за първи път татко

Абе не беше особено романтично,защото аз още от края на морето си имах съмнения .Иначе-взех си домашен тест,направих го и след като гледах сякаш тресната от мълния 10 мин.,го занесох в хола-да не би аз да бъркам броя на чертичките?????Естествено,мъжо,като един здравомислещ инженер,изчака да минем през Чичко Доктор,който потвърди наличието на 17 мм чуденце.....и така.

И при нас романтиката беше закопана някъде... Имах съмнения и помолих таткото да купи един тест. После около 1 час размишлявах как точно да използвам тая пипетка в теста (да не обяснявам подробно   ). След много мъка в банята видях и 2 чертички, изчаках известно време малко да се свестя и занесох безмълвно теста на татито... Той пита какво има, аз не мога да си отворя устата. Показах му резултата и... ревнах     Егати тъпата реакция от моя страна! Съответно и той не беше сигурен как да реагира.. След малко вече подскачаше от радост    

На мен трябваше да ми дойде още докато бяхме на морето, но това не се случи.От огромното си нетърпение още там направих два теста, но бяха отрицателни и двата.Когато се прибрахме у дома вече имах 4-5 дни закъснение и си купих нов тест.Направих го, оставих го да "мисли" колко чертички да покаже и влязох да си взема душ.Когато излязох от под душа, на теста имаше две чертички   !Направо се сбърках от вълнение, гледах и не вярвах на очите си (опитвахме от три години да си направим бебче).Мъжа ми гледаше телевизия в хола и първото нещо което ми каза, когато влязох при него беше : "Бременна си" и стана да ме гушне.Незнам каква физиономия съм имала, но явно той беше доловил вълнението ми.Така че, не се наложи да му казвам, той разбра сам.

Първият път бъдещия татко още спеше. Аз се излетях със засилка и писъци от банята метнах му се отгоре и той мига-мига на парцали 1 минута докато осмисли информацията.

Вторият път си купих някакъв двоен тест в кутийка - с две лентички. В резултат на едната се появиха 2 чертички, а на другата само една. Отидох при него и казах - "Ти си реши сега дали съм бременна."
Вечерта изненадващо се беше появила и другата втора чертичка.

Бяхме заедно, когато правих теста за бременост. Помислихме, че е отрицателен, но аз все пак го оставих за още 5 минути. КОгато влязох в тоалетната да го изхвърля, видях че има още една бледа  Влязох в стаята, седнах до бъдещия тогава татко и му казах:"Ами аз май съм бременна"! Честно казано май не осъзна какво му говоря   Зарадва се чак, когато отидохме на лекар и ЛИЧНО той видя малката бяла пулсираща точка      

Направих си тест за бременост в службата след едноседмично закъснение и беше отрицателен, но понеже имах определини симптоми не обичайни за физиката ми след два часа отидох и си купих друг тест и той вече беше положителен. Звъннах на мъжът ми по мобилният и толкова, но ние и двамата не сме много емоционални, а и бебето беше планувано. Н:D

При нас също не беше много романтично.Нашият татко беше в Италия,когато разбрах,че съм бремена.Направих си тест и излезна положителен,но си направих и втори(за по-сигурно)и той положителен.Реших да не казвам по телефона на мъжа ми,а като се върне,за да бъде изненада.Но преди да си дойде ме попита по телефона искам ли нещо да ми купи от безмитната зона освен цигари.А аз патката казах,че не искам цигари ,и че съм спряла да пуша.Той разбира се е досетил,но нищо не ме попита.На другия ден като се върна без нищо да каже ме прегърна и чакаше да му кажа радостната новина.

Ние бяхме чакали вече 4 месеца и аз тайно се надявах. Една седмица сле като съм забременяла, взеха да се случват странни неща непривични за мен. Направих си тест на следващата сутрин, ама чертичката беше тооолкова бледа, че едва се виждаше Реших да извикам таткото на помощ да се уверя и самата аз, че не греша, а той ми каза "Измисляш си" Почувствах се доста объркана, защото можеше и да греша. Реших да изчакам още три дни и този път беше по-положителен от прения. Отидохме на лекар, където миличкия се побърка от чакане и притеснение. Сега е много щастлив и объркан.

И двата пъти той знаеше преди мен!

и аз моят го събудих рано рано с тест в ръка, та му беше нужно време да схване какво става. Не знам за него, какво наистина му е минало през главата тогава, но аз не посмях да повярвам,че се е случило чудо. Та ще потрая още тридесетина дни да го видя наживо

Да кажа и аз При нас беше съвсем, съвсем неромантично. Аз нямах цикъл близо месец и нещо, но не бях бременна. Сутринта на Димитровден, докато си бърках по всички дупки (температура, цервикално течение и т.н.), показателите сочеха овулация. Отидох, събудих го и му казах: "Хайде да правим бебето, че съм в овулация". После стоях 30 минути с крака на стената и три дни по-късно имах бледа втора черта. За съжаление, обаче още 2 дни по-късно нямаше и никой в матката, та почакахме още една седмица и цъфнах вкъщи със снимка на малка черна точка Заявих, че детето прилича на мен, защото е черничко. А той все още не осъзнава в какво се е забъркал

Много сълзливо ми стана, докато чета гореписаното.. Не бях такова момиче!
При  първата ми бременност си направих тест от нетърпение на вилата, при свекърите. Тъкмо тръгвахме на гости при роднини в друг град и си викам,тъй и тъй минавам през тоалета, дай да се тестувам. Излязох от товалетната толкоз много усмихната, че чак се кисках от кеф! Обаче казах тайно на таткото, който поиска да отложим тръгването с поне половин час... Беше озарен и вглъбен, много див и щастлив, уви за кратко.
Втория път не смеехме да се радваме особено на 2 чертички, щото имаше пак проблемации и чак като тръгна да се надува шкембята си позволявахме радостни моменти и трепети около бъдещо шоши. Не искахме да се разочароваме пак. Беше много странно - хем ти е ужасно щастливо и доволно, хем трябва да си подтиснеш емоцията и да не се поддадеш на вълнението... Всъщност, втория път подозирах закъснението в зачатие, споделих това при една разходка из махалата, пърхах самодоволно около една аптека и молех да си накупим всичките тестове за бременност на света. Любимия беше в тих възторг. Много романтични тези моменти!

И при нас се получи точно така.

Ние решихме да започнем правенето на бебче като отидем на морето.Решихме да се оженим на 20.09 когато имаме годишнина.Мислехме си,че като започнем правенето август след 2-3 месеца ще съм бременна.Да,ама не   .Още като се върнахме от морето започнах да се чувствам необичайно.Кръвното ми падна 80/50 и се чувствах доста зле.Майка ми дълбокомислено заключи,че е от жегите и много хора се чувстват така,ама аз си знаех че съм бременна.след като ми закъсня 2-3 дни си направих 2 теста,2 поредни дни,които бяха отрицателни.Аз казах,че ако ще и 200 теста да са отрицателни ,аз си знам че съм бременна.На другият ден след като бяхме събрали родителите си да уточним сватбата си направих пак тест и този път се появи втора съвсем бледа чертичка.За мъжа ми всичко беше категорично ясно,но аз не се радвах и не съобщих на никой докато ехографа не показа 7-ма седмица

Казах му точно на миналият 14 Февруари! Бяхме отишли в Турция за празника а там тогава имаше страхотна снежна буря! Бяхме на Босфора и той се чудеше как ще стигнем да хотела......Докато гледахме бурята на вън и развълнуваното море аз си казах че това е момента.......Обърнах се и му казах

Честито ще ставаш татко!


Той не реагира....много дълго време.....Даже мислех че от притеснение за времето не ме е чул! Стана ми лошо!!!! Аз и без това имах колебания......а сега......нищо.......Погледнах го и тогава видях че плаче. След това 100 пъти ме попита дали съм сигурна.......Ами да това беше! Надявам се на този 14 да се сети! Стискайте палци.........

При нас нямаше нищо романтично
След почти 2 години живот на семейни начала,решихме да си правиме бебе.Но........за брак и дума не стана.На третия месец,се бяхме отказали от идеята и мислехме да ходим в Испания на гурбет ............но така и не заминахме.Както често става........и бебето стана когато най-малко очаквахме.След като ми закъсняваше 5-ти ден,си взех тест за бременност и разбрах голямата новина!Когато мъжа ми си дойде от работа ,аз му я съобщих и той каза:"Викай вашите,аз нашите и да говорим за сватба!"..........та така

След само два опита за един месец си направих тест. Той ми се стори отрицателен заради бледата втора черта! Отидох на работа ядосана и там една колежка ми каза, че е бил положителен. Аз от нетърпение се обадих по телефона на таткото, но той не реагира. На следващия дне на чичо доктор. Там вече бяхме сигурни за бебето. След седмица пак на лекари първта среща на точката с татето и.... Излязохме от преглед летящи и двамата! И така! Не беше особено романтично, но беше много вълнуващо!

За двете чертички му съобщих преди няколко дена... а как.... Върна се от работа и аз от вратата започнах да го прегръщам и целувам. Подадох му малко пакетче, опаковано с прекрасна роза. Той ме попита какъв е повода, а аз го убедих че няма повод, а това е знак на силната ми обич към него. Когато отвори малката кутийка от вътре изпадна теста с двете чертички и картичка "Мило тате, ще ставам кака!" С обич от Вики (дъщеричката ни която е на 1,4 г) Изкарахме безсънна нощ в планове за предстоящото попълнение на семейството ни. Дори планувахме къде ще сложим втората кошара... а има още толкова много време до тогава.  

Идеята с подаръка изненада ми я подсказа alma... сега ще трябва да черпя  

А за Вики как му казах, чак ме е срам да си призная, ама айде от мен да мине... бяхме гаджета повече от 3 г. Една вечер му казвам - ще пиеш ли водка, той отказа. Аз пак настоявам - да ти сипя една водка (а той човечеца пие изключително рядко и то предимно леки питиета) Тогава се усети, че има нещо подозрително - и..... признах си!  

Ние бяхме решили да си правим бебе няколко месеца по-рано, обаче чудно как когато дойдеше моментът на овулация все нещо се случваше, та не го правехме това бебе
И така три-четири месеца, докато не ми закъсня сериозно. Аз търпеливо чакам и сама не си вярвам, че съм бременна, като разбира се таткото беше напълно в крак с моя цикъл. Понеже съм от тези жени, дето всичко си казват на мъжете, нямаше никакъв шанс да го изненадам:).
Е, първият път се оказа фалшива тревога, защото след две седмици закъснение ми дойде. След още месец обаче се повтори номера и този път си казах- няма начин, сега съм бременна вече. И двамата започнахме да чакаме търпеливо да видим ще дойде ли или няма да дойде. Чакахме три седмици, тест за бременност така и не си купих- реших, че няма смисъл при положение, че ако е отрицателен, все пак ще ми останат съмненията и ще отида на лекар, а ако е положителен така и така трябва да отида на лекар.
И след като 21дни след очакваната дата, аз нямах и нямах цикъл, отидох на лекар, за което мъжът ми знаеше отново, та пак не се надявах да го изненадам:). По това време обаче той не беше в града и когато излязох от прегледа бях решила да не му казвам до вечерта, когато щеше да се прибере. Пет минути по-късно обаче набирах вече телефона му и му казвам "Бременна съм", а той ми отговаря "Какво е?"
Хехе, то въшка на три седмици и половина, той очаква да му кажа пола. Ама толкова се развълнува, че изтърси първото, което му е дошло наум.
После вечерта ми подари цветя и така. Сега тръпнем в очакване на щастливото събитие:).

При нас пръв се усети таткото. Лекарите ни бяха казали, че вероятността да си имаме дете е много малка и приемах лекарство, от което сутрин ми се гадеше, през деня ми прилошаваше, абе ужас отвсякъде. Лекарката ми смени лекарството с немския еквивалент, гаденето и прилошаването изчезнаха от раз... и след 10 дена се появиха отново. Тогава мъжът ми каза, че това мое прилошаване му се струва съмнително и предложи следващите дни да си направя тест. На мен вече ми беше омръзнало да правя тестове и да се разочаровам, но този път го послушах и....
  Успях само да кажа "Ти колко чертички виждаш?" Той не каза нищо, но усетих как ме вдигна на ръце и ме завъртя   . После каза само "Аз нали ти казах".

Кати,и ние сме бракувани на 20.09 Какъв съвпадък А по темата-и при нас не беше много романтично.Аз преди да направя всякакву тестове бях убедена,че съм бременна,защото се чувствах адски кофти.Като най-накрая видях дългоочкваните бях толкова щастлива и объркана,че всичките ми замисли и планове за най-романтичното съобщаване на новината ми се изпариха от главата   и просто му се обадих.В първия момент той не реагира,а аз виках от другата страна:"Ало,алоооо....чуваш ли ме?"Най-накрая получих отговор:"Стига си викала,ОБИЧАМ ТЕ!"  

И аз изпозабравих всички планове за романтично представление когато дойде големия дългоочакван миг. След едногодишни неуспешни опити вече се бяхме отчаяли че ще забременея. Няма да споменавам по колко теста на месец заминаваха, таткото ми беше забранил вече да купувам защото аптекарката ни бъзикаше, ние влезем за аспирин а тя от вратата подава тест Та както и да е... От седмица се чувствах странно и плахо подозирах че има нещо но ме беше страх да го кажа на глас. Въпросния ден изпратих таткото на дежурство и право в аптеката. Прибрах се с 2 теста в ръка и веднага направих първия. След 5 мин се появи много бледата втора ивица, гледам и си казвам "внушавам си" . Въртях се поне 2 часа докато реша какво да правя и накрая звъннах по тела   , въпреки хилядите възможни романтични варианти , ами как да чакам и тая новината 24 часа . Пита ме как си а аз "ми добре, уморена, съм малко, гладна и ... бременна" .А той невярващ, помълча малко и пита пак "какво , какво..." На другия ден като си дойде беше страхотна еуфория... ееееееех

ние решихме лятото да започнем с опитите /вече бяхме дошли на английска земя/. в началото си казвахме 'хайде към есента да започнем' ,ама после решихме, че много искаме бебче и не искаме да чакаме и така стана от раз, на следващия месец вече бях бременна, но като че ли си знаех. един ден пътувахме с колата, ходихме на гости и на мен така ми се драйфаше, ама толкова зле започна да ми става от това пътуване, а по принцип нямам проблеми. казах си, че нещо става. виеше ми се свят, драйфаше ми се, беше ми едно такова замаено. казах на таткото, че май има нещо и май знам причината. като се връщахме от гостито същия ден той ми предложи да минем през аптеката да вземем тест. избрахме го такъв, който не е задължително да се прави сутрин, защото нямахме търпение да видим какво и как. направих го същия ден, беше положителен и скачахме от радост

Да споделя и аз  
Започнахме опитите за бебе юни 2004г, ама само 2 месеца и решихме, че моментът не е подходящ та спряхме. След още 2 месеца възобновихме опитите и още първия път ми закъсня с 2 седмици, та реших да направя тест. Уви - отрицателен. Следващия месец не правих тестове. Последно бях решила, че ако и януари ми дойде ще си купя термометри и каквото там е нужно, че да знам точно кога е овулацията. Изненадващо за мен обаче от преди нова година започнах да ям кисели краставички и тршия като за световно (никога не съм обичала кисели краставици). Усъмних се, защото бях чувала от приятелки, които вече имат бебоци, че и те са яли мнооого кисело като са заченали, но честно казано не вярвах, че и при мен ще е така. Реших, че от огромното желание да имаме бебе си внушавам и затова ям краставиците. Все пак първия ден, в който трябваше да ми дойде реших да направя тест, но без да казвам на съпруга ми, за да няма очакване на резултат и разочарование както преди. Като направих теста и видях появяващата се втора чертичка не можех да повярвам, че се е случило чудото! Толкова се развълнувах...Стоях сама с тест в ръка и си повтарях ''Две са... Две са..." След като се посъвзех извиках съпруга си при мен, показах му теста и само казах ''Ще имаме бебе''. Той се усмихна, поглади се самодоволно по корема и ме гушна. Първоначално сложих теста в кутийката и го пуснах в коша за боклук, но след като ходих няколко пъти да ровя из коша, за да го погледна отново, реших да го извадя от боклука. Надписах кутийката с датата и часа и си го сложих в едно шкафче за спомен. От тогава съм си направила общо 6 теста   Не, че се съмнявам, просто ми доставя невероятно удоволствие да гледам как се появяват двете чертички   Луда работа  

Един прекрасен ден с тест за бременостт в ръка /с двете чертички/ и думите: "Честито татенце!."
Беше толкова хувабо, че и на мен ми липсва този красив миг от живота. Очаквам с нетърпение и другите бременности /искаме още 2 деца/, за да го изненадам отново. А на миналия ден на любовта той ме изненада с диамант и предложение за брак.
Направи нещо специално.  
Тези мигове остават за цял живот!

Таткото беше с мен, когато отидох на гинеколог. Правих си два теста за бременност у дома и двата бяха отрицателни, обаче аз усещах, че нещо се променя в мен (много бързо се умалях, спеше ми се много ...) Та мъжът ми чакаше отвън пред клиниката и доста се поизнерви.   Като му казах само се чу едно мощно "УРААА!" и почна да ме прегръща силно.

Хмм след 6 години съвместен живот решихме да си имаме дете.
Първи месец след само един опит естествено нищо но той беше много разочерован мислел си че един път е достатъчен е да ама не. Правихме опити още два месеца. След това се сдърпахме много сериозно и той реши че е време да се разделим започна даже багажа да си приготвя , а на мен вече ми закъсняваше с няколко дни та когато почна да си събира багажа реших да отида на гинеколог и както бях по домашно му се обадих на АГ-то жената беше пред приключване но заради мен остана. В матката нямаше още нищо освен започване за оформяне на плоден сак каза ми да си взема тест и да го направим двете появиха се две четрички едната много бледа но бяха две. През целия път в таксито плаках не исках да му казвам за да си мисли че искам да го задържа с бебе даже питах АГ-то за аборти и кога мога да отида да го оговорим /след толкова мъки и опити / трябваше ми човек с който да споделя и казах на една приятелка и после отидох на гости за да не рева в къщи пред него. След 30 мин той ми се обади и каза че иска да поговорим сериозно и да се прибирам. Прибрах се попитаме верно ли е защото приятелката ми му се обадила и му казала казах му че е но това си е мой проблем и ако не ме обича да продължава да си стяга куфарите нищо не ми каза отиде да спи в другата стая няма да ви кажа как искарах ноща на другия ден не се прибрах взех една бутилка водка и отидох на гости с намерение да спя там, но не ми било писано. Влизам приготвяме салатите с приятелката и ми звъни мобилния: -Имаме две минути преди майка да дойде ела си да поговорим моля те. След вечерното разочерование му казах че няма за какво да говорим и след като й е казал че ще се изнася няма какво да чака няма смисъл да се чуства обременен от факта че оставя бременна жена още съм съвсем в началото и мога да взема нещата в свои ръце без да го занимавам.Като не ме обича невиждам смисъл да говорим. При което ми се извика по телефона че не се чувам какво говоря и ако не ме обичал щял ли да е с мен 6 години толкова неща сме преживели заедно да се прибирам да решаваме какво ще правим. Ми прибрах се    говорихме той каза че много се радва че знам че отдавна иска да има дете и да не съм си помисляла че му е все тая от коя жена ще му е детето за да не ме вкара в банята да ме полее със студена вода да се усвестя малко. И толкова антиромантично разбра той а и аз че ще ставаме родители

  Толкова много прекрасни истории    Някои от вас казват, че не са романтично поднесени "новини", но помислете си как ясно си спомняте всеки миг   Може да ми се смеете, ама аз си закупих едни миниатюрен синичък гащеризон (най-малкото нещо, което съм виждала досега), макар и още да си нямам втора чертичка. Като го видях не можах да го оставя да си стои на витрината - просто той си беше нашата първа бебешка дрешка   . И когато е писано да се появи втората чертичка, ще направя като кламерче - пакетче с панделка и роза, но без картичка - да видим колко минути ще са необходими за освестване и реакция.  

и при нас не беше много романтично бяхме гаджета, аз си чаках цикъла, имах болки като за световно. Ходих 2 пъти на на гинеколог и на 2рия преглед на видеозон-а ми рекоха "честито бременна сте" Майка ми май беше по-шокирана от мъж ми. Той на всички новини казваше "мрън" и после почнаха с майка ми да ме натискат да се женим Сега няма по-щастлив тати от нашия

След 7 месеца опити и вече пред раздяла, един ден приятеля ми срещнал някаква своя позната, уж ясновидка която му казала ,че съм бременна, а имаше още 10 дни до М-то. Аз така и не му вярвах , но след 3 дневно закъснение теста се оказа положителен. Та се оказа ,че той знаеше преди мен и нямаше какво да му казвам.    

Ние заедно купихме теста и бяхме заедно докато чакахме резултата. Таткото първи го видя, а аз като видях 2-те чертички ревнах веднага   А таткото се чудеше как да ме съвземе   . Подскачането от радост беше когато видяхме беби за първи път на ултрасаунда

Ами на мен ми закъсняваше вече втори месец, но тъй като си беше нормално при мен, не му обърнах внимание.
Бяхме на гости при майка ми и баща ми и на връщане си мислех да спрем да купим тест - ей тъй да знам, че не съм бременна.
Купихме теста, а на мен ми се пуши, ама си викам като си направя теста.
Като си направих теста, първата мисъл, дето ми мина през главата беше: "Язък, дето не си изпуших цигарата", а на таткото казах "Май съм малко бременна"-той цъфна като слънчоглед.
След това отидохме до най-близката аптека, за да вземем още малко-таткото подскача и ме прирдържа, а аз се опитвам да свикна с пръстта. Сега си държи трите теста и си ги пази в специална кутийка до РСто и не дава да му ги хвърля, те били негови.

Ние не сме имали изненади,защото беше планирано.Правиха ми лапароскопия и казаха че веднага трябва да забременея,така и стана.Когато си прочетох епикризата от операцията там пишеше,че има един фоликул,който ще излезе,бях сигурна че това ще е моето бебче.

аз неЩо много ревлива съм станала,как не са ви романти4ни историите,не е вярно?тук само си подсмъ4ам
та за нас-спрях си противоза4ъ4ните и след около 40 дена се усеЩам 4е неЩо ми липсва ,подозрението ме кара да си взема тест,но тези проклети 2ри 4ети4ки все са такива бледи,умувахме заедно с татито над проблема и отидих на лекар,ве4е офизиално му звъня след прегледа:ми аз такова.............бременна съм,ти какво правиШ?отговор:...........тука съм на скелето(той си ни е строител)и работя. 4ак после съобразих,добре 4е беШе подготвен,ина4е като ниЩо да беШе паднал от строежа так 4е мам4ета не съобЩавайте по телефона

И нашата история не е от най-романтичните, макар че ми е в главата и до най- малкия детаил. Имах си редовна менструация, теста ми беше отрицателен, но ми се появиха ужасни гастритни болки както и според мен някакво възпаление. Нали това поне ми е професията веднага си купих лекрства, но за всеки случей отидох на гениколог че да ми потвърди диагнозата. Жената ме гледа, слуша и по- най-бързия начин ме изпрати при неин специалист -колега в болницата. Но а3 успях да прочета какво е писала под "oservacio"-  опасност от извън маточна бременност! Леле, все едно гръм ме удари-от всичко пък най-малко това очаквах. Викам си, че ще се държа мъжки и няма да се подавам на паниката, но още докато ми се заформяше тази мисъл в главата вече звънях на мъжа ми да идва с мен в болницата че съм под голямо напрежение. В болницата се оказа че съм една щастлива майка на 8 седмици и всичко е наред с мен и малкия. Добре че не започнах сама да си лекувам т.нар. възпаление, че щеше да стане една.....ох, ама как не допуснах че може да съм бременна! Нашият татко стоеше пред лекарския кабинет блед като платно и незнаеше къде да се дене от щастие когато му честитиха, но му и съобщиха че ще ме задържат седмица в болницата за пълни изследвания. Мисля че му трябваше още миг за да осъзнае новината, да даде воля на емоциите си и после ведна да звъни на всеки който му дойде на ум че да се похвали( хем му казах да изчака ама кой  да ме слуша)

Нищо романтично. Отидох след ехографския преглед до работата му (беше лято), накарах го да слезе на улицата и му показах снимката от ехографа. Той попита "Какво е това?" а аз:"Ами бебе" И той:"Ама само едно ли е?"  
Втория път, тъй като беше леко изненадващо събитие и по-скоро се притвеснявах да не би да съм нещо болна от невярна болест, отидох разтреперана на преглед. Още по-разтреперана отидох да съобщавам на татенцето-все пак, знам ли каква ще му е реакцията, не влизаше в сметките. Викам го пак на улицата пред офиса му, казвам му, а той :"Ами честито!" и като започна една радост....      

Покрай мен много познати имаха или чакаха бебета. С ммъжа ми /тогава още не бяхме женени/ си поговорихме и решихме и ние да си наравим. Пробвахме два пъти. Аз бях много въодушевена и питах една колежка колко време след акта се разбира дали съм заченала. Тя ми отговори, че трябва да ми закъснее няколко дни,за да отчете теста. Мина време и се отнесох. Започнах да мисля кога ще ми дойде, за да отида след това на козметик, ... но ми закъсняваше. Купих си тест и на 01.05.2004 г. сутринта реших да го направя. Изчаках в тоалетната 2-3 минути, но нищо не се показа и излезнах да се облека. След десетина минути се сетих за теста и отидох в банята. като видях втората чертичка така извиках, че мъжа ми се уплашил да не съм паднала. Много се зарадвахме и двамата. Отидох на работа и си направих още един тест, пак положителен. След няколко дни си направих още един тест Едвам изчакахме да минат 2 седмици и отидохме на лекар. Лекарката /д-р Богословова от Шейново/ ме посреща в кабинета с въпроса Какви са ви оплакванията?, а аз и отговарям Бременна съм. Прегледа ме с видеозон и показа малкото бобче на тати. Той така се ръзвълнува, че се разплака.
Дотогава много се е притеснявал. Така беше и през цялата бременност.

При нас също нещата бяха неромантични. Преди 12,5 год, отивам за първи път в Гърция, при свекървата. Аз имах закъснение, обаче детска му работа, нищо не предприемах. Е, един ден отиде мъжът ми до аптеката и купи теста. Ами, направих го. Две чертички. А сега де? Седим двамата и тъпеем. Свекърва ми отсече "ще се жените". Та така. Сега Йоаннис е на 12 год и върти баба си на малкия пръст.
За Елпида. Исках много да имам второ детенце. Е, след 7 год. най-сетне забременях. Направих теста и не казах на никого.   Не можех да повярвам на очите си. След 25 дневно закъснение си записах час за гинеколог. Ами, в колата, докато ме караше му казах...     как не катастрофира, не знам...посрещна новината със смесени чувства... Сега се върти като пумпал около щерка си

veselinap,намали си снимката,че просто е огроооомна

Ето нещо по темата.
Smile го пусна в dir-а преди повече от 2 години, но е все така актуално.
:
Извинявайте, Вие татко ли сте? Или ще ставате такъв? Да не мислите, че е лесно да станеш баща? Особено първия път - то си е направо като влизане в казармата - всички разправят какво е, ама нали не е на техния гръб?!

Пък и справедливо ли е - колко книги има за майките, описания по седмици, дни, часове, обяснено е какво и как, а за бащите отделена една страничка (най-много). Ето вижте ги и тоя сайт - татковците разположени долу в дясно, където я някой види, я не. Така сме и в къщи, след като се роди бебока - долу там някъде мъчейки се да оцелеем сами. Ама какви ги приказвам! Така сме в къщи откакто жената забременее, а не след като се роди бебето!!!

Тъй… поизплаших Ви, сега да започнем с инструкциите.

Бременната жена е коренно различна от небременната. Просто ще се чудите дали това е жената, за която сте се оженили. Тя е, но и не е. За мен е необяснимо как само с един поглед върху някаква си клечка с претенциозното си име ''тест за бременност'' може да направи от нежната ми, мила, всеотдайна и жертвоготовна жена една вечно подозрителна и интересуваща се само от корема си бъдеща майка.
Най-важния момент настъпва когато Вашата половинка реши да Ви съобщи новината. Това е наистина най-важния момент във семейството Ви, защото една неподходящо изтървана дума може да Ви запрати за нощувка на канапето, при това за неопределено дълъг период от време, като в последствие дори и да се ''стопят'' ледовете, тази случка ВИНАГИ ще се използва като оръжие и ще Ви се припомня в моменти на ''воюване''. Чувал съм тази новина 2 пъти, но и двата не успях да разбера защо се очаква от мен веднага да реагирам, при това по подходящия начин. На самите жени им отнема поне един месец, за да се осъзнаят, че са бременни и самите те често повтарят ''ох, не мога да повярвам'', ''не се чувствам бременна'' или нещо такова. Защо тогава очакват от нас мъжете да осмислят новината моментално и да изразят чувствата си?!

Може би Вие сте от късметлиите, които имат жени, неспособни да крият каквото и да било. В тоя случай ще бъдете подготвен от рано с изречения като ''закъснява ми 2 дена'', ''още не ми е дошло'' и пр. Това е изключително ценен помощник при преодоляването на гореописаното събитие. Следете за такива словосъчетания и си подгответе старателно речта ''О, мила (слънчице, пиленце, пухче или с каквото се обръщате в момент на нежност), това е най-щастливия миг в живота ми…'' или нещо подобно. Обгърнете я с нежност, но не с МНОГО нежност, защото веднага ще бъдете контрирани ''ти к'во - страх те е да ме пипнеш ли?!''

Обаче много от мъжете не са такива късметлии. Те имат жени с богато въображение, които са гледали безкрайно много филми, в които се е съобщавала подобна новина, и съответно си мечтаят и те да бъдат вдигнати във въздуха, нацелувани и веднага обгърнати от неподправена нежност. Та тези същите жени в периода на закъснение най-коварно си мълчат и кроят тайни планове как да Ви изненадат и обикновено избират най-неподходящия начин и най-неподходящия момент. Ето Ви сега няколко силно изстрадани примера:
За първото ми дете беше съобщено по време на закуска когато слушах спортните новини и живо се интересувах с колко е завършил мача на ''Нюкасъл'' - ето Ви един КРАЙНО неподходящ момент. Диалогът също не беше добре изигран:
Тя: Днес е първи април, нали?
Аз: Мхмммм
Тя: През декември няма да си имаме бебе.
Аз: Мхмммм

Следейки за думата ''Нюкасъл'' по телевизията с периферното си зрение регистрирах подозрително-очаквателната физиономия на жена ми и в мен светна червената лампичка. Започнах да анализирам току-що цитирания диалог. Изречението ''Днес е първи април'', след бърз поглед върху календара, е истина. Значи уловката е в следващото изречение. И както ме е учила моля-другарката в училище, разделих изречението на съставните му части и започнах дълбочинния анализ. Ключовата дума трябва да е ''бебе''. Какво знаем за бебетата - постоянно ревящото същество на съседката, рекламата на пампреси и ъ! - повече нищо. Нужно е попълване на информацията! Запитвам се какво има ''през декември'' - студентски празник (ние вече не сме в тая категория), Коледа, Нова година… все далечни неща и за тях не може ме излъже. Значи акцента на изречението е ''няма''. И понеже ''Днес е първи април'', значи слагаме едно ''NOT'' отпред и става ''не-няма'' т.е. има. Сега вече стигаме до истинността ''През декември ще си имаме бебе''. До тук добре! Обаче - продължавайки с анализа - за да има бебе, някой трябва да го роди, щом ''ще си имаме'', значи МОЙТА жена ще го роди, а за да го роди - трябва да е бременна, за да е бременна - някой е забременил и кой е този някой?!? АЗ!!! АЗ!!! АЗ!!! ЩЕ СТАВАМ БАЩА - YES, YES, YES!!!
Естествено няма да обяснявам, че така и не разбрах резултата от мача на ''Нюкасъл''. Няма да разказвам и за първото ми купуване на белина, защото в еуфорията си, скочих от стола без да анализирам предварително стабилността на масата и как ще се отрази на белотата на покривката разляното кафе и размазаните макарони. Просто кодовата дума ''БАЩА'' може да преживее такива сътресения.

Мислех си, че втория път ще бъда много подготвен, обаче само бях благодарен, че не бяхме в кухнята, просто защото имах неблагоразумието да отговоря на тирадата ''нарочно си го направил'' с изречението ''каквото и да е - аз съм невинен''. Та ако бяхме в кухнята цялата покъщнина, която се стовари отгоре ми (възглавници, одяла, дрехи) щеше да е в по-болезнен вид (чинии, тенджери, черпаци). И чак след десетминутно крещене и замерване разбрах: ЩЕ СТАВАМ БАЩА - YES, YES, YES!!!

Не правете и грешките, допуснати от мои приятели:
Когато получава SMS със съдържание ''имам две чертички на теста'', моят приятел провежда задълбочено търсене из паметта си за какъв тест става дума и след като не намира необходимата информация, решава, че е забравил на какъв тест се явява жена му (студентка), и спомняйки си думата ''две'', отговаря пак със SMS ''не се притеснявай, имам връзки - ще решим проблема''. Няма да кажа нищо повече, освен това, че колегите му са видели ''една жена в действие''.
На другия авер жената изхвърчала от АГ-кабинета с вестта ''бременна съм'', при която той възкликнал ''А стига бе!''. Ако питате мен това си е едно нормално възклицание на мъж, невярващ на щастието, което го е сполетяло. (Обаче това (естествено) не било изтълкувано така от женската половинка в семейството и се разиграла съответната сцена на публично място. Няма да коментирам изказванията на дежурните пред кабинетите баби.
И тук следва СЪВЕТ НОМЕР ЕДНО: в деня на първия ви секс с дадена жена ТРЯБВА да сте си измислили реч, с която да отговорите на новината ''Бременна съм''.

P.S. Интересното е, че никоя не се е сетила да използва правилния израз ''Ще ставаш баща''. Това би спестило на нас (а и на тях) гореописаните проблеми.

Ние започнахме с опитите след сватбата ни и след като аз спрях противозачатъчните.
Не чакахме и дълго и на мен ми закъсня.
Само с един ден но си беше закъснение и една сутрин доста раничко някъде към 4 часа станах до тоалетна и понеже знаех че трябва да е с първата урина си направих теста и след като минаха 5 минути и отворих касетката видях втората чертичка и бегом при мъжа ми който остана доста стреснат и щастлив, но и каза само че знаел преди мен, че бил сигурен че е станало

Здравей Татти,
много ми хареса постингът ти! Страхотен е! Радвам се, че и татковци пишат тук. Винаги чета с интерес постингите и наистина мисля, че по книгите е добре да има повечко отделено място за бъдещите татковци от 1 страничка  Обаче и ще те поразочаровам малко. Аз не очаквах реч от съпруга си, нито думи от рода на 'слънчица, пухченце и т.н.' Първо не обичам такива обръщения и второ - познавам съпруга си достатъчно добре... За мен беше достатъчно, че той се усмихна, поглади се по корема и ме гушна. Това значи много повече за мен от каквито и да било речи, защото си познавам достатъчно добре момчето.
Когато си говорим сега, често го питам дали въобще осъзнава, че имам малко човече в утробата си. Той ми казва естествено 'НЕ', но си слага ръката на корема ми и ме милва нежно, а аз изпадам в такова умиление... Това е достатъчно за мен, защото и аз самата не мога да осъзная все още бременността си на 100%, ако и да ви прозвучи странно.

Ето и нашата история, която доказва, че има господ на тази земя!!!
Повече от две години правихме опити да имаме бебе, но въпреки отличните изследвания нещо не се получаваше   ... Една нощ (цикълът ми вече закъсняваше с 2 дни) се събудих от ужасна остра болка ниско долу в дясно. Естествено помислих, че е апандисит, защото и крака не можех да си сгъна и със съпруга ми отидохме в Пирогов. Хирурга там предложи консултация с АГ спец и след преглед с вагинален ехограф (който по принцип е най-точен диагностик за ранна бреност ) ми каза, че се е спукало някакво мехурче и течността се е изляла в корема, та от там и болката. Изрично го питах има ли бебе - той категорично не и ако не ми дойдел мензиса до 4-5 дни да ми биели някаква инжекция, за да го предизвикат. А мен все нещо ме глождеше и реших след 3 дена да си направя тест за бременност. Представете си удивлението ми, когато ясно видях   Така още два дни по ред си правех тестове и всички те бяха положителни. Не искам и да си мисля за варианта, в който послушно щях да се подложа на тази глупост с инжекцията и .... А горкият татко, който стана свидетел на целия нощен екшън в Пирогов изобщо и не подозираше какво го чака и когато му показах всички тестове едва прикри вълнението си - и той като мен страшно искаше да имаме бебче! Та това е момичета от мен ... никога не избързвайте и не се доверявайте на първото чуто мнение

Моя мъж знаеШе, 4е Ще си правя теста за бременност и ми се обади на работа да ме пита дали е положителен. не знам как успях да се сдържа да не му кажа, 4е "да" Като се прибрах в къЩи (той все оЩе не се беШе върнал) увих поне 50 химикала (всеки поотделно) в по няколко листа хартия. СъЩото направих и с теста за бременност и после му връ4их вси4ки увити неЩица и го накарах да ги отвори 1 по 1 докато намери теста. А, казах му да внимава като ги развива, Щтото теста е "деликатен" и може да се скъса и да не види резултата (бабини девитини), така 4е като ги развиваШе се бавеШе 2 пъти пове4е   . Не можете да си представите как си скъса нервите докато разви над 30_40 химикала докато наи_накрая стигна до теста. Горкия ве4е беШе потен, зелен, от4аян...        и му идеШе да ме    Ама и аз хи4 не му помагах като му се хилех отстрани    ...
...
Интересното е 4е като видя резултата пропуШи..... слава Богу, от Щастие  

Хе - темичката е много сладка и за разлика от другите теми я изчетох цялата и ми стана много мило.
При нас нещата стояха така:С мъжът ми искахме бебе и не сме се пазили изобщо.Обаче Ццъ.Една година нищо. Междувременно решихме да се женим и застягахме заветното празненство- бабите отдавна си крояха тоалетите:) Още преди да се запознаем Една седмица преди да затропаме Орото с Мъжът ми олепихме някакъв грип. Мен ми закъсняваше ...ВНИМАНИЕ..с два месеца. Но за една година опити- доста пъти ми се е случвало да ми закъснее и като се почнеха едни тестове ...Но този път си казах няма смисъл да се измъчвам и не купих тестове. Започна да ми става лошо пред компютъра и следобед огладнявах зверски. Ама аз не сещам изобщо. В службата трябваше да попълваме документи за шестмесечен стаж в Евростат. Шефката- с нея бяхме в една стая - казала на големия шеф- Валя не я бройте - тя на есен ще има други грижи. И аз се ядосах- от къде на къде ще ме игнорират така. Ох пак се оплеснах. Та седмица преди сватбата се разболях зверски, но преди да почна с хапчетата реших да си направя тест. И нали се сещате- шефката се оказа права- предполагам се е досещала Теста направих тайно, за да не притеснявам напразно мъжът ми и родителите му- тогава живеехме заедно. Когато мъжът ми се прибра от работа и аз пърхам край него. А той се чуди защо е това. Изчаках да дойде в нашата стая и му казах- той ме прегърна и стояхме така сигурно един час без да си кажем и дума. На останалите казахме след сватбата, а аз такива танци му хвърлих че вечерта ми стана ужасно зле. Но всичко беше наред.
Втория път беше и по романтично и по- емоционално, защото имаше и леко отрицателна емоция. След като родих с мъжът ми отново не се пазехме - искахме си още едно дете , а като знам с какви темпове забременявам...В един момент решихме че трябва да внимаваме, защото бяхме потънали във финансова дупка и ще се пазим....обачеее къснооо. На рожденния ден на мъжа ми чакахме гости. Мен ме прихвана нещо и отидох да си купя тест - пак тайно го направих и дъхът ми спря. Бях невероятно щастлива и объркана при мисълта как ще се справяме. Взех теста и го прикрих в ръката си. С мъжа ми обичаме да си правим дребни подаръчета-камъчета, мидички и други такива. Казах на мъжа ми " Имам подарък за теб" и му подавам шепата си - той я отвори и тъкмо да ме попита какво е това и се сети. И досега не знам дали се зарадва или обърка. А сега когато имаме и малкото си съкровище той е толкова горд баща.

Обадих се на мъжа ми по мобилния,а той беше на седмото небе.Не можеше да се говори с него-блуждаеше из облаците известен период.Аз не бях особено щастлива тогава,защото не исках да избързваме поне 1,2 год.

А на мене татито ми каза. Верно почнах много да хавам, все ми се спеше..Един ден купуваме хладилник и аз ще ходя да хвърлям кашона, а той ми казва:
"Недей ще го ползваме за кошара на близнаците" - и тест ми купил. Пък аз го гледам с   ей такива очи.......

Супер темичка поздравления
При нас небеше неочаквано.Правихме опити от Юни но все неуспешни вече се бяхме отчаяли и решихме че това си е Божа работа ние ще си опитваме пък когато стане.Септември бяхме на море и като се върнахме ми дойде и си викам м да и морето непомогна,но в последствие се оказа че това е последният ми мензис за доста дълго време      Към 1 Ноември реших че е време за тест и се обадих на мъжът ми да купи един като си идва от работа.Той купил един смотан тест с който така и не се справих   и го хвърлих след неуспешен опит да установя в каква поза да сложа лентичката.Ядосъх се и хайде до аптеката за друг вид след нервно чакане в банята излиза една бледа 2 чертичка казвам на тати че ще става тати а той ама това сигурно ли е да няма някаква грешка после се разцелувахме преглед при чичо доктор и тати се изпъна горд като паун че ще става баща.Обща взето това е ,но явно моят мъж си държеше на компетентното мнение на доктор та така

На мен ми закъсняваШе ве4е втори ден и бях казала на мъжа ми 4е Ще си направя тест, но му казах съЩо 4е най_вероятно Ще е негативен. БеШе втория месец който Щях да си правя (първия месец излезе негативен). Отидох на работа и се сврях с един тест в банята от която след 30 мин излязох пребледняла от Шока. Резултата беШе положителен и не знам какво толкова ме о4уди при положение 4е от два месеца се опитвахме да си изработим едно мъни4е.
Та... прибрах се в къЩи, увих около 50 химикала (или пове4е) в картия и съЩо увих теста за бременност, който прили4аШе на химикал. Накарах мъжо да ги развие един по един докато накрая откри теста и беШе на 7_мото небе от Щастие. Единственото лоШо беШе 4е пропуШи от радост, ама сега съм в процес на регулиране  

супер яка тема ,няма да ви кажа как ми се реве а и съм на работа и не много удобно да си мацам грима
Заредихте ме с много носталгия и много романтика и много сълзи
При нас няма нищо романтично ,ние си чакахме бебето отдавна,но още след 2 седмица от зачатието вече си знаех че съм бременна ,защото ми се гадеше ,спеше и ми ставаше лошо от миризми всякакви ,но си казах -да си чакам мензиса и закъснението че ...
и няколко пъти бях споменала че може и да съм бременна
и накрая си направих теста една ранна сутрин и като го видях ++само го сложих на масата и след 10 минути мъжа ми стана от сън ,видя го ,дойде и ме прегърна и ми подари една много нежна целувка