Струва ли си да опитаме - живот на село?

Съгласна съм с това мнение!
А Карина е предложила много добър компромисен вариант, още повече ти писа, че имате 2 апартамента, т.е. дори да се наложи да продадете единия, другият ще остане и можете да живеете там. И на мен не би ми било приятно тъкмо да си ремонтирам апартамента и да се наложи да се местя. А винаги ми се е искало да имам виличка или къща на село, където да мога да ида през уикендите. Бъдещето ще покаже къде ви харесва повече и след време може да вземете решение къде да живеете за постоянно.

И на мен извънкласната дейност ми е много въпросна... Обаче от друга страна, аз съм човек с богат опит в извънкласната дейност, на какво ли не съм ходила То 2 спорта и два допълнителни чужди езика, то танци, то театър. Имаше моменти, в които ми искаше да им кресна да ме оставят на мира с тия глупости, честно казано (освен театъра, мислех, че ще умра, когато спрях да играя) .Сега разбирам, че е било полезно - най-малкото никога не ми е оставало време да се занимавам с простотии, но все пак си мисля, че можех да мина и с по-малко натоварване. Примерно един спорт и един чужд език. А това мисля, че може навсякъде да се намери?!

ЛеСи, погледни тези две теми - Имат ли перспектива малките градове и Да поговорим за живота извън града

И за да не се повтарям ще кажа само, че за мен такъв начин на живот е въпрос на финансови възможности, стандарт ако щеш, който трябва да можеш да си позволиш.

Това страшно ми хареса
И скука ... та няма на къде. Виждаш само едни и същи лица, всеки ден прилича на вчерашния, а утрешния знаеш, че ще е като днешния ... Силно се съмнявам, че и децата като станат по-големи ще искат такъв начин на живот - еднообразен и с постоянно прихождане от едно място на друго. За справка, питайте синът ми иска ли да чува за въпросното село и вечните пътувания, вечното съобразяване с разписания на рейсове и маршрутки, вечните пазарлъци кой сега ще го закара и кой кога да го вземе от училище, както и къде точно да го чака ... само като се сетя какво чудо беше, тръпки ме побиват. И ако има извънкласно мероприятие, целия ден отива за водене и довеждане нагоре надолу.Трябва някой  в къщи да не работи.  Ами аз нямах назначен шофьор в семейството  Съпружеското тяло обикновено е заето с работа, ама много. Накрая става така, че - абе я ти напусни работа и си стой в къщи да водиш и довеждаш децата, майната й на професията ти.
Ако ти харесва - давай 

иииии, как ти завиждам  ... това е и моята мечта .....   

иначе .... незнам, говори внимателно и подробно с него ..... бъди честна и не го жали

Не, не си струва. Аз не заменям начина на живот в центъра на голям град с нищо. А и така, както го описваш - хе ти да не си слугиня. Ще си напускаш работата заради някакви треволяци и бубулечки. Трябва ти кола, за да отидеш да четеш книга в някой парк - парк не значи задължително $природа, въздух и ала бала$, а да седиш между многото хора, подпряна с възглавница и да превкусваш захарно петле. Имаш право да пиеш кафе сама на улицата и да гледаш минаващите хора. Малко е директно, но питаш, аз ти казвам мнението си.

Аз бих отишла! Зависи какво искаш-насила хубост не става, всеки си има приоритети. При нас мъжо не иска-няма да го карам насила, я! Ама как ми се иска къща... (наясно съм с "гадорийките" покрай нея)

Да де, ама Панчарево си е в София 

А кой казва, че като си на село, трябва да се занимаваш с кокошки, крави, садене, поливане и прочиел Можеш да си спретнеш градинка, да си направиш кът, където лятото сутрин да си пиете кафето, на децата разни неща за забавление из двора. И най-важното ще имат чист въздух в изобилие, спокойно можеш да си ги пускаш на двора да играят. Не живея в България и трябва да ти кажа, че масова практика е хората да се изнасят от големите градове. Който има пари и кола, гледа де си купи някъде къща и там се урежда. Мисля, че и този момент ще дойде в България, просто мъжът ти е усетил тенденцията, и затова го сили на село. Едва ли му се гледат животни и му се занимава със селско стопанство. Ами знаеш ли какво ни е хубаво лятото, извадиш барбекюто на двора, направиш салатата, седнеш вечер под липата и рай. А не в панела да се душиш. В малкото село, както и в малкия град всички се познават. И в блок да живееш, съседите пак ще те клюкарстват - ако имат такава тенденция. А не съм съгласна, че на село всички деца псували от малки - твърде грубо изказване.
Най-важното е обече, вие с мъжа ти да се разберете. ако на теб не ти се живее в къща на село, просто се опитай да поговориш с него.

Грубо е, но е живата истина. Лично съм го видяла и чула в селото, в което бях аз. При това многократно. А и грубото, което видях,  не беше само това - колкото щеш има грубости още. Не сравнявай европейските или американските села с българските. Твърде различно е и като стандарт, и като манталитет. Не живееш в България ...

Аз също пробвах този вариант с близкото село - не е за мен. Пътуването е убийство- всеки ден , за всяко нещо . Кой ще вземе децата , как ще се изчакваме - ужас. Накрая и на моя мъж му писна. И си взехме къща в града. И наистина извънкласните занимания на децата са немислими - всяко се прибира по различно време- трябва обслужващ персонал.

дръж на своето,мъжа ти не може да ти налага своя избор
аз не бих живяла на село
защо не си купите все пак къщата и просто лятото да ходите там ,като вила
ние имаме вила близо до София и почти цяло лято сме там,но немога да си представя там да живея най вече заради детето
и да го карам на училище до София то ще има комплекси на селянче,няма да може да играе след училище със софийските си съученици,няма да може да си ги кани на гости............................

Това, което описваш е хубаво, но за жалост не е действителността в българските села.

Това, за което говори mamaG, имах предвид и аз!
Много се съмнявам ЛеСи и съпругът й, да се местят с цел земеделие или животновъдство!
Но... За да създадеш този рай ти трябват средства. Абсурдно е да си мислиш, че лично ти или той ще се занимава с косене и поливане на моравата, особено ако е голяма. През активния сезон тревата расте бързо, полива се всеки ден, коси се през ден. Трябва ви човек!
Отоплението - задължително е да се реши централно. Отопляваш къща! И за това е най-добре да се ангажира човек.
Категорично са ви нужни два автомобила.
За воденето и взимането на децата - има начини, потвърждавам го от личен опит.

А за споменатите "комплекси на селянче" и псувните, няма да взема отношение.
Децата ни са такива, каквито са родителите им. Никой не може да ме убеди в противното!

И още едно лично мнение - да купите къщата и да отделяте средства и време, без да възнамерявате да я ползвате целогодишно, според мен е излишен разход на енергия и средства.

Леси,
май всичко вече е казано по темата!
Подкрепям напълно компромисният вариант на Карина  с още няколко допълнения:
- междувременно и приятелите на съпруга ти може вече да си променят мнението, а и те лично ще видят що е туй живот на село, т.е. биха му повлияли;
- дори и да не излезе нищо от идеята - ще сте направили добра инвестиция в имот, която ще си върне парите, ако след време продадете.

НО удоволствието, да си позволите компромисния вариант ще е свързано с доста средства, което вече вие ще си прецените, дали ви е по силите.

М/у другото идеята лично мен ме примамва, т.к. съм домошарка и почитател на природата, а фактът че имам и професия, на която изключително държа, също би се вписал в картинката. Предимствата /чист въздух, пространство, зеленина и пр./ са ти ясни. С някои от негативите можеш, да се справиш - т.е. не си длъжна, да си прекарваш свободното време в селската кръчма или на пейката пред портата, както и до голяма степен ще можеш, да насочваш децата си към добрата за тях среда - детски градини в града. Идеята ми е, че за мен тази къща би била мястото, където вечер се събира семейството и където се прекарват уикендите, т.е. време за изпростяване просто няма да има.
ОБАЧЕ когато пораснат децата и тръгнат на училище, и влезнат в пубертета, и имат собствено мнение... Не знам...  А и вече са ти писали жени с опит.

Впрочем, в средноголемия български град, в който живея, това да живееш в близко село, а да работиш в града, е хит, мода и признак за просперитет. Но за хората, които се сещам, че са си го позволили - децата им са доста над пълнолетието...

За финансовата страна няма да говоря - мисля, че е доста скъпо удоволствие. Не само покупката, ремонтът, обзавеждането..., но и поддръжката на такъв имот.
А и чисто женски - поддържката на къща изисква несравнимо повече усилия от поддържката на апартамент, което от опит го казвам. Някак си ще се наложи, да имаш помощник.
Виж, ако си навита майка или свекърва /шофьорки и съгласни, да живеят на село/, да ти шета, да ти посреща и изпраща децата, може би ще стане по-лесно.

ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ  ЗА ТЕБ обаче на ситуацията при вас ми се вижда обстоятелството, че отново ти си тази, която трябва да отстъпва, както и че имаш условие за напускане на работа...  Ето тук идеята с виното на масата и двата листа "за" и "против" ми се вижда на място!

Много обстоятелствена бях , но размишлявах гласно/писмено с цел, да съм от полза!
УСПЕХ! 
И да кажеш после, какво сте решили!