Имам нужда да споделя..

Момичета благодаря ви.От сутринта съм отстъпила за 3 неща, за които по принцип не бих и сме избегнали 3 конфликта.crazy chicк, много общи неща виждам между мен на нейната възраст и между нея. Мислила съм си ,че и това може да е причината. Искам да я направя по-добра от мен.Това ми звучи много логично и не бях го поглеждала от тази страна.Тинкърбел, винаги и се извинявам , когато съм и се скарала без да е била виновна. И и разказвам ,че не искам да се караме , искам да се обичаме и да сме добри една с друга.Казвам и също,че дори когато и се карам или ядосвам за нещо пак я обичам.И че винаги ще я обичам, дори когато не се държи добре.sun_flo и аз съм стигнала до извода,че трябва да почна да се отказвам от някои неща и идеи.Вчера например успях да я оставя с един леген вода- какво направи можете да си представите, но издържах стоически.Didia,Имено защото знам се притеснявам от това , което се случва и виждам ,че е нередно.По същата причина зная и до какво може да доведе това на по-късен етап.Повярвай ми-във всяка една ситуация знам  кое би било най-правилното поведение, знам кое би свършило най-добра работа.Това , което казвам е ,че все по-често не успявам да го приложа с моето дете.Това не може да се случи.

Fighty, и аз те съветвам да преосмислиш собственото ти поведение спрямо детето! едно дете да иска майка му да се усмихва! това е изумително! а как тогава да знае, 4е го оби4аш,а  гушкането веднага след като я наставиш! подходът си е много строг, ами, ако си хапне пясък или пипне  мръсно и в устата-какво?изобщо не забранявам много от нещата, които на големите им се виждат едва ли не ерес!ами легените са за пране, къпане на кукли, миене на детската посуда! да не говорим, тя меси с мене и си прави вси4ко, което иска върху дъската, ма4ка, то4и и реже и то с голям нож! винаги съм се опитвала да дам свобода и избор на децата си, да им имам доверие! това е много по -добро от постоянното наставяне, караници и оправдания-ама тя може да се изгори, пореже, падне и тн.опитът при децата е  прозор4ето към бъдещи избори и решения, към предпазване и преска4ане на препятствията!ти си работила с деца, знаеш какво може да стане и искаш максимално да си предпазиш детето, но дали то иска да е идеал, модел, максима за себе си! децата не са огледала на майките си, те са си те! аз се хващам, 4е с малката, дори тя не знае какво е наказание,само като кажа нещо с по-твърд тон  разбира,4е не са в ред нещата, които прави! последствията са си за нея!обикновено идва след като ми се разсърди 1 мин и ме гушва и ми казва, 4е ме оби4а! опитай да не изискваш прекалено, опитай с пове4е търпение, играй с нея, прави я съпри4астна към бебето и грижите към него! това ще я забавлява! ти не си у4ителка за детето си (авторитет имам предвид)-ти си нейната мама любима!

Имам дъщеря на 16 год.и син на 7 .С каката бях много взискателна и строга като беше малка, после беше само на 8 като очаквах да се държи като голям човек. и сега търпя последствията в пубертета ,който са много по сериозни.И тогава баба и все я защитаваше и казваше какво добро дете, а аз все изисквах повече.
дето казват бабите големи деца големи ядове

С малкия нещата вече са други, но пропуснато с дъщерята трудно се наваксва.Вземай се в ръце

http://udoma.com/?view=material&cat=6&itype=&info=839

http://www.biberonbg.com/info/dete_index.htm

Тези сайтове може да ти помогнат. Не е хубаво, точно в този най труден период на детето си да се държиш така с него. Може да разбира и да говори всичко, но не е толкова зряло, колкото ти се струва. Едва ли прави на пук, просто иска мама да го обича и да не го игнорира заради бебето. Точно сега по голямото дете има по голяма нужда от проява на любов от колкото малкото. Ревността е емоционална реакция, която се състои от съмнение, неприятно дразнение и гняв към нещо или някого, които са станали обект на интерес на някого, за когото самите ние се стремим да бъдем главен обект за интерес.
Тази реакция има биологична функция, която има своя дълбок смисъл. Появява се по начало след 2 годишна възраст, когато малкото дете воюва със съперниците са - другите братя или сестри - и се конкурира с тях за вниманието на родителите си, особено на майката, като ги иска само за себе си.

Аз щях да те посъветвам същото. Трябва да цениш детето си като специален дар и да се отнасяш с нея така, тя е дете и разбира света по детски, не очаквай да се държи като голям човек. Аз израстнах с такъв родител и мога да ти кажа, че това не ми е помогнало, а ми е нанесло много психически травми. Каквото и да правех за да му се харесам и за да покрия изискванията му за "добро дете", все бях лоша (защото е бил изнервен, защото не му се занимавало с мен и т.н.) и още е така. И сега съм израстнала с представата за себе си, че никога няма да бъда достатъчно добра, че каквото и да правя не е достатъчно добро. И съм изклчително критична към себе си. Не прави същото със детето си, не мога да ти дам съвет как да се държиш, защото това няма да ти помогне, сама можеш да си помогнеш. 1 стъпка си я минала осъзнаването, 2 също съжалението, продължи нататък с промяната.  Успех!

Мила, аз като исках малко спокойствие го зарязвах на мивката в банята. Запушваше си я, цъкаше течен сапун, разни играчки плуваха, после естествено го преобличах целия - точно на вашата възраст. Сега си играе за малко с водата (кораби, лодки) след като сме къпали брат му и толкоз.
Ходеше по голо дупе, нищо не можеше да го накара да се облече - премина.
В същото време майка ми и свекърва ми обявиха, че ми се бил качил на главата и ако от сега не съм го научела.....ала бала....е ми научи се, година по-късно, но без зор, истерии и прочие.
Скоро беше на вълна да реже с ножица, поне се споразумяхме да пита преди да реже

Не, недей да правиш така! Не става въпрос за отстъпване... ако детето поиска да лее вода в центъра на къщата, няма смисъл да кандисваш, само защото така правят "добрите майки"  За мен по-хубаво от строгостта във възпитанието няма, умерените критичност и взискателност дават чудесен разултат. Бих те посъветвала, съвсем непрофесионално!, да решиш проблема първо в себе си. По-добра от теб не можеш я направи, това е ясно, нито по-лоша. Дъщеря ти, колкото и да си приличате, е една съвсем различна комбинация от гени и шансът да те повтори е равен на нула  Тоест усилията в тази посока са напълно излишни, защото основата ви е различна. За недостатъците... често пъти те се оглеждат в децата ни, като в огледало - ако това, което виждаме, наистина не ни харесва, редно е да го преборим в себе си, а не да чупим огледалото... Ако ме разбра, че днес и аз не се разбирам 

    Във теб виждам себе си,и най-големият ми син...Някога аз бях по голямата,и винаги съм се клела че като порасна голяма,няма да се държа различно със децата си...Но уви...Точно както казваш ти...Може би виждаме във тях част от себе си,и се опитваме да я запазим идеална,защото ние сме я загубили...Не знам и аз не си го обясявам,но има такъв момент...

все едно чета за сеибе си
само дето аз с баткото бях повече от спокойна - и покрай рехабилитацията му так се бях стресирала - че не съм му се карала до 1.5 когато забременях и пак почна една тежка бременост с много проблеми
и тогава .... наваксах и за преди
сега е ад - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=170523.0
иначе аз така крещя вече и по бебето... щото просто не издържам! иде ми да се метна от някъде - ма е ниско само 4-ти етаж
ако не се чувствах виновна че съм родила тези деца - нищо не би ме спряло да се спася от тоя ад - по един или др начин /което е пък порочен кръг щото ако ги нямаше децата - нямаше да ми се мре/

както и да е - аз търся ВСЕВЪЗМОЖНИ начини МЕХАНИЧНО да си облекча живота с тайната надежда да успея да уздържа
живея от ден за ден
нямам вече нито планове нито мечти
нямам сили да правя нещо друго от наложителните грижи за децата и евентуално да поспя - след като заспят давмата към 12 през нощта, до към 3 - да нахраня щерката, да напоя баткото към 4 или 5 евентуално да му почеша гърба да заспи ако е разстроен и не може след пиенето на вода /това между 3 и 5 сутринта!!!/, и после в 7.3 ме изритва малката на педал...
е кажете как да не си нервен като от 3г аз не си доспивам хронично - ако ми се събират за тези 3г- две седмици в които да съм спала по 7-8 ч без да ставам.... това ще е чудо!
и как да си спокоен? търпелив и уравновесен?!

И аз съм от групата. Сега разбирам, че към голямата съм била много взискателна. Много съм и се карала и съм крещяла, може би защото тогава пишех и дипломна работа и ми беше трудно. Сега отношенията ни са между 2те крайности - или перфектни, или аз съскам като змия, а тя се затваря в себе си и гледа със странен поглед. С малкия съм много по-либерална и спокойна. Опитвам се да намеря златна среда, но понякога "паля" мног бързо и става страшно. Днес например тя много ме ядоса и в един момент си дадох сметка как изглеждам в очите и - една зла истерична майка. По принцип съм спокойна, но тя успява да ме вбеси.
Опитвам се вместо да правя забележка, да обърна нещата и да се усмихна, така да и кажа това, което искам. Лошото е, че не винаги успявам.

Да, проблема е сериозен.И аз се чувствам като теб. Опитвам се да се контролирам, не винаги с успех. Добре е да не забравяме, че няма съвършени майки, съвършено възпитани деца, идеални хора. Напоследък прибягвам и към така популярните мента,глог и валеряна(капки,сироп или хапчета- няма значение). Понякога се усмихвам насила. Гледам целувките и прегръдките да са по равно. Имаме си и време само за нас двете. И така, стремя се да има баланс.

Fighty, чета и виждам големия ми син и съпруга ми  Той винаги е изисквал и е смятал, че може и трябва повече отколкото е нормално за възрастта му  и вследствие на това винаги са били в конфликт 
Сега когато мъжа ми е попораснал и гледа малкия син ... отчита и вижда грешката си с големия но за съжаление нещата трудно се променят, а отношенията още по-трудно се градят 
И до ден-днешен Криси винаги е нащрек около баща си и очаква да бъде скастрен за всяка дреболия, и дори когато баща му посрещне някоя кофти ситуация нормално, в реда на нещата  той не може да повярва, че няма скандал и проблем.
Не бих могла да ти дам съвет как да "озаптиш" себе си и да оправиш нещата  , но наистина се замисли, как би се отразило всичко това на бъдещите ви отношения  Сега е малка и..., но те растат много бързо, а нищо не се връща назад 

Преди време прочетох това.И плаках.Знам ли защо.Просто го слагам тук.



"Татко забравя
У. Ливингстън Ларнд

Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дойдох при леглото ти.
Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”
Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”
Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много."

Аз също плаках, когато го четох...лошото е, че знам защо. Когато четох първия постинг на авторката си казах- ето, това все едно съм аз, на моменти, само че нямам тази смелост да си призная.Успокоявам се с това, че вече го осъзнавам и ще направя всичко възможно да се променя в това отношение, докато не е станало късно. Желая успех и на авторката  , важното е да осъзнаем, че има проблем.

А защо мислиш,че няма да я направиш по-добра от тебе?Всеки родител иска това за детето си.Мисля,че дъщеричката ти всеки ден получава от теб поне един урок и то добър , дори без да забележиш.Аз съм минала по твоя път и с амбициите си и с желанието да са по-добри от мен /имам две/ и в един момент ,когато станаха тинейджъри се усетих.Разбрах,че в някои моменти прекалявам и си направих точен разбор на това какво искам.Исках децата ми да ме чувстват освен като майка и като приятелка.Постигнах го не с определяне на всичко което те трябва да правят /според мен/,а със зачитане на тяхното мнение и къде в спор,къде со кротце и со благо,къде с лично мое отстъпление от позициите мога да кажа,че са добри - дали по-добри от мен това могат да кажат околните и тези,които ни познават.Аз обаче считам,че са по-добри.Имат редица качества,които аз нямам.Например аз се паля от половин оборот,те са по-уравновесени и по-спокойни от мен.Аз съм по-отстъпчива и понякога се отказвам от нещо - те са по-решителни и особено малката трудно се отказва от поставените цели.И мога да дам още много примери.
               Така,че желая ти когато малката порастне и я погледнеш да видиш,че си и дала много повече от това ,което си искала и че хем прилича на теб,хем те превъзхожда.За сега и желая радостни игри и много здраве.