изолират от другите... Заболяването на Вяра не е нито срамно, нито заразно, тя е дете като другите - но ще го усетиш и разбереш истински след време... 

Kога ще я изпишат от болницата?

Съжалявам за това, което ти се е случило.
Не разбирам точно за какви права говориш? От това, което прочетох в интернет, дори и при профилактика "Фолиевата киселина, консумирана ежедневно, може да предотврати между 50% и 75% от случаите на SPINA BIFIDA". Разбирам, че изборът ти е много труден, но темата някак измества по-важното - съдбата на това дете. Ако заболяването беше открито, щеше да махнеш детето. Това по-лек избор ли е? Сега също имаш варианта да го оставиш в дом. Наясно ли си доколко тежко е засегнато и има ли основателна причина да го оставиш в дом? Върху това трябва да мислиш, а не дали да си търсиш правата.

Аз познавам възрастни със Спина Бифида - не могат да ходят, в инвалидна количка са, и да ти кажа, обслужват се съвсем сами и въобще - живеят си живота.

Според мен трябва да започнеш да приемаш факта, че твоето дете е различно. Обичай си го, то има нужда от това, а не от вайкане, че нямало шансове. Тук е пълно е майки, чиито деца не могат да правят това или онова, ползвай ги като ресурс. Прочети историите им, виж те как са се справили с разочарованието, гнева, безсилието, закостенелите роднини и т.н.

Вяра е на по-малко от месец, не я отписвайте още и не се опитвай да се отървеш от нея преди да си пробвала да я отглеждаш сама.

Миличка,
И аз така се чувствах, когато разбрах, че бебето ми има вроден дефект (цепка на небцето).
Само се питах как така - ама нали на видеозона казваха, че е ОК...
За жалост бебето не е дефектна стока, която можеш да смениш в гаранционния срок...
И тия мисли никак не помагат.
Какво мога да кажа сега - първата година ни беше доста трудна, защото той се хранеше през сонда в стомахчето. Повръщаше много и теглото му беше все под минимума. Съмняваха се за неврологични проблеми и още куп увреждания.
Ходихме на рехабилитации. Направиха му операцията на небцето. Започна да се храни хубаво, даже се оказа ящно дете. Стана едно силно момченце, проходи, сега е игрив и палав. Още не говори, още не сме махнали памперсите, но си има своите малки напредъци. Той обаче е много специален - във всичко - когато се гушка и когато се смее, когато се събужда с усмивка, когато прави мили детски пакости. Всичко, което той постига, е резултат на доста усилия - на семейството и на специалистите - но така човек разбира цената на живота.
Понякога гледам майки, които се карат на децата си за най-нормални неща - че си смуче палеца или си лапа краченцата, че си хвърля играчките, че гази в локвите... и си мисля - човек когато тръгне по психолози и невролози разбира, че всъщност тези неща са повод за радост... Отглеждането на специално дете си има и своите предимства - тези деца дават толкова обич и нежност, че няма да съжаляваш нито миг за положените грижи.
Ти все още си в шок, семейството ти също - още няма и месец, не сте приели случилото се. Няма да е лесно - но си има своята цена - детето ти с теб ще е щастливо, независимо от състоянието си. Каквото и да става с мъничката Вяра, при теб ще й бъде по-добре.
Имам един приятел, който е роден с цепнатина и на устната, и на небцето. Опериран е и сега почти не се забелязва. След като родих, си говорих с него за тези неща - а той ми каза - "никога не съм се чувствал различен или непълноценен - сега, вече голям, разбирам, че това е заслуга на майка ми".
Търси начин за лечение, не търси виновни. Намери начин да се пребориш за твоето малко момиченце - то има нужда от теб.  Поне опитай. За оставяне в дом - винаги може да се остави. Но пропуснато време за лечение не може да се навакса.

Meyz, много ви мисля... Как е бебето? Какво казват лекарите?

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=172582.0

Аз пък обратно на почти всички твърдения казвам да си търсиш правата! За това няма осъден лекар в България, защото всички си казваме „Няма смисъл”.

Много съжалявам за бебенцето ти. Решението какво ще правите от тук нататък е твое и трявба да се довериш единственно на сърцето си, защот ти ще живееш с това решение. Каквото и да решиш, то ще е правилно за теб.

Сега за Спина Бифида. Дори и да приемаш фолиева киселина преди бременността пак има някакъв процент възможност да се получи такова заболяване. Ти нямаш вина, не се обвинявай.

Спина бифида се вижда още в края на 3-ти месец, началото на 4-ти и то с обикновен ВАГИНАЛЕН ЕХОГРАФ. Не са ти необходими някакви специални документи за да докажеш некомпетността на лекуващият ти лекар! Предполагам ще е нужно да докажеш само че си ходила на преглед, а това е лесно, ако си минавала през Здравната каса.

Ето какво ми беше обяснено на мен за Спина Бифида от ембриолог! Заболяването много лесно и ясно се вижда при прегледа с ехограф. На-образно, представи си една жп. лента с релсите по нея и дъските между тях (не знам как се казват), това е гръбначният стълб. Сега си представи една от тези дъски да липсва, виждаш дупка на нейно място - това е Спина Бифида (но ти си го знаеш за съжаление ) Така става и при прегледа с видеозон - вижда се дупка на мястото на липсващият прешлен .....

Търси си правата!

Аз съжалявам че не го направих, но аз нямах абсолютно никакви доказателства, не ми дадоха никои от направените ми изследвания Лежах за лечение на хепатит и бях бременна, в последствие се оказа че нямам хепатит, но 2 седмици ме лекуваха, в резултат на което загубих бебчето си

Мила Meyz,
просто незнам какво да кажа, каквото и да кажа.....
но според мен такива лекари трябва да бъдат наказвани, за да няма такива грешки, трябва да им бъдат отнемани правата, кои знае още на колко майки е казала, че няма смисъл от тези изследвания, само като си помисля.....
аз при колкото и лекари да съм ходила през бремеността ми а те са много уверявам те всички са ме питали дали съм ги направила тези изследвания и ако не съм да ги направя, че са важни.
Затова не се чуди, не става въпрос нито за пари, нито за нищо материално, а да предпазиш и други майки от 'компетентното" й мнение.
Напиши й името, да знаят майките и да внимават
Желая на теб и на цялото ти семейство включително и на Вяра много вяра и надежда, понякога стават чудеса
Бъдете силни
А със стволови клетки няма ли шанс да й се подобри състоянието?