Да си търся ли правата или......

Да добре, няма да съдя и да обвинявам. А за сили от къде за взема? Шансовете за Вяра са никакви, няма да може да ходи и ще се разболее от енцефалит или от някаква инфекция. Всеки ме съветва да я оставя (я за гледане, я за осиновяване<не че ще я осиноват>) Вече 14 дни е в болницата и аз се опивам да съм силна ама..... ми иде да се махна  от всички. Моя приятелка роди преди мен 24 дни  и сега ше прави погача и се е обадила на родителите ми да ни покани, ама никои не иска да ми каже, да отида ли, аз искам, другите незнам как ще реагират. Казват ми,че ще ми е трудно( на мен или на тях). Аз да не съм прокажена! Исками се да вида бебето, да го гушна и да го целуна, ама ако това ще натъжава блиските ми..... Да отида ли?
Това искам да знам, ама знам че никои няма да каже какво да правя,  Сама трябва да реша!
Много решения ми станаха на последък!  Дали ще издържа?   Е  повтарям си НА ТОЯ ДЕТО ИСКА ДА МЕ ПРЕЧУПИ  НЯМА ДА МУ СЕ ДАМ, НЕ Е ПОЗНАЛ

Tи сама си си отговорила.Ако ти се ходи, ако смяташ , че  няма да ти е трудно -отиди. Няма какво другите да ти казват какво да правиш.
Аз единствено бих те посъветвала да се възползваш от предложението на Катина и да се свързеш с майката на другото детенце със Спина Бифида- със сигурност ще научиш много полезни неща, за това какво да предприемете занапред и към какви специалисти да се насочите.

мила, сигурна съм, че никой не гледа на теб като на прокажена
ако някой не е сигурен дали да ходиш - не е дали ти ще натъжиш някого, а ти самата дали ще се справиш с тъгата
но пък и никога няма да разбереш как би се справила ако не идеш
според мен - иди, а ако много ти домъчнее... винаги можеш да се извиниш и тихомълком да си идеш - никой няма да те обвини

за решенията - уви наистина ти трябва да ги вземеш
ама не ги взимай само щото някой ти е казал така!
нито тук нито в живота някой има право да ти казва какво да правиш - т.е.е има право да ти казва - но решението е ЛИЧНО ТВОЕ
и не само в твоя случай е така - независимо дали гледаш здраво или болно дете - ВИНАГИ решението ЛЕЖИ върху плещите на родителя!!!!
няма кой да решава вместо теб - и сега и по-ататък, и с болно дете и със здраво....
независимо каква е съдбата ти - винаги ще има трудни решения - дори да изглежда всичко ок

И не взимай решение БЕЗ ДА СЕ ИНФОРМИРАШ!!!! това значи не да ти казват "остави детето", а да ти дадат инфо, ти да четеш, да се посъветваш с най-добрите специалисти в областта.... и тогава да решиш кое е най-доброто за теб и детето ти
дано се справиш с тези задачи.... но поне имаш цел - разучи, пиши на майката за която говори Катина, намери всяка възможна информация по вэпроса преди да вземеш фатално за всички ви решение!
до сега са ти казвали - прави това, не прави онова....
виждаш ВСИЧКИ хора допускат грешки
затова сега се информирай лично! и вземи информирана своето решение, а не решение продиктувано от някой пък бил той и лекар!

п.п. никой не ти казва да не съдиш - а да си подготвена за невероятните трудности ако решиш да съдиш
и се посъветвай с адвокат дали при тези ненадеждни факти с които разполагаш можеш да търсиш някаква отговорност от някого
защото де факто ти нямаш доказателство че реално са те посъветвали да не ходиш на БХС.... тук е само твоята дума срещу тази на лекаря....

Мила catnadeen,  мисля много и  наистина нямам никакви доказателства или документи! Аз сега трябва да си намеря място на което да мисля реално, защото за да съм силна ми е доста трудно. Искаше ми се да отида на погачата но да не съм сама, когато говорих с майками и сестрами, те още не са готови да говорят или да се виждат с други хора.
Мила Катина,  може би  ще е добре да се срещна с тази майка, но за сега незнам какжо да кажа или мисля. Благодаря за подкрепата

ако някои се заинтересува от мен, защото не мога да разказвам пак.
и Все пак БЛАГОДАРЯ 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=169052.0

миличка, мисля, че е много важно да ти кажат точно какво е състоянието на детето. това "остави го в дом" и "от него няма да стане човек" сме го чували...но то не е професионална оценка на състоянието, нито пък прогноза, то е лично мнение, което един истински професионалист не би си позволил да даде. доколкото знам има най-различни степени на това заболяване - някой са лечими...не е задължително дететто да се разболее от енцефалит...
много е трудно, знам...ние също имахме преоблем, макар и не толкова сериозен. нещото, което ме сриваше, беше, че освен за детето трябваше да се грижа и за някой роднини...и вместо те да ме подкрепят, аз трябваше и на тях да давам сила...нооо, човек не знае колко много може да поеме...сигурна съм, че ще се справите! Бог да е с вас

Ето колко съм бясна  Пиша от компа на малката ми дъщеря и даже не съм си сменила нейма.Така,че това е мнението ми НЕ Е на Цветина.Но това не значи ,че не срещам пълна подкрепа от нея когато се касае за моята внучка и нейна племеница.
               Извинете ме за грешката още веднъж.
               Моля,модератора,ако е възможно да корегира поста на Цветина.Да го изтрие,аз съм го цитирала по-долу.

не бъди силна - плачи, крещи....
ако трябва чупи...
не спотаявай гнева, тъгата и страданието си
дай воля на чувствата си
ая после... събери сили и продължи
не е силен тоя дето не страда, а тоя дето напук на страданието продължава може да се влачи по корем но продължава може би не веднага...но след време

Пиши ни, моля те, повече за състоянието на детето! Вяра ще усети колко я обичате! Много е сладка на снимката! И по своему е съвършена! 

Оооо, мила, направи каквото поискаш! Ако искаш да гушнеш детето на приятелката си, сега е най-точния момент!

Твоите близки трябва да са доста шашнати, за да те спират да идеш да видиш друго дете, защото било здраво, а твоето не е... Оттук нататък няма все да стоите в къщи, нали ще сте сред други, най-често здрави деца. Да, може и малко да боли при сравнението, но трябва да отвориш душата си към света, така както ще искаш след време светът да е отворен и радушен към твоето дете...

Твоето дете и ти самата трябва да се социализирате, колкото по-рано, толкова по-добре, а това не става със стоене в къщи. Не се самоизолирай сама, нито пък давай на близките ти да те изолират от другите... Заболяването на Вяра не е нито срамно, нито заразно, тя е дете като другите - но ще го усетиш и разбереш истински след време... 

Kога ще я изпишат от болницата?

Съжалявам за това, което ти се е случило.
Не разбирам точно за какви права говориш? От това, което прочетох в интернет, дори и при профилактика "Фолиевата киселина, консумирана ежедневно, може да предотврати между 50% и 75% от случаите на SPINA BIFIDA". Разбирам, че изборът ти е много труден, но темата някак измества по-важното - съдбата на това дете. Ако заболяването беше открито, щеше да махнеш детето. Това по-лек избор ли е? Сега също имаш варианта да го оставиш в дом. Наясно ли си доколко тежко е засегнато и има ли основателна причина да го оставиш в дом? Върху това трябва да мислиш, а не дали да си търсиш правата.

Аз познавам възрастни със Спина Бифида - не могат да ходят, в инвалидна количка са, и да ти кажа, обслужват се съвсем сами и въобще - живеят си живота.

Според мен трябва да започнеш да приемаш факта, че твоето дете е различно. Обичай си го, то има нужда от това, а не от вайкане, че нямало шансове. Тук е пълно е майки, чиито деца не могат да правят това или онова, ползвай ги като ресурс. Прочети историите им, виж те как са се справили с разочарованието, гнева, безсилието, закостенелите роднини и т.н.

Вяра е на по-малко от месец, не я отписвайте още и не се опитвай да се отървеш от нея преди да си пробвала да я отглеждаш сама.

Миличка,
И аз така се чувствах, когато разбрах, че бебето ми има вроден дефект (цепка на небцето).
Само се питах как така - ама нали на видеозона казваха, че е ОК...
За жалост бебето не е дефектна стока, която можеш да смениш в гаранционния срок...
И тия мисли никак не помагат.
Какво мога да кажа сега - първата година ни беше доста трудна, защото той се хранеше през сонда в стомахчето. Повръщаше много и теглото му беше все под минимума. Съмняваха се за неврологични проблеми и още куп увреждания.
Ходихме на рехабилитации. Направиха му операцията на небцето. Започна да се храни хубаво, даже се оказа ящно дете. Стана едно силно момченце, проходи, сега е игрив и палав. Още не говори, още не сме махнали памперсите, но си има своите малки напредъци. Той обаче е много специален - във всичко - когато се гушка и когато се смее, когато се събужда с усмивка, когато прави мили детски пакости. Всичко, което той постига, е резултат на доста усилия - на семейството и на специалистите - но така човек разбира цената на живота.
Понякога гледам майки, които се карат на децата си за най-нормални неща - че си смуче палеца или си лапа краченцата, че си хвърля играчките, че гази в локвите... и си мисля - човек когато тръгне по психолози и невролози разбира, че всъщност тези неща са повод за радост... Отглеждането на специално дете си има и своите предимства - тези деца дават толкова обич и нежност, че няма да съжаляваш нито миг за положените грижи.
Ти все още си в шок, семейството ти също - още няма и месец, не сте приели случилото се. Няма да е лесно - но си има своята цена - детето ти с теб ще е щастливо, независимо от състоянието си. Каквото и да става с мъничката Вяра, при теб ще й бъде по-добре.
Имам един приятел, който е роден с цепнатина и на устната, и на небцето. Опериран е и сега почти не се забелязва. След като родих, си говорих с него за тези неща - а той ми каза - "никога не съм се чувствал различен или непълноценен - сега, вече голям, разбирам, че това е заслуга на майка ми".
Търси начин за лечение, не търси виновни. Намери начин да се пребориш за твоето малко момиченце - то има нужда от теб.  Поне опитай. За оставяне в дом - винаги може да се остави. Но пропуснато време за лечение не може да се навакса.