Струва ли си да опитаме - живот на село?

Аз доколкото разбрах,момичето живее в момента не в Търново,а в Горна Оряховица.Според мен разликата не е много голяма-имам предвид клюките,манталитета на хората,забавленията-Горна си е един вид село,с няколко допълнителни квартала Това за трафика след влизане в града също отпада,защото тук трафик просто няма.Ако имаш и ти кола,наистина не са ти проблем разстоянията,но аз се учудвам на тая тенденция да се бяга от малкия град Да избягаш от София в някое близко селце-има резон,но да избягаш от град с 30 хил жители,град,в който работи един светофар и в който всеки познава всеки,не ми е ясно.Или мъжът ти просто иска да е в къща?От опит мога да кажа,че къщата е един огроооооооооомен разход за съжаление.От една година сме в къща,но се оказа че доста си надценихме възможностите-за да я оправим,обзаведем,да озеленим двора и т.н се отказахме от много неща-почивки,дрехи хубави,доста забавления,изтеглихме заем по-голям,отколкото първоначално мислихме,с една дума-не бих повторила авантюрата Често се чумерим и за това кой какво забравил-аз да оправя цветната леха,той да окоси тревата,дворът да се помете и измие.Всичко започна от една крилата фраза на мъжа ми-да има детето къде да играе Ама това дете досега си е играло на двора 5-6 пъти само.

Ако наистина ти е толкова неприятна мисълта, поговори с мъжа си.
Но не смятам, че ще е толкова ужасно, при положение, че за 10 минути си си в града. Както каза Еовин, в София за 10 минути вървим до спирката (и това с доста бърза крачка при мен). Снощи пък си говорихме със съквартиранта за парадокса: Пловдив - София -- час и половина път, Младост1 - Люлин -- час и половина път...   
Така че не виждам голям проблем в случая.. просто наистина в София знам как се справят майките с деца, на които се налага да водят малчовците на другия край на града на градина, после ги пускат на училище сами, дечицата с градски транспорт си пътуват сами към вкъщи и така... Дори ми става приятно когато в градския транспорт се качи поредното дребно сладурче, с огромна раница и огромни очи и съвестно си продупчи билетче

Не знам... помисли си. Аз не бих отишла в селото не заради пътя до града, а защото в селата ми е задушаващо... клюкарстването, манталитета и т.н. То зависи и в коя част на България е де. Но определено предпочитам голям град като Пловдив, Варна... а в някое село да си имам къща ей така, като ми е кеф да отивам и да си релаксирам там

1-во: Не можете ли, да си живеете в Г. Оряховица и да си имате къща-вила в селцето Правда? 
2-ро: щом наистина е толкозва близо до града, можете всеки 2-3 мин. св. време да сте там. Можете в петък вечер да сте в селото и в понеделник сутрин да сте в града по "местата" си.
И не забравяйте, че един ден, докато децата ви оценят услията да ги махнете от мръсния град, за да растат на село на чист въздух ще минат над 20-сет години и много мрънкане ще е... 

Ако нямаш нагласата да живееш на село и не откриеш нещо за себе си, което ще ти хареса, по - добре се откажи. Моя мъж се чувства наказан, ако трябва да прекара повече от 5 дни на село. За него е невъзможно да се приспособи и аз го разбирам.  Аз се чувствам прекрасно там и съм намерила начини да се справям със "селските несгоди", включително и с клюкарите.   
[/quote]Аз също бих се чувствала "наказана" ако трябва да преспа дори на село. Не виждам начин да се справя, освен ако не искам да остана сама със себе си или с децата. Особено ако живееш в средно голям град и си свикнал на всички удобства които града предлага. Селата според мен все още са на светлинни години от града и едва ли скоро ще се развият.

В случая това с чистия въздух е точно обратно-Горна е малък град,не е замърсен и се намира на 5 км от Арбанаси,докато Правда е доста в ниското и се съмнявам въздухът там да е по-чист.

Хм, Били дава нов аспект на проблема...

Да уточня, че горния ми ферман е от позицията ми на живееща в средноголям областен град.

Без да съм чела всички отговори, аз лично бих те посъветвала да опитате. Сама казваш, че имате втори апартамент в града, в който можете да се върнете, т.е. не оставате на улицата. Имам много познати, които имат вили около София и се изнасят от май до септември/октомври да живеят по вилите си, още повече, че разстоянията от околностите на София до центъра хич не са малки.
Пробвайте. Ако стане - ОК. Ако не стане, ще имате удобна вила и куп неуспорими аргументи защо не искаш да живееш на село.

Последното мнение и на мен ми хареса.Точно това мислим да направим лятото.Построихме си вила в околностите на Варна/отначало имахме намерение постоянно да живеем там/.Сега обаче взе да ни минава меракът нещо.Решихме края на май да се пренесем там за лятото-просто докато трае сезона Варна става град-кошмар за местното население.Проблемът ще е,че дребните са на училище до 30.06 а няма кой да се разправя да ги кара и взема-значи ще пътуват най-вероятно с таксита.Има и градски транспорт и то доста добър ама още не сме мислили по въпроса.Пък и акъла не ми стига как ще ги вържа лятото там-всичките им приятели са в града,така,че най-вероятно често ще забягват от родителския контрол и ще спят в апартамента.
  На авторката на темата ще кажа следното:Мацка,хубаво си помисли преди да се вържеш да ставаш селянка!Това доколкото разбирам не е снобарсо предградие,а си е чисто село.За уйкенда или за седмица релакс става ама да си замъкнеш децата там за постоянно-аз не го приемам.
 Помисли:денонощен магазин-няма,за аптека да не говорим.То така както четох може и изобщо да няма магазин.Значи вечер вземаш дребните,пазаруваш с тях ,после осем дена път с камили прибираш се скапана и ходи се наслаждавай на природа и чист въздух.
 Що не си намери някакво хоби мъж ти като е такъв любител на природата да ходи за риба или на лов-знам ли?Не му давай да те въвлича в тая авантюра-лично мнение.

 Успех! 

Помисли:денонощен магазин-няма,за аптека да не говорим.То така както четох може и изобщо да няма магазин.Значи вечер вземаш дребните,пазаруваш с тях ,после осем дена път с камили прибираш се скапана и ходи се наслаждавай на природа и чист въздух.

Ей затова не може така да се дават съвети по нета-всеки пречупва нещата през своя си поглед Ако момичето живее в Горна,тук така или иначе денонощна аптека няма.Хранителни магазини в Правда има,смея да твърдя,че са и добре заредени.За чистия въздух вече се изказах
Леси,моят мъж беше толкова ентусиазиран,пък гледам само за година вече е поувесил нос-да ги запознаем с твоя,може да обменят идеи.В тоя огромен град,нищо чудно и да се познават

Живея в малко 4ерноморско селце! Тихо и спокоино е! Не се притеснявам от отвли4ане на детенцето(тук вси4ки се познаваме),въздуха е сравнително 4ист, има детска градина,а дори и у4или6те до 8-ми клас,имам и Интернет,живея в къща с двор4е(не ми се налага да се съобразявам със съседи от горния или долния етаж)- до тук добре, НО скъпи маики тук няма екстри като:детски клуб(дори и детски площадки няма), не може6 да заведе6 детето си на курс по плуване да ре4ем, няма как да го запи6е6 на курс за на4инае6ти по англииски например-няма какво да говорим-детето от провинцията е много о6тетено! Не е за пренебрегване и факта, 4е работни места няма,а заплатите са стра6но ниски! Със сигурност има о6те плюсове и минуси,вие си преценете кое е по-доброто място за вас,но за мен и моето дете аз с удоволствие бих си заменила къщата на село за апартамент в града.

Аз не бих се прeместила да живея на село.
Хубаво е да имате къща на село, но да си ходите там през почивните дни.

Прочетете за мечтите на един дизайнер.

"Искам да живея в табор. Далеч от градовете да преминавам излегнат в каруца, и да чувам песните на хората с мен, примесени със скърцането на колелата и пръхтенето на коне.
Спомням си колко им завиждах в детството на циганите, пристигащи на катуни в селото на баба ми. Завиждах им за това, че са толкова усмихнати и диви. Завиждах им за медните канчета и тави, които правеха от бакър, за огньовете, които палеха и за мечето, което водеха със себе си. Но най-много им завиждах за това, че пътуват по света (тогава не знаех за границите на държавите) с каруци, покрити с разноцвени платове, лагеруват край напалените огньове и се веселят, като деца, на които няма кой да каже кога да легнат да спят.

Искам да живея далеч от лудницата наречена "цивилизация". Понякога си мечтая да се съберем стотина човека, които могат да си изкарват хляба през интернет и да си купим някое село, в което да основем "IT колхоз" : ) Представям си какви проекти бих направил, ако съм приседнал край някоя рекичка с лаптоп и работя с гласовете на птиците около себе си и с усещането за безкрайност, което дава природата. Мечтая си за огньове, около които танцуват весели хора. Мечтая си за поля, по които бягат децата ни, гонейки пеперудите, които не могат да видят в града. И няколкото седмици в лятото, през които ще можем да си направим "табор".. и да обикаляме "света" с каруци натоварени с вино, печени пилета и добри намерения.. Мечтая си..

После срещам познатите си в поредната претъпкана бирария - смачкани от поредния шумен и изнервен работен ден. Разказвам им за "IT колхоза" и за табора.. и други глупости им разказвам.. и те ми разказват. Понякога спорим - не можело да се живее на село - няма клубове, кина и театри. Да.. няма.. ама пък да си плащаш няколкото ходения в месеца на клуб с 80% от съзнателния си непроспан живот ми се струва безумие.. Понякога си помечтаваме заедно - не трябва да се купува цялото село, щото няма да има кой да ни произвежда виното и пилетата. Пък антената за интернета ще я сложим на най-високата къща в селото. Може даже да си направим як клуб на някоя поляна, в който да идват познатите ни от града и да пият домашно вино, танцувайки под звездите.. даже може с множество палатки около клуба.. Мечтаем си и пием в бирарията, а хората от съседната маса ту подслушват шумния разговор, ту ни гледат съмнително - дали не сме избягали от някоя лудница. Ще ми се да им кажа, че тъкмо кроим планове как да избягаме от лудницата, наречена "цивилизация", но махвам с ръка и продължавам разговора - можем да си правим работен табор - да спираме с каруците край някой град и да правим проекти за интериори, компютърни програми и сайтове, така както циганите някога правеха канчета от бакър.. сигурно ще станем популярни - "Компютърен табор кръстосва Европа" - ще тръбят всички вестници.. Мечтаем си и пием.. После компанията се разпада, защото "утре трябва да са в офиса точно в 8 сутринта".. Някоя вечер ще го обмислим по-сериозно. Даже може някоя вечер да го измислим и сутринта да го направим.. "

Хехе, страхотно е 

Това е и на мъжа ми мечта