Публикувана: 10 март 2007, 22:59 ч.
Последно мнение: 19 март 2007, 16:41 ч.

Имам нужда да споделя..

4 043
74
1

1
2
3
4
5
Всички

10 март 2007, 22:59 ч.

Мнения: 565

Имам личностен проблем с малката:( Поне така започвам да си мисля. До годинка- годинка и половина бяхме най-страхотния тандем. Сега положението е много гадно.Първо мислех ,че е заради бременността ми, после, че е заради недоспиването покрай бебето, но вече не знам.Карам и се постоянно:( Дразня и се, както може да те дразни голям човек.На моменти чак си мисля...срам ме е да го кажа ...възможно ли е да не обичам детето си Cry

В същото време всички около мен (баби , дядовци, таткото, леля и) пърхат около нея и само ми повтарят колко е страхотно детето, колко е добричко и послушно. Караме се за обичайните неща- когато си прави оглушки, когато яде неща, които не бива( вчера лапна една бъркалка от земята и аз направо изтрещях)...онзи ден и обяснявах в асансьора как трябва да се слушаме и една жена отвори врата на етажа и започна :"нееее, не му се карайте, то е много добро дете" За първи път я виждаме, а и тя нас. Започвам да си мисля ,че съм някаква гад. Казват ,че съм много амбициозна спрямо малката-искам от нея да разбира неща , за които била малка.Ама тя разбира всичко. Говори като голям човек, прави връзки и асоциации като голямо дете.
Като цяло всичко това не би ме притеснявало , но усещам ,че помежду ни има напрежение дори когато сме в добри отношения. Като че ли тя все е нащрек дали няма да и се скарам за нещо, а аз все съм в очакване къде ще възникне проблем. И имам чувството,че не и е приятно да я гушкам .А понякога се насилва да се смее , за да ми се хареса, което много ме притеснява. В някои съвсем обикновени ситуации тя явно не успява да разчете реакцията ми и , за да разбере дали не и се сърдя ми казва:"мамо, я ми се усмихни".Много се страхувам да не би да не успея да изградя здрава връзка помежду ни, искам тя да може да споделя и да разчита на мен за всичко. Като че ли не съм така всеотдайна и състрадателна като другите майки.Като се удари понякога и казвам:аз казах ли ти...."или"ами защо не внимаваш..." вместо просто да я гушна.Гушкам я, но със забележка .Като че ли все гледам да я възпитавам, да я "правя" силна и независима , вместо просто да я обичам и да се забавлявам с нея.
Преди седмица бяхме в детски клуб на рожден ден и тя не искаше да влезе защото се страхуваше от батковците и каките дето ги забавляват.Аз я убеждавах, говорих, постепенно това се разрастна в караница и в крайна сметка тя започна да реве , аз да крещя и да и казвам неща като :"повече никъде няма да те водя, ще си стоиш вкъщи"и т.н.Бях бясна.Не мога да си обясня от какво всъщност.Може би че не е била достатъчно самостоятелна.После баща и я гушна, влезе с нея, постоя с нея и тя се отпусна.От това ме заболя още повече.Влязох и аз , тя ми каза пак "мамо , я ми се усмихни", а аз без да се усетя пак започнах с "възпитанието"-"няма да ти се усмихна , ти преди малко бла-бла..."Детето просто ме игнорира.Сега си давам сметка ,че тя е толкова мъничка , просто трябваше да и каже ок ,както искаш.Или да вляза с нея. Но на момента нещо в мен се запъва да стане точно така както аз го виждам.Случва се непрекъснато и по други поводи.Много ми е мъчно.А със това си нося вина и от както беше бебе- нощем след ядене ревеше много а аз и се карах- беше просто едно вързопче , а аз му крещях понякога с такава злоба,че се плаша от себе си. Беше и злояда, което ни вкарваше в ужасни пререкания. Сега с малкия съм мног, много по-търелива и добра . Не мога да го обичам повече.Просто е недупостимо.Казвам си ,че е така защото сега съм по-опитна и по-спокойна. И най-странното е ,че съм педагог- работила съм в детска градина и децата ме обожаваха.Никога не съм им повишила тон, а всички ме слушаха, имах подход,родителите ми казваха:благодаря , за това , което правиш с детето ми". Бях страхотна с тях, а със собственото си дете не мога Cry

Защо? Защо усещам ,че съм в непрекъсната битка с нея?Защо се опитвам да я смачкам, когато искам да я уважавам?
Стана много дълго.Съжалявам, просто имах нужда да го излея някъде, а както казах около мен всички ми казват само "виж колко ти е страхотно детето", което само ме кара да се чувствам още по зле по отношенние на поведението си.

# 1 10 март 2007, 23:06 ч.

София
Мнения: 7 097

Ти всъщност сама осъзнаваш къде е проблемът...
До известна степен в поста ти виждам самата себе си, когато Калина беше около 2-годишна. Никой не ми помагаше, напрактика тя не се отделяше от мен, а аз явно имах нужда от почивка. Бях страшно изнервена и резултатът беше подобен на този, който описваш... Rolling Eyes

Аз също осъзнавах къде греша, но бях безсилна да променя нещо. Естествената промяна настъпи, когато се върнах на работа. Постепенно се успокоих и отношенията ни станаха много по-качествени и по-близки от всякога.
Съветът ми може да ти се стори едва ли не клише, но наистина ти трябва почивка или редовно, макар и за малко да има на кого да разчиташ за помощ и отмяна.

# 2 10 март 2007, 23:11 ч.

Мнения: 1 022

И аз така се чувствам понякога с големия ми син, обичам го много и когато се усетя, че ставам лоша се спирам, но понякога нервите ми не издържат. Незнам защо се получава така. Аз даже не съм педагог. Постоянно се опитвам да го накарам да прави нещата като възрастен, а той е дете, защо го правя и аз незнам. Според мъжът ми като се е родил малкия и съм спряла да му обръщам достатъчно внимание, добре че е той да се занимава с него. Донякъде е прав, но не точно. Сега всяка вечер му чета приказка, надявам се това да ни промени и двамата (мен и него). Обичам го много, просто съм лоша - предизвиква лошите ми реакции, а малкия каквото и да направи, някак си ме кара да се усмихвам. Защо?

# 3 10 март 2007, 23:14 ч.

Мнения: 565

Ама аз имам на кого да разчитам-свекърва ми и леля и на малката живеят отсреща .Леля и има момченце на 2г. и с моята са като залепени двамата, но проблема е ,че като отиде при тях аз пак започвам да се ям-"детето е било цял ден на градина, аз сега го метнах там, каква майка съм да не мога да се занимая с него поне малко" Embarassed

Bezhy, точно за това говоря-като че ли вади най-лошото в мен и немога да си обясня защо. А иначе аз не я пренебрегвам заради малкия-винаги когато мога съм с нея, приказки се четат о т 10-месечна възраст без пропусната вечер....

# 4 10 март 2007, 23:15 ч.

Мнения: 4 668

Виждам , че имаш и бебе ... представям си колко си изморена и колко ти се е насъбрало в последно време Hug

Разбирам те , имала съм подобни моменти ... не съм била толкова крайна , но и аз нямам търпение Sad

Баща му примерно в ситуация в която аз вече ще избухна и ми идва да го хвана за яката и да го прибера , реагира по съвсем друг начин - кляка при него , говори му като на голям ...
Просто изпусни малко парата , не може всичко да е перфектно ... Лапнала бъркалка от земята - голяма работа , не дръж толкова на тези неща . Аз мисля , че всичко при мен се нареди , когато спрях да искам всичко да е наред ... А мога да ти кажа , че имам едно безкрайно палаво и инатливо дете . Спри със забележките и си почивай повече ... Занимавай се с нея и както е казала Нати - гледай да се откъсваш от децата от време на време - за твое и за тяхно добро Hug

# 5 10 март 2007, 23:18 ч.

София
Мнения: 6 568

Половината от нещата все едно съм ги писала аз по повод на Цвети. Cry

.
Аз пък правя и друга голяма грешка като ги сравнявам - ти лошата, сестра ти добрата Embarassed

и аз си изпускам нервите, но осъзнах, че това на води до нищо добро, просто детето ми го връща двойно).
Даже се консултирахме с психолог - тя няма проблем, проблемът е в нас "големите".
Нека ги оставим да бъдат деца - лесно е да се напише, трудно е да се изпълни Confused

# 6 10 март 2007, 23:24 ч.

Мнения: 1 022

Цитат на: Fighty в сб, 10 мар 2007, 23:14

Ами и аз когато съм го пренебрегвала е било винаги заради малкия, сега малкия вече е поотраснал на 1 г и 7м е и гледам да ги гледам заедно, да ги прегръщам заедно, да им чета заедно, абе все да са около мен и двамата, но когато стане време за превъзпитаване, за говорене, за каране, все на него се карам повече, отколкото на малкия, все той ме кара да се карам още повече, докато малкия ме кара да се успокоя и да престана - незнам как да си го обесня това - незнам в мен ли е проблема или различните реакции на двамата предизвикват различни реакции в мен.

ПС сега видях, че ти пишеш, че не си я пренебрегвала, ама аз моето дете май да или поне вечер и на обедното заспиване, защотот малкия никога не заспива сам, а баткото винаги сам, та затова него го оставях, а с мялкия се гушкахме, за да заспи.
Ох много ми е гадно, ама се опитвам да променя това, дано успея по-скоро.
Всъщност и аз мисля, че факта, че не работя и не съм се отделяла от тях откакто са се родили ме е изнервил и изтощил много, но няма и как да се отделя...
Според майка ми имам нужда от почивка в планината, сама без децата, ама как да стане това...

# 7 10 март 2007, 23:38 ч.

Мнения: 990

Fighty напълно те разбирам. както виждаш от лентичката ми аз имам близнаци Heart Eyes

, които от първия ден отглеждам сама. Старая се да съм добра майка , да обяснявам , да не повишавам тон , да съм усмихната , изобщо да съм всичко ,което според мен е добро и важно за децата ми.И знаеш ли в един момент , усетих ,че аз започвам да им правя неуместни забележки, даже излишни Tired

и бях толкова емоционално изхабена , че вече нямаше какво да им дам. Те от своя страна започнаха да търсят внимание от другите , баща им , баби ,дядовци и т.н. и аз се депресирах съвсем. Минах през същия като теб етап в който смятах ,че не съм добра майка , че децата ми предпочитат другите пред мен ... Тогава започнах да ги оставям за по няколко часа на някоя от бабите , а аз излизах.Отдавах се на любими неща , които ме разтоварват.Децата са си деца и си искат своето , но ние не сме машини и имаме нужда от почивка. Да гледам децата си сама, беше мое решение , не за да се направя героиня в мирно време , а защото прецених ,че само аз мога да им отстоявам режима които им изградихоще в самото начало.Всички знаем какво се случва когато бабите гледат децата ( поне при нас е така) , става "волна програма Laughing

. Но поне два пъти месечно ги оставям за по 2-3 дни и така си почивам. Трябва да жалим себе си за да сме полезни на децата си.

# 8 10 март 2007, 23:58 ч.

София
Мнения: 676

Fighty, добре си направила, че сподели с нас Peace

. Аз също има ситуации, в които си казвам, че не съм добра майка, щом се карам. Това е защото сме по цял ден заедно и се изнерваме повечко. Може би трябва да възприемаш по-спокойно нещата и да си давате почивка,т.е. от време на време да релаксирате само с таткото Hug

# 9 11 март 2007, 00:54 ч.

sofia
Мнения: 8 939

Дето се вика - изтрещехме Crazy

Като се сетя за какви глупости му викам, ама се опитвам да приемам по-спокойно нещата.
У нас е кочина, непрекъснато разлива и маже с нещо, играчки навсякъде, не иска навън, после не иска да се прибира, за ядене не споменавам...кара на филии, салам и прясно мляко....манджа иска, когато няма.

Цитат на: Bezhy в сб, 10 мар 2007, 23:24

Според майка ми имам нужда от почивка в планината, сама без децата, ама как да стане това...

Като майка ти вземе децата Wink

но сигурно ще ги вземе колкото моята Mr. Green

и една нощ не са се делили от мен.

# 10 11 март 2007, 03:02 ч.

морето, сините вълни...
Мнения: 510

Fighty, към моето дете от първия ден съм се отнасяла като с голям човек. Дори твърдя, че никога не е изглеждал като бебе - просто умален модел на момченце. Това естествено доведе до това да сме все повече и повече взискателни към него. Докато един ден не станах случаен наблюдател на разговор между него и баща му.
Опитваше се да го накара да направи нещо, а на малкия /2,5г/ естествено съвсем не му беше до това. Тона вече беше започнал да преминава границите на нормалното. Тогава осъзнах колко "абсурдно" беше това което искахме от детето си. Само защото всичко разбира и комуникираме с него като с равен ни караше да си мислим че той действително може. Осъзнах, че познавам други деца на неговата възраст, за които дори и на ум не би ми дошло да ги карам да правят нещо подобно. Просто те са малки..... а исках това от сина си.
Разказвам ти всичко това, за да ти дам и друга насока. Просто не изисквай прекалено много от нея. Няколко пъти се карахме в къщи за това че драска по стените, няколко пъти крих моливите и крещях, но накрая реших - ами да цапа пък.... някой ден ще ги замажа /стените/, но обидите и угризенията сигурно няма да успея. Опитвам се да му поставя малко, но обективни правила. Това не значи че успявам, но се опитвам.
А и има и нещо друго. Може би от първото дете повече се изисква. Аз имам сестра, по малка от мен. Когато седнехме да се храним, мен ме слагаха с гръб към телевизора ( сети се защо), когато дойде ред на сетра ми да се храни с нас на масата, не ни размениха местата т.е. аз си останах с гръб към телевизора.... мога да ти дам още доста такива примери. Но пък мога да те уверя, че въпреки тези неща, които ме поставяха в "неравностойно" положение спрямо по малката ми сестра, аз никога не съм се чувствала по - малко обичана от родителите си. Често съм се питала естествено , защо на нея и разрешават по - лесно отколкото на мен, но не съм си задавала въпроса дали ме обичат по - малко.
Такааа и моя пост стана доста объркан, но искам да ти кажа, че перфектни и добри майки няма. Ние винаги ще изискваме повече от децата си, а те винаги ще имат нужда от още нещо.

Аз лично наскоро взех да практикувам нещо - когато видя че спора не се развива в моя полза и че единствения начин да наложа волята си е крещейки и фучейки е "смяна на местата". Примерно - прибери си играчките - няма...... след ентия път на няма казвам - отивам да гледам телевизор /примерно/, като си готов - ще рисуваме. Чиста проба манипулация. Или пък - отивам да го прибирам от градина, а той започва да тича по коридора. След третата покана да седне и да го обуя за да тръгнем му казвам, че аз тръгвам, а пък той, ако иска. И естествено тръгвам към вратата. Ами почва вече той да гони.
Децата ни ни усещат и се учат и на емоции от нас и експериментирайки със нас. Така както ние се опитваме да налучкаме точния подход към нашето дете и те милите се опитват да намерят пътя към нас. Така че не се притеснявай, опитай да промениш нещо , направи крачка в страни ако трябва, преглътни и прежали нещо /както аз със стените/ и нещата може и да се оправят. Hug

# 11 11 март 2007, 03:56 ч.

Мнения: 4 390

Частично и аз се разпознах в твоята публикация, и се засрамих. Confused

Мъжът ми, често ми напомня, че е мъничка, че прекалено много изисквам от нея. Съгласявам се, защото наистина е така, но не винаги съумявам да се съобразявам.
Бих искала да съм по-спокойна с нея, да не й се карам толкова, да не й се дразня и нагрубявам, да спра да я стресирам /и това правя/, но след 4 години непрекъснато заедно, все по-трудно се контролирам на моменти.
Много я обичам и усещам, че е наложително да преосмисля поведението си към нея.

# 12 11 март 2007, 08:53 ч.

В офиса
Мнения: 4 020

Мен едно нещо ме притесни. Моля те, като ти каже 'усмихни ми се', й се усмихвай. Изобщо опитай се да й се усмихваш повече, колкото и да не ти е до това. Така и ще се почувстваш по-добре. Освен това мисля, че няма нищо срамно, ако след като си се развикала ненужно, й се извиниш.

Иначе те разбирам прекрасно. И аз съм по цял ден сама с двамата (каката не ходи на градина). Тези дни мъжът ми беше 10 дни в командировка и бях съвсем сама. И знам колко е трудно да пазиш баланса и да не изтрещиш. И мен започват да ме дразнят неща, на които преди това не съм обръщала внимание. Обаче колкото и да ни е трудно на нас, на децата им е много повече - хем да се борят срещу новопоявилите се конкуренти, хем да удоволетворяват по-високите ни изисквания. Всъщност, като че ли в много отношения се справят по-добре от нас.

# 13 11 март 2007, 10:02 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Fighty в сб, 10 мар 2007, 22:59

Бях страхотна с тях, а със собственото си дете не мога. Защо? Защо усещам ,че съм в непрекъсната битка с нея?Защо се опитвам да я смачкам, когато искам да я уважавам?

Да не би да е защото много си приличате? Виждаш ли сходства между нейното поведение и твоето собствено на същата възраст? Възможно е на прима виста да кажеш "не, няма", но е добре да потърсиш и странично мнение - на майка си, примерно. Понякога подсъзнателно виждаме себе си в своите деца и връщаме обратно към тях дълбоко стаен гняв или друго чувство, което не сме успели да изразим пред родителите си навремето. /хм... тва се получи доста неясно май Rolling Eyes

/ Също така може да забелязваш у дъщеря си някакви свои недостатъци и това да те ядосва - като и се караш, всъщност да се караш на себе си. А може и просто да си изнервена от недоспиване, чистене и грижи Mr. Green

P.S. Всеки родител изисква повече от голямото си дете, винаги така се получава... Преди да родя дъщеря си, синът ми ми изглеждаше още съвсем мъничък - беше на 1г. и 10м. След като излязох от родилния дом обаче, бях потресена от себе си. Изведнъж всичко у него ми се струваше грамадно /то си и беше, на фона на бебето/ - ръце, крака, дрехи... можеше да ходи, да говори, разбираше всяка моя дума. Нямаше начин да се отнасям към тях еднакво Crazy

# 14 11 март 2007, 11:05 ч.

Мнения: 7 399

Fighty , няма да те успокоявам и да те убеждавам,че и аз съм била така,че всичко ще се оправи.Ще ти дам един съвет : Вземи се в ръце и коригирай собственото си поведение,защото детето подражава и ще става още по-лошо.Ако загубиш връзката с нея . Тя е само на 2 год и нещо,какво очакваш след това.Била си в детска градина - направо не ми се вярва - трябва да знаеш много повече за децата и тяхното поведение.
Хубаво,оплака се ,а сега обърни внимание на момиченцето си и спри тези опити да налагаш собственото си мнение спрямо детето и чуй какво иска и то.Та утре ти ще почнеш да я обвиняваш,че е по-умна и по-хубава от теб.Познавам такива майка и дъщеря ,дето едната я е срам да каже,че не са сестри /не е трудно да познаеш коя/.В тяхната смешна ситуация ли искаш да се окажеш? Mr. Green

# 15 11 март 2007, 14:54 ч.

Мнения: 565

Момичета благодаря ви.От сутринта съм отстъпила за 3 неща, за които по принцип не бих и сме избегнали 3 конфликта.crazy chicк, много общи неща виждам между мен на нейната възраст и между нея. Мислила съм си ,че и това може да е причината. Искам да я направя по-добра от мен.

Цитат

Също така може да забелязваш у дъщеря си някакви свои недостатъци и това да те ядосва - като и се караш, всъщност да се караш на себе си.

Това ми звучи много логично и не бях го поглеждала от тази страна.Тинкърбел, винаги и се извинявам , когато съм и се скарала без да е била виновна. И и разказвам ,че не искам да се караме , искам да се обичаме и да сме добри една с друга.Казвам и също,че дори когато и се карам или ядосвам за нещо пак я обичам.И че винаги ще я обичам, дори когато не се държи добре.sun_flo и аз съм стигнала до извода,че трябва да почна да се отказвам от някои неща и идеи.Вчера например успях да я оставя с един леген вода- какво направи можете да си представите, но издържах стоически.Didia,

Цитат

Била си в детска градина - направо не ми се вярва - трябва да знаеш много повече за децата и тяхното поведение.

Имено защото знам се притеснявам от това , което се случва и виждам ,че е нередно.По същата причина зная и до какво може да доведе това на по-късен етап.Повярвай ми-във всяка една ситуация знам кое би било най-правилното поведение, знам кое би свършило най-добра работа.Това , което казвам е ,че все по-често не успявам да го приложа с моето дете.

Цитат

Та утре ти ще почнеш да я обвиняваш,че е по-умна и по-хубава от теб.Познавам такива майка и дъщеря ,дето едната я е срам да каже,че не са сестри

Това не може да се случи.

# 16 11 март 2007, 15:29 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

Fighty, и аз те съветвам да преосмислиш собственото ти поведение спрямо детето! едно дете да иска майка му да се усмихва! това е изумително! а как тогава да знае, 4е го оби4аш,а гушкането веднага след като я наставиш! подходът си е много строг, ами, ако си хапне пясък или пипне мръсно и в устата-какво?изобщо не забранявам много от нещата, които на големите им се виждат едва ли не ерес!ами легените са за пране, къпане на кукли, миене на детската посуда! да не говорим, тя меси с мене и си прави вси4ко, което иска върху дъската, ма4ка, то4и и реже и то с голям нож! винаги съм се опитвала да дам свобода и избор на децата си, да им имам доверие! това е много по -добро от постоянното наставяне, караници и оправдания-ама тя може да се изгори, пореже, падне и тн.опитът при децата е прозор4ето към бъдещи избори и решения, към предпазване и преска4ане на препятствията!ти си работила с деца, знаеш какво може да стане и искаш максимално да си предпазиш детето, но дали то иска да е идеал, модел, максима за себе си! децата не са огледала на майките си, те са си те! аз се хващам, 4е с малката, дори тя не знае какво е наказание,само като кажа нещо с по-твърд тон разбира,4е не са в ред нещата, които прави! последствията са си за нея!обикновено идва след като ми се разсърди 1 мин и ме гушва и ми казва, 4е ме оби4а! опитай да не изискваш прекалено, опитай с пове4е търпение, играй с нея, прави я съпри4астна към бебето и грижите към него! това ще я забавлява! ти не си у4ителка за детето си (авторитет имам предвид)-ти си нейната мама любима!

# 17 11 март 2007, 17:04 ч.

БГ
Мнения: 352

Цитат на: Didia в нд, 11 мар 2007, 11:05

Имам дъщеря на 16 год.и син на 7 .С каката бях много взискателна и строга като беше малка, после беше само на 8 като очаквах да се държи като голям човек. и сега търпя последствията в пубертета Cry

,който са много по сериозни.И тогава баба и все я защитаваше и казваше какво добро дете, а аз все изисквах повече.
дето казват бабите големи деца големи ядове ooooh!

С малкия нещата вече са други, но пропуснато с дъщерята трудно се наваксва.Вземай се в ръце Peace

# 18 11 март 2007, 17:07 ч.

На небето
Мнения: 5 530

http://udoma.com/?view=material&cat=6&itype=&info=839

http://www.biberonbg.com/info/dete_index.htm

Тези сайтове може да ти помогнат. Не е хубаво, точно в този най труден период на детето си да се държиш така с него. Може да разбира и да говори всичко, но не е толкова зряло, колкото ти се струва. Едва ли прави на пук, просто иска мама да го обича и да не го игнорира заради бебето. Точно сега по голямото дете има по голяма нужда от проява на любов от колкото малкото. Ревността е емоционална реакция, която се състои от съмнение, неприятно дразнение и гняв към нещо или някого, които са станали обект на интерес на някого, за когото самите ние се стремим да бъдем главен обект за интерес.
Тази реакция има биологична функция, която има своя дълбок смисъл. Появява се по начало след 2 годишна възраст, когато малкото дете воюва със съперниците са - другите братя или сестри - и се конкурира с тях за вниманието на родителите си, особено на майката, като ги иска само за себе си.

# 19 11 март 2007, 17:22 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Цитат на: Тинкърбел в нд, 11 мар 2007, 08:53

Аз щях да те посъветвам същото. Трябва да цениш детето си като специален дар и да се отнасяш с нея така, тя е дете и разбира света по детски, не очаквай да се държи като голям човек. Аз израстнах с такъв родител и мога да ти кажа, че това не ми е помогнало, а ми е нанесло много психически травми. Каквото и да правех за да му се харесам и за да покрия изискванията му за "добро дете", все бях лоша (защото е бил изнервен, защото не му се занимавало с мен и т.н.) и още е така. И сега съм израстнала с представата за себе си, че никога няма да бъда достатъчно добра, че каквото и да правя не е достатъчно добро. И съм изклчително критична към себе си. Не прави същото със детето си, не мога да ти дам съвет как да се държиш, защото това няма да ти помогне, сама можеш да си помогнеш. 1 стъпка си я минала осъзнаването, 2 също съжалението, продължи нататък с промяната. Успех!

# 20 11 март 2007, 17:38 ч.

sofia
Мнения: 8 939

Цитат на: Fighty в нд, 11 мар 2007, 14:54

Вчера например успях да я оставя с един леген вода- какво направи можете да си представите, но издържах стоически.

Мила, аз като исках малко спокойствие го зарязвах на мивката в банята. Запушваше си я, цъкаше течен сапун, разни играчки плуваха, после естествено го преобличах целия - точно на вашата възраст. Сега си играе за малко с водата (кораби, лодки) след като сме къпали брат му и толкоз.
Ходеше по голо дупе, нищо не можеше да го накара да се облече - премина.
В същото време майка ми и свекърва ми обявиха, че ми се бил качил на главата и ако от сега не съм го научела.....ала бала....е ми научи се, година по-късно, но без зор, истерии и прочие.
Скоро беше на вълна да реже с ножица, поне се споразумяхме да пита преди да реже Mr. Green

# 21 11 март 2007, 19:02 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Fighty в нд, 11 мар 2007, 14:54

Момичета благодаря ви.От сутринта съм отстъпила за 3 неща, за които по принцип не бих и сме избегнали 3 конфликта.... Искам да я направя по-добра от мен.

Не, недей да правиш така! Не става въпрос за отстъпване... ако детето поиска да лее вода в центъра на къщата, няма смисъл да кандисваш, само защото така правят "добрите майки" Crazy

За мен по-хубаво от строгостта във възпитанието няма, умерените критичност и взискателност дават чудесен разултат. Бих те посъветвала, съвсем непрофесионално!, да решиш проблема първо в себе си. По-добра от теб не можеш я направи, това е ясно, нито по-лоша. Дъщеря ти, колкото и да си приличате, е една съвсем различна комбинация от гени и шансът да те повтори е равен на нула Mr. Green

Тоест усилията в тази посока са напълно излишни, защото основата ви е различна. За недостатъците... често пъти те се оглеждат в децата ни, като в огледало - ако това, което виждаме, наистина не ни харесва, редно е да го преборим в себе си, а не да чупим огледалото... Ако ме разбра, че днес и аз не се разбирам Crazy

# 22 11 март 2007, 23:14 ч.

Мнения: 1 470

Във теб виждам себе си,и най-големият ми син...Някога аз бях по голямата,и винаги съм се клела че като порасна голяма,няма да се държа различно със децата си...Но уви...Точно както казваш ти...Може би виждаме във тях част от себе си,и се опитваме да я запазим идеална,защото ние сме я загубили...Не знам и аз не си го обясявам,но има такъв момент...

# 23 11 март 2007, 23:46 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

все едно чета за сеибе си
само дето аз с баткото бях повече от спокойна - и покрай рехабилитацията му так се бях стресирала - че не съм му се карала до 1.5 когато забременях и пак почна една тежка бременост с много проблеми
и тогава .... наваксах и за преди
сега е ад - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=170523.0
иначе аз така крещя вече и по бебето... щото просто не издържам! иде ми да се метна от някъде - ма е ниско само 4-ти етаж
ако не се чувствах виновна че съм родила тези деца - нищо не би ме спряло да се спася от тоя ад - по един или др начин /което е пък порочен кръг щото ако ги нямаше децата - нямаше да ми се мре/

както и да е - аз търся ВСЕВЪЗМОЖНИ начини МЕХАНИЧНО да си облекча живота с тайната надежда да успея да уздържа
живея от ден за ден
нямам вече нито планове нито мечти
нямам сили да правя нещо друго от наложителните грижи за децата и евентуално да поспя - след като заспят давмата към 12 през нощта, до към 3 - да нахраня щерката, да напоя баткото към 4 или 5 евентуално да му почеша гърба да заспи ако е разстроен и не може след пиенето на вода /това между 3 и 5 сутринта!!!/, и после в 7.3 ме изритва малката на педал...
е кажете как да не си нервен като от 3г аз не си доспивам хронично - ако ми се събират за тези 3г- две седмици в които да съм спала по 7-8 ч без да ставам.... това ще е чудо!
и как да си спокоен? търпелив и уравновесен?!

# 24 12 март 2007, 00:37 ч.

Мнения: 936

И аз съм от групата. Сега разбирам, че към голямата съм била много взискателна. Много съм и се карала и съм крещяла, може би защото тогава пишех и дипломна работа и ми беше трудно. Сега отношенията ни са между 2те крайности - или перфектни, или аз съскам като змия, а тя се затваря в себе си и гледа със странен поглед. С малкия съм много по-либерална и спокойна. Опитвам се да намеря златна среда, но понякога "паля" мног бързо и става страшно. Днес например тя много ме ядоса и в един момент си дадох сметка как изглеждам в очите и - една зла истерична майка. Sick

По принцип съм спокойна, но тя успява да ме вбеси.
Опитвам се вместо да правя забележка, да обърна нещата и да се усмихна, така да и кажа това, което искам. Лошото е, че не винаги успявам.

# 25 12 март 2007, 11:16 ч.

Мнения: 503

Да, проблема е сериозен.И аз се чувствам като теб. Опитвам се да се контролирам, не винаги с успех. Добре е да не забравяме, че няма съвършени майки, съвършено възпитани деца, идеални хора. Напоследък прибягвам и към така популярните мента,глог и валеряна(капки,сироп или хапчета- няма значение). Понякога се усмихвам насила. Гледам целувките и прегръдките да са по равно. Имаме си и време само за нас двете. И така, стремя се да има баланс.

# 26 12 март 2007, 15:29 ч.

Мнения: 2 255

Fighty, чета и виждам големия ми син и съпруга ми Sick

Той винаги е изисквал и е смятал, че може и трябва повече отколкото е нормално за възрастта му Mr. Green

и вследствие на това винаги са били в конфликт Rolling Eyes

Сега когато мъжа ми е попораснал и гледа малкия син ... отчита и вижда грешката си с големия Cry

но за съжаление нещата трудно се променят, а отношенията още по-трудно се градят Praynig

И до ден-днешен Криси винаги е нащрек около баща си и очаква да бъде скастрен за всяка дреболия, и дори когато баща му посрещне някоя кофти ситуация нормално, в реда на нещата Shocked

той не може да повярва, че няма скандал и проблем.
Не бих могла да ти дам съвет как да "озаптиш" себе си и да оправиш нещата newsm78

, но наистина се замисли, как би се отразило всичко това на бъдещите ви отношения Thinking

Сега е малка и..., но те растат много бързо, а нищо не се връща назад Peace

# 27 12 март 2007, 16:17 ч.

София
Мнения: 2 840

Преди време прочетох това.И плаках.Знам ли защо.Просто го слагам тук.

"Татко забравя
У. Ливингстън Ларнд

Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дойдох при леглото ти.
Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”
Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”
Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много."

# 28 12 март 2007, 16:31 ч.

Мнения: 819

Аз също плаках, когато го четох...лошото е, че знам защо. Когато четох първия постинг на авторката си казах- ето, това все едно съм аз, на моменти, само че нямам тази смелост да си призная.Успокоявам се с това, че вече го осъзнавам и ще направя всичко възможно да се променя в това отношение, докато не е станало късно. Желая успех и на авторката Peace

, важното е да осъзнаем, че има проблем.

# 29 12 март 2007, 18:36 ч.

Мнения: 7 399

Цитат на: Fighty в нд, 11 мар 2007, 14:54

. Искам да я направя по-добра от мен.

А защо мислиш,че няма да я направиш по-добра от тебе?Всеки родител иска това за детето си.Мисля,че дъщеричката ти всеки ден получава от теб поне един урок и то добър , дори без да забележиш.Аз съм минала по твоя път и с амбициите си и с желанието да са по-добри от мен /имам две/ и в един момент ,когато станаха тинейджъри се усетих.Разбрах,че в някои моменти прекалявам и си направих точен разбор на това какво искам.Исках децата ми да ме чувстват освен като майка и като приятелка.Постигнах го не с определяне на всичко което те трябва да правят /според мен/,а със зачитане на тяхното мнение и къде в спор,къде со кротце и со благо,къде с лично мое отстъпление от позициите мога да кажа,че са добри - дали по-добри от мен това могат да кажат околните и тези,които ни познават.Аз обаче считам,че са по-добри.Имат редица качества,които аз нямам.Например аз се паля от половин оборот,те са по-уравновесени и по-спокойни от мен.Аз съм по-отстъпчива и понякога се отказвам от нещо - те са по-решителни и особено малката трудно се отказва от поставените цели.И мога да дам още много примери.
Така,че желая ти когато малката порастне и я погледнеш да видиш,че си и дала много повече от това ,което си искала и че хем прилича на теб,хем те превъзхожда.За сега и желая радостни игри и много здраве. bouquet

# 30 12 март 2007, 20:18 ч.

Мнения: 934

Файти, изискваш много, защото за теб тя е 'голямата', тя е самостоятелна, очакваш да ти помага или поне да не ти пречи, да разбере колко е трудно да се гледа бебе...
А тя пък, вместо да влезе в ролята на разумната, отговорна кака, сигурно ревнува и предпочита да се прави на бебе, защото ето, виж бебето с колко внимание и грижи го обсипват. И като нищо може да ти прави напук и да те провокира - за да привлече вниманието към себе си и защото ти е ядосана заради бебето.
Стискай зъби, търпение и ще мине - просто е труден период. Ще видиш!
Моят син, хем беше на четири и половина, беше много по-тежък случай, когато родих сестра му. И аз бях точно като теб. Израстнахме го, слава богу.

КЛОНКА, за малко да разплачеш и мен!

# 31 12 март 2007, 22:54 ч.

Варна
Мнения: 2 171

КЛОНКА, аз плаках Hug

!
Наистина понякога искаме много от децата си, дори и ако са още бебета и го знаем Crazy

. Но аз пък смятам, че ако любовта е в достатъчно количество, необходимата строгост няма да горчи!
Аз съм по- голямата сестра. Никога не ме е тежало, колко изискват от мен родителите ми и винаги съм се гордяла, че съм им била помощничка и приятел. НО много ми тежеше, че гушкат само сестра ми и до солидни години все тя се наместваше вечер до някого от нашите пред телевизора и понеже беше/е по-любвеобвилна си търсеше ласките, пък аз седях отстрани и гледах убедена, че съм голяма и не мога да правя такива неща и си страдах. Тоест на мен не ми тежеше нищо друго, освен факта, че не се сещаха и мен да приласкаят някак и понякога, а си ме обичат много.
Аз съм сравнително строг родител, но гушкам и целувам непрестанно Heart Eyes

! Възпитанието не е само любов и свобода, трябват и граници, и твърди рамки за да не се изгубят децата!

# 32 13 март 2007, 01:29 ч.

Мнения: 3 506

Цитат на: Fighty в сб, 10 мар 2007, 22:59

Казват ,че съм много амбициозна спрямо малката-искам от нея да разбира неща , за които била малка.Ама тя разбира всичко. Говори като голям човек, прави връзки и асоциации като голямо дете.

Искам само да ти кажа, че аз правех същата грешка със сина ми. Той проговори много рано, на 1г 5м и това много ме подвеждаше. Мислех си, че щом говори, слуша приказки и истории, значи разбира. А това изобщо не е така. В емоционално отношение той си е бил просто детенце на годинка и половина... Огледай се около себе си за някое детенце на сходна възраст, което не говори толкова много - ще придобиеш доста добра представа за това какво разбира дъщеря ти...

Другото и сама си го знаеш - нерви, преумора, депресия. Опитай се да се настроиш, че ти и дъщеря ти сте на една страна. Няма нужда от битки, просто трябва да си до нея.

# 33 13 март 2007, 16:41 ч.

Мнения: 473

Това, което правиш е чудовищно. След време доста ще съжаляваш, затова което си правила с детето си. Начина, по който се отнасяш с нея ще оформи страхотни комплекси за малоценност. Ти си длъжна да харесваш децата си, такива каквито са. Дъщеря ти прави бели и не те слуша, за да й обръщаш внимание. Само че ти не го разбираш това май? Недей непрекъснато да я критикуваш, защото цял живот ще ти прави напук, и ще съжаляваш горчиво. Такива болни родителски абмиции не водят на добър край. Ти не можеш да я направиш еди каква си. Тя или е такава или не е. Най-добрия вариант е да даваш самочуствие на детето си, че е способно, кадърно, знаещо, че го одобряваш, да усеща твоята обич. С твойте критики детето има чувството че е нежелано и необичано. И в един момент ще те намрази и цял живот ще ти прави напук, за да ти доказва непрекъснато че тя може и че тя е права, а ти не си. И най-фрапиращото в случая е, че ти си педагог. Май доста неща си забравила от обучението? Съвземи се, не искам да ти звучи обидно това което ти пиша, но грешиш мила, много грешиш!

# 34 13 март 2007, 19:33 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Tristan77 в вт, 13 мар 2007, 16:41

Това, което правиш е чудовищно.

За мен твоя постинг е чудовищен. Може би е добре да имаш предвид, че когато човек иска съвет за своя осъзната грешка и сам споделя слабостта и страховете си, е доста нетактично да целиш с неговите камъни по неговата глава... Темата се казва "Имам нужда да споделя", а не "Имам нужда да споделя, за да чуя, че съм фатално обречена" Crossing Arms

P.S. Твоите две деца на колко години са?

# 35 13 март 2007, 19:48 ч.

Мнения: 3 211

Цитат на: Fighty в сб, 10 мар 2007, 22:59

Карам и се постоянно:( Дразня и се, както може да те дразни голям човек.На моменти чак си мисля...срам ме е да го кажа ...възможно ли е да не обичам детето си Cry

Цитирам ти основни моменти от твоя пост, които все едно аз съм ги писала, разбирам те чудесно, аз съм в същото емоционално състояние, с тази разлика, че нямам второ дете, мъжът ми доскора не искаше точно по тази причина, ти с едно как се държиш, ами за какво ни е второ

Не знам какво успокоително да ти кажа, или какъв съвет да ти дам, защото и аз имам нужда от такъв. Напоследък имам подобрение, налагам си да мисля постоянно, че нещата не могат да са перфектни, нито аз перфектна майка, нито детето перфектно, нито къщата перфектно чиста, нито яденето перфектно сготвено и имам ефект и Габи се чувства по-добре и аз, но постоянно мисля за това и се тормозя вътрешно

# 36 14 март 2007, 08:48 ч.

Мнения: 3 506

Fighty, поствам тук едни утвърждения, които бях написала и ползвах в труден за мен период. Повтарях си ги непрекъснато, а ако се издъня - по няколко пъти. Може и да изглеждат смешни отстрани - някои неща имат особен смисъл за мен, а и набързо ги преведох, че ми бяха на английски (вкъщи нали всички смятат, че един пердах оправя нещата, та не исках да ги четат други). Но може да си напишеш твои и да опиташ - мисля, че при мен помогнаха.

-------
Ники е просто дете. Моето дете. Моята любов. Моето слънчице. Той расте и се опитва да намери себе си.
Аз искам да съм до него, да му помогна в израстването. Затова:

Във всеки момент с него
- Аз съм любяща и внимателна. Аз съм там за него. Показвам му, че ме е грижа. Показвам му колко много го обичам.
- Клякам на неговото ниво, гледам го в очите, докосвам го нежно.
- Говоря спокойно и с обич. Слушам с разбиране. Обяснявам, обяснявам, обяснявам, обяснявам, толкова, колкото е необходимо. Ако трябва, 100 пъти.
- Винаги помня, че чрез поведението си той се опитва да стане по-независим или да привлече внимание, а намеренията му са добри.
- Имам връзка с него. Намирам начин да предотврарявам сблъсъците, избирам внимателно битките си.
- Играя с него, смеем се, говорим, разказвам му истории, измислям нови и интересни неща, които да правим заедно.

Ако почувствам, че се ядосвам:
- Виждам един голям стоп или си представям, че забивам пирон в нашата връзка.
- Броя до десет или се отдалечавам за малко, ако е необходимо.
- Намирам начин да се освободим от натрупаното напрежение – тичаме, играем на криеница, скачаме, пеем високо.
- Игнорирам хората наоколо, ако влошават ситуацията.
- Игнорирам счупените вещи – любовта към детето ми е по-важна от която и да е вещ.

Винаги помня, че:
- Любовта е търпелива, любовта е внимателна.
- Любовта не е груба, не е егоистична.
- Любовта не се ядосва лесно и не помни лошото.
- Любовта винаги пази, винаги вярва, винаги се надява, винаги постоянства.
- Любовта никога не се предава.

# 37 14 март 2007, 09:37 ч.

Мнения: 3 886

Останах с впечатлението че повечето майки разпознаваме в написаното себе си.До голяма степен и аз.Майка ми и мъжът ми винаги ми казват ,че и аз прекалено изисквам от него,а той всъжност е едно дете.постоянно му се карам за дребни неща от сорта измии си зъбите обличаи се бързо и т.н.т.Той обаче сякаш не чува което мен ме вбесява.Просто забелязах ,че трябва повече нерви,внимание и не малка доза нежност.Например той много обича да споделя.вечер като се прибере винаги го разпитвам подробно как е минал денят му.Понякога искам едно малко кътче замо за мен и него и никои да няма около нас
.Определено има повече респект от мен от колкото от баща си.И определено е доста привързан.кофти е когато бабите се появат и тогава незнаино защо аз ставам лошата майка Confused

# 38 14 март 2007, 10:43 ч.

Мнения: 503

Maria.St, добър подход! smile3501

# 39 14 март 2007, 10:50 ч.

Мнения: 3 211

Цитат на: DIVA_ORHIDEQ в ср, 14 мар 2007, 09:37

Останах с впечатлението че повечето майки разпознаваме в написаното себе си.

аз не оставам с такова впечатление, малко отговори има.
Просто пишат тези, които се чувстват по същия начин.
Мария Ст. и аз по същия начин си повтарям подобни неща и наистина действа, но много бавно се променя мисленето на човек.

# 40 14 март 2007, 11:03 ч.

Мнения: 2 891

Това е много трудна тема. Признавам, че и аз попадам в подобни ситуации, но ми прави впечатление, че се случва, когато искам да открадна няколко минути за мен - да гледам новините, да драсна нещо във форума... Винаги, когато спра да му обръщам внимание, той пристиг аи използва целия арсенал от бели и тръшканици, за да ми привлече вниманието. Тогав започвам да викам. След като думите излязат от устата ми, чувствам вина...

# 41 14 март 2007, 11:08 ч.

Мнения: 3 506

Цитат на: very nice в ср, 14 мар 2007, 10:50

Мария Ст. и аз по същия начин си повтарям подобни неща и наистина действа, но много бавно се променя мисленето на човек.

Всъщност при мен беше въпрос да си ги припомня в момент, в който бях извън релси (впечатлението ми е, че по същия начин стоят нещата с Fighty). Подействаха сравнително бързо.

# 42 14 март 2007, 12:17 ч.

Пловдив
Мнения: 194

Изчетох много неща, и хубави и лоши.... Аз имам само Али, нямам друго дете, но тя е мое копие, виждам в нея всички грешки които съм правила аз, въпреки че е само на 2 годинки. Понякога съм много лоша и се карам много, но общо взето имам няколко основни правила:
- винаги се усмихвам, гушкам и искам целувки, когато ми дойде на ума, няма значение че преди малко сме били в конфликт;
- дори да е жестока кавга, всичко свършва бързо и й прощавам бързо;
- настоявам постоянно единствено за нещата, за които знам, че съвсем ясно ме разбира и се прави умишлено на разсеяна.
Всички сме хора и грешим, но когато усетиш че в момента наистина губиш контрол, просто се опитай да спреш и направи нещо различно, пусни музика, дай си 2-3 минути преди да продължиш, защото те наистина са само деца.

# 43 14 март 2007, 13:21 ч.

Мнения: 4 520

Ох, и мен ли ме чака това след няколко месеца? Не искам да се отнасям зле със сина ми, той е толкова малък, а и сега ми се случва да му се ядосам за някоя дребна пакост, без която не може - все пак е само на година и два месеца! Винаги съм се питала как да бъда най-добрата майка, възможно ли е изобщо?
Но все пак, мисля, че когато осъзнаваме проблемите, те са наполовина решени.

# 44 14 март 2007, 13:34 ч.

Мнения: 544

А мен ми направиха впечатление няколко неща:

Цитат на: Fighty в нд, 11 мар 2007, 14:54

1.От сутринта съм отстъпила за 3 неща, за които по принцип не бих и сме избегнали 3 конфликта..
2. crazy chicк, много общи неща виждам между мен на нейната възраст и между нея. .. Искам да я направя по-добра от мен..
3. ..винаги и се извинявам , когато съм и се скарала без да е била виновна. И и разказвам ,че не искам да се караме , искам да се обичаме и да сме добри една с друга.Казвам и също,че дори когато и се карам или ядосвам за нещо пак я обичам.И че винаги ще я обичам, дори когато не се държи добре..

1 Кипиш от нерви. Само появата и` те наелектризира. Хубаво е да отстъпваш!! Аз като усетя, че се вбесявам, се врътвам рязко и отивам в друга стая. Отсей само важните неща, за всичко друга отстъпвай, регулирай - ще видиш, че като намалеят конфрликтите и ти ще се поуспокоиш.
2 не я прави по-добра от теб, само я подкрепяй, направлявай. С майка ми сме имали такива конфликти - аз просто не смятам, че нейното `добро` е добро за мен. Не насилвай детето си да е по-добро от теб, може дъщеря ти да не се чувства добре в тази роля.
3Това наистина ме озадачи. Щом детото не е виновно, защо с извинението си му вменяваш вина? Не искаш да се карате (ама тя е лоша и те предизвиква). ще я обичаш и кагото не се държи добре (била е лоша, но и прощаваш). Защо просто не и се извиниш така: "Извинявай, зайче, но понякога съм много изнервена и ти крещя без да си виновна. Ела да те цункам и не ми се сърди."

# 45 14 март 2007, 13:42 ч.

Мнения: 705

момичетата са ти казали всичко, което и аз бих искала - поведението ти към детето е разбираемо, но и недопустимо. всички примери, които си дала за неща, за които си й се карала за мен са меко казано излишни. отпусни се, успокой се, виж детското в детето си, не гледай на нея като на зрял човек Hug

, та тя е само на 2 !!!! на това отгоре в най-чувствителната си възраст, когато най-много има нужда от теб, има братче, с което да те дели. казваш, че ходи на градина, че имаш роднини - в близост до вас, това за теб са глътки въздух, използвай ги!!!

и се усмихвай много, без да те молят за това, успех Hug

# 46 14 март 2007, 14:31 ч.

Мнения: 3 268

Много ми стана мъчно за детенцето,направо си го представих такова едно нещастно и иска да те разсмее...То толкова много те обича и иска да ти се хареса,и не може да разбере защо му се сърдиш.Може би не си била гото ва още за второ дете,аз по принцип съм скептична към малка разлика при децата,защото това се отразява на едното или другото дете.Все има ощетен.На 2 години тя е толкава малка, а ти искаш да порастне изведнъж,защото е кака.Тя има нужда много повече от внимание и нежност,отколкото бебето,което още само спи и яде.Покажи й,че я обичаш,бъди мама-нежна и добра.

# 47 16 март 2007, 00:25 ч.

Мнения: 1 517

Цитат на: Bezhy в сб, 10 мар 2007, 23:11

При нас таткото се промени така откакто се роди малката. За едно и също нещо на сина се кара, а на щерката прощава. А беше толкова мил и нежен с него Cry

толкова горд...сега за всяка дреболия му крещи, вместо да го утеши ако е паднал, той все го поучава. Не знам защо го прави - от страх, ли newsm78

гледа да го възпитава, що ли??? За щяло и нещяло се заяжда с детето, а с малката едни лигни, едни глезотии...казва, че тя още била малка, та затова.
Не е честно. Дали си на 8 или на 4 все си дете и имаш нужда от нежност. Не, че се държи като звяр , или го пребива от бой, неее, просто стана по-студен и си прехвърли нежността към малката.
Лошото е, че и аз се заразявам от него и понякога не знам защо се държа лошо, крещя и сякаш го смачквам, сякаш само той е виновен за кавгите, че лош, лош...правя го и с двете деца. Понякога дори осъзнавам, че с Дени се държа зле сякаш за да компенсирам батко и...уж гледам аз поне да не ги деля..но на няколко пъти имах усещането, че тя ме пренебрегва.
охх, не знам. Понякога децата (и моите и всички други ) направо си просят боя и си заслужават шамарчетата и карането. Но истината е, че просто сме станали много нервни, егоистични и злобни и не можем да търпим собствените си деца.
Питам се защо става така...и се моля да съм по-нежна и по-търпелива поне с децата, защото най-хубавите мигове са, когато са малки и не бива да ги пропиляваме.
Понякога ми се иска и двамата пак да са малки бебчета...имам чувството, че някои неща няма да ги повторя и много сълзи ще им спестя Sad

; и като си помисля, че това е невъзвратимо и че толкова ценно време пропиляваме в злоба и нерви... и ми става едно жални и болно...но пък явно живота е такъв и трябва да си го изживеем някак и да бъдем по-добри.

Понякога толкова се мразя...и не мога да си простя

# 48 16 март 2007, 09:51 ч.

На небето
Мнения: 5 530

И аз имах подобни упасения, че ако имам още 1 дете, ще постъпвам така. Но сега ме убедихте да нямам повече деца. П скоро затвърдихте становищетето ми.

# 49 16 март 2007, 10:13 ч.

Мнения: 967

Не мисля, че нещата идват от товаколко деца имаме, а проблемът е в това, че животът ни е много напрегнат, изнервяме се и границата на търпимост много ни е паднала - не търпим това, че децата мтънкат (но и те са хора и имат право да им е криво), не търпим, че са палави (а всъщност да бъдат палави е основната им задача в тази възраст), не търпим, че ни противоречат (ами нали са отделни индивиди, похвално да имат лично мнение), абе май нищо не търпим вече и крещим и наказваме и после се самообвиняваме и страдаме...
Всички го преживяваме с децата си в една или друга форма. За да не страдаме толкова май-трябва да си закичим лентички "Не сме сами" и всеки път, когато положението започва да излиза от контрол да се подсещаме, че това за което в момента се ядосваме е нормално детско повдение и всички деца се държат така, че трябва да се успокоим, да прегърнем малкия хулиган и с усмивка да насочим вниманието му към нещо друго, което няма да предизвика лавина от нервен пристъп у нас...
И аз креща и обвинявам и наказвам, но той вече разбира и ми казва "ти си лоша майка, не така, така не може!" И аз се стряскам и осъзнавам, че не той прави беля, а аз самата... Cry

# 50 16 март 2007, 10:44 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Tinka79 в пт, 16 мар 2007, 09:51

И аз имах подобни упасения, че ако имам още 1 дете, ще постъпвам така. Но сега ме убедихте да нямам повече деца. По скоро затвърдихте становището ми.

Еееее, стига де... нали не искаш да кажеш, че толкова сериозно решение може да бъде взето по толкова несериозен начин?? Това, че 10, 20 или 200 потребителки в един Интернет форум споделят еди-какво си, нищо не означава. Как ще се държиш с първото, второто или петото си дете, зависи само и единствено от теб! Peace

# 51 16 март 2007, 10:56 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Цитат на: crazy chick в пт, 16 мар 2007, 10:44

Цитат на: Tinka79 в пт, 16 мар 2007, 09:51

Абе като цяло имам много доводи заради които бих останала с едно дете, това е един от тях. Винаги съм се стремяла да бъда съвършена майка (но не ми се отдава винаги) по-принцип съм доста импулсивна и емоционална и се случва да избухвам понякога и за дреболии, а ако имам 2 деца това ще утежни положението ни (като се има в предвид, че нямам най кроткото дете на света и на всичкото отгоре не можем да спим повече от 6-7 часа на нощ през което време сме будени поне 10 пъти от сина ни) представям си ако имам и още едно дете..., не знам дали бих издържала на психическото натоварване. Не искам децата ми да си го отнасят заради моя избор и да носят последиците от моята психически дисбаланс. Др. мотиви няма да ги коментирам понеже са извън темата.

# 52 16 март 2007, 11:15 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Tinka79 в пт, 16 мар 2007, 10:56

... на всичкото отгоре не можем да спим повече от 6-7 часа на нощ през което време сме будени поне 10 пъти от сина ни

Хъх, това ми звучи безкрайно познато, само че синът ми беше на 1г. и половина, а аз бях в петия месец с второто Mr. Green

За мен е похвална позицията ти - добре е човек да има деца не защото трябва, а защото иска. Лично аз никога не съм мислила колко ще психясам и дали ще ги деля... Винаги съм искала повече от едно дете - да растат заедно, да се съобразяват едно с друго, да се подкрепят в борбата с родителското тяло Crazy

И не на последно място, за да ме предпазят от прекалено фиксиране на вниманието.

# 53 16 март 2007, 11:25 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Цитат на: crazy chick в пт, 16 мар 2007, 11:15

Цитат на: Tinka79 в пт, 16 мар 2007, 10:56

И не на последно място, за да ме предпазят от прекалено фиксиране на вниманието.

Точно това си мисля, че от както се помня винаги съм искала да имам само 1 дете, не знам дали защото постоянно гледах делени деца или поради др. причини. Като че ли във всеки е заложен броя на децата които ще желае да има.
Гледам другите и се чудя, защо искат 2-3 или повече деца, от друга страна гледма тези с 1 дете и се чудя, защо са избрали да имат само 1 дете, дали не е егоистично, дали ще е добре за детето и т.н. Дали пък не е зле за децата вечно да се конкурират за любовта на мама с др. си братя и сестри?

# 54 16 март 2007, 12:02 ч.

Мнения: 4 520

Цитат на: Tinka79 в пт, 16 мар 2007, 11:25

Аз пък не мога да си представя детето ми да расте само! Naughty

Израснала съм с три други деца - сестра и двама братовчеди, аз съм най-голямат и дори и да е имало някакво пренебрежение към мен в началото, не си го спомням. Напротив, спомням си щурите игри, пакостите, смеховете и как във всичко бяхме заедно. Познавам деца, еднички на мама и тате, които нямат елементарно чувство за съпричастност и загриженсот към останалите. Всичко е до възпитание, разбира се, но аз искам да имам 3 деца и сигурно толкова и ще имам, живот и здраве.
Ама хайде стига, че бая отклонихме темата.

# 55 16 март 2007, 12:14 ч.

Fighty, ДАЙ ПОЧИВКА НА себе си И НА ДЕЦАТА. Повярвай те също имат нужда да сменят обстановката, да ги поглезят баба или леля. А ти използвай тези макар и оскъдни часове, да обърнеш внимание на себе си. Излежавай се, разходи се по магазините, направи си маска на лицето. Прави нещо, което ти доставя удоволствие и което си зарязала, отдавайки се изцяло на децата си.
Смятам, че нито ти нито аз, защото при нас положението е същото, сме лоши майки. Въобще не си го мисли. Просто трябва да се научим да приемаме всичко като мъжете. Някъде бях чела, че те са по-добри родители, защото умеят да си открадват всяка минута, за да си доставят удоволствие.
Приеми, че докато децата пораснат, къщата ще е кочина, ще трябва да им переш постоянно мръсните дрехи.
Сещам се за още нещо. Чужденците, които идват в БГ на почивка, все още ме изумяват с поведението си към децата си. Представи си лъскавото фоае на 4-звезден хотел, цветя, витрини... всичко лъщи, и три, четири сополиви и диви деца, които се търкалят по земята, бъркат в саксиите, събарят всичко. Знаеш ли къде са им родителите? Пият кафе на 4 метра от тях и въобще не им обръщат внимание. ЗАЩОТО СА НА ПОЧИВКА И ТОВА СИ Е ТЯХНОТО ВРЕМЕ. После ще им операт дрехите, ще ги изкъпят и децата им няма да станат по-лоши от нашите, над които бдим като орлици и не даваме да се изцапат или да лапнат нещо от земята.
Стана малко дълго. Надявам се да съм поне малко полезна на всички ви

# 56 16 март 2007, 12:41 ч.

София
Мнения: 2 840

Катюша,аз самата съм единствено дете, а и синът ми е сам, няма братя и сестри, така че нямам някакви травмиращи спомени в тази посока, а и детето ми не страда от недолюбване заради друго дете.
Проблемът е, че понякога забравяме колко са различни от нас, дразним се и изискваме реакция като на възрастни, а после осъзнаваме грешката си.

Когато аз прочетох "Татко забравя" толкова плаках, че се замислих - защо, аджеба, толкова ме натъжи....И тогава осъзнах - беше плач за мене самата, за моята собствена слабост пред моите грешки.Беше и плач от сантименталност, от любов, от нежност....и от успокоението, че някой друг прави някои неща, които и аз съм правила и съм преживявала.

Толкова ги обичаме тези деца, но понякога, за секунди, минути, време някакво....просто сме хора - възрастни, изморени, изтощени, изнервени, ядосани, просто не сме "мама" и "тате" а Тя и Той и То - някъде там, където е същество, което искаме просто да ни остави за миг сами със самите себе си.
А после се обвиняваме.Но!Като се замислим, тези малки същества колко са ни игнорирали, колко целувки са ни отказали, колко пъти са ни "обидили"....ех.....те - това сме ние и ние - това са те.
Важна е доминантата - на любов, грижа, радост от взаимното ни съществуване, която е всъщност всичко, от което се нуждаем.Любов!

# 57 16 март 2007, 13:02 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Цитат на: mom_an в пт, 16 мар 2007, 12:02

Цитат на: Tinka79 в пт, 16 мар 2007, 11:25

Аз пък не мога да си представя детето ми да расте само! Naughty

Аз съм 1 дете и не смятам, че съм ощетена от това, даже се радвам от този факт. Не съм била глезена, нито ми е било угаждано и т.н. А това за съпричастността не е от факта, че било 1 дете, а от характер, темперамент и т.н., аз съм много чувствителна и ми се свива сърцето всеки път като видя бездомник, няма бездомно куче, което да не погаля и т.н., не смятам, че съм егоист гледам първо да има за мъжа ми и сина ми и после за мен. Никога не са ми липсвали братя и сестри (не знам дали е от факта, че израснах със леля ми, която е 7г. по голяма от мен, понеже баба ми е била починала 1г. преди да се родя), но не смятам, че съм нещо по долно от тези които са били в големи семейства. Имам приятели които излизат от многодетни семейства и това ги кара да искат само 1 дете, всичко е строго индивидуално, на основа на опит, на живот, на израстване, на усещане и т.н.

# 58 16 март 2007, 13:32 ч.

Linz
Мнения: 11 619

И аз се разпознах Embarassed

Когато се роди малката, голямата стана по-капризна и непослушна, а аз- по-изнервена.
Раждането на 2-ро дете изисква адаптация вече не само на родителите, но и на първото дете.
Мислех, че голямата не ревнува, но тя е преживявала нещата по свой начин.
Справях се (и се справям) с помощта на бабите. Без тях до сега да съм откачила (съвсем).

# 59 16 март 2007, 15:45 ч.

Мнения: 3 268

Цитат на: Tinka79 в пт, 16 мар 2007, 09:51

Тинка,не оставяй с едно дете,много ще съжаляваш след време,но вече ще е късно да промениш нещата.Не бързай с второто,при моите деца разликата е почти 13 години,но непременно си роди още едно детенце.Нямам какво повече да кажа.

# 60 16 март 2007, 15:58 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Цитат на: stefani6 в пт, 16 мар 2007, 15:45

Цитат на: Tinka79 в пт, 16 мар 2007, 09:51

Да, но в този случай децата ми няма да са близки. Майка ми има 13г. разлика със сестра си и не са близки, понеже родителите им са ги делели, каката трябва да се съобразява с малкото, да помага, все са я кълнели и обиждали.
Иначе и аз се упасявам, че може и да съжалявам, ако остана с 1 дете. Но пък мъжа ми е категорично против 2-ро дете. А аз се лактуша между 2 мнения има и хубаво и лошо и в двата случаи, само дето не мога да разбера на къде накланя везната. Кое е повече хубавото или лошото и в двата случаи (при 2 и повече деца или при 1 дете). newsm78

# 61 16 март 2007, 20:52 ч.

Мнения: 3 886

Цитат на: Tinka79 в пт, 16 мар 2007, 15:58

Цитат на: stefani6 в пт, 16 мар 2007, 15:45

Цитат на: Tinka79 в пт, 16 мар 2007, 09:51

Подкрепям те за разликата но не и с изборът ти да имаш 1 дете.Ей незнаеш колко е хубаво да са 2.Утре те ще са си упора-нима мислиш че ще му помагаш цял живот???.Изборът си е твой но МНОГО ГРЕШЕН
аз бих искала да имам една 2 ка близнаци Peace

Надявам се да рамислиш>Мойто всеки ден ми благодари ,че съм му родила другарче.Всеки ден къса на на мен и нея по някое цветенце bouquet

Но ти си знаеш

# 62 16 март 2007, 23:27 ч.

Мнения: 705

Тинка, ти приличаш на момиче, което чете много книги и се интересува от правилно възпитание, както и от психологията на децата. мислиш ли, че така лекомислено и глупаво ще допусниш грешките цитирани тук за деленето на децата и за пренебрегването на едно от тях. съмнявам се Hug

.

аз имам 2 деца, и твърдо искам още едно, което да е малко и близо до нас, когато големите птичета излетят от гнездото. може и причината ми да е егоистична, но е в плюс за всички нас, надявам се Thinking

# 63 17 март 2007, 00:43 ч.

Мнения: 1 517

Цитат на: Tinka79 в пт, 16 мар 2007, 09:51

Я не се излагай Hug

. Тук всеки си споделя мъката, но това не е края на света. Всички си обичаме децата, просто изпращяваме понякога. И понеже осъзнаваме грешките си и имаме съвест в повечко, се изливаме тук Mr. Green

Аз имам две деца, защото исках да имам две (т.е. и двамата го искахме). Не ми беше лесно. Нито да ги износя, нито първите им години. Изкарах толкова тежка бременност и сина ми толкова боледуваше (ларингити със задушаване, ужасии Sick

...), че всички ми се чудеха как съм се навила на второ и то след като баткото беше на 4 - вече самостоятелен. А аз им казах, че щях да родя второто и по-рано ако не следвах. С едно как да е, ама с две нямаше и семестриално да завърша. И малката я износих много трудно, с куп проблеми, и тя до скоро не ми беше лесна от към гледане... Ама си ги порастихме. Гледаме си ги сами, никой не ни помага. И ме радва факта, че със сестрата на мъжа ми живеем почти заедно, в един двор сме и децата ни растат заедно. Случвало се е някое от мойте да вечеря при леля си, а в същото време нейното е при нас Laughing

Хубаво нещо са децата. Проблемът, както каза Nellie е, че прага ни на търпимост е много нисък, големи егоисти станахме.

# 64 17 март 2007, 09:48 ч.

Мнения: 4 473

Цитат на: Дивиана в нд, 11 мар 2007, 03:56

Частично и аз се разпознах в твоята публикация, и се засрамих. Confused

С тази разлика, че моята дъщеря е на 6г, горенаписаното се отнася и за мен. Четейки темата, в гърлото ми застана буца, нещо ме стегна, главата ми се замая. Получих шамар. Изчела съм много литература по въпроса с детското възпитание и психика, но споделеното от всички вас в тази тема, ме разтърси. Разтърси ме, защото в почти всеки постинг, виждах себе си - в един нещата, които правя с детето си, в други - други, които трябва да предприема и променя в поведението си, и не просто се засрамих, а се намразих...

# 65 17 март 2007, 10:08 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Не се намразвай.
И аз преживявам драма, четейки подобна тема. Дени ме вбесява до степен, в която едва се удържам. Почти на седем е, а се държи като току-що осъзнало се бебе. Обичам ги и двете, през ум не ми е минало да съжалявам за каквото и да било. Но и малката ще започне да копира поведението на сестра си, ако не я озаптя. Да - карам се, но това ни най-малко не ме кара да се чувствам виновна, защото аз съм тяхната майка и дори наказанията ги прилагам с любов. Въпросът е в това, те да усетят тази любов.

# 66 17 март 2007, 22:07 ч.

Мнения: 4 520

Тинка, разбира се, че не всички деца, които нямат братя и сестри са егоисти и безчувствени! Не съм си го и помисляла, както казах, всичко е до възпитание. И аз като другите майки на повече от едно дете съм на мнение, че е по-хубаво детето да си има другарче (в случая по-малката разлика е подходяща), но разбирам, че всеки одобрява начина, по който той самият е расъл. Аз никога не съм била самотна, сега не искам и детето ми да расте само. Ти пък нямаш братя и сестри и не си страдала от това, значи си съгласна и детето ти така да расте. Тук спор няма. Само и аз като другите се надявам да се престрашиш за второ, за да видиш какъв купон е Joy

. Чисто приятелски! Hug

Да знаеш, че нищо лично към теб не съм имала превид в предишния си пост!

# 67 18 март 2007, 10:52 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Аха, аха и ще ме убедите. Аз и без това се двоумя, пък и като видя бебе и веднага ми се приисква пак да имам бебе (докато не се замисля какво ме чака де). Ама мъжа ми как ще го убедите не знам, той е непоклатим?!
Снощи бяхме на заведение както обикновено с дребния и имаше 2 дядовци на съседната маса, единия отиде по нужда и другия ни заприказва покрай малкия, че имал 1 син, който бил на 32г., а не искал да се жени, а дядото така искаше да има внуче, каза, все ми е тая дали ще е момиченце или момченце, стар съм вече, на 80г. ли като стана ще имам внук и очите му се напълниха със сълзи. На наша приятелка дъщеря и почина, а тя и беше единственото дете, зетя и продаде всичкия и имот който беше прехвърлила на дъщеря си и тя остана на улицата с една пенсия от 100лв., и ми вика сега съжалявам, че съм останала с 1 дете, сега си нямам никой (мъжа и почина преди няколко години).
Ей такива неща много ме разколебават.
stelt, това, че чета тези книги не ми помага понякога, дори и да не го правя, все ще се изкушавам да сравнявам децата си, а това не е хубаво.
mom_an, не съм си и помислялче, че имаш нещо лично, просто е споделяне на мнения.

# 68 18 март 2007, 14:55 ч.

sofia
Мнения: 8 939

Тинка, нека дребчо поотрасне и ще се облекчиш физически и тогава вече по друг начин ще гледаш на нещата.
За мен лично, трябваше още поне година да се забави бебо, малко избързах. Но това си е за мен. Мъжа ми споменава за трето, но за момента съм до тук.

# 69 18 март 2007, 16:44 ч.

Мнения: X

Не мога да изчета всичко до момента, но те разбирам, имам подобен проблем. Причината е точно в това - говори всичко, като голям човек, когато не е сърдита, е като 4 годишно дете, което ме провокира да се държа с нея, като с голям човек, да изисквам повече, а всъщност тя си е малка Rolling Eyes

# 70 18 март 2007, 20:04 ч.

Мнения: 1 679

Така е, трябва да се отнасяме с много любов и търпение към децата си, защото те се учат на поведение от нас.

# 71 18 март 2007, 21:22 ч.

Мнения: 804

Господи,момичета,свят ми се зави от толкова аналогии... Край,вече съм с комплекс за малоценност. По - лоша майка от мен не съществува...
Големия ми син наесен ще стане на 11год., но аз се чувствам точно като Файти... Не мисля,че изисквам от него нещо свръх възможностите му,но именно с него ми е проблема. Малкия Дани е толкова гушкав и обичлив, че сърце не ми дава да му се карам.Когато съвсем прекалят и двамата и почна да им се карам, големия прави една физиономия,която безкрайно ме нервира и аз насоча целия си гняв към него. А малкия ме погледне с големите си очи, сълзи затрептят в тях и аз не бих могла да му се карам.
Двамата се обичат,но понякога жестоко се нараняват.Ритат се по коремите, хапят се,блъскат се по главите... Страшно нещо.Дойдат при мен или при баща си и почнат всеки да разказва своята версия за случилото се. Не искам и не мога да кажа "Ти лъжеш" на когото и да било. Веднъж не издържах (всеки разказваше коренно различна версия и нямаше как да разбера къде е истината) и се разплаках. Казах им,че вече са големи момчета,трябва да намерят начин да правят компромиси, веднъж единия,после другия. Че са братя за цял живот и ако стане нещо с нас с баща им, те ще останат сами да се подкрепят. Тогава и те заплакаха и ме гушнаха и двамата. Оттогава отношенията им като че ли се подобриха.

Проблем ми е,че големия е "човек на баба си",т.е. на свекърва ми. Тя душа и сърце дава за него,меси ни се за всичко,което е свързано с него,независимо колко дребно и незначително е то. Навремето, като се роди малкия, имахме конфликт с нея относно името му и тя не можа да го превъзмогне. Откровено мога да кажа,че тя не го обича, независимо какво приказва...
Тази учебна година големия е само при нея през седмицата, защото не е на занималня преди/след училище (в зависимост от смените) и ми настръхва косата,като детето ми разказва какво тя приказва за по-малкия му брат. Значи чужд човек да беше да го игнорирам, но тя им е баба, живее на 500м. от нас и... Може би проблема с нея е,че на големия още не смеем да му дадем ключ от вкъщи, за да се прибира след училище, но много ме е страх ако го загуби да не ни ограбят (наслушах са на какви ли не истории,че дебнели децата в училище кой къде живее и крадели ключове и....)
Но дори това не е разрешение, защото имах случай един ден, когато Ангел си беше вкъщи следобед (баща му го изчакал да си дойде на обед и тогава излязъл, но това е само за един ден) и тя минала "пътьом" да види как е, като отивала на лекар...А лекаря е в обратната посока от нас...

Ох,боже, колко неща изписах... Не можах да се сдържа, много неща ми се струпаха и вече не мога да разсъждавам правилно,кое е редно и кое - не. Явно искам да го погледна отстрани проблема и ако мога да реша къде бъркам... Не искам да се отчуждавам от децата си, обичам и двамата, но понякога...

# 72 19 март 2007, 15:16 ч.

Мнения: 819

Опитай се да си починеш.И аз се изнервям страхотно като не съм се наспала и отпочинала

# 73 19 март 2007, 16:02 ч.

София
Мнения: 888

Все едно видях себе си в тази тема. Вчера дори стигнах до там, че й зашлевих плесница на улицата, защото се тръшна насред земята и не искаше да се прибираме, а аз нямах търпение да почакам няколко минутки, докато й мине. А никога не съм си представяла как може да се бие дете на улицата Sad

Толкова мъчно ми става, когато тя иска да се гушне в мен като протяга ръчички и ми казва: "Мамо, гуш", а аз или съм заета с малкия или й казвам няма да те гушна, ако е направила някоя детска беля. Май забравяме, че и ние сме били деца. Трябва да преосмисля поведението си, а е толкова трудно Cry

# 74 19 март 2007, 16:41 ч.

Мнения: 26

Май на всички ни е необходимо малко повече търпение, а и понякога почивка - едно кино, фризьор. Обичайте децата си, намирайте време и за себе си.....................

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Мнения за ДГ 16 Приказен свят и ДГ 78 Детски свят в София?

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Бързи въпроси и отговори деца -6

Причина:

Причина: