Струва ли си да опитаме - живот на село?

Опитай се да говориш с мъжа си, като му кажеш точно това, което си написала и тук.
Съвместният живот се крепи на компромисите. Но те се правят и от единия, и от другия партньор.  Ти си направила един вече, склонна си да направиш и втори, както усещам. Затова кажи на съпруга си, че нямаш намерение да правиш и трети, като се откажеш от работата си, заради преместването ви в къща на село, а не в града.
Ох! Много е трудно.
Просто сложи една бутилка вино на масата, две чаши, два листа и пишете заедно с мъжа си доводите си за и против преместванито ви нот града в къща на село - "за" на единия лист и "против"  на другия. Вижте кое ще надделее и кое е по-правилното.

Ако бях на твое място и аз нямаше да искам да се местя на село. Единствено бих се преместила от София, в село край София , но от малък град на село не бих (всъщност да не бъркам нещо, може да не се става въпрос за много малък град).От Пловдив, Варна,Русе, Плевен също не бих. Виж събота и неделя мога да посещавам селото, но за цялостен  престой не. Особено пък щом имаш хубава работа.

Поговорете си пак и дано се споразумеете.

Въпреки, че съм пристрастна, ще се опитам да ти дам максимално обективно мнение.
Не, че ще успея

Ти сама казваш, че това село е на 10 минути от града. Тези 10 минути ли са това, което ще те спре да работиш, което ще обърка ежедневието ви, което ще попречи на децата да могат да ходят нормално на детска градина. Това ли е огромната бариера, която няма да можете да преодолеете и ще се превърне в най-сериозният ви семеен проблем?

Имаш ли представа колко време отнема на една майка в София да закара децата си на градина и на училище (отделни места) и после да иде на работа навреме в безумния трафик сутрин? За по-малко от час и половина е истинско чудо ако успее. Ти от вашия град ако се качиш на колата за час и половина до къде ще стигнеш?
Но майките в София не са си напуснали работите, нито са се изпокарали с мъжете си.
Ако не искаш да се местиш и да живееш на друго място, това е отделен случай. Но едва ли си коректна, като изтъкваш въпросните 10 минути за непреодолимата пречка и спънка за кариерата ти.
Аз ако искам да ида до центъра по магазините ми трябва един час в едната посока и един час в другата и то ако не уцеля трафика. Ако го уцеля - замина целият ден.
А както живея в Младост, ако искам да отида на гости на приятели, които живеят в Надежда, не питай какво става.

Ние се сблъскваме с това всеки ден и ми се струва несериозно да кажеш, че заради 10 минути ще трябва да си загубиш работата и да се изпокараш с мъжа си.
Ако наистина нещо ти пречи, намери то какво е, поговорете си и обясни на мъжа си какъв компромис точно не би могла да направиш и защо. Колкото по-ясна и искрена си, толкова по-вероятно е да те разбере.

Честно казано не ми е съвсем ясно какъв отговор очакваш да получиш. Има хора, които предпочитат да живеят в града, има и други които предпочитат да са на по-спокойно място извън него. Всичко е въпрос на лични предпочитания обаче. Ако на теб не ти се живее на село просто недей. Обясни на мъжа ти, че и той трябва да прави компромиси, а в случая ти не желаеш да се местиш.
Иначе и аз като Карина не мога да разбера защо тези 10 минути са толкова голям проблем.

Ако 10-тте минути са наистина единственото ти съображение и повод да не искаш тази къща, не те разбирам, ние например пътуваме по около 40 минути, докато стигнем на работа и то ако няма задръстване...ако обаче нещо др. седи зад този отказ, говорене му е майката и...компромиси 

На мен ми трябват 10 минути от входа до спирката И на мен ми се струва, че има друго и трябва сериозно да поговорите

Аааааа. на село до голям град- да, иначе не. Такава деградация е прекалена: от голям град, че по-малък, че и за капак село. Рано или късно ще опреш до големия град и тогава какво следва? Имаш ли кола? Изказвам се не като мразеща селата, напротив, с афинитет съм към спокойните селски беседки, люлки, цветни лехички(чак се размечтах) барбекюта и прочие, но по-голямата част от ежедневието не е забава, а работа, деца, магазини(за миг забравяме за тези с парцалките) и в един момент какво се случва: някой снове като батман от едно място на друго и вечер всички сте си криви.

Все пак това е лично мое мнение, без цел да засегна някого.

P.S и пак ще попитам(както и при Eовин) за кои градове става въпрос все пак? При нея се оказа, че не е проблем града, даже напротив.

Сетих за описанията на Непознатата лейди със селата Така че на село може би дори аз не бих отишла

Нали, адски необмислено(някои я хокаха таз мадама, но определено има забравени градчета и села). Ако сме по на 50 и повече години, малко пред пенсия иди дойди, изгледали сме дечурлята, тогава и в най-затънтеното село става. Не че и сега не може, ноооооо адски е трудно поне за жената.

Ако разполагаш с кола, не виждам никакъв проблем да пътуваш за работа и с децата за 10 мин. Аз също пътувам за работа 40 мин. минимум, свиква се с това
 Желая ви успех, дано стигнете до консенсус!

Наистина изглежда адски несериозно на фона на големите разстояния, които софиянци изминават всеки ден. Не са проблем тези 10 минути, ще ставаме по-рано и пак ще стигнем навреме (за сравнение сега ОДЗ ми е на 5 мин. пеша). Но пък засега имаме само 1 кола, въпреки че мъжът ми казва, че с част от парите от продажбата на апартамента ще купи още една за мен. Сутрин може и той да ги кара, но вечер трябва аз да ги вземам.
Май си търся причини, за да не се съглася и мъжът ми реагира като вас на моите претенции, относно пътуването.
Става въпрос за В. Търново - Г.Оряховица - Правда.
Факт е, че напоследък в селото много млади хора с добри доходи строят къщи, няма цигани, сравнително чисто е.
Селото не е някое затънтено, а и както казах на 10 мин. с колата е. Като имам желание и до супермаркет, и до кафе, и до ресторант ще отида.
Но тъкмо преди година си направихме апартамента и ми харесва тук и сега наново местене, ремонти, главоболия - не ми се иска нещо.
Как бихте постъпили, ако сте на мое място.
Дайте ми една наистина основателна причина да се съглася или да не се съглася.

Само до уточня, че ако в Търново една прилична къща струва над 150 хил., в Горна - 80-100 хил., то в това село се намират и къщи за по 15-20 хил. Тази, която мъжът ми хареса е на 2 нива, с голям двор, има и за ремонт, но струва 16 хил. лв.

Моя позната от Троян се ожени в Правда.Отначало беше ужасена,но сега вече свикна.Работи в Горна Оряховица и мъжа и също.Имат една кола.Наистина има много млади хораи интернет има.
Съвет не мога да ти дам.

От какво не бих се лишила - топлата вода - да вляза в банята и да стоя под душа 30 минути, а водата да не става по-студена.
Парно, но може да бъде заменено и от радиатори. А камина в блока просто няма начин да се направи.
За другото като се замисля - ток, телефон, то и сега има по селата. Е, друг е въпроса дали навсякъде са без прекъсване... Интърнет предполагам също няма да е проблем.

Предимствата обаче - къща с двор - може да си посадиш нещо (само ако искаш де, сега аз садя подправки в саксии на балкона). Няма да се топмозя, че комшията над нас ще ме наводни, или че редовно над праните ми дрехи се тупат неметени килими. Шумните купони на съседите също няма да ми липсват. Ще има двор, в които децата ще могат да играят без да се притеснявам, че някоя кола може да ги бутне.

Ако можете да си направите един хубав дом с изброените удобства, не разбирам защо говориш за напускане на работа?

чак такава дълбока провинция не   аз лично не бих издържала.
ако е селце,близо до София да
 

Леска,според мен хората са 2 типа:
Авантюристи и Застопорени(аз така си ги назовавам)
Примерно в моето семейство аз съм авантюриста,а мъжът ми е много бавен и тежък на взимане на решения.Т.е. той не иска да се махне от родната си къща дори,а камоли в друг град или държава.
Според мен действай по усет.Ако става въпрос за 10минутки,наистина няма смисъл да се инатиш.Разликата в цената на имота е доста голяма и е във ваша полза.Ще ти е тихо и чисто поне.
А за ремонта...Сигурно все има неща,които не ти харесват от предния ремонт.Сега ще е моментът да не ги допускате отново.Аз лично бих се радвала ако трябва да правя ремонт(то аз и трябва дее )Това си е една емоция.Вярно ,че става и досадно да се разправяш с "МАЙТОРИ",но общо взето си е приключение.

Идеята с листа по-горе ми допада.... 

Успех

Понеже тази тема пак е на дневен ред, ето тук съм изброила надълго и на широко повечето "за" и "против", почерпени от личен опит http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=171644.20 То има и още, ама стана много дълго 
Така ... 10-те минути път са нищо в сравнение с другите неудобства. Аз лично повече за села не искам и да чувам, ама всеки си преценява сам. Мога само да твърдя, пак от опит, че пътуването страшно много изморява и отнема много време и пари, което се разбира чак като го опиташ на свой гръб (иначе като ти казват не вярваш  ). Наистина човек много трябва да си е надвил на масрафа, ама наистина много. Добре, 10 мин. път са, но до града по шосето. И като влезеш в града и трябва да стигнеш до работата, градини и училища, пак е тая с трафика. Не можеш да литнеш    Аз имам много близка приятелка, която живее на 20км от София и пътува всеки ден с колата до София защото тук й е бизнеса и защото детето й ходи тук на детска градина. Ами харчи по 400лв месечно само тя за транспорт.  Отделно мъжът й с неговата кола. На обществен транспорт не може да се разчита, до толкова е на рядко, мърляв и неудобен. Прецени си сама. Аз лично повече на такива въдици не се хващам 
Ама по селските истории какъв  спец  станах, просто не мога да не се включа, такава травма ми е

Там като че ли времето е спряло.

Окръжение - Всички се познават, всеки знае всичко за всекиго и по-клюкарско място просто няма. Мен лично това ме вбесява, не понасям всички да ми обсъждат живота. И .. свирепа селяния и безкултурие. Децата са научени да псуват от момента, в който са проговорили   и родителите им се гордеят с това. Нямах приятелки, тъй като нямах с никого общи интереси. Някак си не ме вълнуват клюки за това кой какво си е купил и как има пари, ама ги крие, както и теми за крави, ниви, градини, поливане, зоб, ярма, скопяване на прасета, млеконадой и изкупуване на мляко и пр.

С това съм 100% съгласна. С останалото зависи - има и по добре устроени села.
Много добре в другата тема е описано.

Ако нямаш нагласата да живееш на село и не откриеш нещо за себе си, което ще ти хареса, по - добре се откажи. Моя мъж се чувства наказан, ако трябва да прекара повече от 5 дни на село. За него е невъзможно да се приспособи и аз го разбирам.  Аз се чувствам прекрасно там и съм намерила начини да се справям със "селските несгоди", включително и с клюкарите.   

Къщата звучи много изгодно и предвид, че към това село се ориентират все повече млади хора, има голяма вероятност цената на имота да се качи. Което прави покупката още по-изгодна.
И понеже когато има конфликт, не върви само единият да направи компромис, може да направите следното. Купете къщата, но не отивайте веднага да живеете в нея. Ремонтирайте си я бавно и спокойно, ходете там само за уикенда примерно, а си живейте в града. Може мъжът ти да свикне с тази идея и да му е достатъчно така, а може ти да свикнеш с къщата след време.
За сега кажи на мъжа си, че не искаш да се местиш, че си изморена от ремонти, че най-после апартаментът ви се е получил както винаги си го искала и само там се чувстваш уютно като у дома си и не искаш да губиш това усещане, за да го замениш с поредица от ремонти и пътувания и нерви.
Но нямаш нищо против, да купите къщата и да я имате като инвестиция или да ходите там през уикендите. Примерно.
Това е моят съвет за компромисно решение.

Може да погледнеш на покупката като на инвестиция и да купите къщата със заем и да дадете 1 апртамент под наем и с наема да изплащате заема. Кащата не е скъпа и както описваш е на място което ще се развива което значи че си е добра инвестиция.
Ходете събота и неделя там и то времето ще си покаже дали ви харесва да живеете постоянно там.

 

Съвета на Карина е добър. Така хем ще отложиш решението за местене, хем ще се тестваш дали можеш да се приспособиш, както и ще разбереш кое колко ще ти струва. Успех в битката  

                    Това,което предлага мъжа ти става........ама за 2-3 часа /даже не и ден/.От София ходих във Враца,пробвахме и в по-малък град.Накрая си натоварих децата и багажа в колата и съпружеското тяло само ме върна в София,защото се опасяваше да карам кола пълна с малки деца и багаж. Мина ми желанието да се правя на "работна булка" на село,защото се убедих,че това става и в къща в града.Ами писна ми да гледам все едни и същи млади хора,все в едно или две същи кафета и капанчета,ресторанти.Честно казано направо умрях от скука.Какво ли не правих - плетох,ших,занимавах се с цветя ,обикаляхме целия окръг от Дунава до Стара планина и ми стана ясно едно единствено : Не е за мен тая работа. Не съм американка - да живея извън града и да пътувам всеки ден до работата си и до училищата на децата.По-добре ми е да съм си наблизичко до всички тези "екстри".
         

Аз обичам селата, нооо... само събота и неделя през лятото.
Забелязала съм, че къщите на село нямат изчистване, да не говорим, че за да си поддържаш дворчето в приличен вид, също си изсква страшно много време.
И друго, за което трябва сериозно да помислите - децата след време ще тръгнат на училище, а то е по половин ден, т.е. някой ще трябва да ги взима/води на обед или пък да пътуват с автобус. Ако има редовен транспорт до там е ОК, но ако е на големи интервали...  Спомням си едно време, като бях ученичка, че можех да се прибера след уч-ще, да хапна, да се преоблека и отивахме на баскетболните площадки, а съучениците ни от селата още кибичеха по кафетата на автогарата да си чакат автобуса.
А пък и като чуя думичката РЕМОНТ и почва да ми се гади. 

За съжаление, и на моя мъж му е влязла такава муха в главата, ама ще я видим тая работа 

Точно това си мислех докато четях  Наистина, за пазаруване, за водене на училище и т.н. не е проблем да използваш колата, за да стигнеш до града, но когато децата поотраснат, и започнат да излизат сами на вън, ще бъдат заключени в това село  това ще бъде обичайната им среда - не си заслужава за едно кафе, за една кратка разходка, изобщо за всяко нещо да пътуваш до града - пък макар и на 10 минути разстояние /с кола обаче/. Така че, реално селото ще бъде истинското им "родно място". Аз лично познавам хора, живеещи в села, които са по-близо до центъра на града от някои от кварталите... но въпреки това като че ли самото им мислене е различно, имат някакъв комплекс че са от село, изобщо - колкото и да е близо града, те не го чувстват като свое родно място. Не бих направила такава промяна в живота ни  Мисля че не ти трябват всъщност някави конкретни доводи против - достатъчен е фактът, че нямаш желание за това. А за такива сериозни промени като смяна на местожителството, би трябвало да има единодушие.. така че, не отстъпвай!

Renkata, малко в страни от темата се сетих нещо.
Забелязала ли си, че сега децата не ги пускат да се прибират сами от училище. Едно време беше друго, но сега съм виждала дете в седми клас, което родителите му го водят и го взимат, при положение, че училището му е през 3 блока.
И не е единствено.
Не знам как е в другите градове, но в София масово ги водят и взимат децата. Аз помня, че ние от първи клас си ходехме и се прибирахме само с ключа на врата, но сега времената са други.
А да пуснеш дете да се прибира само по междуселски транспорт, още по-невероятно ми се струва

ЛеСи, помолих една приятелка да се включи с личен опит по въпроса!

Лично аз не бих отишла да живея там само заради манталитета на хората от малките населени места. В момента живея в малък град и анонимността ми липсва ужасно 
Пък и мисля, че когато пораснат децата и тръгнат на училище, ще стане още по-сложно.
Ами извънкласната дейност - езици, танци, рисуване? Ще станеш разногледа от пътуване.
Мое мнение.

Напълно съм съгласна, само искам да добавя, че ние живеем във вилната зона между  Панчарево и Кокаляне, на 20 км от центъра на София-това не пречи на мъжа ми да работи, на мен да съм всеки ден в града.Щом ще си купите и още една кола, ами супер.Няма по -хубаво от самостоятелна къща, без шум от съседи и любопитни погледи.
Винаги има решение за топлата вода- бързонагряващ бойлер-къпеме се 4 човека един след друга по 40 мин без да става водата студена и за миг.Бойлера може и към локалното парно да се върже, зимата няма да харчи ток.Има ли желание , има и начин.

Съгласна съм с това мнение!
А Карина е предложила много добър компромисен вариант, още повече ти писа, че имате 2 апартамента, т.е. дори да се наложи да продадете единия, другият ще остане и можете да живеете там. И на мен не би ми било приятно тъкмо да си ремонтирам апартамента и да се наложи да се местя. А винаги ми се е искало да имам виличка или къща на село, където да мога да ида през уикендите. Бъдещето ще покаже къде ви харесва повече и след време може да вземете решение къде да живеете за постоянно.

И на мен извънкласната дейност ми е много въпросна... Обаче от друга страна, аз съм човек с богат опит в извънкласната дейност, на какво ли не съм ходила То 2 спорта и два допълнителни чужди езика, то танци, то театър. Имаше моменти, в които ми искаше да им кресна да ме оставят на мира с тия глупости, честно казано (освен театъра, мислех, че ще умра, когато спрях да играя) .Сега разбирам, че е било полезно - най-малкото никога не ми е оставало време да се занимавам с простотии, но все пак си мисля, че можех да мина и с по-малко натоварване. Примерно един спорт и един чужд език. А това мисля, че може навсякъде да се намери?!

ЛеСи, погледни тези две теми - Имат ли перспектива малките градове и Да поговорим за живота извън града

И за да не се повтарям ще кажа само, че за мен такъв начин на живот е въпрос на финансови възможности, стандарт ако щеш, който трябва да можеш да си позволиш.

Това страшно ми хареса
И скука ... та няма на къде. Виждаш само едни и същи лица, всеки ден прилича на вчерашния, а утрешния знаеш, че ще е като днешния ... Силно се съмнявам, че и децата като станат по-големи ще искат такъв начин на живот - еднообразен и с постоянно прихождане от едно място на друго. За справка, питайте синът ми иска ли да чува за въпросното село и вечните пътувания, вечното съобразяване с разписания на рейсове и маршрутки, вечните пазарлъци кой сега ще го закара и кой кога да го вземе от училище, както и къде точно да го чака ... само като се сетя какво чудо беше, тръпки ме побиват. И ако има извънкласно мероприятие, целия ден отива за водене и довеждане нагоре надолу.Трябва някой  в къщи да не работи.  Ами аз нямах назначен шофьор в семейството  Съпружеското тяло обикновено е заето с работа, ама много. Накрая става така, че - абе я ти напусни работа и си стой в къщи да водиш и довеждаш децата, майната й на професията ти.
Ако ти харесва - давай 

иииии, как ти завиждам  ... това е и моята мечта .....   

иначе .... незнам, говори внимателно и подробно с него ..... бъди честна и не го жали

Не, не си струва. Аз не заменям начина на живот в центъра на голям град с нищо. А и така, както го описваш - хе ти да не си слугиня. Ще си напускаш работата заради някакви треволяци и бубулечки. Трябва ти кола, за да отидеш да четеш книга в някой парк - парк не значи задължително $природа, въздух и ала бала$, а да седиш между многото хора, подпряна с възглавница и да превкусваш захарно петле. Имаш право да пиеш кафе сама на улицата и да гледаш минаващите хора. Малко е директно, но питаш, аз ти казвам мнението си.

Аз бих отишла! Зависи какво искаш-насила хубост не става, всеки си има приоритети. При нас мъжо не иска-няма да го карам насила, я! Ама как ми се иска къща... (наясно съм с "гадорийките" покрай нея)

Да де, ама Панчарево си е в София 

А кой казва, че като си на село, трябва да се занимаваш с кокошки, крави, садене, поливане и прочиел Можеш да си спретнеш градинка, да си направиш кът, където лятото сутрин да си пиете кафето, на децата разни неща за забавление из двора. И най-важното ще имат чист въздух в изобилие, спокойно можеш да си ги пускаш на двора да играят. Не живея в България и трябва да ти кажа, че масова практика е хората да се изнасят от големите градове. Който има пари и кола, гледа де си купи някъде къща и там се урежда. Мисля, че и този момент ще дойде в България, просто мъжът ти е усетил тенденцията, и затова го сили на село. Едва ли му се гледат животни и му се занимава със селско стопанство. Ами знаеш ли какво ни е хубаво лятото, извадиш барбекюто на двора, направиш салатата, седнеш вечер под липата и рай. А не в панела да се душиш. В малкото село, както и в малкия град всички се познават. И в блок да живееш, съседите пак ще те клюкарстват - ако имат такава тенденция. А не съм съгласна, че на село всички деца псували от малки - твърде грубо изказване.
Най-важното е обече, вие с мъжа ти да се разберете. ако на теб не ти се живее в къща на село, просто се опитай да поговориш с него.

Грубо е, но е живата истина. Лично съм го видяла и чула в селото, в което бях аз. При това многократно. А и грубото, което видях,  не беше само това - колкото щеш има грубости още. Не сравнявай европейските или американските села с българските. Твърде различно е и като стандарт, и като манталитет. Не живееш в България ...

Аз също пробвах този вариант с близкото село - не е за мен. Пътуването е убийство- всеки ден , за всяко нещо . Кой ще вземе децата , как ще се изчакваме - ужас. Накрая и на моя мъж му писна. И си взехме къща в града. И наистина извънкласните занимания на децата са немислими - всяко се прибира по различно време- трябва обслужващ персонал.

дръж на своето,мъжа ти не може да ти налага своя избор
аз не бих живяла на село
защо не си купите все пак къщата и просто лятото да ходите там ,като вила
ние имаме вила близо до София и почти цяло лято сме там,но немога да си представя там да живея най вече заради детето
и да го карам на училище до София то ще има комплекси на селянче,няма да може да играе след училище със софийските си съученици,няма да може да си ги кани на гости............................

Това, което описваш е хубаво, но за жалост не е действителността в българските села.

Това, за което говори mamaG, имах предвид и аз!
Много се съмнявам ЛеСи и съпругът й, да се местят с цел земеделие или животновъдство!
Но... За да създадеш този рай ти трябват средства. Абсурдно е да си мислиш, че лично ти или той ще се занимава с косене и поливане на моравата, особено ако е голяма. През активния сезон тревата расте бързо, полива се всеки ден, коси се през ден. Трябва ви човек!
Отоплението - задължително е да се реши централно. Отопляваш къща! И за това е най-добре да се ангажира човек.
Категорично са ви нужни два автомобила.
За воденето и взимането на децата - има начини, потвърждавам го от личен опит.

А за споменатите "комплекси на селянче" и псувните, няма да взема отношение.
Децата ни са такива, каквито са родителите им. Никой не може да ме убеди в противното!

И още едно лично мнение - да купите къщата и да отделяте средства и време, без да възнамерявате да я ползвате целогодишно, според мен е излишен разход на енергия и средства.

Леси,
май всичко вече е казано по темата!
Подкрепям напълно компромисният вариант на Карина  с още няколко допълнения:
- междувременно и приятелите на съпруга ти може вече да си променят мнението, а и те лично ще видят що е туй живот на село, т.е. биха му повлияли;
- дори и да не излезе нищо от идеята - ще сте направили добра инвестиция в имот, която ще си върне парите, ако след време продадете.

НО удоволствието, да си позволите компромисния вариант ще е свързано с доста средства, което вече вие ще си прецените, дали ви е по силите.

М/у другото идеята лично мен ме примамва, т.к. съм домошарка и почитател на природата, а фактът че имам и професия, на която изключително държа, също би се вписал в картинката. Предимствата /чист въздух, пространство, зеленина и пр./ са ти ясни. С някои от негативите можеш, да се справиш - т.е. не си длъжна, да си прекарваш свободното време в селската кръчма или на пейката пред портата, както и до голяма степен ще можеш, да насочваш децата си към добрата за тях среда - детски градини в града. Идеята ми е, че за мен тази къща би била мястото, където вечер се събира семейството и където се прекарват уикендите, т.е. време за изпростяване просто няма да има.
ОБАЧЕ когато пораснат децата и тръгнат на училище, и влезнат в пубертета, и имат собствено мнение... Не знам...  А и вече са ти писали жени с опит.

Впрочем, в средноголемия български град, в който живея, това да живееш в близко село, а да работиш в града, е хит, мода и признак за просперитет. Но за хората, които се сещам, че са си го позволили - децата им са доста над пълнолетието...

За финансовата страна няма да говоря - мисля, че е доста скъпо удоволствие. Не само покупката, ремонтът, обзавеждането..., но и поддръжката на такъв имот.
А и чисто женски - поддържката на къща изисква несравнимо повече усилия от поддържката на апартамент, което от опит го казвам. Някак си ще се наложи, да имаш помощник.
Виж, ако си навита майка или свекърва /шофьорки и съгласни, да живеят на село/, да ти шета, да ти посреща и изпраща децата, може би ще стане по-лесно.

ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ  ЗА ТЕБ обаче на ситуацията при вас ми се вижда обстоятелството, че отново ти си тази, която трябва да отстъпва, както и че имаш условие за напускане на работа...  Ето тук идеята с виното на масата и двата листа "за" и "против" ми се вижда на място!

Много обстоятелствена бях , но размишлявах гласно/писмено с цел, да съм от полза!
УСПЕХ! 
И да кажеш после, какво сте решили!

Аз доколкото разбрах,момичето живее в момента не в Търново,а в Горна Оряховица.Според мен разликата не е много голяма-имам предвид клюките,манталитета на хората,забавленията-Горна си е един вид село,с няколко допълнителни квартала Това за трафика след влизане в града също отпада,защото тук трафик просто няма.Ако имаш и ти кола,наистина не са ти проблем разстоянията,но аз се учудвам на тая тенденция да се бяга от малкия град Да избягаш от София в някое близко селце-има резон,но да избягаш от град с 30 хил жители,град,в който работи един светофар и в който всеки познава всеки,не ми е ясно.Или мъжът ти просто иска да е в къща?От опит мога да кажа,че къщата е един огроооооооооомен разход за съжаление.От една година сме в къща,но се оказа че доста си надценихме възможностите-за да я оправим,обзаведем,да озеленим двора и т.н се отказахме от много неща-почивки,дрехи хубави,доста забавления,изтеглихме заем по-голям,отколкото първоначално мислихме,с една дума-не бих повторила авантюрата Често се чумерим и за това кой какво забравил-аз да оправя цветната леха,той да окоси тревата,дворът да се помете и измие.Всичко започна от една крилата фраза на мъжа ми-да има детето къде да играе Ама това дете досега си е играло на двора 5-6 пъти само.

Ако наистина ти е толкова неприятна мисълта, поговори с мъжа си.
Но не смятам, че ще е толкова ужасно, при положение, че за 10 минути си си в града. Както каза Еовин, в София за 10 минути вървим до спирката (и това с доста бърза крачка при мен). Снощи пък си говорихме със съквартиранта за парадокса: Пловдив - София -- час и половина път, Младост1 - Люлин -- час и половина път...   
Така че не виждам голям проблем в случая.. просто наистина в София знам как се справят майките с деца, на които се налага да водят малчовците на другия край на града на градина, после ги пускат на училище сами, дечицата с градски транспорт си пътуват сами към вкъщи и така... Дори ми става приятно когато в градския транспорт се качи поредното дребно сладурче, с огромна раница и огромни очи и съвестно си продупчи билетче

Не знам... помисли си. Аз не бих отишла в селото не заради пътя до града, а защото в селата ми е задушаващо... клюкарстването, манталитета и т.н. То зависи и в коя част на България е де. Но определено предпочитам голям град като Пловдив, Варна... а в някое село да си имам къща ей така, като ми е кеф да отивам и да си релаксирам там

1-во: Не можете ли, да си живеете в Г. Оряховица и да си имате къща-вила в селцето Правда? 
2-ро: щом наистина е толкозва близо до града, можете всеки 2-3 мин. св. време да сте там. Можете в петък вечер да сте в селото и в понеделник сутрин да сте в града по "местата" си.
И не забравяйте, че един ден, докато децата ви оценят услията да ги махнете от мръсния град, за да растат на село на чист въздух ще минат над 20-сет години и много мрънкане ще е... 

Ако нямаш нагласата да живееш на село и не откриеш нещо за себе си, което ще ти хареса, по - добре се откажи. Моя мъж се чувства наказан, ако трябва да прекара повече от 5 дни на село. За него е невъзможно да се приспособи и аз го разбирам.  Аз се чувствам прекрасно там и съм намерила начини да се справям със "селските несгоди", включително и с клюкарите.   
[/quote]Аз също бих се чувствала "наказана" ако трябва да преспа дори на село. Не виждам начин да се справя, освен ако не искам да остана сама със себе си или с децата. Особено ако живееш в средно голям град и си свикнал на всички удобства които града предлага. Селата според мен все още са на светлинни години от града и едва ли скоро ще се развият.

В случая това с чистия въздух е точно обратно-Горна е малък град,не е замърсен и се намира на 5 км от Арбанаси,докато Правда е доста в ниското и се съмнявам въздухът там да е по-чист.

Хм, Били дава нов аспект на проблема...

Да уточня, че горния ми ферман е от позицията ми на живееща в средноголям областен град.

Без да съм чела всички отговори, аз лично бих те посъветвала да опитате. Сама казваш, че имате втори апартамент в града, в който можете да се върнете, т.е. не оставате на улицата. Имам много познати, които имат вили около София и се изнасят от май до септември/октомври да живеят по вилите си, още повече, че разстоянията от околностите на София до центъра хич не са малки.
Пробвайте. Ако стане - ОК. Ако не стане, ще имате удобна вила и куп неуспорими аргументи защо не искаш да живееш на село.

Последното мнение и на мен ми хареса.Точно това мислим да направим лятото.Построихме си вила в околностите на Варна/отначало имахме намерение постоянно да живеем там/.Сега обаче взе да ни минава меракът нещо.Решихме края на май да се пренесем там за лятото-просто докато трае сезона Варна става град-кошмар за местното население.Проблемът ще е,че дребните са на училище до 30.06 а няма кой да се разправя да ги кара и взема-значи ще пътуват най-вероятно с таксита.Има и градски транспорт и то доста добър ама още не сме мислили по въпроса.Пък и акъла не ми стига как ще ги вържа лятото там-всичките им приятели са в града,така,че най-вероятно често ще забягват от родителския контрол и ще спят в апартамента.
  На авторката на темата ще кажа следното:Мацка,хубаво си помисли преди да се вържеш да ставаш селянка!Това доколкото разбирам не е снобарсо предградие,а си е чисто село.За уйкенда или за седмица релакс става ама да си замъкнеш децата там за постоянно-аз не го приемам.
 Помисли:денонощен магазин-няма,за аптека да не говорим.То така както четох може и изобщо да няма магазин.Значи вечер вземаш дребните,пазаруваш с тях ,после осем дена път с камили прибираш се скапана и ходи се наслаждавай на природа и чист въздух.
 Що не си намери някакво хоби мъж ти като е такъв любител на природата да ходи за риба или на лов-знам ли?Не му давай да те въвлича в тая авантюра-лично мнение.

 Успех! 

Помисли:денонощен магазин-няма,за аптека да не говорим.То така както четох може и изобщо да няма магазин.Значи вечер вземаш дребните,пазаруваш с тях ,после осем дена път с камили прибираш се скапана и ходи се наслаждавай на природа и чист въздух.

Ей затова не може така да се дават съвети по нета-всеки пречупва нещата през своя си поглед Ако момичето живее в Горна,тук така или иначе денонощна аптека няма.Хранителни магазини в Правда има,смея да твърдя,че са и добре заредени.За чистия въздух вече се изказах
Леси,моят мъж беше толкова ентусиазиран,пък гледам само за година вече е поувесил нос-да ги запознаем с твоя,може да обменят идеи.В тоя огромен град,нищо чудно и да се познават

Живея в малко 4ерноморско селце! Тихо и спокоино е! Не се притеснявам от отвли4ане на детенцето(тук вси4ки се познаваме),въздуха е сравнително 4ист, има детска градина,а дори и у4или6те до 8-ми клас,имам и Интернет,живея в къща с двор4е(не ми се налага да се съобразявам със съседи от горния или долния етаж)- до тук добре, НО скъпи маики тук няма екстри като:детски клуб(дори и детски площадки няма), не може6 да заведе6 детето си на курс по плуване да ре4ем, няма как да го запи6е6 на курс за на4инае6ти по англииски например-няма какво да говорим-детето от провинцията е много о6тетено! Не е за пренебрегване и факта, 4е работни места няма,а заплатите са стра6но ниски! Със сигурност има о6те плюсове и минуси,вие си преценете кое е по-доброто място за вас,но за мен и моето дете аз с удоволствие бих си заменила къщата на село за апартамент в града.

Аз не бих се прeместила да живея на село.
Хубаво е да имате къща на село, но да си ходите там през почивните дни.

Прочетете за мечтите на един дизайнер.

"Искам да живея в табор. Далеч от градовете да преминавам излегнат в каруца, и да чувам песните на хората с мен, примесени със скърцането на колелата и пръхтенето на коне.
Спомням си колко им завиждах в детството на циганите, пристигащи на катуни в селото на баба ми. Завиждах им за това, че са толкова усмихнати и диви. Завиждах им за медните канчета и тави, които правеха от бакър, за огньовете, които палеха и за мечето, което водеха със себе си. Но най-много им завиждах за това, че пътуват по света (тогава не знаех за границите на държавите) с каруци, покрити с разноцвени платове, лагеруват край напалените огньове и се веселят, като деца, на които няма кой да каже кога да легнат да спят.

Искам да живея далеч от лудницата наречена "цивилизация". Понякога си мечтая да се съберем стотина човека, които могат да си изкарват хляба през интернет и да си купим някое село, в което да основем "IT колхоз" : ) Представям си какви проекти бих направил, ако съм приседнал край някоя рекичка с лаптоп и работя с гласовете на птиците около себе си и с усещането за безкрайност, което дава природата. Мечтая си за огньове, около които танцуват весели хора. Мечтая си за поля, по които бягат децата ни, гонейки пеперудите, които не могат да видят в града. И няколкото седмици в лятото, през които ще можем да си направим "табор".. и да обикаляме "света" с каруци натоварени с вино, печени пилета и добри намерения.. Мечтая си..

После срещам познатите си в поредната претъпкана бирария - смачкани от поредния шумен и изнервен работен ден. Разказвам им за "IT колхоза" и за табора.. и други глупости им разказвам.. и те ми разказват. Понякога спорим - не можело да се живее на село - няма клубове, кина и театри. Да.. няма.. ама пък да си плащаш няколкото ходения в месеца на клуб с 80% от съзнателния си непроспан живот ми се струва безумие.. Понякога си помечтаваме заедно - не трябва да се купува цялото село, щото няма да има кой да ни произвежда виното и пилетата. Пък антената за интернета ще я сложим на най-високата къща в селото. Може даже да си направим як клуб на някоя поляна, в който да идват познатите ни от града и да пият домашно вино, танцувайки под звездите.. даже може с множество палатки около клуба.. Мечтаем си и пием в бирарията, а хората от съседната маса ту подслушват шумния разговор, ту ни гледат съмнително - дали не сме избягали от някоя лудница. Ще ми се да им кажа, че тъкмо кроим планове как да избягаме от лудницата, наречена "цивилизация", но махвам с ръка и продължавам разговора - можем да си правим работен табор - да спираме с каруците край някой град и да правим проекти за интериори, компютърни програми и сайтове, така както циганите някога правеха канчета от бакър.. сигурно ще станем популярни - "Компютърен табор кръстосва Европа" - ще тръбят всички вестници.. Мечтаем си и пием.. После компанията се разпада, защото "утре трябва да са в офиса точно в 8 сутринта".. Някоя вечер ще го обмислим по-сериозно. Даже може някоя вечер да го измислим и сутринта да го направим.. "

Хехе, страхотно е 

Това е и на мъжа ми мечта

От съвсем скоро се води квартал на София, аз живея тук вече 15 години.Пътя до центъра ми е мин.20 мин, а до Младост 10.Е стигала съм и за 9 до Патриарха, но това е друг въпрос.Когато купихме къщата бяхме само ние и още една вила с постоянно живеещи наоколо, най-близкия магазин е на километър разстояние.Та мисълта ми е ,че е същото

Благодаря на всички за съветите!
И така:
 - точно заради децата не искам да живея там, наистина като тръгнат на училище, на тренировки или на каквото там искат ще трябва постоянно да има човек да ги кара, а и те няма да се чувстват добре да пътуват постоянно. Просто селото няма какво да предложи на децата, дори и на 10 минути от града.Сега живеем в четиристаен тухлен апартамент в центъра на града и всичко ми е буквално на 5 минути пеша, е само ходенето до работа ми е 20 минути, но си струва.
- за мен отиването на село е крачка назад - ако ще е къща искам да е в Търново и ако сега нямам финансовата възможност да я имам, то ще си остана тук, докато се открие такава.Искам да предложа на децата ми добро образование, добра среда за живеене, искам да имат възможност да учат езици, да се занимават със спорт, а никое селско училище не предлага това.

Обкръжение - Всички се познават, всеки знае всичко за всекиго и по-клюкарско място просто няма. Мен лично това ме вбесява, не понасям всички да ми обсъждат живота. И .. свирепа селяния и безкултурие. Децата са научени да псуват от момента, в който са проговорили и родителите им се гордеят с това. Нямах приятелки, тъй като нямах с никого общи интереси. Някак си не ме вълнуват клюки за това кой какво си е купил и как има пари, ама ги крие, както и теми за крави, ниви, градини, поливане, зоб, ярма, скопяване на прасета, млеконадой и изкупуване на мляко и пр.

Това и тук е така, в малкият град всички се познават и всеки говори, така че отдавна не ми прави впечатление. Живея както си искам и както смятам за добре, без да ми пука какво казват хората (е, родителите ми още ги вълнува и заради тях се съобразявам с някои неща).

Карина, твоето предложение ми допадна много - и аз взех да приемам покупката на тази къща като инвестиция (след 2-3 г. същата ще струва към 25-30 хил. лв). Но както казах, за да я купим трябва да продадем апартамента, а аз не искам, така че засега се опитваме да продадем една къща в едно запустяло село на 50 км. от тук и останалите ще добави баща ми. Надявам се до месец да стане. Така хем ще имаме къща в близко, развиващо се село, хем и апартамента ще си оставим. А току виж след 5 г. успеем да си купим така желаната от мен къща в Търново.
Вердат, изчетох и двете теми и се убедих, че наистина взехме най-правилното решение, от гледна точка бъдещето на децата, защото какво ме бърка мен да си пътувам и да се връщам вечер вкъщи от работа, вземам душ, паля колата и към града, но заради тях не отивам.
Енвия, мерси за изчерпателният отговор. Тук също има такава мода и понеже мъжът ми е малко сноб - да не остане назад.А пък той хич не си пада по селският начин на живот и съм сигурна, че ако живее там след 1 седмица ще му писне, ама сега с приятелите само за това говорят, чертаят схеми, проекти и така..........
Били, ти пък го отписа съвсем нашият град. Не казвам, че е най-хубавият, но имам усещането, че от 2-3 г. се развива, а и пробвай някоя сутрин в 7 да караш да видиш няма ли задръствания (е, не като в София, но не е като по-рано), освен това е чист и спокоен.Освен това по всяко време може да си в Търново. А може и ние да се познаваме те децата ни почти на една възраст.
И последно - баща ми има къща тук и големият ми син през седмица е там. Много му харесва, така че е запознат с удоволствието да живее в къща.
Малко дълго стана, но исках да съм максимално изчерпателна.

Божееее, ние ще сме последните хора, които ще се занимават със земеделие и гледане на животни (то и от работа няма да остава време).
Представяме си къщата точно по начина, по който си я описала - с хубав двор, хамак, да си пием вечер питието навън под звездите, а сутрин кафето на чист въздух, с големи стаи за всички, обособен детски кът навън на двора, но.... човек не може да има всичко, всяко нещо си има предимства и недостатъци и главният недостатък на тази селска идилия е липсата на перспектива за децата.

Леси , т.е. какво решихте!?
Да купите къща в Правда, след като продадете другата къща, но само като инвестиция и без да се пренасяте, да живеете там!? Правилно ли разбрах?
Виж, липсата на переспектива за децата на село не го приемам като аргумент, т.к. уточнихме категорично, че децата ще ходят на градини и училища В ГРАДА, т.е. там ще е тяхната среда! Обратното ще е не крачка, а гигантски скок, назад!

maselena6, подобно на вашия си представям евентуалния мой живот на село...  Не звучи никак лошо!  Интересно ми е, какво е отношението на децата ви към този ваш избор - то внучето ясно, че няма думата...още!?

Да, точно така - ще си я правим лека-полека, ще видим накъде ще "задуха вятъра", ако ни хареса и видим, че има някакво бъдеще ще отидем там, ако не ще я продадем или ще я дадем под наем.
Да, и мен ме интересува как се чувстват децата на тези, които са избрали да живеят в село близо до града.

Браво, Леси, много разумно решение, според мен!!!

Децата ми до преди малко караха колело на улицата, без някой да ги наглежда (7 и 4 г.) Още са на двора.
Голямата днес е пропътувала около 50 км., като сутринта е станала в 7.10 ч.
Днес извънредни мероприятия няма, но утре е на английски, което означава прибиране към 16.00 ч.

Това не е аргумент в полза на преместването. Факт е, че аз и баща им сме на разположение, съобразяваме графика си с тях.
Има и човек на повикване, който е в ролята на превозвач-отговорник по деца.  Срещу заплащане.

Това, което казах и на Сабина, когато ме помоли да се включа в темата беше, че за мен е важно решението да се вземе заедно.
Тогава ще е добро, каквото и да е!
От сърце пожелавам успех!

Това ми е мечта.Но да е близо до града.

Ох, завидях ви! 
Много щастие ви желая в този уютен дом!
И още внучетаааа!

Не прочетох всичко, но съм съгласна с Леси 
Не желая да съм шофиор или придружител на децата си следващите...хм 15 или там колко години
Спокойния живот на село е за хора с големи деца, тепърва ни предстоят градини, училища, курсове, тренировки... не бих се преместила на село, било и на 10.мин. път от града, избрахме по далечен по/малък град и се надявам всички да сме доволни

Леси,не съм го отписала града,живея си тук и даже много ми харесва,супер място е за гледане на дете именно заради близостта на Търново.Просто момичетата сравняваха селцата около София и самата София с твоя случай и затова коментирах,съжалявам ако нещо съм те обидила.Моята мечта е тухлен на центъра,направо ти завиждам Браво за решението,наистина си е инвестиция,да си я оправите къщата с любов 

Щом е на 10 мин. какво те спира. Можеш да водиш децата и пак да си ходиш на работа  Аз бих се навила, наистина в къща е по яко